Откъс от "Тримата братя и златната ябълка" на Ангел Каралийчев
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от Сборника приказки и разкази " Тримата братя и златната ябълка " с създател Ангел Каралийчев, възложен от Издателство " Сиела "
Илюстрирано първокласно издание с приказки и разкази на Ангел Каралийчев.
Ново първокласно илюстрирано издание с твърди корици на " Тримата братя и златната ябълка " (ИК " Сиела " ) от огромния български повествовател Ангел Каралийчев излиза в края на юни! Сборникът съдържа 138 приказки и разкази, измежду които са добре познатите " Вълкът си е вълк ", " Мара Пепеляшка ", " Житената питка ", " Клан, клан, недоклан " и други. Художник и оформител е Дамян Дамянов.
Любими произведения на един от най-популярните български писатели, оставили с творчеството си ослепителен отпечатък върху няколко генерации у нас, се появяват в ново първокласно издание с твърди корици! Сборникът с приказки и разкази " Тримата братя и златната ябълка " на Ангел Каралийчев е по книжарниците в художественото оформление на Дамян Дамянов, чиито 24 елегантни илюстрации срещаме из майсторски написаните истории.
Освен известната приказка за " Тримата братя и златната ябълка ", в книгата са оповестени още 137 знакови текста на Каралийчев, с които към този момент няколко генерации българи са израснали. На страниците на " Тримата братя и златната ябълка " срещаме юначното петле с жълти ботушки и с оскубана опашка, слепия дракон, момчето с дългите мустаци на име Ижо-Мижо и великана Клан-Клан, Железният човек, хитрата житена питка, неблагодарната мечка, царя с магарешките уши, Мара Пепеляшка, бостанското чучело и други
Припомняме си с усмивка и за какво " Кой каквото прави – на себе си го прави ", " Който не работи, не би трябвало да яде " и " Защо дърветата стоят на едно място ".
Ангел Иванов Каралийчев е роден в Стражица през 1902 година Следва химия в СУ " Св. Климент Охридски ", а през 1928 година приключва дипломация в Свободния университет (дн. УНСС). Започва да написа още на 17-годишна възраст – стихотворението му " Орелът " е оповестено в русенското списание " Ученическа мисъл ". Повече от 40 години написа разкази, приказки и повести за деца, като за книгата си " Приказен свят " е посмъртно почетен с Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга " Х. Кр. Андерсен " от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Тримата братя и златната ябълка ", Ангел Каралийчев
Бащата споделя за гущерчето
Имаше един остарял селски дом, изработен от дърво и камък. Покривът му приличаше на овехтяла ръждива шапка с отпуснато надолу кръжило. Изпод шапката гледаха към двора две дълбоки прозорчета, замрежени с кръстовидни дървени решетки. Щърково гнездо се беше наместило върху каменната плоча на белосания комин. Над гнездото шумолеше, разперил клони, древен горист орех. Тежка дъбова врата, набита с ковашки гвоздеи, скърцаше дълготрайно и жаловито. Наперен петел се разхождаше пред вратата и кълвеше разпилени овесени зърна.
Един ден, щом петелът разпери крила, проточи шия и гръмогласно изкукурига – приказката стартира.
Най-напред се разтвори дъбовата врата. Блеснаха огрян от изгряващото слънце шарени паници и медници, окачени на дървени куки под полицата. Котката, задрямала до камината, стана, протегна се изгърбена и постепенно прекрачи прага. Крадешком потегли към градината да гони врабчета. Миндерът в необятната стая беше застлан с дългорунни китени халища и шарени възглавници. Върху миндера седеше дъртак на преклонни го¬дини. На два побити гвоздея на стената над главата му висяха дървен лък и колчан със стрели.
Пред стареца стояха прави трима мъже. Гологлави. Калпаците си държаха в ръцете. Те бяха тримата синове на стареца: най-големият, междинният и най-малкият. Първите двама се пъчеха пременени и накичени. На калпаците им се ветрееха пера паунови. Копринените им пояси спускаха дълги алени ресни до бедрата. Ботушите им стигаха до коленете. Най-малкият се гушеше зад тях нескопосно облечен, наобиколен с колан от лико, нефризиран, както му е редът. Босоног. Перчемът му бе паднал върху челото. Очите му горяха като два живи въглена.
Белобрадият дъртак изгледа синовете си от главите до петите и рече:
– Повикал съм ви, рожби мои, да ви кажа, че тази нощ ще дойде ламята!
При тези думи най-големият и междинният брат се стъписаха стреснати и уплашени. Най-малкият прехапа устни и направи една крачка напред, приближавайки се до татко си.
– Що думаш, тате? Каква ламя? – попита най-големият.
– Ще ви кажа. Затворете първом вратата. Натиснете и за¬ключалката. Никой различен не би трябвало да узнае какво съм ви споделил. Само вие.
Тогава най-големият брат се обърна към междинния и му сподели:
– Заключи вратата!
А междинният блъсна най-малкия:
– Тичай да заключиш вратата!
Най-малкият безропотно извърши поръчката. Затвори вратата и намести заключалката. Сетне се върна и седна на чергата до бащините си нозе. Големият и междинният се отпуснаха върху миндера от двете страни на татко си.
Старецът се втренчи в светлите прозорчета, като че ли прикани спомените си, поглади с длан брадата си и стартира:
– Преди доста, доста години, когато бях дребен, дядо ви ме проводи да напаса козичката в Камендолската гора. Там, както знаете, има едно изсъхнало каменисто корито.
По това време на двата бряга вишеха клони престарели дървета с напукани дънери. Над коренищата им растеше златистозелен мъх. Моята козичка се беше изправила на една леска и се мъчеше да захапе най-долното стръкче. Звънчето й трепкаво дрънколеше, а брадицата й се мяташе по всички страни. Аз бях седнал до един напечен дънер и надувах дудучето си. През рамото ми тегнеше торбичка, цялостна с диви круши, на кръста ми висеше кратунка.
В сухия дол имаше коничен сив камък. Най-отгоре беше изпълзяло гущерче, такова едно малахитово, с рубинени очички, а гърбецът му като че ли беше поръсен със скъпоценни камъни. Извило очички към мен, то ме гледаше и слушаше захласнато свирнята ми.
Изведнъж тежък тътен раздруса гората и се понесе в дълбочината като тътнеж на кортеж коли, натоварени с празни бъчви возилници.
Погледнах към небето: там се носеха страшни буреносни облаци. Една мълния раздра облаците. Силна мълния удари гората. Изплашени птици изхвръкнаха с вик от гнез¬дата си и се пръснаха в пущинаците – където им видят очите. Едри дъждовни капки захванаха да ръсят шумака, затупкаха по напечените камъни и внезапно окъпаха гущерчето. Но то не мърдаше от мястото си, с приятност размахваше опашка и се радваше на дъшждовната хладина.
Аз оставих свирнята, изтичах към козичката, хванах я за нашийника и я повлякох към сухия пън на един дъб, изтърбушен от гръмотевица. Подслонихме се шдвамата в хралупата. Само носът ми остана да стърчи на открито.
Рукна пороен дъжд, като че ли се изливаше из ведро, а гущерчето все не мърдаше от мястото си. Стоеше като заковано.
По едно време гръмотевиците заглъхнаха. Облаците отминаха бързо, насметени от невидимата метла напразно. Дъждът внезапно секна. Слънцето подаде главата си върху избистреното небе и цялата гора блесна с елмазена красота. Птичките се залюляха върху клончетата с намокрени опашки и радостно зачуруликаха.
Измъкнах козичката от хралупата и я пуснах да тича по влажната трева.
Но не щеш ли сухият дол внезапно оживя. Като стена дойде мъждив проливен дъжд. Мъкнеше камъни, прекатуряше дървета, подкопаваше ронливия бряг. Всичко в близост захвана да бучи.
Само острият камък с гущерчето стърчеше над клокочещата вода. Злочестото животинче се беше вкопчило в камъка, въртеше главичката си, махаше обезпокоително с опашка, мигаше уплашено и фино писукаше с гущерското си гласче: " Олелеее! Няма ли кой да ми помогне? ".
Аз чух неговия зов за помощ, извърнах се внезапно и като видях на какъв огън се печеше дребната гадинка, сърцето ми се сви от болежка. А гущерчето пискаше още по-силно: " Батенце! Батенце! " " Не пердах се, ида! ", отговорих му и като сграбчих от земята козарската си сопа, насочих я с разтреперани ръце над мътната вода, само че тоягата излезе къса. Не можа да стигне до камъка. Бре, ами в този момент? Огледах се безпомощно в близост.
А гущерчето се беше изправило на задните си крачета, махаше с предните и пискаше сърцераздирателно: " Отиде на татя гущерчето! Загива наследникът на гущерския трон! " " Я, то се побърка от боязън! ", рекох си аз и бързо съблякох облеклата си. Безстрашно се бухнах в поройната вода. Стихията ме блъсна с огромна мощ и се опита да ме повлече надолу, само че аз напрегнах сили, почнах да загребвам с ръце като с лопати и най-накрая се добрах до камъка. Като наближих, махнах нагоре с ръка и викнах на гущерчето: " Скочи върху главата ми! "
Гущерчето рипна върху главата ми и вкопчи нокти в косата ми. Обърнах се обратно, само че реката ме надделя и ме повлече надолу. Опита се да ме удави. Захвана да ме блъска ту към брега, ту във вътрешността. Набута ме в един рисков водовъртеж. Задъхан и отпаднал, най-накрая се докопах до един корен, напрегнах последни сили и се измъкнах на брега. Търкулнах се и отпуснах глава в тревата. Дишах тежко.
Гущерчето запълзя по гърдите ми и се ослушваше дали сърцето ми бие.
Когато пристигнах на себе си, се надигнах, потърках си очите и отидох за облеклата си. Облякох се, подсуших се и се наведох да взема гущерчето от земята. Помилвах си го кротичко, а то ми проговори и рече: " Хайде, батко, да вървим! " " Къде? ", попитах го аз. " В огромната пещера при цар Гущер. Той ми е татко. Голям държател е моят татко. В негови ръце се намират всички подземни съкровища.
Баща ми е доста добър. Като узнае какво си направил, с цел да ми спасиш живота, ще сграби с две шепи скъпоценни камъни и ще посегне да ти ги изсипе в торбичката, само че ти камъни не вземай! " " А какво да желая? ", рекох му. " Искай белокорото дръвче, дето е посадено в пръстеното гърне! "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1116)
Илюстрирано първокласно издание с приказки и разкази на Ангел Каралийчев.
Ново първокласно илюстрирано издание с твърди корици на " Тримата братя и златната ябълка " (ИК " Сиела " ) от огромния български повествовател Ангел Каралийчев излиза в края на юни! Сборникът съдържа 138 приказки и разкази, измежду които са добре познатите " Вълкът си е вълк ", " Мара Пепеляшка ", " Житената питка ", " Клан, клан, недоклан " и други. Художник и оформител е Дамян Дамянов.
Любими произведения на един от най-популярните български писатели, оставили с творчеството си ослепителен отпечатък върху няколко генерации у нас, се появяват в ново първокласно издание с твърди корици! Сборникът с приказки и разкази " Тримата братя и златната ябълка " на Ангел Каралийчев е по книжарниците в художественото оформление на Дамян Дамянов, чиито 24 елегантни илюстрации срещаме из майсторски написаните истории.
Освен известната приказка за " Тримата братя и златната ябълка ", в книгата са оповестени още 137 знакови текста на Каралийчев, с които към този момент няколко генерации българи са израснали. На страниците на " Тримата братя и златната ябълка " срещаме юначното петле с жълти ботушки и с оскубана опашка, слепия дракон, момчето с дългите мустаци на име Ижо-Мижо и великана Клан-Клан, Железният човек, хитрата житена питка, неблагодарната мечка, царя с магарешките уши, Мара Пепеляшка, бостанското чучело и други
Припомняме си с усмивка и за какво " Кой каквото прави – на себе си го прави ", " Който не работи, не би трябвало да яде " и " Защо дърветата стоят на едно място ".
Ангел Иванов Каралийчев е роден в Стражица през 1902 година Следва химия в СУ " Св. Климент Охридски ", а през 1928 година приключва дипломация в Свободния университет (дн. УНСС). Започва да написа още на 17-годишна възраст – стихотворението му " Орелът " е оповестено в русенското списание " Ученическа мисъл ". Повече от 40 години написа разкази, приказки и повести за деца, като за книгата си " Приказен свят " е посмъртно почетен с Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга " Х. Кр. Андерсен " от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Тримата братя и златната ябълка ", Ангел Каралийчев
Бащата споделя за гущерчето
Имаше един остарял селски дом, изработен от дърво и камък. Покривът му приличаше на овехтяла ръждива шапка с отпуснато надолу кръжило. Изпод шапката гледаха към двора две дълбоки прозорчета, замрежени с кръстовидни дървени решетки. Щърково гнездо се беше наместило върху каменната плоча на белосания комин. Над гнездото шумолеше, разперил клони, древен горист орех. Тежка дъбова врата, набита с ковашки гвоздеи, скърцаше дълготрайно и жаловито. Наперен петел се разхождаше пред вратата и кълвеше разпилени овесени зърна.
Един ден, щом петелът разпери крила, проточи шия и гръмогласно изкукурига – приказката стартира.
Най-напред се разтвори дъбовата врата. Блеснаха огрян от изгряващото слънце шарени паници и медници, окачени на дървени куки под полицата. Котката, задрямала до камината, стана, протегна се изгърбена и постепенно прекрачи прага. Крадешком потегли към градината да гони врабчета. Миндерът в необятната стая беше застлан с дългорунни китени халища и шарени възглавници. Върху миндера седеше дъртак на преклонни го¬дини. На два побити гвоздея на стената над главата му висяха дървен лък и колчан със стрели.
Пред стареца стояха прави трима мъже. Гологлави. Калпаците си държаха в ръцете. Те бяха тримата синове на стареца: най-големият, междинният и най-малкият. Първите двама се пъчеха пременени и накичени. На калпаците им се ветрееха пера паунови. Копринените им пояси спускаха дълги алени ресни до бедрата. Ботушите им стигаха до коленете. Най-малкият се гушеше зад тях нескопосно облечен, наобиколен с колан от лико, нефризиран, както му е редът. Босоног. Перчемът му бе паднал върху челото. Очите му горяха като два живи въглена.
Белобрадият дъртак изгледа синовете си от главите до петите и рече:
– Повикал съм ви, рожби мои, да ви кажа, че тази нощ ще дойде ламята!
При тези думи най-големият и междинният брат се стъписаха стреснати и уплашени. Най-малкият прехапа устни и направи една крачка напред, приближавайки се до татко си.
– Що думаш, тате? Каква ламя? – попита най-големият.
– Ще ви кажа. Затворете първом вратата. Натиснете и за¬ключалката. Никой различен не би трябвало да узнае какво съм ви споделил. Само вие.
Тогава най-големият брат се обърна към междинния и му сподели:
– Заключи вратата!
А междинният блъсна най-малкия:
– Тичай да заключиш вратата!
Най-малкият безропотно извърши поръчката. Затвори вратата и намести заключалката. Сетне се върна и седна на чергата до бащините си нозе. Големият и междинният се отпуснаха върху миндера от двете страни на татко си.
Старецът се втренчи в светлите прозорчета, като че ли прикани спомените си, поглади с длан брадата си и стартира:
– Преди доста, доста години, когато бях дребен, дядо ви ме проводи да напаса козичката в Камендолската гора. Там, както знаете, има едно изсъхнало каменисто корито.
По това време на двата бряга вишеха клони престарели дървета с напукани дънери. Над коренищата им растеше златистозелен мъх. Моята козичка се беше изправила на една леска и се мъчеше да захапе най-долното стръкче. Звънчето й трепкаво дрънколеше, а брадицата й се мяташе по всички страни. Аз бях седнал до един напечен дънер и надувах дудучето си. През рамото ми тегнеше торбичка, цялостна с диви круши, на кръста ми висеше кратунка.
В сухия дол имаше коничен сив камък. Най-отгоре беше изпълзяло гущерче, такова едно малахитово, с рубинени очички, а гърбецът му като че ли беше поръсен със скъпоценни камъни. Извило очички към мен, то ме гледаше и слушаше захласнато свирнята ми.
Изведнъж тежък тътен раздруса гората и се понесе в дълбочината като тътнеж на кортеж коли, натоварени с празни бъчви возилници.
Погледнах към небето: там се носеха страшни буреносни облаци. Една мълния раздра облаците. Силна мълния удари гората. Изплашени птици изхвръкнаха с вик от гнез¬дата си и се пръснаха в пущинаците – където им видят очите. Едри дъждовни капки захванаха да ръсят шумака, затупкаха по напечените камъни и внезапно окъпаха гущерчето. Но то не мърдаше от мястото си, с приятност размахваше опашка и се радваше на дъшждовната хладина.
Аз оставих свирнята, изтичах към козичката, хванах я за нашийника и я повлякох към сухия пън на един дъб, изтърбушен от гръмотевица. Подслонихме се шдвамата в хралупата. Само носът ми остана да стърчи на открито.
Рукна пороен дъжд, като че ли се изливаше из ведро, а гущерчето все не мърдаше от мястото си. Стоеше като заковано.
По едно време гръмотевиците заглъхнаха. Облаците отминаха бързо, насметени от невидимата метла напразно. Дъждът внезапно секна. Слънцето подаде главата си върху избистреното небе и цялата гора блесна с елмазена красота. Птичките се залюляха върху клончетата с намокрени опашки и радостно зачуруликаха.
Измъкнах козичката от хралупата и я пуснах да тича по влажната трева.
Но не щеш ли сухият дол внезапно оживя. Като стена дойде мъждив проливен дъжд. Мъкнеше камъни, прекатуряше дървета, подкопаваше ронливия бряг. Всичко в близост захвана да бучи.
Само острият камък с гущерчето стърчеше над клокочещата вода. Злочестото животинче се беше вкопчило в камъка, въртеше главичката си, махаше обезпокоително с опашка, мигаше уплашено и фино писукаше с гущерското си гласче: " Олелеее! Няма ли кой да ми помогне? ".
Аз чух неговия зов за помощ, извърнах се внезапно и като видях на какъв огън се печеше дребната гадинка, сърцето ми се сви от болежка. А гущерчето пискаше още по-силно: " Батенце! Батенце! " " Не пердах се, ида! ", отговорих му и като сграбчих от земята козарската си сопа, насочих я с разтреперани ръце над мътната вода, само че тоягата излезе къса. Не можа да стигне до камъка. Бре, ами в този момент? Огледах се безпомощно в близост.
А гущерчето се беше изправило на задните си крачета, махаше с предните и пискаше сърцераздирателно: " Отиде на татя гущерчето! Загива наследникът на гущерския трон! " " Я, то се побърка от боязън! ", рекох си аз и бързо съблякох облеклата си. Безстрашно се бухнах в поройната вода. Стихията ме блъсна с огромна мощ и се опита да ме повлече надолу, само че аз напрегнах сили, почнах да загребвам с ръце като с лопати и най-накрая се добрах до камъка. Като наближих, махнах нагоре с ръка и викнах на гущерчето: " Скочи върху главата ми! "
Гущерчето рипна върху главата ми и вкопчи нокти в косата ми. Обърнах се обратно, само че реката ме надделя и ме повлече надолу. Опита се да ме удави. Захвана да ме блъска ту към брега, ту във вътрешността. Набута ме в един рисков водовъртеж. Задъхан и отпаднал, най-накрая се докопах до един корен, напрегнах последни сили и се измъкнах на брега. Търкулнах се и отпуснах глава в тревата. Дишах тежко.
Гущерчето запълзя по гърдите ми и се ослушваше дали сърцето ми бие.
Когато пристигнах на себе си, се надигнах, потърках си очите и отидох за облеклата си. Облякох се, подсуших се и се наведох да взема гущерчето от земята. Помилвах си го кротичко, а то ми проговори и рече: " Хайде, батко, да вървим! " " Къде? ", попитах го аз. " В огромната пещера при цар Гущер. Той ми е татко. Голям държател е моят татко. В негови ръце се намират всички подземни съкровища.
Баща ми е доста добър. Като узнае какво си направил, с цел да ми спасиш живота, ще сграби с две шепи скъпоценни камъни и ще посегне да ти ги изсипе в торбичката, само че ти камъни не вземай! " " А какво да желая? ", рекох му. " Искай белокорото дръвче, дето е посадено в пръстеното гърне! "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1116)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ