Откъс от "Красив имидж - тайната история на Джаклин Кенеди Онасис" на Катрин Панкол
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Красив имидж - тайната история на Джаклин Кенеди Онасис " с създател Катрин Панкол, възложен от Издателство " Колибри "
Популярната френска писателка Катрин Панкол споделя историята на Жаклин Кенеди Онасис - една от най-прочутите всемирски персони, първа дама на Съединени американски щати в интервала 1961-1963 година и фешън икона на XX век.
" Красив имидж " предлага ключ към същинската същина на една именита жена. През целия си живот Жаклин Бувие е желала да познават само облеклото ѝ, великолепието, царствеността. Тя влага цялата си сила да поддържа своя идеален, хубав облик, внимава да не се появи цепнатина в него, изрязва фотосите и публикациите за себе си и ги подрежда в големи албуми.
Нещо повече, Джаки изневерява на същинската си природа, с цел да наподобява безупречна и да трансформира мъжа до себе си в извънредно създание. С вещото око на създател и интерпретатор на ориси Катрин Панкол прониква зад съвършенството на забележимото, оттатък вълшебната приказка и лъскавия мит, в интимния свят на една съвременна, нежна, ранима, неукротима жена.
Катрин Панкол е най-известна с трилогията, която стартира с " Жълтите очи на крокодилите " – точно тя я изстрелва измежду най-четените създатели на нашето време, а поредицата " Muchachas " затвърждава репутацията й. Днес Катрин Панкол е преведена на десетки езици, от книгите й са продадени над три милиона екземпляра. Героите й са толкоз ярки и пълнокръвни, че от дълго време живеят собствен личен живот, а читателите имат вяра, че въображението на Панкол е изобилен извор на истории. " Красив имидж " не е историческо проучване, нито изчерпателна биография, а портрет или по-скоро романизирано есе, " което младото момиче на име Жаклин Бувие ме въодушеви да напиша ".
превод Албена Шарбанова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Катрин Панкол - " Красив имидж "
На 25 ноември 1963 година пред множеството държавни ръководители, короновани глави, авторитетни персони от всички националности и пред милионите телевизионни фенове Жаклин Бувие Кенеди се трансформира в мит.
През този ден вдовицата на президента нямаше никакво желание да елементарни. От мига, в който окървавената глава на брачна половинка ѝ клюмна върху розовия ѝ тайор " Шанел ", тя мислеше единствено за едно: по какъв начин да покаже на целия свят " какво направиха те ".
Които и да са убийците, Жаклин Бувие Кенеди не желаеше ужасното закононарушение да се изтрие от паметта на човечеството. След като ориста безмилостно бе прекъснала живота на Джон Фицджералд Кенеди на ъгъла на улиците " Елм " и " Хюстън " в Далас, Жаклин бе решила да влезе в Историята и да трансформира брачна половинка си в отказаната му приживе легенда.
През този ден тя съумя да накара Америка, съвсем сащисана покаяница, да се изтезава от скрупули и да се смрази от смут. Желанието на Жаклин бе цяла Америка съкрушено да пристъпва, като покорна брачна половинка, зад ковчега на президента. Тя искаше целият свят да я поддържа, да застане на нейната страна.
Не, това не бе ден за амнистия.
Нито за единство.
Нито за помиряване.
Напротив, това бе ден за отправяне на предизвикателство.
Ден за обезсмъртяване името на президента, с цел да не избледнеят с годините ролята и имиджът му, ден за прослава на неговата брачна половинка и достолепна вдовица и на неговите деца.
Изисканият и нечовечен мизансцен, основан от Жаклин Кенеди, накара всички присъстващи да се почувстват отговорни. Същинска героиня от пиеса от Расин, тя се примиряваше със ориста си, само че хвърляше виновността върху тези, които в страданието си възприемаше като врагове.
Тя, която ненавиждаше да излага на показ възприятията си, през този ден демонстрираше и наблягаше безкрайната си деликатност към своите деца, като че ли с цел да съобщи: " Вижте, какво направихте! Вижте в какво превърнахте едно щастливо, изпълнено с очаквания семейство, което въплъщаваше фантазиите на човечеството! ".
През този ден сама, без непозната помощ, тя построи своя фундамент. През този ден по думите на смутените очевидци тя сияеше.
А през това време всички, от американския тулуп в Айдахо, облегнат на тезгяха в кафенето на основната улица, до високомерния, отегчен махараджа в приказния си замък в Кашмир, се почувстваха отговорни и длъжници на трогателната почтена жена, на нейния брачен партньор и воин, паднал под патроните на страховити конспиратори, и на техните две деца, отдаващи респект на убития си татко.
Нима мнозина от вас, които четете тези редове, не се просълзихте, виждайки на телевизионните екрани по какъв начин Джаки пристъпваше постепенно и грациозно след ковчега? Нима не се трогнахте от постъпката на Каролайн, която коленичи и целуна американското знаме, покриващо ковчега на татко ѝ, до момента в който Джон-младши отдаваше чест в синьото си вълнено палтенце? Нима дълго време по-късно облиците на нейната тъга не се завръщаха и не се примесваха с вашите наслади и страдания?
И въпреки всичко...
Погребението беше маска, гигантска публична дреха, прикриваща огромната бъркотия в живота на Джон, на Джаки, на семейство Кенеди. То бе величествена театрална режисура, основана, с цел да се потули всичко останало.
Години по-късно научихме, че аутопсията на президента потвърдила освен провали от заболяването на Адисон, само че и от венерически болести, резултат от разюздания му полов живот.
Научихме още, че по време на погребението на сина си Роуз Кенеди мислела само за две неща: за облеклото си и за черните чорапи. Тя толкоз се бояла да не би дъщерите и снахите ѝ да не помнят тази значима детайлност, че пристигнала във Вашингтон с цялостен куфар черни чорапи за всеки случай...
Научихме също, че в навечерието на погребението, до момента в който Джаки, усамотена в стаята си, съставяла безкрайния лист на всичко, което би трябвало да свърши, членовете на клана Кенеди вдигали врява в Белия дом, пиели и си разказвали вицове.
Научихме, че въпросните Кенеди се пробвали да трансфорат Джаки в безгласна писмен знак, само че тя не се оставила да я пречупят. Щом животът на Джон ѝ се бе изплъзнал, то гибелта му ѝ принадлежеше. Сега тя решаваше всичко, приемаше държавните глави, разговаряше за нуклеарната тактика с Микоян, за бъдещето на света с Дьо Гол и изпрати новия президент Линдън Джонсън и неговите тексаски другари на края на формалния конвой, с цел да не смутят елегантната върволица.
Тя мислеше за всяка детайлност: от дължината на черния воал, който щеше да носи на погребението и който личният състав търсеше из целия град, до картините в жълтия объл салон, в който възнамеряваше да одобри военачалник Дьо Гол. По стените на салона висяха картини на Сезан. Джаки пожела да ги заменят с произведения на американските художници Бенет и Картрайт.
Освен всичко това, научихме, че от самото начало Аристотел Онасис скрито обитавал в Белия дом и подкрепял Джаки. Научихме още доста неща, само че в никакъв случай от устата на самата Жаклин. През целия си живот Жаклин Бувие Кенеди желаеше да познават само нейния имидж. Облеклото ѝ, великолепието, царствеността. Тя вложи цялата си сила да поддържа своя идеален, хубав облик, внимаваше да не се появи цепнатина в него, изрязваше фотосите и публикациите за себе си и ги подреждаше в големи албуми. Нищо не можеше да бъде оповестено без нейното утвърждение.
Тя бе проумяла, че векът е жаден за изображения, и настойчиво отхвърляше да попадне в клопката му и да се трансформира в предмет. Отказваше да я употребяват. Контролираше всичко. Гризеше ноктите си, само че не желаеше това да се вижда. По всеки мотив слагаше дълги, междинни или къси ръкавици, които да подхождат на тоалета ѝ. Косата ѝ се накъдряше при най-слабия дъжд. Лансира модата на дребните шапчици, чиято роля бе да я поддържат изправена. Имаше необятни, кокалести, тежки стъпала. Носеше ниски обувки, с цел да не си проличава, че са четиресет и втори номер.
Пушеше по три кутии цигари дневно. Щом забележеше фотограф, на часа подаваше угарката на близкостоящия. Да не приказваме за неприятните черти в характера ѝ, за душевните ѝ рани, някои повърхностни, други дълбоки, изгарящи, които тя непрестанно прикриваше зад необятната си усмивка, огромните си необятно отворени очи и гласа на умоляващо момиченце.
Но тя беше толкоз хубава, а облеклата ѝ, поддържащи илюзията, толкоз красиви, че целият свят, който я наблюдаваше още от детството ѝ, бе запленен само от прелестния ѝ имидж...
Дисциплината властваше в живота на Жаклин Кенеди, с цел да прикрие вилнеещия ужас в душата ѝ. Липсваше ѝ вътрешната улегналост, която ни оказва помощ да вървим изправени в живота. Да напредваме до финален мирис и да останем правилни на великата визия за себе си, даже в никакъв случай да не я изпълним заради неналичието на убеденост, храброст, упоритост, само че най-много заради неналичието на обич.
Вътрешната улегналост на Джаки ѝ бе отнета още в детството...
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (767)
Популярната френска писателка Катрин Панкол споделя историята на Жаклин Кенеди Онасис - една от най-прочутите всемирски персони, първа дама на Съединени американски щати в интервала 1961-1963 година и фешън икона на XX век.
" Красив имидж " предлага ключ към същинската същина на една именита жена. През целия си живот Жаклин Бувие е желала да познават само облеклото ѝ, великолепието, царствеността. Тя влага цялата си сила да поддържа своя идеален, хубав облик, внимава да не се появи цепнатина в него, изрязва фотосите и публикациите за себе си и ги подрежда в големи албуми.
Нещо повече, Джаки изневерява на същинската си природа, с цел да наподобява безупречна и да трансформира мъжа до себе си в извънредно създание. С вещото око на създател и интерпретатор на ориси Катрин Панкол прониква зад съвършенството на забележимото, оттатък вълшебната приказка и лъскавия мит, в интимния свят на една съвременна, нежна, ранима, неукротима жена.
Катрин Панкол е най-известна с трилогията, която стартира с " Жълтите очи на крокодилите " – точно тя я изстрелва измежду най-четените създатели на нашето време, а поредицата " Muchachas " затвърждава репутацията й. Днес Катрин Панкол е преведена на десетки езици, от книгите й са продадени над три милиона екземпляра. Героите й са толкоз ярки и пълнокръвни, че от дълго време живеят собствен личен живот, а читателите имат вяра, че въображението на Панкол е изобилен извор на истории. " Красив имидж " не е историческо проучване, нито изчерпателна биография, а портрет или по-скоро романизирано есе, " което младото момиче на име Жаклин Бувие ме въодушеви да напиша ".
превод Албена Шарбанова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Катрин Панкол - " Красив имидж "
На 25 ноември 1963 година пред множеството държавни ръководители, короновани глави, авторитетни персони от всички националности и пред милионите телевизионни фенове Жаклин Бувие Кенеди се трансформира в мит.
През този ден вдовицата на президента нямаше никакво желание да елементарни. От мига, в който окървавената глава на брачна половинка ѝ клюмна върху розовия ѝ тайор " Шанел ", тя мислеше единствено за едно: по какъв начин да покаже на целия свят " какво направиха те ".
Които и да са убийците, Жаклин Бувие Кенеди не желаеше ужасното закононарушение да се изтрие от паметта на човечеството. След като ориста безмилостно бе прекъснала живота на Джон Фицджералд Кенеди на ъгъла на улиците " Елм " и " Хюстън " в Далас, Жаклин бе решила да влезе в Историята и да трансформира брачна половинка си в отказаната му приживе легенда.
През този ден тя съумя да накара Америка, съвсем сащисана покаяница, да се изтезава от скрупули и да се смрази от смут. Желанието на Жаклин бе цяла Америка съкрушено да пристъпва, като покорна брачна половинка, зад ковчега на президента. Тя искаше целият свят да я поддържа, да застане на нейната страна.
Не, това не бе ден за амнистия.
Нито за единство.
Нито за помиряване.
Напротив, това бе ден за отправяне на предизвикателство.
Ден за обезсмъртяване името на президента, с цел да не избледнеят с годините ролята и имиджът му, ден за прослава на неговата брачна половинка и достолепна вдовица и на неговите деца.
Изисканият и нечовечен мизансцен, основан от Жаклин Кенеди, накара всички присъстващи да се почувстват отговорни. Същинска героиня от пиеса от Расин, тя се примиряваше със ориста си, само че хвърляше виновността върху тези, които в страданието си възприемаше като врагове.
Тя, която ненавиждаше да излага на показ възприятията си, през този ден демонстрираше и наблягаше безкрайната си деликатност към своите деца, като че ли с цел да съобщи: " Вижте, какво направихте! Вижте в какво превърнахте едно щастливо, изпълнено с очаквания семейство, което въплъщаваше фантазиите на човечеството! ".
През този ден сама, без непозната помощ, тя построи своя фундамент. През този ден по думите на смутените очевидци тя сияеше.
А през това време всички, от американския тулуп в Айдахо, облегнат на тезгяха в кафенето на основната улица, до високомерния, отегчен махараджа в приказния си замък в Кашмир, се почувстваха отговорни и длъжници на трогателната почтена жена, на нейния брачен партньор и воин, паднал под патроните на страховити конспиратори, и на техните две деца, отдаващи респект на убития си татко.
Нима мнозина от вас, които четете тези редове, не се просълзихте, виждайки на телевизионните екрани по какъв начин Джаки пристъпваше постепенно и грациозно след ковчега? Нима не се трогнахте от постъпката на Каролайн, която коленичи и целуна американското знаме, покриващо ковчега на татко ѝ, до момента в който Джон-младши отдаваше чест в синьото си вълнено палтенце? Нима дълго време по-късно облиците на нейната тъга не се завръщаха и не се примесваха с вашите наслади и страдания?
И въпреки всичко...
Погребението беше маска, гигантска публична дреха, прикриваща огромната бъркотия в живота на Джон, на Джаки, на семейство Кенеди. То бе величествена театрална режисура, основана, с цел да се потули всичко останало.
Години по-късно научихме, че аутопсията на президента потвърдила освен провали от заболяването на Адисон, само че и от венерически болести, резултат от разюздания му полов живот.
Научихме още, че по време на погребението на сина си Роуз Кенеди мислела само за две неща: за облеклото си и за черните чорапи. Тя толкоз се бояла да не би дъщерите и снахите ѝ да не помнят тази значима детайлност, че пристигнала във Вашингтон с цялостен куфар черни чорапи за всеки случай...
Научихме също, че в навечерието на погребението, до момента в който Джаки, усамотена в стаята си, съставяла безкрайния лист на всичко, което би трябвало да свърши, членовете на клана Кенеди вдигали врява в Белия дом, пиели и си разказвали вицове.
Научихме, че въпросните Кенеди се пробвали да трансфорат Джаки в безгласна писмен знак, само че тя не се оставила да я пречупят. Щом животът на Джон ѝ се бе изплъзнал, то гибелта му ѝ принадлежеше. Сега тя решаваше всичко, приемаше държавните глави, разговаряше за нуклеарната тактика с Микоян, за бъдещето на света с Дьо Гол и изпрати новия президент Линдън Джонсън и неговите тексаски другари на края на формалния конвой, с цел да не смутят елегантната върволица.
Тя мислеше за всяка детайлност: от дължината на черния воал, който щеше да носи на погребението и който личният състав търсеше из целия град, до картините в жълтия объл салон, в който възнамеряваше да одобри военачалник Дьо Гол. По стените на салона висяха картини на Сезан. Джаки пожела да ги заменят с произведения на американските художници Бенет и Картрайт.
Освен всичко това, научихме, че от самото начало Аристотел Онасис скрито обитавал в Белия дом и подкрепял Джаки. Научихме още доста неща, само че в никакъв случай от устата на самата Жаклин. През целия си живот Жаклин Бувие Кенеди желаеше да познават само нейния имидж. Облеклото ѝ, великолепието, царствеността. Тя вложи цялата си сила да поддържа своя идеален, хубав облик, внимаваше да не се появи цепнатина в него, изрязваше фотосите и публикациите за себе си и ги подреждаше в големи албуми. Нищо не можеше да бъде оповестено без нейното утвърждение.
Тя бе проумяла, че векът е жаден за изображения, и настойчиво отхвърляше да попадне в клопката му и да се трансформира в предмет. Отказваше да я употребяват. Контролираше всичко. Гризеше ноктите си, само че не желаеше това да се вижда. По всеки мотив слагаше дълги, междинни или къси ръкавици, които да подхождат на тоалета ѝ. Косата ѝ се накъдряше при най-слабия дъжд. Лансира модата на дребните шапчици, чиято роля бе да я поддържат изправена. Имаше необятни, кокалести, тежки стъпала. Носеше ниски обувки, с цел да не си проличава, че са четиресет и втори номер.
Пушеше по три кутии цигари дневно. Щом забележеше фотограф, на часа подаваше угарката на близкостоящия. Да не приказваме за неприятните черти в характера ѝ, за душевните ѝ рани, някои повърхностни, други дълбоки, изгарящи, които тя непрестанно прикриваше зад необятната си усмивка, огромните си необятно отворени очи и гласа на умоляващо момиченце.
Но тя беше толкоз хубава, а облеклата ѝ, поддържащи илюзията, толкоз красиви, че целият свят, който я наблюдаваше още от детството ѝ, бе запленен само от прелестния ѝ имидж...
Дисциплината властваше в живота на Жаклин Кенеди, с цел да прикрие вилнеещия ужас в душата ѝ. Липсваше ѝ вътрешната улегналост, която ни оказва помощ да вървим изправени в живота. Да напредваме до финален мирис и да останем правилни на великата визия за себе си, даже в никакъв случай да не я изпълним заради неналичието на убеденост, храброст, упоритост, само че най-много заради неналичието на обич.
Вътрешната улегналост на Джаки ѝ бе отнета още в детството...
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (767)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ