Откъс от "Роджър Федерер" на Рене Щауфер
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Роджър Федерер ", с създател Рене Щауфер, възложен от Издателство " Premium books "
Втората част на формалната биография на Роджър Федерер излиза до дни на българския хартиен пазар. За всички аспекти от пътя на именития швейцарец от детството му до наши дни създателят Рене Щауфер споделя увлекателно и изчерпателно. Той има богати усещания от дългогодишните си контакти с гения на тениса и го разказва като пълнокръвна персона. Има и безчет забавни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.
Благодарение на издателство Premium Books биографията на Федерер към този момент е в България скоро след формалната премиера на книгата за рекордьора по трофеи от Големия шлем.
Тенис се е играл и преди появяването на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и откакто реши да завърши задачата си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е несъмнено: без него тенисът, който той направи да наподобява демонски лесна и елементарна игра, няма да бъде същият.
За Роджър Федерер тенисът значително е развлечение, даже занимание. " Понякога си просто късметлия, че можеш да играеш – споделя той един път. – Някои хора и медии, за жалост, не схващат, че е напълно в реда на нещата да играеш тенис и да му се наслаждаваш. Те считат, че ти би трябвало непрекъснато да печелиш, че триумфът наложително би трябвало да има история, другояче всичко е безсмислено, само че може би всеки би трябвало да огледа нещата в профил и да се запита за какво започнах да играя тенис. Защото го обичах. Той е обичаното ми занимание, което се трансформира в специалност. Някои просто не го схващат... ", признава Маестрото в биографията си.
Преводач Силвия Стоянова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Предговор към българското издание
Висотите, които доближи Роджър Федерер в своята над 20-годишна професионална кариера, както и множеството върхове, които записа на свое име, го вършат главен претендент за почетното звание " Най-велик тенисист в историята " или даже " Най-голям състезател за всички времена ". Но с цел да се твърди това сигурно, би трябвало да изчакаме швейцарецът да постави завършек на спортната си активност или да осъзнаем какъв брой доста е направил. За това несъмнено ще помогне и биографията му, която държите към този момент в ръцете си.
За всички аспекти от живота на Федерер създателят Рене Щауфер споделя увлекателно във втората част от биографичната книга, отдадена на именития му съотечественик. Той има богати усещания от директните си контакти с гения на тениса и го разказва като пълнокръвна персона. Има и безчет занимателни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.
Най-актуалната биография на Федерер излиза и в България скоро след формалната премиера на книгата.
Тенис се е играл и преди появяването на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и откакто реши да завърши задачата си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е несъмнено: без него тенисът, който той направи да наподобява демонски лесна и елементарна игра, няма да бъде същият.
Величието на Федерер е освен в изявите му в шампионатите по света, в които завоюва над 100 трофеи. То се простира и върху държанието му отвън корта. Той вкара нов етикет в връзките сред играчите, който се съблюдава от съвсем всички в този момент. Именно Роджър зададе тона на джентълменското държание към огромните си противници Надал и Джокович и на взаимното им почитание, което е в внезапен контрастност с споровете, присъщи за топ играчите от предишния век.
Той осъзнава задачата си да бъде международен водач и подстрекател за младите и по тази причина още на 22 години основава своята фондация, която е помогнала на хиляди деца в Африка да получат качествено обучение и опция за по-добър живот.
Професионалният късмет ми разреши да стартира общуването си с Роджър през далечната 2004 година. Благодарение на тогавашния му пресаташе Томас Вердер съумях да направя изявление за списание " Тенис клуб " с швейцареца, който към оня миг беше към този момент лидер в международната класация и горделив собственик на четири трофеи от Големия шлем. Това остана и единственото към този момент обстойно самостоятелно изявление на родения в Базел първенец за българска медия.
Федерер отговори документално на всички въпроси, без този за неотдавна подарената му в Гщаад крава Жулиета, и изпрати фотоси. Той беше при започване на дългия път и не можеше да си показа, че ще усъвършенства тогавашния връх на Пийт Сампрас от 14 трофея в Големия шлем. " Ако съумея да печеля още една купа от Шлема следващата година, аз ще бъда благополучен. А в случай че съумея да остана още малко № 1 в света, ще бъда още по-щастлив. " Времето сподели, че е бил прекомерно непретенциозен в упованията си.
Още тогава Федерер твърдеше, че " Уимбълдън " е обичаният му шампионат и че има неутолима жадност за победи и няма потребност да се стимулира в допълнение преди мач. За България знаеше малко – загатна сестри Малееви и най-много Магдалена.
Може би най-важното от изявлението беше това, че постави завършек на алтернативата измежду българските медии Роджър ли е или Роже, като самият Маестро обясни кое е вярното наречие.
Големият първенец изясни и отношението си към парите и славата, което съгласно мен не се е трансформирало доста в идващите 15 години. " Винаги се държа естествено и не обичам да бъда надменен. Така съм учтив от моите родители. Да имаш пари, е отлично, само че това не е всичко в живота ", сподели тогава Федерер.
През годините имах щастието да бъда на няколко конференции на Маестрото в Ротердам и Лондон като делегат на racketi.com и tennis24.bg и усетих онлайн харизмата му. Той отговаряше изчерпателно на въпросите, колкото и нелепи да бяха те или пък се повтаряха. Говореше първо на британски, след това на немски и най-после на френски. Има хубаво възприятие за комизъм, на което станах жертва и аз един път. В Ротердам през 2018 година, откакто беше спечелил полуфинала си, го попитах какво мисли за противника си на финала в неделя (Григор Димитров към този момент се беше класирал). Той ме погледна съществено и на собствен ред запита: " А кой е той? ". Тъкмо започнах слисан да изяснявам и Федерер се засмя шумно, като стартира да споделя какъв брой доста харесва българина и какъв превъзходен състезател е той.
Такъв е Роджър, който и след загуба се държи професионално с медиите и в никакъв случай не отхвърля на почитателите подпис или да се снима с тях. Може би и по тази причина на практика в никакъв случай няма свободни места за неговите мачове, даже и за тези от началните кръгове на шампионатите, в които взе участие.
В биографията му има едно изречение, което сякаш най-добре характеризира това събитие в спорта:
" Федерер е толкоз мощен, тъй като има удивителна цялост от качества, едно неповторимо комбиниране от атлетизъм, възприятие към топката, гений, отдаденост, разум, здрави нерви, дисциплинираност, проницателност, съгласуваност и жертвоготовност ".
Желая прелестно странствуване по страниците на тази книга, която споделя през какво е минал този тенис исполин, с цел да се оформи като състезател и човек, стремящ се непрекъснато към съвършенство.
Любомир Тодоров, съветник и редактор на българското издание
Откъс
ЕДИН ЗА ВСИЧКИ
В кариерата на Федерер значимо място заема както съперничеството му с Рафаел Надал, по този начин и с останалите кандидати – Анди Мъри и Новак Джокович. Неслучайно ги назовават " Big Four " – Голямата четворка. Британецът, победител на " Уимбълдън ", US Open и два пъти олимпийски първенец, пренаписа историята на тениса на страната си; сърбинът съумя да излезе от сянката на двамата топиграчи и се преобрази по един свръхестествен метод в сериен победител. Фокусът върху този квартет демонстрира, че Федерер, като доайен на групата (Надал е с съвсем пет години по-млад от него, шотландецът и сърбинът – с съвсем шест), още преди този интервал е въвличан в яростни съперничества.
В продължителната си кариера се е срещал с играчи от доста генерации. Федерер се е състезавал против Пийт Сампрас и Андре Агаси, който е с единайсет години по-възрастен, могъл е да премери сили с пет и повече години по-големите от него спечелили от Големия шлем и № 1 в международната класация Густаво Кюртен, Патрик Рафтър и Евгений Кафелников. Имал е класни съперници от своето потомство – Марат Сафин, Лейтън Хюит, Хуан Карлос Фереро и Анди Родик.
Защитава позицията си на водещ член на " Голямата четворка ", държейки в шах също и едно малко изгубено потомство от седем до 10 години по-млади играчи – Милош Раонич, Кей Нишикори, Марин Чилич, Хуан Мартин дел Потро и Григор Димитров. Също по този начин мери сили и с играчи като Ник Кириос и Александър Зверев – германецът е с съвсем шестнайсет години по-млад от него.
Когато като младеж Федерер щурмува върха, дълго време не излиза наяве, че той ще се открои като най-хубавия състезател от своята възрастова група, ще демонстрира необикновено неизменност години наред и ще бъде сполучлив даже в напреднала за спорта възраст. Едберг, Бекер и Къриър са напуснали, времената на Сампрас и Агаси клонят към края си, мъжкият тенис се намира в преходна фаза.
Липсват контури, на върха има вакуум, който всмуква нагоре инцидентни играчи. В битката за № 1 царува раздвижване: в интервала 1998–2004 година дванайсет играчи стигат до тази позиция, 10 от тях са нови: Риос, Моя, Кафелников, Рафтър, Сафин, Кюртен, Хюит, Фереро, Родик и Федерер. Когато той доближава до върха, оживлението отминава и там ненадейно се възцарява успокоение. Швейцарецът оглавява класирането, като в най-продължителната си фаза това продължава 237 седмици – повече от четири години. По този метод той открива надмощие в Голямата четворка.
От лятото на 2000 година стартира една рекламна акция, основана от маркетинговите стратези на АТР. Рекламата представляваше не обособени играчи, а една група от устремени млади експерти, слоганът гласеше: " New Balls, Please " (Нови топки, моля). Талантливите младежи бяха застанали в поза на гладиатори, преметнали войнствено ракетите си през рамо, а лицата им бяха ядосани.
Повече от дузина играчи минаха през тази реклама рано или късно – шестима от тях станаха спечелили в Големия шлем. В нея се снимаха и други: Гембил, Лапенти, Сабалета или Кийфер, които не съумяха да оправдаят високите упования на всички към тях. Надал, Джокович и Мъри по това време бяха още непознати младежи.
Федерер трябваше първо да пречупи тежката опозиция. Срещу Хюит загуби седем от първите девет дуела, против британеца Хенман шест от първите седем, а против Налбандян – първите пет. " Беше ми мъчно да схвана за какво или повеждах в резултата или изоставах – сподели той след един мач с аржентинеца. – Знам, че би трябвало да играя нападателно. Но не знаех какъв брой рисковано действам при сервиса. Той доближаваше до прекалено много топки и можеше да прочете играта ми като отворена книга. Аз просто не бях остроумен като него. "
Това трио се трансформира в негов " застрашителен съперник ", до момента в който Федерер не се освободи от тази своя неверна визия. Той откри ключа към успеха против всеки от тях и промени напълно характера на тези дуели. Когато те се отхвърлиха, той водеше и против тримата в персоналните им резултати: 7-6 против Хенман, 18-9 против Хюит и 11-8 против Налбандян. Хюит, който в продължение на 80 седмици беше № 1, загуби през 2004 и 2005 година девет дуела, като в пет сета падна с 0:6, а тъкмо пет от тези загуби бяха в шампионати от Големия шлем.
Австралиецът не се умори да потвърждава, че Федерер води тениса към ново равнище и принуждава останалите играчи да го следват. " Всеки се нуждае от малко време, с цел да го настигне. Но това ще стане, в случай че е добре стимулиран – за какво другояче един Агаси на 35 години желае да бъде все по-добър. " Наистина превъзходството му било малко разочароващо, призна Хюит през 2005-а, след деветото си следващо проваляне: " Но би трябвало да се проучва цялата картина. И аз съм уверен, че съм по-добър състезател от времето, когато бях № 1 ".
Още по-тежко понесе господството на Федерер Анди Родик, неговият предходник на върха. Когато американецът се отдръпна на 30 години, през 2012-а, в общия им резултат против трите му победи стояха 21 загуби. Точно осем от тях бяха от Големия шлем, половината от тях – още веднъж на край: три на " Уимбълдън " и една на US Open. Без подозрение, Родик щеше да завоюва повече от един " мейджър ", в случай че по-възрастният с една година Федерер беше станал футболист.
Американецът понесе ориста си с достолепие и с щипка комизъм: " Все отново го победих в последния мач. Има шанс, че се отхвърлям " – пошегува се той един път. После добави съществено: – Ценя уважението, което той постоянно ми е засвидетелствал през годините. Странно е, когато би трябвало да споделиш с някого парченце от твоята история, това ти оказва помощ да определиш кой си. И аз съм благополучен, че част от моето " определение " е толкоз благородна човешка персона като Роджър. Щеше да бъде по-трудно, в случай че индивидът, който в продължение на едно десетилетие ме разбиваше на корта, не притежаваше мощ на характера ".
Като множеството други и Родик признава превъзходството на Федерер – частично с неприкрито удивление: " Физически той е най-талантливият, против който в миналото съм играл. Също и душевен се трансформира във исполин. Той успяваше да печели точки дори тогава, когато аз смятах, че нищо повече не може да се направи. Така ти изпомпва въздуха от дробовете и те слага под напън. Мислиш си, въпреки всичко ще би трябвало да се направи нещо по-добро, само че не си сигурен дали изобщо е допустимо. Мога да кажа единствено едно: смъквам му шапка! ".
Срещу Агаси Федерер загуби първите си три мача, само че имаше задоволително време да обърне и този двубой в своя изгода: 8-3. Със Сампрас се срещна единствено един път, на именития осминафинал на " Уимбълдън 2001 ", което се счита за най-важния му триумф до тогава.
По същото време, когато изначало се справяше мъчно против Надал, неговия най-силен противник, стартира и конкуренцията му с Джокович по не толкоз трогателен метод. Сърбинът беше от тези играчи, които най-вече побеждаваше, а против Надал – най-често губеше (В началото на октомври 2019 година изостава в общия резултат от дуелите им с 22-26 победи. – Бел. ред.). Той реши в своя изгода първите четири дуела със експерта от главната линия – през 2006 и 2007 година, и сподели, че е малко впечатлен от сърбина. След втората им среща, в Женева в шампионата за купа " Дейвис ", се стигна до разкол.
Аз бях в Женева като кореспондент на " Тагесанцайгер " и когато на конференцията се изрече отрицателно срещу Джокович, без да каже нищо съответно, аз му зададох въпрос на швейцарски немски какво тъкмо има поради. Обобщих отговора му в публикацията си по този начин: " Той (Федерер) го укори (Джокович) за това, че злоупотребява с медицинските паузи, с цел да накара съперника си да загуби хладнокръвие. " Не имам вяра на неговите травми – сподели той. – Джокович към този момент опита (преди два дни) да обърка Вавринка по същия неточен метод ". Историята провокира голяма стихия в Сърбия, стана причина да се пълнят страниците на вестниците, да се дописват и пренаписват.
Затова по никакъв начин не беше чудно, че някои от последователите на Джокович се изказваха неприятно за швейцареца. Към тях спадаха и родителите му Сърджан и Диана. Това стана ясно през 2008-а, когато техният Ноле завоюва първата си купа от Големия шлем в Мелбърн, като на полуфинала победи и Федерер. Тогава той към този момент страдаше от инфекциозна мононуклеоза, без още никой да знае за това, и трябваше да се бори в третия кръг против Янко Типсаревич в сразяващ петсетов мач. The king is dead, long live the king (Кралят е мъртъв, да живее кралят!) – по този начин безчувствено разяснява майката на Джокович успеха на сина си над Федерер пред " Сидни Морнинг Хералд ". Баща му разпространяваше теорията, че времето на Федерер е изтекло и че оттук насетне той няма да се оправи с Новак.
Какво беше мнението му за швейцареца и какъв брой надълбоко се беше забило жилото от Женева, се разбра по-късно, когато след пет години Сърджан Джокович го атакува непосредствено пред сръбския вестник " Курир ". Вестникът го цитира по следния метод: " Може и да е най-хубавият състезател в историята, само че като човек е тъкмо противоположното. Той нападна Новак на купа " Дейвис " в Женева, тъй като разбра, че става дума за неговия правоприемник и по тази причина се пробва по всевъзможен метод да му сътвори неприятно име ". Впрочем в онази среща в Женева Джокович беше № 21 в света и Федерер го победи с 6:3, 6:2, 6:3.
Така дуелът сред двамата се изравни, само че той остана в сянката на класиката Федерер против Надал. Това е обвързвано с метода им на игра – той беше по-малко противоположен, а и през годините Джокович беше третият състезател – първият преследвач на купата, който разрушаваше играта и изпускаше искри. Значимите финали сред Федерер и Джокович бяха изключение, по предписание те се срещаха на полуфинали. Точно 10 от техните петнайсет срещи на шампионати от Големия шлем до 2018 година се състояха в този цикъл, сред 2008 и 2013 година даже девет бяха поредни.
За първи път се срещнаха в битка за купата на US Open през 2008-а, когато Джокович загуби в мач от три сета. Следващите им три финала в Големия шлем се случиха доста години по-късно, когато Федерер се намираше в дребен спад и през 2014-а на " Уимбълдън ", както и през 2015-а още веднъж там и на US Open трябваше да поздрави сърбина за успеха. Докато швейцарецът от Базел не можа в никакъв случай да се дуелира с Надал в Ню Йорк, с Джокович го направи тъкмо шест пъти, като завоюва първите три мача, а идващите три изгуби. Той не беше непосредствен с Джокович по този начин както с Надал, само че връзките посред им (поне това, което показваха) демонстрираха взаимно почитание.
Същото важи и за връзките сред Федерер и Анди Мъри, които се задълбочиха, когато на първо време шотландецът излезе в Цюрих в интерес на фондацията на Федерер, а той пък по-късно се реваншира в Глазгоу, като облече шотландска пола. Но и сред тях преди имаше напрежение. На шотландеца не му харесваше, че Федерер капризничи обществено, че той играе отбранително, надалеч зад главната линия и че изчаква – забележете!, откакто Мъри го победи в Дубай през 2008 година
Дуелът с шотландеца стартира отрицателно за Федерер, той загуби шест от първите им осем срещи. Обаче след 25 мача водеше 14-11, а също завоюва и първите три финала за купа от Големия шлем против Мъри: в Ню Йорк през 2008-а, в Мелбърн – 2010-а и през 2012 година на " Уимбълдън ". Само четири седмици по-късно на същия корт (Уимбълдън) се срещнаха на различен значим край, за златния олимпийски орден. Мачът беше отчаяние за Федерер, той нямаше никакъв късмет и загуби с 2:6, 1:6, 4:6.
Своя паметен олимпийски миг Федерер изживя два дни преди този момент, когато завоюва един героичен полуфинал против Дел Потро. След близо 4 часа игра този мач беше записан като най-дългата среща от три сета в ерата на експертите – той приключи 3:6, 7:6(5), 19:17. Благодарение на тази победа Федерер продължи напред към битката за олимпийското злато, което загуби, и чества сребърния си орден по този начин, като че ли беше златен. Такъв към този момент беше спечелил преди четири години в Пекин, в двойка с Вавринка.
Продължителната кариера на Федерер беше белязана от забележителни промени в метода на игра и в техническото развиване, като революцията в ракетите и кордите, забавянето или изравняването на настилките, което докара до появяването на " пауъртениса " и до залеза на залеза на " сервис-воле " културата. В края на 2018 година той беше взел участие в 1440 сингъл мача на най-високо равнище против 328 разнообразни съперници и беше спечелил 1180 от тях. Полагаше старания да обезпечи на подрастващите играчи опция да упражняват или да загряват с него, канеше ги на подготвителен лагер, най-много на Цюрихското езеро или в Дубай. И този лист е уместно дълъг.
Въпреки класата му в края на 2018-а имаше 23-ма противници, против които салдото му беше негативен. Тринайсет от тях беше срещнал в началната фаза на кариерата си. Към съперниците, с които беше играл минимум два пъти и по-често беше губил, в сравнение с печелил, се числяха (освен Джокович и Надал) Алекс Кореча (2-3), Доминик Хръбати (1-2), Томас Енквист (1-3), Уейн Ферейра (1-2), Евгений Кафелников (2-4), Густаво Кюртен (1-2), Патрик Рафтър (0-3) и Франко Скилари (0-2). На процедура тези загуби са от ранните му години, когато още не беше узрял за първенец. " Тогава още нямаше този топспин бекхенд – спомня си южноафриканецът Ферейра, – по тази причина на никого не споделям, че салдото ми против него е позитивен. "
Развитието на Федерер минава през няколко етапи, само че постоянно разполага с високо акуратен, разнороден мощен сервис. През годините той напредва с дребни крачки, само че доста блестящо. В началните си години на експерт играе доста по-често " сервис – воле ", в сравнение с в късните години. Заедно с това се пробва да движи противниците си с разнородни и невероятни удари, да ги излъже и да употребява слабостите им – къса топка, дълга, ляво, дясно, бързо, постепенно, високо, надълбоко, слайс, топспин...
" През 90-те всеки състезател имаше няколко мощни страни. Или добър сервис и мощен форхенд, или мощен бекхенд, или положителни волета. Но надали имаше и един, който да сервира добре и по едно и също време с това да разполага с добър форхенд и бекхенд – споделя Федерер, когато е 36-годишен. – Междувременно това се промени. Сега всеки удря и от двете страни еднообразно мощно и ти нямаш успокоение даже за миг.
Това стана съществена база на играчите. Има разлика в подвижността им или в мощните им страни при играта на мрежата, само че всеки удря мощно от главната линия. " Затова и той трансформира тактиката си. " Понеже стана все по-трудно да изиграеш противника си или да го излъжеш, от време на време се постанова да надвиеш огъня с огън. Затова започнах да играя по-агресивно. Преди изпълнявах бекхенда със слайс, през днешния ден обаче го върша повече с топспин. "
Федерер мечтае за дълга кариера доста овреме и работи, с цел да реализира фантазията си. На 25 години споделя: " Жалко, че кариерата на един състезател в тениса е по-къса, в сравнение с в голфа. Там има играчи, които трийсет години вземат участие в шампионати и се срещат с четири, пет генерации. В тениса може към 10 години, това едвам стига за две генерации. Доброто изключение е Агаси – той закачи от поколението на Макенроу, след това от това на Сампрас и в този момент от нашето ". Беше благополучен, че е излизал и против Сампрас, и против Агаси.
" Когато стана на трийсет, ще пристигна идващото потомство – играчи, които са с към 10 години по-млади от мен. Бих желал да видя какъв брой положителни ще станат. Затова до 2012 година ще играя безусловно. Тогава на " Уимбълдън " ще бъде олимпийският шампионат, който за мен е мечтаната композиция. " Това, което още не знае тогава, е, че неговата кариера ще продължи доста по-дълго.
Обстоятелството, че му се удаде да се задържи на върха за подобен дълъг интервал и в напреднала за тениса възраст да печели още трофеи от Големия шлем, е разследване от редица аргументи. Най-точно ги разказва неговият фитнес треньор, който самичък имаше огромна заслуга за това: " В моите очи той към момента е най-хубавият тенисист – сподели той през лятото на 2018 година – В тениса не би трябвало да бъдеш еднообразно бърз при всеки старт.
Трябва да издържиш дълго да бъдеш бърз, би трябвало ти непрестанно повтаряща се експедитивност на реакциите – не еднократна, както е при един бегач на 100 метра. И защото по-скоро става дума за устойчивост, възрастовите групи в спорта се разместват. Един маратонец на 36 не се смята за толкоз остарял, до момента в който на един спринтьор на същата възраст ще му кажат: ти какво правиш още тука? Но в тениса са значими други полезности ".
Федерер е толкоз мощен, тъй като има удивителна цялост от качества, едно неповторимо комбиниране от атлетизъм, възприятие към топката, гений, отдаденост, разум, здрави нерви, дисциплинираност, проницателност, съгласуваност и жертвоготовност. Той е схванал, че с цел да се задържи 20 години на върха, би трябвало да се облегне на стратегически премислено далновидно обмисляне.
Започва овреме да възнамерява графика си за цялата година – тренировки, шампионати и фаза на възобновяване по метод, по който не го е правил нито един топ състезател. При правенето му решаваща роля има целият му екип. Както и разбирането на Федерер, че един тенисист не може 365 дни в годината да играе с цялостния си капацитет и че от време на време краткотрайният отвод или оттегляне могат да дадат по-добър резултат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1171)
Втората част на формалната биография на Роджър Федерер излиза до дни на българския хартиен пазар. За всички аспекти от пътя на именития швейцарец от детството му до наши дни създателят Рене Щауфер споделя увлекателно и изчерпателно. Той има богати усещания от дългогодишните си контакти с гения на тениса и го разказва като пълнокръвна персона. Има и безчет забавни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.
Благодарение на издателство Premium Books биографията на Федерер към този момент е в България скоро след формалната премиера на книгата за рекордьора по трофеи от Големия шлем.
Тенис се е играл и преди появяването на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и откакто реши да завърши задачата си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е несъмнено: без него тенисът, който той направи да наподобява демонски лесна и елементарна игра, няма да бъде същият.
За Роджър Федерер тенисът значително е развлечение, даже занимание. " Понякога си просто късметлия, че можеш да играеш – споделя той един път. – Някои хора и медии, за жалост, не схващат, че е напълно в реда на нещата да играеш тенис и да му се наслаждаваш. Те считат, че ти би трябвало непрекъснато да печелиш, че триумфът наложително би трябвало да има история, другояче всичко е безсмислено, само че може би всеки би трябвало да огледа нещата в профил и да се запита за какво започнах да играя тенис. Защото го обичах. Той е обичаното ми занимание, което се трансформира в специалност. Някои просто не го схващат... ", признава Маестрото в биографията си.
Преводач Силвия Стоянова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Предговор към българското издание
Висотите, които доближи Роджър Федерер в своята над 20-годишна професионална кариера, както и множеството върхове, които записа на свое име, го вършат главен претендент за почетното звание " Най-велик тенисист в историята " или даже " Най-голям състезател за всички времена ". Но с цел да се твърди това сигурно, би трябвало да изчакаме швейцарецът да постави завършек на спортната си активност или да осъзнаем какъв брой доста е направил. За това несъмнено ще помогне и биографията му, която държите към този момент в ръцете си.
За всички аспекти от живота на Федерер създателят Рене Щауфер споделя увлекателно във втората част от биографичната книга, отдадена на именития му съотечественик. Той има богати усещания от директните си контакти с гения на тениса и го разказва като пълнокръвна персона. Има и безчет занимателни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.
Най-актуалната биография на Федерер излиза и в България скоро след формалната премиера на книгата.
Тенис се е играл и преди появяването на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и откакто реши да завърши задачата си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е несъмнено: без него тенисът, който той направи да наподобява демонски лесна и елементарна игра, няма да бъде същият.
Величието на Федерер е освен в изявите му в шампионатите по света, в които завоюва над 100 трофеи. То се простира и върху държанието му отвън корта. Той вкара нов етикет в връзките сред играчите, който се съблюдава от съвсем всички в този момент. Именно Роджър зададе тона на джентълменското държание към огромните си противници Надал и Джокович и на взаимното им почитание, което е в внезапен контрастност с споровете, присъщи за топ играчите от предишния век.
Той осъзнава задачата си да бъде международен водач и подстрекател за младите и по тази причина още на 22 години основава своята фондация, която е помогнала на хиляди деца в Африка да получат качествено обучение и опция за по-добър живот.
Професионалният късмет ми разреши да стартира общуването си с Роджър през далечната 2004 година. Благодарение на тогавашния му пресаташе Томас Вердер съумях да направя изявление за списание " Тенис клуб " с швейцареца, който към оня миг беше към този момент лидер в международната класация и горделив собственик на четири трофеи от Големия шлем. Това остана и единственото към този момент обстойно самостоятелно изявление на родения в Базел първенец за българска медия.
Федерер отговори документално на всички въпроси, без този за неотдавна подарената му в Гщаад крава Жулиета, и изпрати фотоси. Той беше при започване на дългия път и не можеше да си показа, че ще усъвършенства тогавашния връх на Пийт Сампрас от 14 трофея в Големия шлем. " Ако съумея да печеля още една купа от Шлема следващата година, аз ще бъда благополучен. А в случай че съумея да остана още малко № 1 в света, ще бъда още по-щастлив. " Времето сподели, че е бил прекомерно непретенциозен в упованията си.
Още тогава Федерер твърдеше, че " Уимбълдън " е обичаният му шампионат и че има неутолима жадност за победи и няма потребност да се стимулира в допълнение преди мач. За България знаеше малко – загатна сестри Малееви и най-много Магдалена.
Може би най-важното от изявлението беше това, че постави завършек на алтернативата измежду българските медии Роджър ли е или Роже, като самият Маестро обясни кое е вярното наречие.
Големият първенец изясни и отношението си към парите и славата, което съгласно мен не се е трансформирало доста в идващите 15 години. " Винаги се държа естествено и не обичам да бъда надменен. Така съм учтив от моите родители. Да имаш пари, е отлично, само че това не е всичко в живота ", сподели тогава Федерер.
През годините имах щастието да бъда на няколко конференции на Маестрото в Ротердам и Лондон като делегат на racketi.com и tennis24.bg и усетих онлайн харизмата му. Той отговаряше изчерпателно на въпросите, колкото и нелепи да бяха те или пък се повтаряха. Говореше първо на британски, след това на немски и най-после на френски. Има хубаво възприятие за комизъм, на което станах жертва и аз един път. В Ротердам през 2018 година, откакто беше спечелил полуфинала си, го попитах какво мисли за противника си на финала в неделя (Григор Димитров към този момент се беше класирал). Той ме погледна съществено и на собствен ред запита: " А кой е той? ". Тъкмо започнах слисан да изяснявам и Федерер се засмя шумно, като стартира да споделя какъв брой доста харесва българина и какъв превъзходен състезател е той.
Такъв е Роджър, който и след загуба се държи професионално с медиите и в никакъв случай не отхвърля на почитателите подпис или да се снима с тях. Може би и по тази причина на практика в никакъв случай няма свободни места за неговите мачове, даже и за тези от началните кръгове на шампионатите, в които взе участие.
В биографията му има едно изречение, което сякаш най-добре характеризира това събитие в спорта:
" Федерер е толкоз мощен, тъй като има удивителна цялост от качества, едно неповторимо комбиниране от атлетизъм, възприятие към топката, гений, отдаденост, разум, здрави нерви, дисциплинираност, проницателност, съгласуваност и жертвоготовност ".
Желая прелестно странствуване по страниците на тази книга, която споделя през какво е минал този тенис исполин, с цел да се оформи като състезател и човек, стремящ се непрекъснато към съвършенство.
Любомир Тодоров, съветник и редактор на българското издание
Откъс
ЕДИН ЗА ВСИЧКИ
В кариерата на Федерер значимо място заема както съперничеството му с Рафаел Надал, по този начин и с останалите кандидати – Анди Мъри и Новак Джокович. Неслучайно ги назовават " Big Four " – Голямата четворка. Британецът, победител на " Уимбълдън ", US Open и два пъти олимпийски първенец, пренаписа историята на тениса на страната си; сърбинът съумя да излезе от сянката на двамата топиграчи и се преобрази по един свръхестествен метод в сериен победител. Фокусът върху този квартет демонстрира, че Федерер, като доайен на групата (Надал е с съвсем пет години по-млад от него, шотландецът и сърбинът – с съвсем шест), още преди този интервал е въвличан в яростни съперничества.
В продължителната си кариера се е срещал с играчи от доста генерации. Федерер се е състезавал против Пийт Сампрас и Андре Агаси, който е с единайсет години по-възрастен, могъл е да премери сили с пет и повече години по-големите от него спечелили от Големия шлем и № 1 в международната класация Густаво Кюртен, Патрик Рафтър и Евгений Кафелников. Имал е класни съперници от своето потомство – Марат Сафин, Лейтън Хюит, Хуан Карлос Фереро и Анди Родик.
Защитава позицията си на водещ член на " Голямата четворка ", държейки в шах също и едно малко изгубено потомство от седем до 10 години по-млади играчи – Милош Раонич, Кей Нишикори, Марин Чилич, Хуан Мартин дел Потро и Григор Димитров. Също по този начин мери сили и с играчи като Ник Кириос и Александър Зверев – германецът е с съвсем шестнайсет години по-млад от него.
Когато като младеж Федерер щурмува върха, дълго време не излиза наяве, че той ще се открои като най-хубавия състезател от своята възрастова група, ще демонстрира необикновено неизменност години наред и ще бъде сполучлив даже в напреднала за спорта възраст. Едберг, Бекер и Къриър са напуснали, времената на Сампрас и Агаси клонят към края си, мъжкият тенис се намира в преходна фаза.
Липсват контури, на върха има вакуум, който всмуква нагоре инцидентни играчи. В битката за № 1 царува раздвижване: в интервала 1998–2004 година дванайсет играчи стигат до тази позиция, 10 от тях са нови: Риос, Моя, Кафелников, Рафтър, Сафин, Кюртен, Хюит, Фереро, Родик и Федерер. Когато той доближава до върха, оживлението отминава и там ненадейно се възцарява успокоение. Швейцарецът оглавява класирането, като в най-продължителната си фаза това продължава 237 седмици – повече от четири години. По този метод той открива надмощие в Голямата четворка.
От лятото на 2000 година стартира една рекламна акция, основана от маркетинговите стратези на АТР. Рекламата представляваше не обособени играчи, а една група от устремени млади експерти, слоганът гласеше: " New Balls, Please " (Нови топки, моля). Талантливите младежи бяха застанали в поза на гладиатори, преметнали войнствено ракетите си през рамо, а лицата им бяха ядосани.
Повече от дузина играчи минаха през тази реклама рано или късно – шестима от тях станаха спечелили в Големия шлем. В нея се снимаха и други: Гембил, Лапенти, Сабалета или Кийфер, които не съумяха да оправдаят високите упования на всички към тях. Надал, Джокович и Мъри по това време бяха още непознати младежи.
Федерер трябваше първо да пречупи тежката опозиция. Срещу Хюит загуби седем от първите девет дуела, против британеца Хенман шест от първите седем, а против Налбандян – първите пет. " Беше ми мъчно да схвана за какво или повеждах в резултата или изоставах – сподели той след един мач с аржентинеца. – Знам, че би трябвало да играя нападателно. Но не знаех какъв брой рисковано действам при сервиса. Той доближаваше до прекалено много топки и можеше да прочете играта ми като отворена книга. Аз просто не бях остроумен като него. "
Това трио се трансформира в негов " застрашителен съперник ", до момента в който Федерер не се освободи от тази своя неверна визия. Той откри ключа към успеха против всеки от тях и промени напълно характера на тези дуели. Когато те се отхвърлиха, той водеше и против тримата в персоналните им резултати: 7-6 против Хенман, 18-9 против Хюит и 11-8 против Налбандян. Хюит, който в продължение на 80 седмици беше № 1, загуби през 2004 и 2005 година девет дуела, като в пет сета падна с 0:6, а тъкмо пет от тези загуби бяха в шампионати от Големия шлем.
Австралиецът не се умори да потвърждава, че Федерер води тениса към ново равнище и принуждава останалите играчи да го следват. " Всеки се нуждае от малко време, с цел да го настигне. Но това ще стане, в случай че е добре стимулиран – за какво другояче един Агаси на 35 години желае да бъде все по-добър. " Наистина превъзходството му било малко разочароващо, призна Хюит през 2005-а, след деветото си следващо проваляне: " Но би трябвало да се проучва цялата картина. И аз съм уверен, че съм по-добър състезател от времето, когато бях № 1 ".
Още по-тежко понесе господството на Федерер Анди Родик, неговият предходник на върха. Когато американецът се отдръпна на 30 години, през 2012-а, в общия им резултат против трите му победи стояха 21 загуби. Точно осем от тях бяха от Големия шлем, половината от тях – още веднъж на край: три на " Уимбълдън " и една на US Open. Без подозрение, Родик щеше да завоюва повече от един " мейджър ", в случай че по-възрастният с една година Федерер беше станал футболист.
Американецът понесе ориста си с достолепие и с щипка комизъм: " Все отново го победих в последния мач. Има шанс, че се отхвърлям " – пошегува се той един път. После добави съществено: – Ценя уважението, което той постоянно ми е засвидетелствал през годините. Странно е, когато би трябвало да споделиш с някого парченце от твоята история, това ти оказва помощ да определиш кой си. И аз съм благополучен, че част от моето " определение " е толкоз благородна човешка персона като Роджър. Щеше да бъде по-трудно, в случай че индивидът, който в продължение на едно десетилетие ме разбиваше на корта, не притежаваше мощ на характера ".
Като множеството други и Родик признава превъзходството на Федерер – частично с неприкрито удивление: " Физически той е най-талантливият, против който в миналото съм играл. Също и душевен се трансформира във исполин. Той успяваше да печели точки дори тогава, когато аз смятах, че нищо повече не може да се направи. Така ти изпомпва въздуха от дробовете и те слага под напън. Мислиш си, въпреки всичко ще би трябвало да се направи нещо по-добро, само че не си сигурен дали изобщо е допустимо. Мога да кажа единствено едно: смъквам му шапка! ".
Срещу Агаси Федерер загуби първите си три мача, само че имаше задоволително време да обърне и този двубой в своя изгода: 8-3. Със Сампрас се срещна единствено един път, на именития осминафинал на " Уимбълдън 2001 ", което се счита за най-важния му триумф до тогава.
По същото време, когато изначало се справяше мъчно против Надал, неговия най-силен противник, стартира и конкуренцията му с Джокович по не толкоз трогателен метод. Сърбинът беше от тези играчи, които най-вече побеждаваше, а против Надал – най-често губеше (В началото на октомври 2019 година изостава в общия резултат от дуелите им с 22-26 победи. – Бел. ред.). Той реши в своя изгода първите четири дуела със експерта от главната линия – през 2006 и 2007 година, и сподели, че е малко впечатлен от сърбина. След втората им среща, в Женева в шампионата за купа " Дейвис ", се стигна до разкол.
Аз бях в Женева като кореспондент на " Тагесанцайгер " и когато на конференцията се изрече отрицателно срещу Джокович, без да каже нищо съответно, аз му зададох въпрос на швейцарски немски какво тъкмо има поради. Обобщих отговора му в публикацията си по този начин: " Той (Федерер) го укори (Джокович) за това, че злоупотребява с медицинските паузи, с цел да накара съперника си да загуби хладнокръвие. " Не имам вяра на неговите травми – сподели той. – Джокович към този момент опита (преди два дни) да обърка Вавринка по същия неточен метод ". Историята провокира голяма стихия в Сърбия, стана причина да се пълнят страниците на вестниците, да се дописват и пренаписват.
Затова по никакъв начин не беше чудно, че някои от последователите на Джокович се изказваха неприятно за швейцареца. Към тях спадаха и родителите му Сърджан и Диана. Това стана ясно през 2008-а, когато техният Ноле завоюва първата си купа от Големия шлем в Мелбърн, като на полуфинала победи и Федерер. Тогава той към този момент страдаше от инфекциозна мононуклеоза, без още никой да знае за това, и трябваше да се бори в третия кръг против Янко Типсаревич в сразяващ петсетов мач. The king is dead, long live the king (Кралят е мъртъв, да живее кралят!) – по този начин безчувствено разяснява майката на Джокович успеха на сина си над Федерер пред " Сидни Морнинг Хералд ". Баща му разпространяваше теорията, че времето на Федерер е изтекло и че оттук насетне той няма да се оправи с Новак.
Какво беше мнението му за швейцареца и какъв брой надълбоко се беше забило жилото от Женева, се разбра по-късно, когато след пет години Сърджан Джокович го атакува непосредствено пред сръбския вестник " Курир ". Вестникът го цитира по следния метод: " Може и да е най-хубавият състезател в историята, само че като човек е тъкмо противоположното. Той нападна Новак на купа " Дейвис " в Женева, тъй като разбра, че става дума за неговия правоприемник и по тази причина се пробва по всевъзможен метод да му сътвори неприятно име ". Впрочем в онази среща в Женева Джокович беше № 21 в света и Федерер го победи с 6:3, 6:2, 6:3.
Така дуелът сред двамата се изравни, само че той остана в сянката на класиката Федерер против Надал. Това е обвързвано с метода им на игра – той беше по-малко противоположен, а и през годините Джокович беше третият състезател – първият преследвач на купата, който разрушаваше играта и изпускаше искри. Значимите финали сред Федерер и Джокович бяха изключение, по предписание те се срещаха на полуфинали. Точно 10 от техните петнайсет срещи на шампионати от Големия шлем до 2018 година се състояха в този цикъл, сред 2008 и 2013 година даже девет бяха поредни.
За първи път се срещнаха в битка за купата на US Open през 2008-а, когато Джокович загуби в мач от три сета. Следващите им три финала в Големия шлем се случиха доста години по-късно, когато Федерер се намираше в дребен спад и през 2014-а на " Уимбълдън ", както и през 2015-а още веднъж там и на US Open трябваше да поздрави сърбина за успеха. Докато швейцарецът от Базел не можа в никакъв случай да се дуелира с Надал в Ню Йорк, с Джокович го направи тъкмо шест пъти, като завоюва първите три мача, а идващите три изгуби. Той не беше непосредствен с Джокович по този начин както с Надал, само че връзките посред им (поне това, което показваха) демонстрираха взаимно почитание.
Същото важи и за връзките сред Федерер и Анди Мъри, които се задълбочиха, когато на първо време шотландецът излезе в Цюрих в интерес на фондацията на Федерер, а той пък по-късно се реваншира в Глазгоу, като облече шотландска пола. Но и сред тях преди имаше напрежение. На шотландеца не му харесваше, че Федерер капризничи обществено, че той играе отбранително, надалеч зад главната линия и че изчаква – забележете!, откакто Мъри го победи в Дубай през 2008 година
Дуелът с шотландеца стартира отрицателно за Федерер, той загуби шест от първите им осем срещи. Обаче след 25 мача водеше 14-11, а също завоюва и първите три финала за купа от Големия шлем против Мъри: в Ню Йорк през 2008-а, в Мелбърн – 2010-а и през 2012 година на " Уимбълдън ". Само четири седмици по-късно на същия корт (Уимбълдън) се срещнаха на различен значим край, за златния олимпийски орден. Мачът беше отчаяние за Федерер, той нямаше никакъв късмет и загуби с 2:6, 1:6, 4:6.
Своя паметен олимпийски миг Федерер изживя два дни преди този момент, когато завоюва един героичен полуфинал против Дел Потро. След близо 4 часа игра този мач беше записан като най-дългата среща от три сета в ерата на експертите – той приключи 3:6, 7:6(5), 19:17. Благодарение на тази победа Федерер продължи напред към битката за олимпийското злато, което загуби, и чества сребърния си орден по този начин, като че ли беше златен. Такъв към този момент беше спечелил преди четири години в Пекин, в двойка с Вавринка.
Продължителната кариера на Федерер беше белязана от забележителни промени в метода на игра и в техническото развиване, като революцията в ракетите и кордите, забавянето или изравняването на настилките, което докара до появяването на " пауъртениса " и до залеза на залеза на " сервис-воле " културата. В края на 2018 година той беше взел участие в 1440 сингъл мача на най-високо равнище против 328 разнообразни съперници и беше спечелил 1180 от тях. Полагаше старания да обезпечи на подрастващите играчи опция да упражняват или да загряват с него, канеше ги на подготвителен лагер, най-много на Цюрихското езеро или в Дубай. И този лист е уместно дълъг.
Въпреки класата му в края на 2018-а имаше 23-ма противници, против които салдото му беше негативен. Тринайсет от тях беше срещнал в началната фаза на кариерата си. Към съперниците, с които беше играл минимум два пъти и по-често беше губил, в сравнение с печелил, се числяха (освен Джокович и Надал) Алекс Кореча (2-3), Доминик Хръбати (1-2), Томас Енквист (1-3), Уейн Ферейра (1-2), Евгений Кафелников (2-4), Густаво Кюртен (1-2), Патрик Рафтър (0-3) и Франко Скилари (0-2). На процедура тези загуби са от ранните му години, когато още не беше узрял за първенец. " Тогава още нямаше този топспин бекхенд – спомня си южноафриканецът Ферейра, – по тази причина на никого не споделям, че салдото ми против него е позитивен. "
Развитието на Федерер минава през няколко етапи, само че постоянно разполага с високо акуратен, разнороден мощен сервис. През годините той напредва с дребни крачки, само че доста блестящо. В началните си години на експерт играе доста по-често " сервис – воле ", в сравнение с в късните години. Заедно с това се пробва да движи противниците си с разнородни и невероятни удари, да ги излъже и да употребява слабостите им – къса топка, дълга, ляво, дясно, бързо, постепенно, високо, надълбоко, слайс, топспин...
" През 90-те всеки състезател имаше няколко мощни страни. Или добър сервис и мощен форхенд, или мощен бекхенд, или положителни волета. Но надали имаше и един, който да сервира добре и по едно и също време с това да разполага с добър форхенд и бекхенд – споделя Федерер, когато е 36-годишен. – Междувременно това се промени. Сега всеки удря и от двете страни еднообразно мощно и ти нямаш успокоение даже за миг.
Това стана съществена база на играчите. Има разлика в подвижността им или в мощните им страни при играта на мрежата, само че всеки удря мощно от главната линия. " Затова и той трансформира тактиката си. " Понеже стана все по-трудно да изиграеш противника си или да го излъжеш, от време на време се постанова да надвиеш огъня с огън. Затова започнах да играя по-агресивно. Преди изпълнявах бекхенда със слайс, през днешния ден обаче го върша повече с топспин. "
Федерер мечтае за дълга кариера доста овреме и работи, с цел да реализира фантазията си. На 25 години споделя: " Жалко, че кариерата на един състезател в тениса е по-къса, в сравнение с в голфа. Там има играчи, които трийсет години вземат участие в шампионати и се срещат с четири, пет генерации. В тениса може към 10 години, това едвам стига за две генерации. Доброто изключение е Агаси – той закачи от поколението на Макенроу, след това от това на Сампрас и в този момент от нашето ". Беше благополучен, че е излизал и против Сампрас, и против Агаси.
" Когато стана на трийсет, ще пристигна идващото потомство – играчи, които са с към 10 години по-млади от мен. Бих желал да видя какъв брой положителни ще станат. Затова до 2012 година ще играя безусловно. Тогава на " Уимбълдън " ще бъде олимпийският шампионат, който за мен е мечтаната композиция. " Това, което още не знае тогава, е, че неговата кариера ще продължи доста по-дълго.
Обстоятелството, че му се удаде да се задържи на върха за подобен дълъг интервал и в напреднала за тениса възраст да печели още трофеи от Големия шлем, е разследване от редица аргументи. Най-точно ги разказва неговият фитнес треньор, който самичък имаше огромна заслуга за това: " В моите очи той към момента е най-хубавият тенисист – сподели той през лятото на 2018 година – В тениса не би трябвало да бъдеш еднообразно бърз при всеки старт.
Трябва да издържиш дълго да бъдеш бърз, би трябвало ти непрестанно повтаряща се експедитивност на реакциите – не еднократна, както е при един бегач на 100 метра. И защото по-скоро става дума за устойчивост, възрастовите групи в спорта се разместват. Един маратонец на 36 не се смята за толкоз остарял, до момента в който на един спринтьор на същата възраст ще му кажат: ти какво правиш още тука? Но в тениса са значими други полезности ".
Федерер е толкоз мощен, тъй като има удивителна цялост от качества, едно неповторимо комбиниране от атлетизъм, възприятие към топката, гений, отдаденост, разум, здрави нерви, дисциплинираност, проницателност, съгласуваност и жертвоготовност. Той е схванал, че с цел да се задържи 20 години на върха, би трябвало да се облегне на стратегически премислено далновидно обмисляне.
Започва овреме да възнамерява графика си за цялата година – тренировки, шампионати и фаза на възобновяване по метод, по който не го е правил нито един топ състезател. При правенето му решаваща роля има целият му екип. Както и разбирането на Федерер, че един тенисист не може 365 дни в годината да играе с цялостния си капацитет и че от време на време краткотрайният отвод или оттегляне могат да дадат по-добър резултат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1171)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ