Откъс от "Съпругата помежду ни" на Сара Пеканен и Гриър Хендрикс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Съпругата посред ни ", с създатели Сара Пеканен и Гриър Хендрикс, възложен от Издателство " Колибри ".
Излиза от щемпел бестселърът на " Ню Йорк Таймс " " Съпругата посред ни ", демонски интелигентен и под напрежение трилър, изследващ затрудненията в брака и непредвидимите последствия от тях!
Историята в " Съпругата посред ни " е разказана от името на Нели и Ванеса, които са обичали еднакъв мъж. Ричард е обаятелен, великодушен, финансово самостоятелен, с налагаща се идентичност. Кара Нели да се усеща предпазена. Колкото до Ванеса, тогавашната обич е изместена от злост и съмнение. А също и от боязън. Но кой кого следи? Кой кого манипулира? Кой е агресорът и кой жертвата? На кого да имаме вяра? Затегнете защитните колани и се пригответе за кошмарно пътешестване. Защото няма да можете и за момент да се откъснете от тази книга.
Сара Пеканен е създател на световноизвестни бестселъри, като всички са белязани от непредвиден поврат в сюжета. Съпругата посред ни е замайващ психически трилър, в който всички първични догатки рухват, с цел да ви отведат до един умопомрачителен край. Сравняван с " Не казвай довиждане " и " Момичето от влака ", романът към този момент е в развой на екранизация. Съавторка на Пеканен е дебютантката Гриър Хендрикс, която има 20 години опит като редактор. Текстовете й са оповестени в " Ню Йорк Таймс " и Пъблишърс Уийкли ".
превод Надя Баева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Гриър Хендрикс и Сара Пеканен – " Съпругата посред ни ", фрагмент
Нели не знаеше какво я разсъни. Ала когато отвори очи, до отсрещната табла на леглото ѝ стоеше жена, облечена в нейната бяла дантелена сватбена рокля, и я гледаше.
Гърлото на Нели се стегна за вик и тя стремително посегна към бейзболната бухалка, подпряна на нощното ѝ шкафче. Тогава зрението ѝ привикна с дрезгавата утринна светлина и блъскането на сърцето ѝ позатихна.
Засмя се малко и отсечено, като осъзна, че е в сигурност.
Илюзията се създаваше от това, че сватбената ѝ рокля висеше на вратата на дрешника, където самата тя я бе окачила през вчерашния ден, откакто я взе от булчинския магазин. Беше сложена в пластмасов калъф и в бюстието и разкроената пола беше натъпкана тънка хартия, с цел да поддържа формата. Нели се отпусна немощно на възглавницата. Когато дишането ѝ се успокои, погледна плътните сини числа върху часовника на тоалетката си. Отново прекомерно рано.
Протегна ръце над главата си, с лявата изключи алармата, преди да е засветила, и усети непознатата тежест върху пръста си на диамантения пръстен, който Ричард ѝ бе дал.
Още като дете Нели в никакъв случай не заспиваше елементарно. Майка ѝ нямаше самообладание за протяжни ритуали преди заспиване, само че татко ѝ нежно потъркваше гърба ѝ и изписваше фрази по тъканта на нощничката ѝ. " Обичам те " или " Ти си суперспециална ", такива неща пишеше, а тя се мъчеше да отгатне посланието. Друг път чертаеше фигури – кръгове, звезди, триъгълници. Това продължи до деветгодишната ѝ възраст, до момента в който родителите ѝ не се разведоха и той не се изнесе. После към този момент лежеше самичка в тясното си легло под юрганчето на розови и лилави райета и се взираше в петното от влага на тавана.
Когато най-накрая се унесеше, нормално спеше непробудно седем-осем часа – тежък сън без сънища, поради който майка ѝ постоянно споделяше, че Нели " спи като заклана ".
Но след една октомврийска вечер през последната ѝ година в колежа това внезапно се промени.
Безсънието ѝ внезапно се утежни и спането ѝ беше накъсвано от ярки сънища и ненадейно пробуждане. Веднъж беше слязла на закуска в къщата, където живееше с други състудентки, и нейна съквартирантка ѝ сподели, че крещяла нещо неясно. Нели се опита да омаловажи случката.
– Просто съм обезпокоена поради наближаващата сесия – сподели. – Държавният изпит по логика на психиката бил убийствено сложен. – После стана от масата да си сипе още едно кафе.
Беше се насилила да посети психоложката на колежа, само че макар ласкавата упоритост на дамата Нели не можа да се накара да приказва за онази топла есенна вечер, почнала с бутилки водка и смях и приключила с полицейски сирени и обезсърчение. Нели организира два сеанса с терапевтката, а третия анулира и в никакъв случай повече не се върна.
Беше споделила няколко детайлности с Ричард при пробуждане от призрачен сън – повтаряха се все същите, – откакто усети ръцете му да се стягат към нея и плътния му глас да шепне в ухото ѝ:
– Тук съм, блага. С мен си в сигурност.
Гушната до него изпитваше сигурност, за каквато бе копняла през целия си живот, даже преди случая. С Ричард до себе си Нели най-сетне можа да се остави още веднъж на уязвимото положение на бездънен сън. Сякаш нестабилният терен под краката ѝ се бе трансформирал в твърда земя.
Ала през миналата нощ беше сама в жилището си на партера в постройката от кафяв камък. Ричард отпътува по работа в Чикаго, а съквартирантката ѝ и най-хубава другарка Саманта отиде да преспи при най-новото си гадже. Звуците на Ню Йорк проникваха през стените: клаксони на коли, подвиквания, лаещи кучета... Нищо че в Горен Ист Сайд равнището на престъпността беше най-ниско в целия регион, че на прозорците имаше стоманени решетки, а на вратата – три ключалки, в това число дебелото резе, което Нели уреди да слагат при нанасянето ѝ. Въпреки всичко това ѝ беше нужна още една чаша шардоне, та да може да заспи.
Разтърка очи и постепенно се надигна от леглото. Навлече хавлиения си халат, още веднъж огледа сватбената рокля и се почуди дали да не отвори място в дребния си гардероб за нея. Но полата беше толкоз разкроена. В булчинския бутик измежду обилните си, обсипани с пайети посестрими беше изглеждала елегантно семпла. Ала паралелно с разбърканите облекла и библиотеката от " Икеа " в тясната ѝ стаичка беше като същинска одеждa за принцеса от " Дисни ".
Само че беше към този момент късно да я смени. Сватбата стремително приближаваше и всичко беше уговорено и квалифицирано чак до украсата на тортата – русата младоженка и красивия жених, замръзнали в идеален момент.
– Боже мой, даже наподобяват на вас – възкликна Саманта, когато Нели ѝ сподели фотография на порцелановите фигурки, пратена по имейл от Ричард. Принадлежали бяха на родителите му и Ричард ги бе разкрил в сутеренния склад в жилищната си постройка, откакто ѝ беше направил предлагането. Саманта сбърчи нос.
– Минавало ли ти е през мозъка, че е прекомерно идеален, с цел да е същински?
Ричард беше на трийсет и шест, девет години по-възрастен от Нели, и имаше сполучлива кариера на ръководещ хедж фонд. Беше с жилеста фигура на бегач и усмивка, от която тъмносините му очи заблестяваха.
На първата им среща я беше завел във френски ресторант и умело беше обсъждал виновността със сомелиера. На втората, в една снежна събота, я предизвести да се облече топло и се появи, понесъл две яркозелени пластмасови шейни.
– Знам кой е най-хубавият рид за пързаляне в Сентрал Парк – осведоми я.
Тогава беше облечен в избелели джинси, които му седяха също толкоз добре, колкото чудесно скроените костюми.
Нели въобще не се майтапеше, когато отговори на въпроса на Саманта:
– Кажи-речи, всеки ден.
Сподави прозявка, до момента в който слизаше по седемте стъпала към дребната кухня; голите ѝ стъпала мръзнеха от студения линолеум. Светна лампата и видя, че Саманта беше сътворила огромна неразбория с бурканчето мед, от което си беше подсладила чая... още веднъж. Гъстата течност беше преляла върху плота и една хлебарка се бореше да се измъкне от лепкавата кехлибарена локвичка. Дори откакто бе живяла години наред в Манхатън, гледката я погнуси.
Нели сграбчи една от мръсните чаши на Сам от мивката и затисна хлебарката под нея. " Тя да ѝ бере грижата ", сподели си. Докато чакаше кафето да заври, отвори преносимия компютър и стартира да ревизира имейлите – ваучер от " Гап ", майка ѝ, която явно бе станала вегетарианка, настояваше Нели да се увери, че на сватбения обяд ще участва и безмесен вид на меню; съобщение, че е пристигнало време за вноска по кредитната ѝ карта.
Наля си кафето в чаша с изрисувани по нея сърчица и с надпис " Учител №1 в света ".
Двете със Саманта, която преподаваше в същата предучилищна забавачка като нея, имаха някъде към дузина такива, натикани в шкафа. Отпи с приятност. Днес имаше планувани 10 срещи с родители на тригодишните си питомци. Без кофеин я заплашваше заплаха да задреме в ъгъла за отдих, а трябваше да е в цялостна форма. Първи бяха семейство Портър, които наскоро бяха изразили паника, че в класната ѝ стая отсъства креативност в стила на Уес Андерсън.
Препоръчали бяха да размени огромната кукленска къща с конусовидна индианска шатра и след това ѝ бяха изпратили линк към уебсайт, където такава се продаваше за 229 $.
Семейство Портър щяха да ѝ липсват, горе-долу, колкото хлебарките, когато се преместеше при Ричард, отсече пред себе си Нели. Погледна чашата на Саманта, усети да я пробожда виновност, взе една салфетка, хвана с нея насекомото и го пусна в тоалетната паница.
Докато нагласяше водата на душа, телефонът ѝ иззвъня. Уви се в хавлиена забрадка и забърза към чантичката си в стаята. Само че телефонът ѝ не беше там, все го оставяше където ѝ падне. Накрая го изрови всред гънките на завивката си.
– Ало? – сподели.
Никакъв отговор.
Обаждащият се беше блокирал номера си. Миг по-късно на екрана се появи известие за гласова поща.
Тя натисна бутона да го чуе, само че насреща се носеше единствено спокоен равномерен звук. Дишане.
Каза си, че евентуално някой се пробва да ѝ продава нещо, и захвърли телефона назад на леглото. Не беше огромно знамение. Реакцията ѝ беше пресилена както нормално. Имаше доста грижи на главата си. Само след няколко седмици щеше да стегне багажа си и да се нанесе при Ричард. Щеше да влезе в новия си живот с букет бели рози в ръце. Заключи, че смяната е нещо притеснително, изключително като настъпеше по този начин ненадейно.
И въпреки всичко това бе третото такова позвъняване за три седмици.
Погледна към входната врата. Масивното резе си беше все по този начин залостено.
Тръгна към банята, след това се върна и взе телефона със себе си. Постави го на ръба на умивалника, заключи вратата, метна кърпата на лирата и влезе под душа. Отскочи настрана, когато я поля прекомерно студена бликам, ускори горещата вода и разтърка настръхналите си ръце. Пара извърши дребното пространство, до момента в който тя се остави водата да облива стегналите се мускули на раменете и гърба ѝ. След сватбата щеше да промени фамилното си име. Може би и телефонния си номер щеше да смени.
Облече ленена рокля и постави серпантина върху русите си мигли – слагаше си грим и хубави облекла единствено за срещите с родители и за края на образователната година. И не щеш ли телефонът ѝ още веднъж завибрира с изострен тон върху порцелановата мивка. Тя трепна и четката на спиралата остави черна резка под веждата ѝ.
Погледна надолу и видя, че се бе получило известие от Ричард:
Нямам самообладание да те видя тази вечер, красавице. Броя минутите. Обичам те.
Докато се взираше в посланието на годеника си, гърдите ѝ, стегнати цяла заран, се отпуснаха и тя задиша свободно.
Довечера щеше да му каже за телефонните позвънявания, а през това време Ричард щеше да ѝ налее чаша вино и да я гушне в скута си. Може пък той да откриеше метод да наблюдава скрития номер. Нели довърши подготовката си, метна през рамо огромната си чанта и излезе на открито под бледата светлина на пролетното слънце.
Събужда ме пищенето на чайника на вуйна Шарлот. През пролуките на щорите се процежда слаба слънчева светлина и нашарва на райета тялото ми, сгушено в поза на зародиш. Как е допустимо към този момент да е заран? Дори откакто месеци към този момент съм спала в единично легло, а не на необятното, което в миналото споделях с Ричард, към момента се свивам от лявата страна. Чаршафите до мен са студени. Отварям място за фантом.
Сутрин е най-тежко, тъй като за къс миг мозъкът ми е просветлен. Равносметката е жестока. Лежа под юргана, скърпен от разноцветни части, и имам чувството, че ме е затиснала щанга.
Ричард евентуално в този момент е с хубавичката ми млада заместничка и тъмносините му очи са приковани в нея, до момента в който наблюдава с пръст контура на бузата ѝ. Понякога съвсем слушам нежностите, които в миналото ми шепнеше.
Обожавам те. Ще те направя безпределно щастлива. Ти си моят свят.
Сърцето ми пулсира и всеки постоянен удар е съвсем мъчителен. Дишай надълбоко, подсещам си. Не работи. Никога не ми оказва помощ.
Когато следя дамата, поради която Ричард ме напусна, постоянно съм изумена от това какъв брой е богатства и почтена. Като мен при започване на познанството ни с Ричард, когато той обхващаше лицето ми сред дланите си нежно, като че ли бе нежно цвете и се боеше да не го нарани.
Дори през тези първи главозамайващи месеци на моменти всичко протичащо се, той най-много, ми изглеждаше някак нереално, само че не се задълбочавах. Ричард беше деликатен, харизматичен, знаеше доста за света. Влюбих се в него мигновено. И имах вяра безусловно, че и той ме обича.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (920)
Излиза от щемпел бестселърът на " Ню Йорк Таймс " " Съпругата посред ни ", демонски интелигентен и под напрежение трилър, изследващ затрудненията в брака и непредвидимите последствия от тях!
Историята в " Съпругата посред ни " е разказана от името на Нели и Ванеса, които са обичали еднакъв мъж. Ричард е обаятелен, великодушен, финансово самостоятелен, с налагаща се идентичност. Кара Нели да се усеща предпазена. Колкото до Ванеса, тогавашната обич е изместена от злост и съмнение. А също и от боязън. Но кой кого следи? Кой кого манипулира? Кой е агресорът и кой жертвата? На кого да имаме вяра? Затегнете защитните колани и се пригответе за кошмарно пътешестване. Защото няма да можете и за момент да се откъснете от тази книга.
Сара Пеканен е създател на световноизвестни бестселъри, като всички са белязани от непредвиден поврат в сюжета. Съпругата посред ни е замайващ психически трилър, в който всички първични догатки рухват, с цел да ви отведат до един умопомрачителен край. Сравняван с " Не казвай довиждане " и " Момичето от влака ", романът към този момент е в развой на екранизация. Съавторка на Пеканен е дебютантката Гриър Хендрикс, която има 20 години опит като редактор. Текстовете й са оповестени в " Ню Йорк Таймс " и Пъблишърс Уийкли ".
превод Надя Баева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Гриър Хендрикс и Сара Пеканен – " Съпругата посред ни ", фрагмент
Нели не знаеше какво я разсъни. Ала когато отвори очи, до отсрещната табла на леглото ѝ стоеше жена, облечена в нейната бяла дантелена сватбена рокля, и я гледаше.
Гърлото на Нели се стегна за вик и тя стремително посегна към бейзболната бухалка, подпряна на нощното ѝ шкафче. Тогава зрението ѝ привикна с дрезгавата утринна светлина и блъскането на сърцето ѝ позатихна.
Засмя се малко и отсечено, като осъзна, че е в сигурност.
Илюзията се създаваше от това, че сватбената ѝ рокля висеше на вратата на дрешника, където самата тя я бе окачила през вчерашния ден, откакто я взе от булчинския магазин. Беше сложена в пластмасов калъф и в бюстието и разкроената пола беше натъпкана тънка хартия, с цел да поддържа формата. Нели се отпусна немощно на възглавницата. Когато дишането ѝ се успокои, погледна плътните сини числа върху часовника на тоалетката си. Отново прекомерно рано.
Протегна ръце над главата си, с лявата изключи алармата, преди да е засветила, и усети непознатата тежест върху пръста си на диамантения пръстен, който Ричард ѝ бе дал.
Още като дете Нели в никакъв случай не заспиваше елементарно. Майка ѝ нямаше самообладание за протяжни ритуали преди заспиване, само че татко ѝ нежно потъркваше гърба ѝ и изписваше фрази по тъканта на нощничката ѝ. " Обичам те " или " Ти си суперспециална ", такива неща пишеше, а тя се мъчеше да отгатне посланието. Друг път чертаеше фигури – кръгове, звезди, триъгълници. Това продължи до деветгодишната ѝ възраст, до момента в който родителите ѝ не се разведоха и той не се изнесе. После към този момент лежеше самичка в тясното си легло под юрганчето на розови и лилави райета и се взираше в петното от влага на тавана.
Когато най-накрая се унесеше, нормално спеше непробудно седем-осем часа – тежък сън без сънища, поради който майка ѝ постоянно споделяше, че Нели " спи като заклана ".
Но след една октомврийска вечер през последната ѝ година в колежа това внезапно се промени.
Безсънието ѝ внезапно се утежни и спането ѝ беше накъсвано от ярки сънища и ненадейно пробуждане. Веднъж беше слязла на закуска в къщата, където живееше с други състудентки, и нейна съквартирантка ѝ сподели, че крещяла нещо неясно. Нели се опита да омаловажи случката.
– Просто съм обезпокоена поради наближаващата сесия – сподели. – Държавният изпит по логика на психиката бил убийствено сложен. – После стана от масата да си сипе още едно кафе.
Беше се насилила да посети психоложката на колежа, само че макар ласкавата упоритост на дамата Нели не можа да се накара да приказва за онази топла есенна вечер, почнала с бутилки водка и смях и приключила с полицейски сирени и обезсърчение. Нели организира два сеанса с терапевтката, а третия анулира и в никакъв случай повече не се върна.
Беше споделила няколко детайлности с Ричард при пробуждане от призрачен сън – повтаряха се все същите, – откакто усети ръцете му да се стягат към нея и плътния му глас да шепне в ухото ѝ:
– Тук съм, блага. С мен си в сигурност.
Гушната до него изпитваше сигурност, за каквато бе копняла през целия си живот, даже преди случая. С Ричард до себе си Нели най-сетне можа да се остави още веднъж на уязвимото положение на бездънен сън. Сякаш нестабилният терен под краката ѝ се бе трансформирал в твърда земя.
Ала през миналата нощ беше сама в жилището си на партера в постройката от кафяв камък. Ричард отпътува по работа в Чикаго, а съквартирантката ѝ и най-хубава другарка Саманта отиде да преспи при най-новото си гадже. Звуците на Ню Йорк проникваха през стените: клаксони на коли, подвиквания, лаещи кучета... Нищо че в Горен Ист Сайд равнището на престъпността беше най-ниско в целия регион, че на прозорците имаше стоманени решетки, а на вратата – три ключалки, в това число дебелото резе, което Нели уреди да слагат при нанасянето ѝ. Въпреки всичко това ѝ беше нужна още една чаша шардоне, та да може да заспи.
Разтърка очи и постепенно се надигна от леглото. Навлече хавлиения си халат, още веднъж огледа сватбената рокля и се почуди дали да не отвори място в дребния си гардероб за нея. Но полата беше толкоз разкроена. В булчинския бутик измежду обилните си, обсипани с пайети посестрими беше изглеждала елегантно семпла. Ала паралелно с разбърканите облекла и библиотеката от " Икеа " в тясната ѝ стаичка беше като същинска одеждa за принцеса от " Дисни ".
Само че беше към този момент късно да я смени. Сватбата стремително приближаваше и всичко беше уговорено и квалифицирано чак до украсата на тортата – русата младоженка и красивия жених, замръзнали в идеален момент.
– Боже мой, даже наподобяват на вас – възкликна Саманта, когато Нели ѝ сподели фотография на порцелановите фигурки, пратена по имейл от Ричард. Принадлежали бяха на родителите му и Ричард ги бе разкрил в сутеренния склад в жилищната си постройка, откакто ѝ беше направил предлагането. Саманта сбърчи нос.
– Минавало ли ти е през мозъка, че е прекомерно идеален, с цел да е същински?
Ричард беше на трийсет и шест, девет години по-възрастен от Нели, и имаше сполучлива кариера на ръководещ хедж фонд. Беше с жилеста фигура на бегач и усмивка, от която тъмносините му очи заблестяваха.
На първата им среща я беше завел във френски ресторант и умело беше обсъждал виновността със сомелиера. На втората, в една снежна събота, я предизвести да се облече топло и се появи, понесъл две яркозелени пластмасови шейни.
– Знам кой е най-хубавият рид за пързаляне в Сентрал Парк – осведоми я.
Тогава беше облечен в избелели джинси, които му седяха също толкоз добре, колкото чудесно скроените костюми.
Нели въобще не се майтапеше, когато отговори на въпроса на Саманта:
– Кажи-речи, всеки ден.
Сподави прозявка, до момента в който слизаше по седемте стъпала към дребната кухня; голите ѝ стъпала мръзнеха от студения линолеум. Светна лампата и видя, че Саманта беше сътворила огромна неразбория с бурканчето мед, от което си беше подсладила чая... още веднъж. Гъстата течност беше преляла върху плота и една хлебарка се бореше да се измъкне от лепкавата кехлибарена локвичка. Дори откакто бе живяла години наред в Манхатън, гледката я погнуси.
Нели сграбчи една от мръсните чаши на Сам от мивката и затисна хлебарката под нея. " Тя да ѝ бере грижата ", сподели си. Докато чакаше кафето да заври, отвори преносимия компютър и стартира да ревизира имейлите – ваучер от " Гап ", майка ѝ, която явно бе станала вегетарианка, настояваше Нели да се увери, че на сватбения обяд ще участва и безмесен вид на меню; съобщение, че е пристигнало време за вноска по кредитната ѝ карта.
Наля си кафето в чаша с изрисувани по нея сърчица и с надпис " Учител №1 в света ".
Двете със Саманта, която преподаваше в същата предучилищна забавачка като нея, имаха някъде към дузина такива, натикани в шкафа. Отпи с приятност. Днес имаше планувани 10 срещи с родители на тригодишните си питомци. Без кофеин я заплашваше заплаха да задреме в ъгъла за отдих, а трябваше да е в цялостна форма. Първи бяха семейство Портър, които наскоро бяха изразили паника, че в класната ѝ стая отсъства креативност в стила на Уес Андерсън.
Препоръчали бяха да размени огромната кукленска къща с конусовидна индианска шатра и след това ѝ бяха изпратили линк към уебсайт, където такава се продаваше за 229 $.
Семейство Портър щяха да ѝ липсват, горе-долу, колкото хлебарките, когато се преместеше при Ричард, отсече пред себе си Нели. Погледна чашата на Саманта, усети да я пробожда виновност, взе една салфетка, хвана с нея насекомото и го пусна в тоалетната паница.
Докато нагласяше водата на душа, телефонът ѝ иззвъня. Уви се в хавлиена забрадка и забърза към чантичката си в стаята. Само че телефонът ѝ не беше там, все го оставяше където ѝ падне. Накрая го изрови всред гънките на завивката си.
– Ало? – сподели.
Никакъв отговор.
Обаждащият се беше блокирал номера си. Миг по-късно на екрана се появи известие за гласова поща.
Тя натисна бутона да го чуе, само че насреща се носеше единствено спокоен равномерен звук. Дишане.
Каза си, че евентуално някой се пробва да ѝ продава нещо, и захвърли телефона назад на леглото. Не беше огромно знамение. Реакцията ѝ беше пресилена както нормално. Имаше доста грижи на главата си. Само след няколко седмици щеше да стегне багажа си и да се нанесе при Ричард. Щеше да влезе в новия си живот с букет бели рози в ръце. Заключи, че смяната е нещо притеснително, изключително като настъпеше по този начин ненадейно.
И въпреки всичко това бе третото такова позвъняване за три седмици.
Погледна към входната врата. Масивното резе си беше все по този начин залостено.
Тръгна към банята, след това се върна и взе телефона със себе си. Постави го на ръба на умивалника, заключи вратата, метна кърпата на лирата и влезе под душа. Отскочи настрана, когато я поля прекомерно студена бликам, ускори горещата вода и разтърка настръхналите си ръце. Пара извърши дребното пространство, до момента в който тя се остави водата да облива стегналите се мускули на раменете и гърба ѝ. След сватбата щеше да промени фамилното си име. Може би и телефонния си номер щеше да смени.
Облече ленена рокля и постави серпантина върху русите си мигли – слагаше си грим и хубави облекла единствено за срещите с родители и за края на образователната година. И не щеш ли телефонът ѝ още веднъж завибрира с изострен тон върху порцелановата мивка. Тя трепна и четката на спиралата остави черна резка под веждата ѝ.
Погледна надолу и видя, че се бе получило известие от Ричард:
Нямам самообладание да те видя тази вечер, красавице. Броя минутите. Обичам те.
Докато се взираше в посланието на годеника си, гърдите ѝ, стегнати цяла заран, се отпуснаха и тя задиша свободно.
Довечера щеше да му каже за телефонните позвънявания, а през това време Ричард щеше да ѝ налее чаша вино и да я гушне в скута си. Може пък той да откриеше метод да наблюдава скрития номер. Нели довърши подготовката си, метна през рамо огромната си чанта и излезе на открито под бледата светлина на пролетното слънце.
Събужда ме пищенето на чайника на вуйна Шарлот. През пролуките на щорите се процежда слаба слънчева светлина и нашарва на райета тялото ми, сгушено в поза на зародиш. Как е допустимо към този момент да е заран? Дори откакто месеци към този момент съм спала в единично легло, а не на необятното, което в миналото споделях с Ричард, към момента се свивам от лявата страна. Чаршафите до мен са студени. Отварям място за фантом.
Сутрин е най-тежко, тъй като за къс миг мозъкът ми е просветлен. Равносметката е жестока. Лежа под юргана, скърпен от разноцветни части, и имам чувството, че ме е затиснала щанга.
Ричард евентуално в този момент е с хубавичката ми млада заместничка и тъмносините му очи са приковани в нея, до момента в който наблюдава с пръст контура на бузата ѝ. Понякога съвсем слушам нежностите, които в миналото ми шепнеше.
Обожавам те. Ще те направя безпределно щастлива. Ти си моят свят.
Сърцето ми пулсира и всеки постоянен удар е съвсем мъчителен. Дишай надълбоко, подсещам си. Не работи. Никога не ми оказва помощ.
Когато следя дамата, поради която Ричард ме напусна, постоянно съм изумена от това какъв брой е богатства и почтена. Като мен при започване на познанството ни с Ричард, когато той обхващаше лицето ми сред дланите си нежно, като че ли бе нежно цвете и се боеше да не го нарани.
Дори през тези първи главозамайващи месеци на моменти всичко протичащо се, той най-много, ми изглеждаше някак нереално, само че не се задълбочавах. Ричард беше деликатен, харизматичен, знаеше доста за света. Влюбих се в него мигновено. И имах вяра безусловно, че и той ме обича.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (920)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ