"Път от кости" на Кристофър Голдън
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Път от кости ", с създател Кристофър Голдън, възложен от Издателство " Кръг "
" Път от кости " - вцепеняващ разказ, предложен от Стивън Кинг. Кристофър Голдън разказва призрачен сън на сибирска автомагистрала, построена върху трупове
Нощта е студена, пътят е дълъг, а ужасът дебне зад всеки завой - пригответе се за майсторския разказ на Кристофър Голдън " Път от кости ", предложен от самия Стивън Кинг. Американският бестселър, надигащ духовете от действителната история на Колимската автомагистрала е с превод на Мариана Христова и със завладяваща корица от Стоян Атанасов (Kontur Creative).
Феликс Тигланд е ефирен продуцент на документални риалитита, който цялостен живот чака своя огромен удар. Когато научава призрачната история, витаеща към градежа на Колимската автомагистрала - 2000-километров път, разсичащ Сибир - вижда голям капацитет. Заедно със своя добър другар и оператор Прентис поема към район, където междинните минимални температури са - 40 градуса, а жителите нямат нищо общо със феновете на американски тв формати...
Колимската автомагистрала, наричана Пътя на костите, е издигната от пандизчии в концлагерите на Сталин. По време на изнурителната работа стотици хиляди от тези хора, постоянно почтени и заточени по политически аргументи, умират още на пътя и телата им остават там, където са паднали, без опело и заравяне, вечно вградени във постоянно замръзналата земя.
Целта на Тигланд е да премине по този път от кости и да снима всекидневието на локалното население край автомагистралата, а в случай че в това време документира и нещо, наподобяващо паранормално събитие - положително пристигнало за плана му.
Продуцентът е удивен от опциите, които районът предлага за малкия екран, от културата на хората, избрали да живеят на невъзможния арктически мраз, само че най-много от честите край пътя от кости събития, за които мъчно се намират разумни пояснения. А когато идват до крайната си цел - най-студения град на Земята - Ахуст, го заварват изцяло зарязан, с къщи със зейнали порти и храна, замръзваща по масите. Единственият гражданин там е малко момиченце в потрес. И тогава, ужасът се отприщва върху всички им.
В " Път от кости " пагубен анимистки шаман, рогати горски духове и вълци-сенки преследват героите в най-мразовитата нощ в живота им, която като че ли е безкрайна. А дали ехото, което кънти от гневните призраци, вградени в автомагистралата, е предвестител за края на физическия им път, или крие тайната за тяхното оцеляване?
" Смесица от хорър и трилър, която ще ужаси даже преситени в жанра читатели " - написа в критика за романа в " Буклист ", а " Ню Йорк Таймс Бук Ривю " прибавя: " Голдън наблюдава сърцето на терора... Шамани и духове, немъртви и диваци, създанията на Колимската автомагистрала и невъобразимият смут на историята ѝ подсигурява приковаващо четене ".
Но никой не може да каже повече от Краля на ужаса Стивън Кинг, който декларира за " Път от кости ": " Напрегнат разказ, който ще ви води на място, където в никакъв случай не сте били, и на пътешестване, което ще ви ужаси. Влюбих се в тази книга ".
Кристофър Голдън (р. 1967) е създател на няколко бестселъра, венецът измежду които е " Път от кости ". Носител на влиятелната жанрова премия " Брам Стокър ", Голдън е превеждан на над 15 езика по целия свят.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Път от костиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Път от кости " на Кристофър Голдън
Започнаха пътуването в Магадан - пристанищен град на брега на Охотско море в Североизточен Сибир. Населението му беше малко под деветдесет хиляди души и продължаваше да понижава, тъй като възрастните умираха, а младите заминаваха. Тук миграцията вървеше единствено в една посока и това не можеше да изненада никого. Никой не си събираше багажа и не решаваше да стартира нов живот в Сибир.
Тиг беше изчел доста за подлото време, изключително на автомагистралата " Колима ", само че стартира същински да схваща защо става дума чак след първите триста километра, когато погледът му стартира безспирно да се мести сред знака за бензин и пътя. На всеки към двеста километра имаше бензиностанции, само че с вятъра и снега, скърцането на гуми по постоянно замръзналата земя и бялото безмълвие, което се разстилаше към тях, мисълта за тези бензиностанции започваше да наподобява на фантазии за оазис в пустинята. Ако ти свърши бензинът на автомагистралата " Колима ", има сериозен риск да умреш от измръзване.
Напуснаха Магадан с цялостен контейнер в осем часа предходната заран, един час преди зазоряване, и съумяха да изминат малко повече от половината от шестнайсетчасовия път, преди да се настанят там, където беше възнамерявал Тиг. Спаха в къщичка, чието главно предимство беше съществуването на гараж, с цел да не замръзнат през нощта моторът и бензиновият маркуч.
Спирката беше толкоз дребна, че към този момент никой не помнеше по какъв начин се споделя. Приличаше повече на поселение, издигнато към бензиностанция, в сравнение с същински град. Колимската автомагистрала не привличаше доста туристи, само че въпреки всичко бяха повече от нула. Въпреки това старецът, който отговаряше за къщурката, ги огледа с любознанието на антрополог.
Когато тази заран напуснаха къщичката и се насочиха на северозапад, въздухът към този момент беше задоволително леден да убие човек. Температурата продължи да пада и Тиг стартира да се чуди дали това пътешестване не е било упражнение по отчайваща нелепост. Не показа това притеснение с Прентис, който се беше съгласил освен поради другарството им, а и защото Тиг му дължеше съвсем осем хиляди $.Прентис знаеше, че огромните проекти на Тиг надали ще осъществят без помощ, и беше дошъл да отбрани инвестицията си.
Тиг си сподели, че Прентис към момента има най-малко малко религия в него, даже когато всички други я бяха изгубили. Слаба разтуха, само че бе по-добре от никаква.
Джипът препускаше по пътя. Тиг седеше с изправен тил, твърдо решен да не се унася отново. Магистралата " Колима " беше дълга съвсем две хиляди километра и пресичаше замръзналото сърце на Сибир - от Магадан чак до огромното речно пристанище Якутск. Разположено на по-малко от петстотин километра от Арктическия кръг, това пристанище получаваше единствено към пет часа слънце всеки ден през декември и през множеството от тези дни слънцето се криеше зад облаците.
Минималната междинна температура през зимата беше четиресет градуса под нулата, да не приказваме за ледения вятър. Никой човек с всичкия си не би пожелал да живее тук. И въпреки всичко популацията на Якутск беше тройно повече от това на Магадан - съвсем триста хиляди души. Там имаше музеи, театри и нощен живот като факел на цивилизацията в една замръзнала пустиня. Хората, наподобява, бяха като хлебарките - с достатъчно увереност можеха да благоденстват на всички места.
Тиг и Прентис нямаше да вървят чак до Якутск. Бяха се запътили към място с доста по-малко хора, място, което беше още по-студено в действителност най-студеното обитаемо място на земята.
- Мамка му, какво ни е сбъркано? - попита Тиг и се засмя.
Прентис изправи тил на седалката и поклати глава, като че ли искаше да я прочисти.
- Буден ли си?
Тиг раздвижи пръсти върху кормилото.
- Поне единият би трябвало да е.
Прентис се намръщи, афектиран.
- Когато небето е такова, постоянно ми се коства, че би трябвало да съм си в леглото.
- Там най-малко щеше да е по-топло.
Технически видяно, беше ден, само че тук това значеше само нещо като постоянен здрач - сиво-синьо небе, като че ли прозиращо през марля. Макар че парното в джипа беше пуснато на оптималната мощ, Тиг усещаше по какъв начин студът навлиза през ботушите му и двата чифта чорапи. Пръстите на краката го боляха. Ръцете му като че ли се бяха сковали върху кормилото макар термалната подплата на ръкавиците му.
- Сега не е време за лягане - сподели Тиг. - Всъщност е време за обяд.
- Как мислиш, по кое време ще стигнем следващата бензиностанция? Трябва да вземем лидера след - Прентис погледна към часовника на таблото. - Половин час.
- Ще закъснеем - сподели Тиг. - Но единствено двайсетина минути. На този път ти би трябвало цяла безкрайност, с цел да стигнеш някъде.
Прентис измърмори нещо, само че се намести на седалката като мечок в бърлогата си. Англичанинът не би схванал сравнението с американския футбол, само че Тиг от много време смяташе, че той наподобява на пенсиониран лайнмен в нахлуване. Висок метър и осемдесет и пет, ужасно мощен, с гърди като бъчва и - неговата горделивост - с бирен стомах. И косата, и гъстата му брада имаха потребност от подкастряне, само че Прентис от дълго време не се безпокоеше за сходни неща. " Няма потребност да съм хубавец - споделяше той. - Не снимат мен. "
Бяха се срещнали преди четири години. Прентис се оказа нацупен, брутално почтен и извънредно грижлив в работата си. Но другарството им бе подпечатано, когато Тиг си даде сметка, че е намерил компания за пътешестване, сателит, който може да понася. Нито единият, нито другият се стараеше изключително да се преструва на радостен в неприятните дни. Двамата споделяха обща философия, в която имаше място за промени в настроението, и тази философия ги свързваше.
Но това, което ги свързваше още по-здраво, бяха седемте хиляди осемстотин четиресет и два $, които Тиг дължеше на приятеля си. Прентис не беше единственият, на когото Феликс Тигланд дължеше пари, само че дългът към него несъмнено беше най-големият.
Тиг умееше да приказва безапелационно, постоянно подготвен с проект, който да оповести с неукротим ентусиазъм - документален филм от четиринайсетгодишен режисьор, преди малко дошъл от Аржентина, премия за издирването на потопен испански галеон, телевизионна поредност за художници на комикси от Втората международна война, които в действителност са шпиони, видимо документален филм, в който историята на Скуби Ду и бандата му ще бъде прегледана, сякаш в действителност са съществували...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Път от кости " - вцепеняващ разказ, предложен от Стивън Кинг. Кристофър Голдън разказва призрачен сън на сибирска автомагистрала, построена върху трупове
Нощта е студена, пътят е дълъг, а ужасът дебне зад всеки завой - пригответе се за майсторския разказ на Кристофър Голдън " Път от кости ", предложен от самия Стивън Кинг. Американският бестселър, надигащ духовете от действителната история на Колимската автомагистрала е с превод на Мариана Христова и със завладяваща корица от Стоян Атанасов (Kontur Creative).
Феликс Тигланд е ефирен продуцент на документални риалитита, който цялостен живот чака своя огромен удар. Когато научава призрачната история, витаеща към градежа на Колимската автомагистрала - 2000-километров път, разсичащ Сибир - вижда голям капацитет. Заедно със своя добър другар и оператор Прентис поема към район, където междинните минимални температури са - 40 градуса, а жителите нямат нищо общо със феновете на американски тв формати...
Колимската автомагистрала, наричана Пътя на костите, е издигната от пандизчии в концлагерите на Сталин. По време на изнурителната работа стотици хиляди от тези хора, постоянно почтени и заточени по политически аргументи, умират още на пътя и телата им остават там, където са паднали, без опело и заравяне, вечно вградени във постоянно замръзналата земя.
Целта на Тигланд е да премине по този път от кости и да снима всекидневието на локалното население край автомагистралата, а в случай че в това време документира и нещо, наподобяващо паранормално събитие - положително пристигнало за плана му.
Продуцентът е удивен от опциите, които районът предлага за малкия екран, от културата на хората, избрали да живеят на невъзможния арктически мраз, само че най-много от честите край пътя от кости събития, за които мъчно се намират разумни пояснения. А когато идват до крайната си цел - най-студения град на Земята - Ахуст, го заварват изцяло зарязан, с къщи със зейнали порти и храна, замръзваща по масите. Единственият гражданин там е малко момиченце в потрес. И тогава, ужасът се отприщва върху всички им.
В " Път от кости " пагубен анимистки шаман, рогати горски духове и вълци-сенки преследват героите в най-мразовитата нощ в живота им, която като че ли е безкрайна. А дали ехото, което кънти от гневните призраци, вградени в автомагистралата, е предвестител за края на физическия им път, или крие тайната за тяхното оцеляване?
" Смесица от хорър и трилър, която ще ужаси даже преситени в жанра читатели " - написа в критика за романа в " Буклист ", а " Ню Йорк Таймс Бук Ривю " прибавя: " Голдън наблюдава сърцето на терора... Шамани и духове, немъртви и диваци, създанията на Колимската автомагистрала и невъобразимият смут на историята ѝ подсигурява приковаващо четене ".
Но никой не може да каже повече от Краля на ужаса Стивън Кинг, който декларира за " Път от кости ": " Напрегнат разказ, който ще ви води на място, където в никакъв случай не сте били, и на пътешестване, което ще ви ужаси. Влюбих се в тази книга ".
Кристофър Голдън (р. 1967) е създател на няколко бестселъра, венецът измежду които е " Път от кости ". Носител на влиятелната жанрова премия " Брам Стокър ", Голдън е превеждан на над 15 езика по целия свят.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Път от кости " на Кристофър Голдън
Започнаха пътуването в Магадан - пристанищен град на брега на Охотско море в Североизточен Сибир. Населението му беше малко под деветдесет хиляди души и продължаваше да понижава, тъй като възрастните умираха, а младите заминаваха. Тук миграцията вървеше единствено в една посока и това не можеше да изненада никого. Никой не си събираше багажа и не решаваше да стартира нов живот в Сибир.
Тиг беше изчел доста за подлото време, изключително на автомагистралата " Колима ", само че стартира същински да схваща защо става дума чак след първите триста километра, когато погледът му стартира безспирно да се мести сред знака за бензин и пътя. На всеки към двеста километра имаше бензиностанции, само че с вятъра и снега, скърцането на гуми по постоянно замръзналата земя и бялото безмълвие, което се разстилаше към тях, мисълта за тези бензиностанции започваше да наподобява на фантазии за оазис в пустинята. Ако ти свърши бензинът на автомагистралата " Колима ", има сериозен риск да умреш от измръзване.
Напуснаха Магадан с цялостен контейнер в осем часа предходната заран, един час преди зазоряване, и съумяха да изминат малко повече от половината от шестнайсетчасовия път, преди да се настанят там, където беше възнамерявал Тиг. Спаха в къщичка, чието главно предимство беше съществуването на гараж, с цел да не замръзнат през нощта моторът и бензиновият маркуч.
Спирката беше толкоз дребна, че към този момент никой не помнеше по какъв начин се споделя. Приличаше повече на поселение, издигнато към бензиностанция, в сравнение с същински град. Колимската автомагистрала не привличаше доста туристи, само че въпреки всичко бяха повече от нула. Въпреки това старецът, който отговаряше за къщурката, ги огледа с любознанието на антрополог.
Когато тази заран напуснаха къщичката и се насочиха на северозапад, въздухът към този момент беше задоволително леден да убие човек. Температурата продължи да пада и Тиг стартира да се чуди дали това пътешестване не е било упражнение по отчайваща нелепост. Не показа това притеснение с Прентис, който се беше съгласил освен поради другарството им, а и защото Тиг му дължеше съвсем осем хиляди $.Прентис знаеше, че огромните проекти на Тиг надали ще осъществят без помощ, и беше дошъл да отбрани инвестицията си.
Тиг си сподели, че Прентис към момента има най-малко малко религия в него, даже когато всички други я бяха изгубили. Слаба разтуха, само че бе по-добре от никаква.
Джипът препускаше по пътя. Тиг седеше с изправен тил, твърдо решен да не се унася отново. Магистралата " Колима " беше дълга съвсем две хиляди километра и пресичаше замръзналото сърце на Сибир - от Магадан чак до огромното речно пристанище Якутск. Разположено на по-малко от петстотин километра от Арктическия кръг, това пристанище получаваше единствено към пет часа слънце всеки ден през декември и през множеството от тези дни слънцето се криеше зад облаците.
Минималната междинна температура през зимата беше четиресет градуса под нулата, да не приказваме за ледения вятър. Никой човек с всичкия си не би пожелал да живее тук. И въпреки всичко популацията на Якутск беше тройно повече от това на Магадан - съвсем триста хиляди души. Там имаше музеи, театри и нощен живот като факел на цивилизацията в една замръзнала пустиня. Хората, наподобява, бяха като хлебарките - с достатъчно увереност можеха да благоденстват на всички места.
Тиг и Прентис нямаше да вървят чак до Якутск. Бяха се запътили към място с доста по-малко хора, място, което беше още по-студено в действителност най-студеното обитаемо място на земята.
- Мамка му, какво ни е сбъркано? - попита Тиг и се засмя.
Прентис изправи тил на седалката и поклати глава, като че ли искаше да я прочисти.
- Буден ли си?
Тиг раздвижи пръсти върху кормилото.
- Поне единият би трябвало да е.
Прентис се намръщи, афектиран.
- Когато небето е такова, постоянно ми се коства, че би трябвало да съм си в леглото.
- Там най-малко щеше да е по-топло.
Технически видяно, беше ден, само че тук това значеше само нещо като постоянен здрач - сиво-синьо небе, като че ли прозиращо през марля. Макар че парното в джипа беше пуснато на оптималната мощ, Тиг усещаше по какъв начин студът навлиза през ботушите му и двата чифта чорапи. Пръстите на краката го боляха. Ръцете му като че ли се бяха сковали върху кормилото макар термалната подплата на ръкавиците му.
- Сега не е време за лягане - сподели Тиг. - Всъщност е време за обяд.
- Как мислиш, по кое време ще стигнем следващата бензиностанция? Трябва да вземем лидера след - Прентис погледна към часовника на таблото. - Половин час.
- Ще закъснеем - сподели Тиг. - Но единствено двайсетина минути. На този път ти би трябвало цяла безкрайност, с цел да стигнеш някъде.
Прентис измърмори нещо, само че се намести на седалката като мечок в бърлогата си. Англичанинът не би схванал сравнението с американския футбол, само че Тиг от много време смяташе, че той наподобява на пенсиониран лайнмен в нахлуване. Висок метър и осемдесет и пет, ужасно мощен, с гърди като бъчва и - неговата горделивост - с бирен стомах. И косата, и гъстата му брада имаха потребност от подкастряне, само че Прентис от дълго време не се безпокоеше за сходни неща. " Няма потребност да съм хубавец - споделяше той. - Не снимат мен. "
Бяха се срещнали преди четири години. Прентис се оказа нацупен, брутално почтен и извънредно грижлив в работата си. Но другарството им бе подпечатано, когато Тиг си даде сметка, че е намерил компания за пътешестване, сателит, който може да понася. Нито единият, нито другият се стараеше изключително да се преструва на радостен в неприятните дни. Двамата споделяха обща философия, в която имаше място за промени в настроението, и тази философия ги свързваше.
Но това, което ги свързваше още по-здраво, бяха седемте хиляди осемстотин четиресет и два $, които Тиг дължеше на приятеля си. Прентис не беше единственият, на когото Феликс Тигланд дължеше пари, само че дългът към него несъмнено беше най-големият.
Тиг умееше да приказва безапелационно, постоянно подготвен с проект, който да оповести с неукротим ентусиазъм - документален филм от четиринайсетгодишен режисьор, преди малко дошъл от Аржентина, премия за издирването на потопен испански галеон, телевизионна поредност за художници на комикси от Втората международна война, които в действителност са шпиони, видимо документален филм, в който историята на Скуби Ду и бандата му ще бъде прегледана, сякаш в действителност са съществували...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ