Откъс от "Самотна пеперуда" на Габриела Улберг Вестин
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Самотна пеперуда ", с създател Габриела Улберг Вестин, възложен от Издателство " Ера ".
Бъдни вечер е и ужасна снежна стихия удря дребното шведско градче Худиксвал. Полицията получава сигнал – Хена Педерсън, брачна половинка на най-популярния шведски футболист – Монс Сандин, е открита мъртва вкъщи. Единствените очевидци са двете им дребни деца. Семейството скоро е напуснало Италия и се е преместило в Швеция.
След години работа в полицията в Стокхолм, контрольор Юхан Рока се завръща в родния си град, който е напуснал след трагичната гибел на приятелката си. Сега той чака спокоен живот и лесни случаи, само че вместо това получава заплетеното следствие на бюрото си. Логичният обвинен постоянно е брачният партньор, само че Монс съумява да показа безапелационно оправдание. В опит да научи повече за живота на жертвата, Рока даже отива в Италия.
Колкото повече рови в тази ситуация, толкоз по-сигурен става, че футболистът има много секрети и съществено подозира, че е забъркан в допинг афери или даже нещо по-сериозно. Но уликите водят и към предишното на Хена, а Рока се съмнява, че Монс познава жена си толкоз добре, колкото си мисли.
Когато дребният град е разтресен от ново ликвидиране, инспекторът осъзнава, че този случай и неговото лично минало неизбежно ще се пресекат. И може би ще му се отдаде опция да разгадае най-голямата тайнственост в живота си...
Габриела Улберг Вестин е родена и израстнала в Худиксвал, Швеция. За известно време живее в Италия – учи " Моден дизайн " и работи като фото модел. По-късно приключва и " Криминология " в Стокхолмския университет. При основаването на романите си тя доста разчита на детайлното проучване на тематиката и събира информация от срещи и изявленията с служители на реда, нарушители, чиновници на пандизите и кримални психолози. Действието в романите й се развива в родния й град, а самата тя живее в Стокхолм със брачна половинка си (който е... полицай) и двете им деца.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Самотна пеперуда " на Габриела Улберг Вестин
ОТ ПОЛУЧАВАНЕТО НА сигнала по радиото до идването им на мястото изминаха трийсет минути. – От полицията сме. Влизаме! Гласът на Пеле Алмен отекна в необятното предверие. Той се спря за секунда на прага, до момента в който оглеждаше помещението. Опитваше се да разбере пред какво е изправен. Да се случи такова нещо в Худиксвал на Бъдни вечер. Да се случи въобще. Снегът нахлуваше през отворената врата и Алмен чу учестеното дишане на Мария Нилсон зад тила си. Той потегли напред, а тя го следваше. – Ало! От полицията сме. Има ли някого тук? Никакъв отговор. Някъде от вътрешността на къщата идваше светлина и се чуваше тв приемникът.
Пеле Алмен хвърли взор през рамо. Мария Нилсон от самото начало поддържаше връзка с информационната централа. През главата му минаваха най-различни мисли. Убиецът можеше да е още в къщата. Можеше да има повече от една жертва. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Бяха пристигнали първи на мястото на престъплението. Единствената свободна патрулна кола, снабдена с радиостанция. Дяволите да я вземат снежната стихия. Дяволите да ги вземат злополуките, които ангажираха дежурните служители на реда.
Докато вървяха по коридора, минаха около затворената врата на баня. На пода личаха ясни следи от кръв, а също и на дръжката на вратата. Двамата продължиха, без да стопират, към всекидневната и погледнаха към дивана. Сърцето на Алмен се успокои, когато видя, че там седи Монс Сандин с двете деца до себе си. Световноизвестният футболист беше съвсем неразпознаваем.
Високата му фигура беше прегърбена; необятно отворените му очи се взираха право напред, а тъмната му коса беше разрошена. Едно от децата – щерка му, в случай че се съди по конската опашка – беше заровило лице в пуловера му. Брат ѝ седеше, обхванал коленете си с ръце, и не отместваше взор от тв приемника. – Пеле Алмен и Мария Нилсон от полицията на Худиксвал. Можете ли да разкажете какво се е случило? – Наложи се Алмен да вложи целия си професионализъм, с цел да приказва с безпристрастен глас. – Тя е мъртва. Мъртва е, мамка му. – Гласът на Монс Сандин пресекна.
Той обърна постепенно глава към Пеле и очите им се срещнаха. Празнотата в погледа му беше смущаваща. – В банята е, нали? – попита Мария Нилсон и забърза към затворената врата. – Да... тя... тя лежи на пода – заекна той и се втренчи в окървавените си ръце. След няколко секунди чуха писъка на Мария Нилсон. После тя излезе от банята, като се олюляваше, с лице, прикрито в ръкава на якето. – Мамицата му... не мога! – Трябва да ви помоля да дойдете с мен в колата ни, и то неотложно – сподели Алмен и се обърна към Монс Сандин. – Заради личната ви сигурност. Монс подвигна децата на ръце. – Аз... аз не съм ѝ сторил зло – сподели той и се огледа с изменчив взор.
Алмен го подкани да тръгне; трябваше да побързат. Беше належащо да отделят периметъра. Да претърсят къщата. Да повикат кола за спешна помощ. Да се погрижат децата да се махнат оттова. Да закарат Монс в сектора. Да обезпечат колкото могат повече доказателства, до момента в който криминалистите се надигнат от коледните трапези и поемат случая. Как, по дяволите, двамата с Мария щяха да се оправят с всичко това? Когато минаха около вратата на банята, Монс се спря. Момиченцето подвигна глава и погледна тъжно към Алмен. – Дядо Коледа не беше добър – сподели то. – Той приспа мама. Алмен преглътна с изпитание и се вгледа в Монс.
Изчака той да реагира. Не видя друго, с изключение на каменно изражение, с изключение на едвам доловимото трепкане на ъгълчето на устата. Снегът им стигаше до коленете, до момента в който крачеха към колата. Преди Алмен да отвори задната врата, той се обърна към Монс: – Трябва да ви задам няколко въпроса, само че това ще стане в сектора. Първо би трябвало да се погрижим децата да отидат на несъмнено място. Родителите ви живеят във Форша, нали? – Да... на пътя за Скармюра. Нямат ни най-малка визия за случилото се – сподели той и хвърли взор към къщата, а след това побутна децата да се качат в полицейската кола. – Ще се свържем с тях. Засега някой от обществената работа ще се погрижи за децата.
Може би ви се коства прекомерно фрапантно, само че такива са процедурите ни. Момиченцето беше закрило лицето си с ръце. Дори единствено от мисълта какво беше видяло кожата на Алмен настръхна. – Искам да отцепиш региона, и то стремително. – Той погледна строго към Мария Нилсон. – Журналистите скоро ще надушат какво се е случило. Тя кимна в отговор. – Аз ще остана тук в това време – сподели Алмен. – После ти ще седиш с тях, до момента в който дойдат от обществената работа. Трябва да осигуря доказателствата в къщата. Тялото му се тресеше от адреналина, до момента в който той газеше в снега по противоположния път към къщата. Пътеката към огромната врата му се струваше като стеснен тунел и той задиша надълбоко, с цел да опита да се успокои. Загложди го една мисъл: трябваше да предизвести фамилията си, което го чакаше вкъщи. Тази година щяха да се простят с коледната забава.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (922)
Бъдни вечер е и ужасна снежна стихия удря дребното шведско градче Худиксвал. Полицията получава сигнал – Хена Педерсън, брачна половинка на най-популярния шведски футболист – Монс Сандин, е открита мъртва вкъщи. Единствените очевидци са двете им дребни деца. Семейството скоро е напуснало Италия и се е преместило в Швеция.
След години работа в полицията в Стокхолм, контрольор Юхан Рока се завръща в родния си град, който е напуснал след трагичната гибел на приятелката си. Сега той чака спокоен живот и лесни случаи, само че вместо това получава заплетеното следствие на бюрото си. Логичният обвинен постоянно е брачният партньор, само че Монс съумява да показа безапелационно оправдание. В опит да научи повече за живота на жертвата, Рока даже отива в Италия.
Колкото повече рови в тази ситуация, толкоз по-сигурен става, че футболистът има много секрети и съществено подозира, че е забъркан в допинг афери или даже нещо по-сериозно. Но уликите водят и към предишното на Хена, а Рока се съмнява, че Монс познава жена си толкоз добре, колкото си мисли.
Когато дребният град е разтресен от ново ликвидиране, инспекторът осъзнава, че този случай и неговото лично минало неизбежно ще се пресекат. И може би ще му се отдаде опция да разгадае най-голямата тайнственост в живота си...
Габриела Улберг Вестин е родена и израстнала в Худиксвал, Швеция. За известно време живее в Италия – учи " Моден дизайн " и работи като фото модел. По-късно приключва и " Криминология " в Стокхолмския университет. При основаването на романите си тя доста разчита на детайлното проучване на тематиката и събира информация от срещи и изявленията с служители на реда, нарушители, чиновници на пандизите и кримални психолози. Действието в романите й се развива в родния й град, а самата тя живее в Стокхолм със брачна половинка си (който е... полицай) и двете им деца.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Самотна пеперуда " на Габриела Улберг Вестин
ОТ ПОЛУЧАВАНЕТО НА сигнала по радиото до идването им на мястото изминаха трийсет минути. – От полицията сме. Влизаме! Гласът на Пеле Алмен отекна в необятното предверие. Той се спря за секунда на прага, до момента в който оглеждаше помещението. Опитваше се да разбере пред какво е изправен. Да се случи такова нещо в Худиксвал на Бъдни вечер. Да се случи въобще. Снегът нахлуваше през отворената врата и Алмен чу учестеното дишане на Мария Нилсон зад тила си. Той потегли напред, а тя го следваше. – Ало! От полицията сме. Има ли някого тук? Никакъв отговор. Някъде от вътрешността на къщата идваше светлина и се чуваше тв приемникът.
Пеле Алмен хвърли взор през рамо. Мария Нилсон от самото начало поддържаше връзка с информационната централа. През главата му минаваха най-различни мисли. Убиецът можеше да е още в къщата. Можеше да има повече от една жертва. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Бяха пристигнали първи на мястото на престъплението. Единствената свободна патрулна кола, снабдена с радиостанция. Дяволите да я вземат снежната стихия. Дяволите да ги вземат злополуките, които ангажираха дежурните служители на реда.
Докато вървяха по коридора, минаха около затворената врата на баня. На пода личаха ясни следи от кръв, а също и на дръжката на вратата. Двамата продължиха, без да стопират, към всекидневната и погледнаха към дивана. Сърцето на Алмен се успокои, когато видя, че там седи Монс Сандин с двете деца до себе си. Световноизвестният футболист беше съвсем неразпознаваем.
Високата му фигура беше прегърбена; необятно отворените му очи се взираха право напред, а тъмната му коса беше разрошена. Едно от децата – щерка му, в случай че се съди по конската опашка – беше заровило лице в пуловера му. Брат ѝ седеше, обхванал коленете си с ръце, и не отместваше взор от тв приемника. – Пеле Алмен и Мария Нилсон от полицията на Худиксвал. Можете ли да разкажете какво се е случило? – Наложи се Алмен да вложи целия си професионализъм, с цел да приказва с безпристрастен глас. – Тя е мъртва. Мъртва е, мамка му. – Гласът на Монс Сандин пресекна.
Той обърна постепенно глава към Пеле и очите им се срещнаха. Празнотата в погледа му беше смущаваща. – В банята е, нали? – попита Мария Нилсон и забърза към затворената врата. – Да... тя... тя лежи на пода – заекна той и се втренчи в окървавените си ръце. След няколко секунди чуха писъка на Мария Нилсон. После тя излезе от банята, като се олюляваше, с лице, прикрито в ръкава на якето. – Мамицата му... не мога! – Трябва да ви помоля да дойдете с мен в колата ни, и то неотложно – сподели Алмен и се обърна към Монс Сандин. – Заради личната ви сигурност. Монс подвигна децата на ръце. – Аз... аз не съм ѝ сторил зло – сподели той и се огледа с изменчив взор.
Алмен го подкани да тръгне; трябваше да побързат. Беше належащо да отделят периметъра. Да претърсят къщата. Да повикат кола за спешна помощ. Да се погрижат децата да се махнат оттова. Да закарат Монс в сектора. Да обезпечат колкото могат повече доказателства, до момента в който криминалистите се надигнат от коледните трапези и поемат случая. Как, по дяволите, двамата с Мария щяха да се оправят с всичко това? Когато минаха около вратата на банята, Монс се спря. Момиченцето подвигна глава и погледна тъжно към Алмен. – Дядо Коледа не беше добър – сподели то. – Той приспа мама. Алмен преглътна с изпитание и се вгледа в Монс.
Изчака той да реагира. Не видя друго, с изключение на каменно изражение, с изключение на едвам доловимото трепкане на ъгълчето на устата. Снегът им стигаше до коленете, до момента в който крачеха към колата. Преди Алмен да отвори задната врата, той се обърна към Монс: – Трябва да ви задам няколко въпроса, само че това ще стане в сектора. Първо би трябвало да се погрижим децата да отидат на несъмнено място. Родителите ви живеят във Форша, нали? – Да... на пътя за Скармюра. Нямат ни най-малка визия за случилото се – сподели той и хвърли взор към къщата, а след това побутна децата да се качат в полицейската кола. – Ще се свържем с тях. Засега някой от обществената работа ще се погрижи за децата.
Може би ви се коства прекомерно фрапантно, само че такива са процедурите ни. Момиченцето беше закрило лицето си с ръце. Дори единствено от мисълта какво беше видяло кожата на Алмен настръхна. – Искам да отцепиш региона, и то стремително. – Той погледна строго към Мария Нилсон. – Журналистите скоро ще надушат какво се е случило. Тя кимна в отговор. – Аз ще остана тук в това време – сподели Алмен. – После ти ще седиш с тях, до момента в който дойдат от обществената работа. Трябва да осигуря доказателствата в къщата. Тялото му се тресеше от адреналина, до момента в който той газеше в снега по противоположния път към къщата. Пътеката към огромната врата му се струваше като стеснен тунел и той задиша надълбоко, с цел да опита да се успокои. Загложди го една мисъл: трябваше да предизвести фамилията си, което го чакаше вкъщи. Тази година щяха да се простят с коледната забава.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (922)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ