В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Невероятните приключения на

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Невероятните приключения на
Коментари Харесай

Откъс от "Невероятните приключения на Кавалиър и Клей" на Майкъл Шейбон

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Невероятните завършения на Кавалиър и Клей ", с създател Майкъл Шейбон, възложен от Издателство " Еднорог "

Романът на Майкъл Шейбон, отличен с премия " Пулицър ", " Невероятните завършения на Кавалиър и Клей " обгръща разнообразни континенти и столетия, дава нов взор върху войната и споделя за зараждането на американската рекламна промишленост, трансформирайки се в една от творбите, дефиниращи модерната американска литература.

Книгата е притежател на Националната премия на критиците, Наградата на Лос Анджелис Таймс и финалист за Наградата ПЕН/Фокнър
" Съвършенство! "
Дейли Телеграф

" Една от книгите, които ни карат да четем трескаво, с цел да разберем какво ще стане най-после, и в същото време да желаеме в никакъв случай да не свършва. "
Мейл он Сънди

" Невероятните завършения на Кавалиър и Клей " ще ви държи будни до дребните часове на нощта. "
Гардиън

Мащабният разказ " Невероятните завършения на Кавалиър и Клей ", притежател на премията " Пулицър ", определен за една от 10-те най-хубави книги на десетилетието от списание " Ентертейнмънт Уийкли " и за един от 12-те най-хубави романа на XXI-ви век от BBC, излиза за първи път на български език с логото на издателство " Еднорог ".
Джо Кавалиър, млад евреин със мощно театрално наличие, подготвен в класическото магическо изкуство на безсмъртния Хари Худини, преди малко е съумял да избяга от окупираната от нацисти Прага и е дошъл в Ню Йорк.

Джо има единствено едно предпочитание – да води до дъно своята война със силите на злото, единствено една фантазия – да види околните си избавени. Неговият братовчед Сами Клей си търси сътрудник в измислянето на герои, истории и илюстрации за новата хитова вълна в Америка – комиксите. Така стартира историята на едно незабравимо партньорство и другарство.

От болката, фантазиите и загубите си Джо и Сами съумяват да изплетат истории, вълнуващи сърцата на всички, които мечтаят за завършения. Но най-незабравимо си остава приключението на Кавалиър и Клей, почнало измежду вълшебството на остаряла Прага, в сянката на легендите за Голема, минало през ужаса на Втората международна война, през артистичния свят на предвоенен Ню Йорк до безмилостните ледове на Антарктика.

Пътят на двамата другари ги води надълбоко в сърцето на Манхатън и на набиращата все по-голяма скорост рекламна промишленост, тласкана непроменяемо напред от положителната остаряла американска упоритост – през любовни страдания, разочарования и напразни копнежи. Изкачвайки се от улиците на Бруклин до върховете на Емпайър Стейт Билдинг, Джо и Сами извайват своите кариери щрих след щрих, толкоз блестящо, като че ли ги рисуват пред очите ни.
Обхващайки разнообразни континенти и столетия, " Невероятните завършения на Кавалиър и Клей " се трансформира в една от творбите, дефиниращи модерната американска литература.

Майкъл Шейбон е роден във Вашингтон през 1963 година Писал е за " Ню Йоркър ", " Харпърс Базар ", " Ескуайър " и GQ, негови творби са поместени в редица антологии. Живее в Бъркли със брачната половинка и децата си. Мащабният му разказ " Невероятните завършения на Кавалиър и Клей " е притежател на най-престижната литературна премия " Пулицър " и е определен за една от 10-те най-хубави книги на десетилетието от сп. " Ентертейнмънт Уийкли ". Авторът е притежател и на премиите " Небюла " и " Хюго " за романа си The Yiddish Policemen`s Union. Майкъл Шейбон работи и в региона на киното и е прочут като един от сценаристите на блокбъстърите " Спайдърмен 2 " и " Джон Картър ". Автор е на над 10 романа в най-различни жанрове, измежду които янг адълт, научна фантастика и комикси. През 2011 г е признат за член на Американската академия за изкуство и литература.

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Откъс от " Невероятните завършения на Кавалиър и Клей ", Майкъл Шейбон

Още щом немската армия завладя Прага, в някои квартали започнаха да приказват, че би трябвало да изпратят свръхестественото създание на равина Льов, фамозния из целия град Гòлем, в сигурност – в заточение. Пристигането на нацистите бе съпроводено от клюки за изземване, реквизиция и разграбване, изключително на юдейски артефакти и свещени предмети. Най-големият боязън на неговите секрети пазители бе, че Гòлемът щеше да бъде опакован и откаран да украси някоя културна институция или частна сбирка в Берлин или Мюнхен.

Двама млади и общителни германци с отворени на четири очи и бележници към този момент в продължение на съвсем два дни си бяха врели носовете към Староновата синагога, под чийто покрив съгласно легендата се криеше заспалият от епохи бранител на гетото. Бяха споделили, че са заинтригувани учени и нямат публична връзка с Райхспротектората, но никой не им бе повярвал. Мълвата говореше, че избрани високопоставени партийни членове в Берлин били ненаситни откриватели на теософията и така наречения окултизъм. Та изглеждаше по този начин, като че ли оставаха броени часове до мига, когато щяха да открият заспалия безметежен сън Гòлем в големия му боров ковчег и да го изземат.

Сред пазителите му имаше известна опозиция против мнението да изпратят Гòлема отвън страната, даже това да бе за негова протекция. Някои твърдяха, че защото изначално бил изработен от тинята на Вълтава, щял чисто физически да стартира да се разпада, в случай че го отдалечели от родния му климат. Други пък, които имаха податливост към историята и сходно на останалите историци по света се гордееха със своя балансиран и разумен нюх за вероятност, твърдяха, че към този момент епохи наред Гòлемът бе оживял след нашествия, бедствия, войни и погроми, без да го намерят или измъкнат, та препоръчваха да не се прибързва с реакцията на следващите краткотрайни неволи за чешките евреи.

Имаше и трети, фактически, малко на брой, които, щом ги притиснеха, си признаваха, че не желаеха да изпращат Гòлема надалеч, тъй като надълбоко в своите сърца таяха детинската вяра, че някой ден великият зложелател на ненавистниците на евреите и обвинителите, че те проливат детска кръв, ще бъде възроден, с цел да се бие още веднъж в мига на обезверена потребност. В последна сметка обаче надви гласът в интерес на преместването на Гòлема на несъмнено място, за предпочитане в някоя далечна и неутрална страна, само че такава, в която въпреки всичко живееха и евреи.

И тъкмо тогава един от членовете на тайното общество, което имаше връзки измежду пражките фокусници, предложи името на Бернард Корнблум като човек, на който можеха да разчитат да реализира бягството на Гòлема.
Бернард Корнблум беше Ausbrecher, илюзионист, чийто специалитет бяха номерата с изплъзване от усмирителни ризи и белезници, същите, с които бе станал прочут Хари Худини. Корнблум се бе отдръпнал наскоро от сцената ‒ в последна сметка беше най-малко на седемдесет, ‒ с цел да се откри в Прага, своя втори дом, където да изчака неизбежното.

Неговият покровител описа, че бил родом от надълбоко почитания от европейските евреи град Вилнюс – за който се знаеше, че популацията му е известно освен със своята опърничавост, само че и с това, че приютява хора, симпатизиращи на гòлемите и благоразположени към тях. Освен това Литва публично бе в неутралитет и хората говореха, че всевъзможни щения, които Хитлер хранеше по неин адрес, били отхвърлени в скрито съглашение към пакта Молотов-Рибентроп. Ето по какъв начин Корнблум бе съответно свикан, измъкнат от стола край масата за покер в игралната зала на клуба " Хофцинзер ", където съвсем бе пуснал корени, и отведен до тайното място за срещи на обществото – " Паметници Фаледер ", в една колиба зад залата с изложени надгробни плочи.

Обясниха му естеството на задачата – Гòлемът трябваше да бъде измъкнат скрито от скривалището му, надлежно квалифициран за път, а след това извозен от страната, без да притегля внимание и пренесен при симпатизиращите им контакти във Вилнюс. Необходимите публични документи, като товарителница и митнически разрешителни, щяха да бъдат обезпечени от авторитетни членове на обществото или от техни високопоставени другари.

Бернард Корнблум незабавно се съгласи да одобри поръчката. Макар сходно на доста от фокусниците да бе професионално безверен и да благоговееше само пред Природата ‒ Великия илюзионист, Корнблум в същото време бе съзнателен евреин. Отегчен и трагичен, откогато бе излязъл в пенсия, когато го бяха призовали, в действителност бе обмислял може би неблагоразумното си завръщане на сцената. Независимо от това, че живееше в относителна беднотия, Корнблум отхвърли великодушното заплащане, препоръчано му от обществото, и сложи единствено две условия ‒ да не разкрива никому проектите си, както и да не приема ничии непоискани препоръки или помощ. Завесата щеше да остане спусната от самото начало, до момента в който траеше номерът, и щеше да се повдигне едвам когато този героизъм бе сбъднат.

Тайното общество реши, че в прочут смисъл това му изискване освен криеше известно обаяние, а и бе благоразумно. Колкото по-малко знаеха за детайлностите, толкоз по-лесно щяха да отрекат, че знаят нещо за бягството на Гòлема, в случай че ги разкриеха.

Корнблум си потегли от " Паметници Фаледер " – мястото не беше доста надалеч от квартирата му на улица " Майзел " и на път за у дома мозъкът му към този момент бе почнал да извива и огъва арматурата на здравия и елегантен проект. През деветдесетте години на предишния век във Варшава той бе заставен да води незаконния живот на обирджия и мисълта да отмъкне Гòлема от актуалното му местообитание, без никой да усети, пробуждаше лукавите остарели мемоари за светлината на газените фенери и откраднатите скъпоценности.

Всичките му проекти обаче се промениха, когато влезе в преддверието на постройката, където живееше. Портиерката надникна от жилището си и му сподели, че в стаята му го чака един млад мъж. Хубав юноша, додаде тя, общителен и добре облечен. Разбира се, тя по обичая си щяла да накара посетителя да изчака на стълбите, само че ѝ се сторило, че разпознава един от някогашните възпитаници на господин Професора.

Ако човек си изкарва прехраната, флиртувайки с бедствията, той непроменяемо развива черногледо въображение, способността да чака най-лошото – заложба, която постоянно не се разграничава от ясновидството. Корнблум незабавно се досети, че непредвиденият му клиент е Йозеф Кавалир и сърцето му се сви. Още преди месеци беше чул, че момчето напуща рисувалното учебно заведение, с цел да емигрира в Америка, очевидно се бе случило нещо неприятно.

Когато възрастният му преподавател влезе, Йозеф се изправи, притиснал шапка към гърдите си. Носеше нов на тип костюм от прелестно ухаещ шотландски туид. По заруменелите му бузи и невероятното внимание, което отдели, с цел да не удари главата си в ниския, полегат таван, Корнблум разбра, че момчето е много наквасено. А и към този момент не беше момче, несъмнено бе съвсем на деветнадесет.

‒ Какво има, синко? – попита Корнблум. – Защо си тук?
‒ Не съм тук – отвърна му Йозеф ‒ бледен, луничав юноша, с черна коса и огромен нос, който в този момент изглеждаше някак сплеснат, а раздалечените му сини очи бяха една концепция по-оживени от сарказма, с цел да могат да минат за замечтани. – На влака за Остенде съм – и с престорено сценичен жест погледна часовника си, въпреки че на Корнблум му се стори, че това въобще не бе превземка. – Току-що минах през Франкфурт, разбирате ли.
‒ Добре.

‒ Да. Семейството ми пропиля цялото си положение. Всеки, който трябваше да подкупят, бе корумпиран. Банковите ни сметки са опразнени. Продадоха застраховката на татко ми. Бижутата на майка ми, сребърните принадлежности. Картините. Голяма част от хубавите мебели. Медицинските принадлежности. Акции. Бонове. Всичко това, с цел да подсигурят мен – късметлията – да се озова във влака, разбираш ли? Във вагона за пушачи – и издуха утопичен облак пушек. – Префучавам през Германия, на път за " положителната остаряла Америка " – приключи той с носов американски акцент.

На Корнблум му се стори, че акцентът му бе много порядъчен.
‒ Мило момче
‒ И всичките ми документи бяха наред, " няма неточност, стоманени ".
‒ Разрешителното за овакантяване на страната? – попита с въздишка Корнблум, тъй като за миналите няколко седмици бе чувал за доста такива отводи в последния миг.

‒ Казаха, че ми липсвал щемпел. Един щемпел. Отвърнах, че е невероятно. Всичко беше както би трябвало. Един помощник-секретар по разрешителните за овакантяване на страната ми го беше изготвил. Показах им го.
‒ Но?
‒ Отвърнаха, че условията били изменени " същата заран ". Получили разпореждане, депеша от самия Айхман. Свалиха ме от влака в Егер. На 10 километра от границата.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (849)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР