Откъс от "Отровният остров" на сър Артър Конан Дойл
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Отровният остров " с създател сър Артър Конан Дойл, възложен от Издателство " Сиела "
Непревеждан досега разказ на сър Артър Конан Дойл излиза на български език. " Отровният пояс " излиза в първокласно издание с твърди корици.
Любим на няколко генерации, по едно и също време експлозивен, преобладаващ и с брилянтен разум, фамозният и спорен академик Джордж Челинджър, прочут ни от шедьовъра " Изгубеният свят ", оживява още веднъж на български в непревеждания досега разказ от сър Артър Конан Дойл - " Отровният пояс "!
В него Земята е на прага на апокалипсис и професор Челинджър е твърдо решен да разбуди публичното внимание със скандална публикация в " Таймс ". Мистериозен галактически облак обгръща слънчевата ни система, а токсичният му резултат ще обрече живота на драматичен край.
Страховитото предизвикателство чака освен темпераментния Челинджър, само че и неговите също добре познати другари: ловеца Джон Рокстън, журналиста Едуард Малоун и свадливия проф. Съмърли. Този път обаче те не са измежду непроходимите плата на Южна Америка, а в личния дом на професора и единствено четиримата авантюристи могат да посрещнат почтено злокобния феномен в миг, в който на карта е сложено бъдещето на целия свят.
" Отровният пояс " излиза за първи път на български език в първокласно издание с твърди корици и в превод на Зорница Русева повече от век след появяването си на Запад.
Романът разкрива един чужд, само че не по-малко занимателен Артър Конан Дойл, и утвърждава основателя на Шерлок Холмс и лекар Мориарти като един от най-талантливите разказвачи на XX век, който не се лимитира в обособени тематики, а в противен случай - самичък размива линиите сред познатите жанрове. " Отровният пояс " е майсторски полет на човешката фикция и предизвестие " какъв брой тъкмо стеснен е пътят на нашето материално битие и какви бездни може би зеят от двете му страни " и че те може да се отворят пред нас всеки един момент.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Отровният пояс " от сър Артър Конан Дейл
Глава първа
РАЗМИВАНЕТО НА ЛИНИИТЕ
От изключителна значимост е в този момент, незабавно, до момента в който тези изумителни събития са към момента ясни в паметта ми, да ги запиша с онази фактическа акуратност, която времето би могло да размие. Но даже до момента в който го върша, не преставам да недоумявам по какъв начин стана по този начин, че таман на нашата групичка от " Изгубеният свят " - професор Челинджър, професор Съмърли, лорд Джон Рокстън и самия аз - се случи да преживее това необикновено премеждие.
Когато, преди прочут брой години, отразих в " Дейли газет " нашето епохално пътешестване в Южна Америка, и през разум не ми минаваше, че таман на мен ще се падне да опиша за едно даже още по-странно прекарване - невиждано измежду всички летописи на човечеството и такова, което би трябвало да изпъква в историческите хроники, сходно на колосален връх измежду скромните била в близост.
Самото събитие постоянно ще бъде смайващо, само че събитията, при които ние, четиримата, бяхме дружно по време на тази изумителна преживелица, се образуваха по изцяло натурален метод. Ще опиша събитията, които я предхождаха, допустимо най-сбито и ясно, въпреки да осъзнавам добре, че колкото по-пълни са детайлностите към сходна тематика, толкоз по-охотно би ги приел читателят, защото публичното любознание си остава ненаситно.
Падаше се петък, двайсет и седми август - една дата, завинаги запечатана в историята на света - когато отидох в редакцията на вестника, в който работех, и помолих господин Макардъл, който оглавяваше отдел " Новини ", за тридневен отпуск. Добрият остарял шотландец поклати глава, почеса се по оредяващия червеникав хвръкнал бретон и най-сетне даде глас на неохотата си.
- Мислех си, господин Малоун, че в околните дни бихме могли да се възползваме от вашите умения. Имам поради една история, към която единствен вие бихте могли да се отнесете уместно.
- Съжалявам - споделих аз и се пробвах да прикрия разочарованието си. - Разбира се, че в случай че съм необходим, то с това въпросът ще бъде завършен. Но задължението ми беше значим и от персонален темперамент. Ако мога да бъда
- Всъщност не виждам по какъв начин бихте могли.
Опитах се допустимо най-бързо да преглътна горчивината, която изпитах. Все отново виновността си беше единствено моя, защото към този момент трябваше да съм схванал, че един публицист няма никакво право да възнамерява времето си самичък.
- Значи въпросът е завършен - споделих аз с цялата ведрина, която съумях да прикани у себе си в толкоз къс период. - С какво тъкмо желаете да се заема?
- Всъщност бих желал просто да интервюирате оня демонски мъж, който живее в Ротърфийлд.
- Да не би да имате поради професор Челинджър? - възкликнах аз.
- Тъкмо него. Миналата седмица цяла миля гонил по петите Алек Симпсън от вестник " Къриър ", надолу по основния път. Вероятно сте прочели за случилото се в полицейския отчет. Нашите момчета по-скоро биха интервюирали някой алигатор, избягал от клетката си в зоопарка. Но вие бихте се справили, коства ми се - въпреки всичко сте остарели другари.
- О - рекох аз, ужасно омекотен, - това улеснява нещата. По една случайност отпускът ми беше нужен таман тъй като трябваше да навестя професор Челинджър в Ротърфийлд. Всъщност в този момент се пада годишнината от нашето славно премеждие из платото отпреди три години - той предложения цялата ни група да честваме в дома му.
- Отлично! - викна Макардъл, като потъркваше ръце и грееше предостатъчно иззад очилата си. - Значи ще съумеете да измъкнете повече информация от него. За всеки различен бих споделил, че приказва цялостни фантасмагории, само че въпреки всичко се е случвало той да има право и кой знае, може би още веднъж е по този начин!
- Какво да измъкна от него? - попитах аз. - С какво се е занимавал?
- Не прочетохте ли писмото му на тематика " Научни вероятности " в днешния " Таймс "?
- Не.
Макардъл се наведе и подвигна един брой от пода.
- Четете на глас - сподели той, като уточни с пръст една колонка. - На драго сърце бих го чул още веднъж, защото не съм уверен, че съумях да вникна в целия смисъл, който този човек е вложил в думите си.
Това беше писмото, което прочетох на новинарския редактор на " Газет " - " НАУЧНИ ВЕРОЯТНОСТИ "
" Сър - прочетох с развеселение, само че не без да изпитам и някои не толкоз ласкави усеща, самодоволното и изцяло неуместно писмо от Джеймс Уилсън Макфейл, което наскоро се появи на страниците на вашия вестник, на тематика тъмните сенки измежду линиите на Фраунхофер в спектъра на светлината, предавана както от планетите, по този начин и от неподвижните звезди. Той дефинира тематиката като незначителна.
Един по-широко скроен разум умерено би могъл да придаде на откритието много по-голяма значимост - толкоз огромна, че да визира целокупното благоденствие на всеки мъж, жена и дете на тази планета. Не бих могъл да се надявам, с изразните средства, предоставени ми от научния език, да накарам тези некадърници, които черпят концепциите си от страниците на един ежедневник, да вникнат в смисъла на моите думи. Затова ще положа старания да се съобразя с тяхната дребнавост и да поясня обстановката благодарение на една простичка прилика, която би отговаряла на умствените качества на вашите читатели. "
- Какъв чешит единствено - същински чешит! - сподели Макардъл, като поклащаше замислено глава. - Този човек е в положение да разгневи и гургулица, и да провокира вълнения на квакерска колекция. Нищо чудно, че в Лондон му е прекомерно тясно. Много е тъпо, господин Малоун, тъй като това е един популярен разум! Е, дано чуем аналогията.
" Да предположим - започнах да чета аз, - че една дребна купчинка завързани една за друга коркови тапи бива пусната по постепенно течение на странствуване през Атлантика.
Ден 9 след ден корковите тапи се носят леко, заобиколени от едни и същи условия. Ако тапите притежаваха разсъдливост, да предположим, че биха счели тези условия за непрекъснати и неизменими. Но ние, откакто притежаваме надалеч по-големи знания, сме наясно, че биха могли да се случат доста неща, които да изненадат корковите тапи. Биха могли да се блъснат в някой транспортен съд или латентен кит, или да се оплетат във водорасли. Във всеки случай, тяхното пътешестване евентуално би завършило, откакто океанът ги захвърли край скалистите крайбрежия на Лабрадор. Но по какъв начин биха могли те да подозират това, до момента в който по този начин добродушно се носят ден след ден из това, което мислят за един безбрежен и еднороден океан?
Вашите читатели евентуално ще съумеят да схванат, че Атлантическият океан в тази алегория заема мястото на големия океан от етер, през който ние се носим, и че корковите тапи съставляват дребната и затънтена планетна система, към която принадлежим. Едно треторазрядно слънце, с неговите дрипави и опърпани, незначителни спътници, ние се носим при едни и същи всекидневни условия към един незнаен край, някаква жалка злополука, която ще ни сполети измежду безбрежните глъбини на Космоса, където ще бъдем залети от един Ниагарски водопад от етер или запратени на някой немислим Лабрадор.
При тези условия не виждам място за плиткоумния и неграмотен оптимизъм на вашия сътрудник - господин Джеймс Уилсън Макфейл, а единствено голям брой аргументи, които постановат да следим деликатно и с любознание всеки симптом за смяна измежду този заобикалящ ни Космос, от който може би зависи нашата лична орис. "
- От него би излязъл прочут духовник, и още по какъв начин - сподели Макардъл. - Как тръби единствено, като същински орган! Да чуем какво тъкмо го тревожи.
" Основното замъгляване и изменение в линиите на Фраунхофер от светлинния набор сочи, според мен, за една повселенска галактическа смяна от комплициран и необичаен темперамент. Светлината на една планета е светлина, отразена от слънцето. Светлината на една звезда произлиза от нея самата. Но светлинните спектри както от планетите, по този начин и от звездите в този случай са претърпели една и съща смяна. Дали това е, следователно, смяна в същите тези планети и звезди? За мен сходна концепция е немислима.
Каква обща смяна би могла да се случи по едно и също време във всички тях? Дали това е смяна в личната ни атмосфера? Възможно е, само че също така е извънредно малко евентуално, откакто не следим никакви признаци за това към нас и сходна смяна към момента не се демонстрира в химичните разбори. Каква тогава е третата опция? Да има смяна в съответната среда - в този безпределно тънък етер, който се простира от звезда до звезда и обгръща цялата Вселена. Навътре в този океан ние се носим по едно постепенно течение.
Не би ли могло то да ни отнесе към нови пояси от етер със свойства, каквито в никакъв случай не сме си представяли? Някъде е настъпила смяна. Това галактическо разстройване в светлинния набор го потвърждава. Промяната може да е добра. Може да е неприятна. Или пък неутрална. Ние не знаем каква е тя. Плиткоумните наблюдаващи биха могли да сметнат въпроса за нищожен, само че човек като мен, който има задълбочения разсъдък на един същински мъдрец, ще разбере, че опциите на Вселената са непредвидими, а най-мъдрият от всички е оня, който постоянно е подготвен за непредвиденото.
Нека задам очевидния въпрос - кой би се осмелил да твърди, че мистериозната и повсеместна болест, отразена същата тази заран върху страниците на вашия вестник, поразила коренното население на Суматра, не е обвързвана с някаква галактическа смяна, на която то реагира по-бързо от по-сложно устроените нации в Европа? Аз просто подмятам концепцията. Да се удостоверява тази концепция, все още е също толкоз неефикасно, колкото и да се отхвърля, само че е неимоверно малоумен оня, който отхвърля да проумее, че тя надалеч не е отвън границите на научните благоприятни условия.
Ваш правилен,
ДЖОРДЖ ЕДУАРД ЧЕЛИНДЖЪР
ДЪ БРАЙЪРС, РОТЪРФИЙЛД. "
- Едно отлично, стимулиращо писмо - рече замислено Макардъл, до момента в който поставяше цигара в дългата стъклена тръбичка, която ползваше за цигаре. - Как ви се коства, господин Малоун?
Налагаше се да призная цялостното си и унизително незнание по въпросната тематика.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1204)
Непревеждан досега разказ на сър Артър Конан Дойл излиза на български език. " Отровният пояс " излиза в първокласно издание с твърди корици.
Любим на няколко генерации, по едно и също време експлозивен, преобладаващ и с брилянтен разум, фамозният и спорен академик Джордж Челинджър, прочут ни от шедьовъра " Изгубеният свят ", оживява още веднъж на български в непревеждания досега разказ от сър Артър Конан Дойл - " Отровният пояс "!
В него Земята е на прага на апокалипсис и професор Челинджър е твърдо решен да разбуди публичното внимание със скандална публикация в " Таймс ". Мистериозен галактически облак обгръща слънчевата ни система, а токсичният му резултат ще обрече живота на драматичен край.
Страховитото предизвикателство чака освен темпераментния Челинджър, само че и неговите също добре познати другари: ловеца Джон Рокстън, журналиста Едуард Малоун и свадливия проф. Съмърли. Този път обаче те не са измежду непроходимите плата на Южна Америка, а в личния дом на професора и единствено четиримата авантюристи могат да посрещнат почтено злокобния феномен в миг, в който на карта е сложено бъдещето на целия свят.
" Отровният пояс " излиза за първи път на български език в първокласно издание с твърди корици и в превод на Зорница Русева повече от век след появяването си на Запад.
Романът разкрива един чужд, само че не по-малко занимателен Артър Конан Дойл, и утвърждава основателя на Шерлок Холмс и лекар Мориарти като един от най-талантливите разказвачи на XX век, който не се лимитира в обособени тематики, а в противен случай - самичък размива линиите сред познатите жанрове. " Отровният пояс " е майсторски полет на човешката фикция и предизвестие " какъв брой тъкмо стеснен е пътят на нашето материално битие и какви бездни може би зеят от двете му страни " и че те може да се отворят пред нас всеки един момент.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Отровният пояс " от сър Артър Конан Дейл
Глава първа
РАЗМИВАНЕТО НА ЛИНИИТЕ
От изключителна значимост е в този момент, незабавно, до момента в който тези изумителни събития са към момента ясни в паметта ми, да ги запиша с онази фактическа акуратност, която времето би могло да размие. Но даже до момента в който го върша, не преставам да недоумявам по какъв начин стана по този начин, че таман на нашата групичка от " Изгубеният свят " - професор Челинджър, професор Съмърли, лорд Джон Рокстън и самия аз - се случи да преживее това необикновено премеждие.
Когато, преди прочут брой години, отразих в " Дейли газет " нашето епохално пътешестване в Южна Америка, и през разум не ми минаваше, че таман на мен ще се падне да опиша за едно даже още по-странно прекарване - невиждано измежду всички летописи на човечеството и такова, което би трябвало да изпъква в историческите хроники, сходно на колосален връх измежду скромните била в близост.
Самото събитие постоянно ще бъде смайващо, само че събитията, при които ние, четиримата, бяхме дружно по време на тази изумителна преживелица, се образуваха по изцяло натурален метод. Ще опиша събитията, които я предхождаха, допустимо най-сбито и ясно, въпреки да осъзнавам добре, че колкото по-пълни са детайлностите към сходна тематика, толкоз по-охотно би ги приел читателят, защото публичното любознание си остава ненаситно.
Падаше се петък, двайсет и седми август - една дата, завинаги запечатана в историята на света - когато отидох в редакцията на вестника, в който работех, и помолих господин Макардъл, който оглавяваше отдел " Новини ", за тридневен отпуск. Добрият остарял шотландец поклати глава, почеса се по оредяващия червеникав хвръкнал бретон и най-сетне даде глас на неохотата си.
- Мислех си, господин Малоун, че в околните дни бихме могли да се възползваме от вашите умения. Имам поради една история, към която единствен вие бихте могли да се отнесете уместно.
- Съжалявам - споделих аз и се пробвах да прикрия разочарованието си. - Разбира се, че в случай че съм необходим, то с това въпросът ще бъде завършен. Но задължението ми беше значим и от персонален темперамент. Ако мога да бъда
- Всъщност не виждам по какъв начин бихте могли.
Опитах се допустимо най-бързо да преглътна горчивината, която изпитах. Все отново виновността си беше единствено моя, защото към този момент трябваше да съм схванал, че един публицист няма никакво право да възнамерява времето си самичък.
- Значи въпросът е завършен - споделих аз с цялата ведрина, която съумях да прикани у себе си в толкоз къс период. - С какво тъкмо желаете да се заема?
- Всъщност бих желал просто да интервюирате оня демонски мъж, който живее в Ротърфийлд.
- Да не би да имате поради професор Челинджър? - възкликнах аз.
- Тъкмо него. Миналата седмица цяла миля гонил по петите Алек Симпсън от вестник " Къриър ", надолу по основния път. Вероятно сте прочели за случилото се в полицейския отчет. Нашите момчета по-скоро биха интервюирали някой алигатор, избягал от клетката си в зоопарка. Но вие бихте се справили, коства ми се - въпреки всичко сте остарели другари.
- О - рекох аз, ужасно омекотен, - това улеснява нещата. По една случайност отпускът ми беше нужен таман тъй като трябваше да навестя професор Челинджър в Ротърфийлд. Всъщност в този момент се пада годишнината от нашето славно премеждие из платото отпреди три години - той предложения цялата ни група да честваме в дома му.
- Отлично! - викна Макардъл, като потъркваше ръце и грееше предостатъчно иззад очилата си. - Значи ще съумеете да измъкнете повече информация от него. За всеки различен бих споделил, че приказва цялостни фантасмагории, само че въпреки всичко се е случвало той да има право и кой знае, може би още веднъж е по този начин!
- Какво да измъкна от него? - попитах аз. - С какво се е занимавал?
- Не прочетохте ли писмото му на тематика " Научни вероятности " в днешния " Таймс "?
- Не.
Макардъл се наведе и подвигна един брой от пода.
- Четете на глас - сподели той, като уточни с пръст една колонка. - На драго сърце бих го чул още веднъж, защото не съм уверен, че съумях да вникна в целия смисъл, който този човек е вложил в думите си.
Това беше писмото, което прочетох на новинарския редактор на " Газет " - " НАУЧНИ ВЕРОЯТНОСТИ "
" Сър - прочетох с развеселение, само че не без да изпитам и някои не толкоз ласкави усеща, самодоволното и изцяло неуместно писмо от Джеймс Уилсън Макфейл, което наскоро се появи на страниците на вашия вестник, на тематика тъмните сенки измежду линиите на Фраунхофер в спектъра на светлината, предавана както от планетите, по този начин и от неподвижните звезди. Той дефинира тематиката като незначителна.
Един по-широко скроен разум умерено би могъл да придаде на откритието много по-голяма значимост - толкоз огромна, че да визира целокупното благоденствие на всеки мъж, жена и дете на тази планета. Не бих могъл да се надявам, с изразните средства, предоставени ми от научния език, да накарам тези некадърници, които черпят концепциите си от страниците на един ежедневник, да вникнат в смисъла на моите думи. Затова ще положа старания да се съобразя с тяхната дребнавост и да поясня обстановката благодарение на една простичка прилика, която би отговаряла на умствените качества на вашите читатели. "
- Какъв чешит единствено - същински чешит! - сподели Макардъл, като поклащаше замислено глава. - Този човек е в положение да разгневи и гургулица, и да провокира вълнения на квакерска колекция. Нищо чудно, че в Лондон му е прекомерно тясно. Много е тъпо, господин Малоун, тъй като това е един популярен разум! Е, дано чуем аналогията.
" Да предположим - започнах да чета аз, - че една дребна купчинка завързани една за друга коркови тапи бива пусната по постепенно течение на странствуване през Атлантика.
Ден 9 след ден корковите тапи се носят леко, заобиколени от едни и същи условия. Ако тапите притежаваха разсъдливост, да предположим, че биха счели тези условия за непрекъснати и неизменими. Но ние, откакто притежаваме надалеч по-големи знания, сме наясно, че биха могли да се случат доста неща, които да изненадат корковите тапи. Биха могли да се блъснат в някой транспортен съд или латентен кит, или да се оплетат във водорасли. Във всеки случай, тяхното пътешестване евентуално би завършило, откакто океанът ги захвърли край скалистите крайбрежия на Лабрадор. Но по какъв начин биха могли те да подозират това, до момента в който по този начин добродушно се носят ден след ден из това, което мислят за един безбрежен и еднороден океан?
Вашите читатели евентуално ще съумеят да схванат, че Атлантическият океан в тази алегория заема мястото на големия океан от етер, през който ние се носим, и че корковите тапи съставляват дребната и затънтена планетна система, към която принадлежим. Едно треторазрядно слънце, с неговите дрипави и опърпани, незначителни спътници, ние се носим при едни и същи всекидневни условия към един незнаен край, някаква жалка злополука, която ще ни сполети измежду безбрежните глъбини на Космоса, където ще бъдем залети от един Ниагарски водопад от етер или запратени на някой немислим Лабрадор.
При тези условия не виждам място за плиткоумния и неграмотен оптимизъм на вашия сътрудник - господин Джеймс Уилсън Макфейл, а единствено голям брой аргументи, които постановат да следим деликатно и с любознание всеки симптом за смяна измежду този заобикалящ ни Космос, от който може би зависи нашата лична орис. "
- От него би излязъл прочут духовник, и още по какъв начин - сподели Макардъл. - Как тръби единствено, като същински орган! Да чуем какво тъкмо го тревожи.
" Основното замъгляване и изменение в линиите на Фраунхофер от светлинния набор сочи, според мен, за една повселенска галактическа смяна от комплициран и необичаен темперамент. Светлината на една планета е светлина, отразена от слънцето. Светлината на една звезда произлиза от нея самата. Но светлинните спектри както от планетите, по този начин и от звездите в този случай са претърпели една и съща смяна. Дали това е, следователно, смяна в същите тези планети и звезди? За мен сходна концепция е немислима.
Каква обща смяна би могла да се случи по едно и също време във всички тях? Дали това е смяна в личната ни атмосфера? Възможно е, само че също така е извънредно малко евентуално, откакто не следим никакви признаци за това към нас и сходна смяна към момента не се демонстрира в химичните разбори. Каква тогава е третата опция? Да има смяна в съответната среда - в този безпределно тънък етер, който се простира от звезда до звезда и обгръща цялата Вселена. Навътре в този океан ние се носим по едно постепенно течение.
Не би ли могло то да ни отнесе към нови пояси от етер със свойства, каквито в никакъв случай не сме си представяли? Някъде е настъпила смяна. Това галактическо разстройване в светлинния набор го потвърждава. Промяната може да е добра. Може да е неприятна. Или пък неутрална. Ние не знаем каква е тя. Плиткоумните наблюдаващи биха могли да сметнат въпроса за нищожен, само че човек като мен, който има задълбочения разсъдък на един същински мъдрец, ще разбере, че опциите на Вселената са непредвидими, а най-мъдрият от всички е оня, който постоянно е подготвен за непредвиденото.
Нека задам очевидния въпрос - кой би се осмелил да твърди, че мистериозната и повсеместна болест, отразена същата тази заран върху страниците на вашия вестник, поразила коренното население на Суматра, не е обвързвана с някаква галактическа смяна, на която то реагира по-бързо от по-сложно устроените нации в Европа? Аз просто подмятам концепцията. Да се удостоверява тази концепция, все още е също толкоз неефикасно, колкото и да се отхвърля, само че е неимоверно малоумен оня, който отхвърля да проумее, че тя надалеч не е отвън границите на научните благоприятни условия.
Ваш правилен,
ДЖОРДЖ ЕДУАРД ЧЕЛИНДЖЪР
ДЪ БРАЙЪРС, РОТЪРФИЙЛД. "
- Едно отлично, стимулиращо писмо - рече замислено Макардъл, до момента в който поставяше цигара в дългата стъклена тръбичка, която ползваше за цигаре. - Как ви се коства, господин Малоун?
Налагаше се да призная цялостното си и унизително незнание по въпросната тематика.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1204)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ