"Сънища" от Виктор Меламед
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Сънища " с авторВиктор Меламед, възложен от издателство " Сиела "
Светът - пъстър, напълно (не)изненадващ, безпределно огромен и в същото време като че ли по-малък от картонена кутийка, се разстила с цялата си хубост в сборника с разкази " Сънища " на генералния почетен консул на Кралство Тайланд в България Виктор Меламед. Книгата съдържа 20 къси художествени истории, писани от Меламед през последните четири години - от януари 2014 до юли 2018 година, и е илюстрирана от Греди Асса.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от описа " Пътешествието "
Съпрузите Арнаудови бяха лидерско семейство. Те постоянно заемаха публичната позиция, която в деветдесет % от случаите съответствува с тази на властимащите, а в останалите 10 - с тази на техния персонален интерес. Доскоро ръководеха известна част от сътрудниците в службата си, по-голяма част от съседите в жилищата, които бяха обитавали през годините, и несъмнено всичките си родственици и по двете линии.
Имаха изумителен синхрон в дейностите си, когато трябваше да поведат масите за " ленински съботник ", " ден без тютюнев пушек " или " гражданско непокорство " против премахването на нелегално издигнатите гаражи в градинката зад блока, два от които, несъмнено, бяха техни. Самите те, израсли в дребни провинциални градчета на Северозапада, от дълго време бяха прекъснали пъпната шнур с родните места освен тъй като бяха съумели да стимулират всичките си родственици да ги последват, а и тъй като считаха себе си за едни от най-активните строители на актуалния образ на столицата. Арнаудови гледаха на себе си като на същински столичани, нотабили, и това в допълнение мотивираше тяхното лидерско самочувствие и държание.
Макар и пенсионери от няколко години, те продължаваха да водят извънредно деен публичен живот, който дотам изпълваше всекидневието им, че в него не оставаше никакво време за деца, внуци или други " лигавщини ".
Денят им започваше по традиция в ранни зори. С годините бяха лимитирали съня си до физиологичния най-малко от 5-6 часа на денонощие, по тази причина и двете им деца побързаха да се оженят млади, с цел да избягат от безумния ред и дневен режим на родителите си! И след пенсионирането те не прекъснаха връзката си с институцията, в което и двамата бяха прекарали повече от 35 години чиновнически напредък.
Сега Арнаудов беше ръководител на Клуба на ветераните, а брачната половинка му - основен секретар. Бяха получили една дребна стая на последния етаж в влиятелна административна постройка в центъра на столицата за своите профсъюзни потребности, за която никой различен с изключение на тях не притежаваше ключ, нито имаше право да влиза без разрешението им! Стаята, оборудвана с компютър, телефон и огромна старовремска железна каса, беше с класическото обзавеждане на късния учрежденски соц, по този начин непосредствен по дух и нрав на лидерското семейство.
Далеч преди всички останали чиновници в постройката Арнаудови започваха своя ден с обзор на печата, писане на писма и прошения до членовете ветерани и управлението на институцията за финансова поддръжка на цялостния с начинания график на клуба. Следваше изобилен обяд в стола на ведомството, който заместваше и вечерята, срещи със остарели сътрудници и нови началници, бърз пазар единствено на най-необходимото от близкия величествен супермаркет и най-после, само че всяка вечер, обзор на финансовото положение на фамилията. Около 12 часа вечерта лампите в жилището им изгасваха до 05.30 на другия ден, когато остарелият стоманен руски будилник известяваше с двете си камбанки часа за ставане.
Арнаудови имаха положителни спестявания. Навремето бяха дали по 10 000 лв. на всяко от децата за сватбите им и с това смятаха, че са изпълнили родителския си дълг. Бяха отворили и детски влогове с по 1000 лв. за първите внучета, кръстени, несъмнено, на тях, само че с повече не се ангажираха, въпреки че на бял свят се бяха появили и други внуци, в фамилията бяха влезнали нови родственици, а децата минаха през цялата въртележка на постсоциалистическия стопански модел. Арнаудови ловко заобиколиха банкрута на банките от деветдесетте години, за¬щото както и тогава, по този начин и в този момент избраха да държат пари¬те близо до себе си и изрично не одобряваха каквото и да е банково коопериране.
Чувстваха се към момента млади и някак незабелязано започнаха да си приказват за пътешествия и малко по-големи разходи за себе си! Бяха връстници, а и родени с разлика от няколко дни, тъй че години наред честваха рождените си дни дружно, постоянно в съботата сред двете дати. Скоро им предстояха две годишнини - рождените и годишнина от началото на взаимния им живот. Тези мотиви си костваха едно по-екзотично пътешестване, едно " леко разпищолване " (любим израз на госпожата) и бюджет от няколко хиляди, който щеше да бъде отвеян в перо " фамилни придобивки ".
Арнаудови не бяха новаци в пътешествията. Като дейни членове на Българския туринг клуб в годините на социализма, те имаха навъртени из Източна и Западна Европа повече от 10 000 километра с първия си автомобил шкода " Октавия ". После смениха шкодата с лада, ладата - с " Опел Кадет ", втора употреба от Швейцария, а от няколко години още веднъж се возеха на шкода, единствено че " Супърб ", която множеството време стоеше в единия от двата гаража зад блока и навърташе на година не повече от 3-4 хиляди километра.
Колата си е кола, само че за това странствуване, което бяха замислили, тя не можеше да помогне! Ставаше дума за огромно пътешестване, на повече от 8000 километра от България, до място, което можеше да се доближи единствено с 11-часов полет над 9 страни (това Арнаудов беше открил, гледайки картата на полета в един специфичен сайт). Твърде съществено начинание за техния другояче лимитиран метод на живот в последните години.
Тайланд! Ето кое бе възбудило апетита за завършения на достойното семейство и в последните няколко месеца изпълваше техните дни и нощи с организацията и изследването на маршрута!
Бяха решили да са в Банкок в съботата сред техните рождени дни и да празнуват празниците в ресторанта на хотела, определен точно след няколкомесечна селекция на всички уеб сайтове за хотелски резервации и изчетени стотици отзиви на туристи от целия свят. Няколко дни в града на златния Буда с обиколка на двореца, храмовете и каквито музеи има, след това две нощи в курорта на прегрешението Патая, желаеха да посетят шоуто на травеститите, още веднъж за два дни в Банкок - шопинг из пазарите и разходка с лодка по река Чао Прая и най-после - една седмица на Пукет за цялостен релакс и зареждане на батериите.
В подготовката на това пътешестване, както нормално, не се довериха на никого. Обследваха десетки туристически уеб сайтове, прочетоха де каквото имаше като информация за страната и курортите, които желаеха да посетят, и напълно дискретно свериха своята информация с тази на някогашни сътрудници, които към този момент бяха посетили Кралството, само че с проведена екскурзия и под наем полет.
Боейки се от завистта на хората и непотребни въпроси за тяхното финансово положение, не желаеха да оповестяват на никого къде отиват. Разправяха, че ще навестят родните си места, където бяха оставили къщи, от дълго време необитавани от никого и за които сякаш щяха да се погрижат. Нямаше да има въпроси, нито упоритости от някого да ги последва.
Конспирацията в начинанията бе част от житейската философия на фамилията. Даже децата им, изключително откакто излетяха от фамилния дом, бяха прибавени в рубрика " другите " - тези, които трябваше да бъдат държани настрани от фамилните каузи. " Другите " на процедура бяха всички с изключение на тях двамата. Затова Арнаудови не споделиха на никого какво считат да подхващат. Обявиха две седмици почивка за Клуба на ветераните, споделиха на околните си, че отпътуват на село, помолиха съседите да поливат цветята, които прозорливо бяха изкарани на площадката пред жилището им, и отлетяха.
Петнадесет дни по-късно на летището Мария Арнаудова кацна сама. С подпухнали от рев очи, отслабнала и съсухрена като запечен чироз, прегърбена, тя едвам довлече до таксито огромен куфар и пътна чанта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
Светът - пъстър, напълно (не)изненадващ, безпределно огромен и в същото време като че ли по-малък от картонена кутийка, се разстила с цялата си хубост в сборника с разкази " Сънища " на генералния почетен консул на Кралство Тайланд в България Виктор Меламед. Книгата съдържа 20 къси художествени истории, писани от Меламед през последните четири години - от януари 2014 до юли 2018 година, и е илюстрирана от Греди Асса.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от описа " Пътешествието "
Съпрузите Арнаудови бяха лидерско семейство. Те постоянно заемаха публичната позиция, която в деветдесет % от случаите съответствува с тази на властимащите, а в останалите 10 - с тази на техния персонален интерес. Доскоро ръководеха известна част от сътрудниците в службата си, по-голяма част от съседите в жилищата, които бяха обитавали през годините, и несъмнено всичките си родственици и по двете линии.
Имаха изумителен синхрон в дейностите си, когато трябваше да поведат масите за " ленински съботник ", " ден без тютюнев пушек " или " гражданско непокорство " против премахването на нелегално издигнатите гаражи в градинката зад блока, два от които, несъмнено, бяха техни. Самите те, израсли в дребни провинциални градчета на Северозапада, от дълго време бяха прекъснали пъпната шнур с родните места освен тъй като бяха съумели да стимулират всичките си родственици да ги последват, а и тъй като считаха себе си за едни от най-активните строители на актуалния образ на столицата. Арнаудови гледаха на себе си като на същински столичани, нотабили, и това в допълнение мотивираше тяхното лидерско самочувствие и държание.
Макар и пенсионери от няколко години, те продължаваха да водят извънредно деен публичен живот, който дотам изпълваше всекидневието им, че в него не оставаше никакво време за деца, внуци или други " лигавщини ".
Денят им започваше по традиция в ранни зори. С годините бяха лимитирали съня си до физиологичния най-малко от 5-6 часа на денонощие, по тази причина и двете им деца побързаха да се оженят млади, с цел да избягат от безумния ред и дневен режим на родителите си! И след пенсионирането те не прекъснаха връзката си с институцията, в което и двамата бяха прекарали повече от 35 години чиновнически напредък.
Сега Арнаудов беше ръководител на Клуба на ветераните, а брачната половинка му - основен секретар. Бяха получили една дребна стая на последния етаж в влиятелна административна постройка в центъра на столицата за своите профсъюзни потребности, за която никой различен с изключение на тях не притежаваше ключ, нито имаше право да влиза без разрешението им! Стаята, оборудвана с компютър, телефон и огромна старовремска железна каса, беше с класическото обзавеждане на късния учрежденски соц, по този начин непосредствен по дух и нрав на лидерското семейство.
Далеч преди всички останали чиновници в постройката Арнаудови започваха своя ден с обзор на печата, писане на писма и прошения до членовете ветерани и управлението на институцията за финансова поддръжка на цялостния с начинания график на клуба. Следваше изобилен обяд в стола на ведомството, който заместваше и вечерята, срещи със остарели сътрудници и нови началници, бърз пазар единствено на най-необходимото от близкия величествен супермаркет и най-после, само че всяка вечер, обзор на финансовото положение на фамилията. Около 12 часа вечерта лампите в жилището им изгасваха до 05.30 на другия ден, когато остарелият стоманен руски будилник известяваше с двете си камбанки часа за ставане.
Арнаудови имаха положителни спестявания. Навремето бяха дали по 10 000 лв. на всяко от децата за сватбите им и с това смятаха, че са изпълнили родителския си дълг. Бяха отворили и детски влогове с по 1000 лв. за първите внучета, кръстени, несъмнено, на тях, само че с повече не се ангажираха, въпреки че на бял свят се бяха появили и други внуци, в фамилията бяха влезнали нови родственици, а децата минаха през цялата въртележка на постсоциалистическия стопански модел. Арнаудови ловко заобиколиха банкрута на банките от деветдесетте години, за¬щото както и тогава, по този начин и в този момент избраха да държат пари¬те близо до себе си и изрично не одобряваха каквото и да е банково коопериране.
Чувстваха се към момента млади и някак незабелязано започнаха да си приказват за пътешествия и малко по-големи разходи за себе си! Бяха връстници, а и родени с разлика от няколко дни, тъй че години наред честваха рождените си дни дружно, постоянно в съботата сред двете дати. Скоро им предстояха две годишнини - рождените и годишнина от началото на взаимния им живот. Тези мотиви си костваха едно по-екзотично пътешестване, едно " леко разпищолване " (любим израз на госпожата) и бюджет от няколко хиляди, който щеше да бъде отвеян в перо " фамилни придобивки ".
Арнаудови не бяха новаци в пътешествията. Като дейни членове на Българския туринг клуб в годините на социализма, те имаха навъртени из Източна и Западна Европа повече от 10 000 километра с първия си автомобил шкода " Октавия ". После смениха шкодата с лада, ладата - с " Опел Кадет ", втора употреба от Швейцария, а от няколко години още веднъж се возеха на шкода, единствено че " Супърб ", която множеството време стоеше в единия от двата гаража зад блока и навърташе на година не повече от 3-4 хиляди километра.
Колата си е кола, само че за това странствуване, което бяха замислили, тя не можеше да помогне! Ставаше дума за огромно пътешестване, на повече от 8000 километра от България, до място, което можеше да се доближи единствено с 11-часов полет над 9 страни (това Арнаудов беше открил, гледайки картата на полета в един специфичен сайт). Твърде съществено начинание за техния другояче лимитиран метод на живот в последните години.
Тайланд! Ето кое бе възбудило апетита за завършения на достойното семейство и в последните няколко месеца изпълваше техните дни и нощи с организацията и изследването на маршрута!
Бяха решили да са в Банкок в съботата сред техните рождени дни и да празнуват празниците в ресторанта на хотела, определен точно след няколкомесечна селекция на всички уеб сайтове за хотелски резервации и изчетени стотици отзиви на туристи от целия свят. Няколко дни в града на златния Буда с обиколка на двореца, храмовете и каквито музеи има, след това две нощи в курорта на прегрешението Патая, желаеха да посетят шоуто на травеститите, още веднъж за два дни в Банкок - шопинг из пазарите и разходка с лодка по река Чао Прая и най-после - една седмица на Пукет за цялостен релакс и зареждане на батериите.
В подготовката на това пътешестване, както нормално, не се довериха на никого. Обследваха десетки туристически уеб сайтове, прочетоха де каквото имаше като информация за страната и курортите, които желаеха да посетят, и напълно дискретно свериха своята информация с тази на някогашни сътрудници, които към този момент бяха посетили Кралството, само че с проведена екскурзия и под наем полет.
Боейки се от завистта на хората и непотребни въпроси за тяхното финансово положение, не желаеха да оповестяват на никого къде отиват. Разправяха, че ще навестят родните си места, където бяха оставили къщи, от дълго време необитавани от никого и за които сякаш щяха да се погрижат. Нямаше да има въпроси, нито упоритости от някого да ги последва.
Конспирацията в начинанията бе част от житейската философия на фамилията. Даже децата им, изключително откакто излетяха от фамилния дом, бяха прибавени в рубрика " другите " - тези, които трябваше да бъдат държани настрани от фамилните каузи. " Другите " на процедура бяха всички с изключение на тях двамата. Затова Арнаудови не споделиха на никого какво считат да подхващат. Обявиха две седмици почивка за Клуба на ветераните, споделиха на околните си, че отпътуват на село, помолиха съседите да поливат цветята, които прозорливо бяха изкарани на площадката пред жилището им, и отлетяха.
Петнадесет дни по-късно на летището Мария Арнаудова кацна сама. С подпухнали от рев очи, отслабнала и съсухрена като запечен чироз, прегърбена, тя едвам довлече до таксито огромен куфар и пътна чанта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ