Холдън Колфийлд проговаря на нов глас
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от романът " Спасителят в ръжта " на Дж. Д. Селинджър, който неотдавна издателство " Дамян Яков " разгласява в нов превод. Негов създател е известната преводачка от британски и съветски Светлана Комогорова-Комата.
Новият превод в доста по-голяма степен се приближава до езика на героите на Селинджър от 50-те години на XX в. - времето, в което Холдън Колфийлд подхваща своето бунтовно бягство от елитното си учебно заведение в Пенсилвания до езерото с патиците и въртележката на нюйоркския " Сентръл парк ".
" Изборът на преводач не беше инцидентен: Висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична досетливост, която може да бъде доведена до еквилибристика, само че и преводаческа храброст, за която някои настояват, че е на крачка от езиковата грубост. " - по този начин от издателството дефинираха качествата на Светлана Комогорова-Комата. Очаквайте диалог с нея през уикенда в " Дневник ".
Оформлението на корицата е преди доста години от самия Селинджър, означават от " Дамян Яков ".
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Спасителят в ръжта " на Дж. Д. Селинджър
10
ДОСТА РАНО БЕШЕ ОЩЕ. Не знам какъв брой беше часът, само че не беше доста късно. Едно нещо ненавиждам, и то е да си лягам, когато въобще не съм изтощен. Затова си отворих куфарите, извадих чиста риза, а след това отидох в банята, измих се и взех да се предрешвам. Мислех да взема да сляза долу и да видя какво, по дяволите, става в " Лавандуловата зала ". Там, в хотела, имаше нощен клуб – " Лавандуловата зала ".
Докато се преобличах обаче, за една численост не звъннах на сестричката ми Фийби. Много ми се искаше да си поговоря с нея по телефона. Сече ѝ акълът, и изобщо. Ала не можех да пожертвам да ѝ звънна, тъй като тя си е детенце и нямаше да е будна, а камо ли да се навърта към телефона. Мина ми през разум, в случай че вдигнат нашите, да затворя, обаче и по този начин нямаше да се получи. Щяха да се досетят, че съм аз. Майка ми постоянно познава, че съм аз. Тя е екстрасенс. Обаче никак нямаше да ми е зле да си полафя малко с Фийби.
Само да я видите! Никога в живота си не сте виждали толкоз хубаво и мъдро детенце. Много е интелигентна. Пълна отличничка е още откогато стартира учебно заведение. Всъщност единственият дръвник в фамилията съм аз. Брат ми Ди Би е публицист, и изобщо, а брат ми Али, този, дето умря и дето ви разказвах за него, беше вълшебник. Аз съм единственият същински дръвник. Ама Фийбито би трябвало да я видите. Тя има една такава рижава коса, малко като тази на Али, и лятно време я носи доста къса.
През лятото си я прибира зад ушите. Има хубавки ушета. Зиме обаче косата ѝ е много дълга. Понякога майка ми я сплита на плитки, различен път – не. Ама е доста хубава. Само на 10 години е. И тя си пада кльощава като мен, обаче прелестно кльощава. Тъничка като кънкьорка на ролкови кънки. Наблюдавах я един път през прозореца по какъв начин пресича Пето авеню на път към парка и си е тъкмо такава – тъничка като кънкьорка. Тя ще ви се хареса. Значи, кажеш ли нещо на Фийбито, тя е наясно тъкмо защо приказваш, по дяволите.
Можеш даже да я водиш със себе си на всички места. Ако я заведеш на някой прогнил филм да вземем за пример, тя е наясно, че филмът е прогнил. Ако я заведеш на някой непокътнат филм, наясно е, че филмът е непокътнат. С Ди Би я заведохме да гледаме един френски филм, " Жената на хлебаря ", с Ремю. Направо я усмърти. Любимият ѝ обаче е " Трийсет и деветте стъпала " с Робърт Донат. Знае го тоя смотан филм наизуст открай до дъно, тъй като съм я водил да го гледа към десетина пъти. Когато Донат отива в оная шотландска плантация да вземем за пример, до момента в който бяга от ченгетата, и изобщо, в киното Фийби извикваше в един глас с оня шотландец: " Херинга ядеш ли? ".
Всичките реплики ги знае наизуст. И когато оня професор във кино лентата, дето в действителност е немски разузнавач, си вирва кутрето да го покаже на Робърт Донат и част от междинната става липсва, Фийбито го изпреварва – тя си вирва кутрето в тъмното да ми го покаже, тъкмо пред лицето ми. Бива си я нея. Ще ви се хареса. Единственият проблем е, че от време на време е прекомерно обичлива. Много е прочувствена за дете. Сериозно. И нещо друго прави – непрекъснато написа книги. Само че не ги довършва.
Всичките са за някакво дете на име Хейзъл Уедърфийлд – единствено че Фийбито го написа " Хезал ". Хезалката Уедърфийлд е момиче детектив. Уж била сираче, обаче нейният дъртак току изниква отнякъде. Баща ѝ непроменяемо е " висок прелъстителен благородник, към двайсетгодишен ". Това ме убива. Фийбито. Тя ще ви се хареса, свята клетва ви давам. Умна си беше още от мъничка. Когато беше още фъстък, двамата с Али я извеждахме в парка с нас, изключително в неделя.
Али имаше платноходка, с която обичаше да се заиграва в неделя, и вземахме Фийбито с нас. Тя си слагаше бели ръкавици и вървеше тъкмо посред ни като съща дама, и изобщо. И когато двамата с Али се разговорехме за разните му работи като цяло, Фийбито слушаше. Понякога я забравяш, че е край теб, тъй като си беше напълно мъниче, обаче тя ти подсещаше за наличието си. Постоянно те прекъсваше. Току ще бутне Али или мен и ще каже: " Кой? Това кой го сподели? Боби или госпожата? ".
И като ѝ кажем кой, и тя ще рече: " А-а... ", и завчас ще продължи да слуша, и изобщо. Тя напряко убиваше и Али. Искам да кажа, и той ѝ се кефеше. Сега е на 10 години и към този момент не е чак подобен завързак, обаче все по този начин усмъртява всички – или най-малко всички с най-малко малко ум в главата.
Както и да е, тя беше от хората, с които постоянно ти се приказва по телефона. Но прекалено много се боях, че ще вдигнат нашите и ще схванат, че съм в Ню Йорк и са ме изритали от " Пенси ", и изобщо. И по тази причина просто си дооблякох ризата. После се подготвих и слязох с асансьора долу във фоайето да видя какво става.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (810)
Новият превод в доста по-голяма степен се приближава до езика на героите на Селинджър от 50-те години на XX в. - времето, в което Холдън Колфийлд подхваща своето бунтовно бягство от елитното си учебно заведение в Пенсилвания до езерото с патиците и въртележката на нюйоркския " Сентръл парк ".
" Изборът на преводач не беше инцидентен: Висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична досетливост, която може да бъде доведена до еквилибристика, само че и преводаческа храброст, за която някои настояват, че е на крачка от езиковата грубост. " - по този начин от издателството дефинираха качествата на Светлана Комогорова-Комата. Очаквайте диалог с нея през уикенда в " Дневник ".
Оформлението на корицата е преди доста години от самия Селинджър, означават от " Дамян Яков ".
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Спасителят в ръжта " на Дж. Д. Селинджър
10
ДОСТА РАНО БЕШЕ ОЩЕ. Не знам какъв брой беше часът, само че не беше доста късно. Едно нещо ненавиждам, и то е да си лягам, когато въобще не съм изтощен. Затова си отворих куфарите, извадих чиста риза, а след това отидох в банята, измих се и взех да се предрешвам. Мислех да взема да сляза долу и да видя какво, по дяволите, става в " Лавандуловата зала ". Там, в хотела, имаше нощен клуб – " Лавандуловата зала ".
Докато се преобличах обаче, за една численост не звъннах на сестричката ми Фийби. Много ми се искаше да си поговоря с нея по телефона. Сече ѝ акълът, и изобщо. Ала не можех да пожертвам да ѝ звънна, тъй като тя си е детенце и нямаше да е будна, а камо ли да се навърта към телефона. Мина ми през разум, в случай че вдигнат нашите, да затворя, обаче и по този начин нямаше да се получи. Щяха да се досетят, че съм аз. Майка ми постоянно познава, че съм аз. Тя е екстрасенс. Обаче никак нямаше да ми е зле да си полафя малко с Фийби.
Само да я видите! Никога в живота си не сте виждали толкоз хубаво и мъдро детенце. Много е интелигентна. Пълна отличничка е още откогато стартира учебно заведение. Всъщност единственият дръвник в фамилията съм аз. Брат ми Ди Би е публицист, и изобщо, а брат ми Али, този, дето умря и дето ви разказвах за него, беше вълшебник. Аз съм единственият същински дръвник. Ама Фийбито би трябвало да я видите. Тя има една такава рижава коса, малко като тази на Али, и лятно време я носи доста къса.
През лятото си я прибира зад ушите. Има хубавки ушета. Зиме обаче косата ѝ е много дълга. Понякога майка ми я сплита на плитки, различен път – не. Ама е доста хубава. Само на 10 години е. И тя си пада кльощава като мен, обаче прелестно кльощава. Тъничка като кънкьорка на ролкови кънки. Наблюдавах я един път през прозореца по какъв начин пресича Пето авеню на път към парка и си е тъкмо такава – тъничка като кънкьорка. Тя ще ви се хареса. Значи, кажеш ли нещо на Фийбито, тя е наясно тъкмо защо приказваш, по дяволите.
Можеш даже да я водиш със себе си на всички места. Ако я заведеш на някой прогнил филм да вземем за пример, тя е наясно, че филмът е прогнил. Ако я заведеш на някой непокътнат филм, наясно е, че филмът е непокътнат. С Ди Би я заведохме да гледаме един френски филм, " Жената на хлебаря ", с Ремю. Направо я усмърти. Любимият ѝ обаче е " Трийсет и деветте стъпала " с Робърт Донат. Знае го тоя смотан филм наизуст открай до дъно, тъй като съм я водил да го гледа към десетина пъти. Когато Донат отива в оная шотландска плантация да вземем за пример, до момента в който бяга от ченгетата, и изобщо, в киното Фийби извикваше в един глас с оня шотландец: " Херинга ядеш ли? ".
Всичките реплики ги знае наизуст. И когато оня професор във кино лентата, дето в действителност е немски разузнавач, си вирва кутрето да го покаже на Робърт Донат и част от междинната става липсва, Фийбито го изпреварва – тя си вирва кутрето в тъмното да ми го покаже, тъкмо пред лицето ми. Бива си я нея. Ще ви се хареса. Единственият проблем е, че от време на време е прекомерно обичлива. Много е прочувствена за дете. Сериозно. И нещо друго прави – непрекъснато написа книги. Само че не ги довършва.
Всичките са за някакво дете на име Хейзъл Уедърфийлд – единствено че Фийбито го написа " Хезал ". Хезалката Уедърфийлд е момиче детектив. Уж била сираче, обаче нейният дъртак току изниква отнякъде. Баща ѝ непроменяемо е " висок прелъстителен благородник, към двайсетгодишен ". Това ме убива. Фийбито. Тя ще ви се хареса, свята клетва ви давам. Умна си беше още от мъничка. Когато беше още фъстък, двамата с Али я извеждахме в парка с нас, изключително в неделя.
Али имаше платноходка, с която обичаше да се заиграва в неделя, и вземахме Фийбито с нас. Тя си слагаше бели ръкавици и вървеше тъкмо посред ни като съща дама, и изобщо. И когато двамата с Али се разговорехме за разните му работи като цяло, Фийбито слушаше. Понякога я забравяш, че е край теб, тъй като си беше напълно мъниче, обаче тя ти подсещаше за наличието си. Постоянно те прекъсваше. Току ще бутне Али или мен и ще каже: " Кой? Това кой го сподели? Боби или госпожата? ".
И като ѝ кажем кой, и тя ще рече: " А-а... ", и завчас ще продължи да слуша, и изобщо. Тя напряко убиваше и Али. Искам да кажа, и той ѝ се кефеше. Сега е на 10 години и към този момент не е чак подобен завързак, обаче все по този начин усмъртява всички – или най-малко всички с най-малко малко ум в главата.
Както и да е, тя беше от хората, с които постоянно ти се приказва по телефона. Но прекалено много се боях, че ще вдигнат нашите и ще схванат, че съм в Ню Йорк и са ме изритали от " Пенси ", и изобщо. И по тази причина просто си дооблякох ризата. После се подготвих и слязох с асансьора долу във фоайето да видя какво става.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (810)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ