Откъс от "Книжарничката на брега" на Джени Колган
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Книжарничката на брега ", с авторДжени Колган, възложен от Издателска къща " Сиела
Любов и изненадващи обрати в " Книжарничката на брега ".
Новият летен хартиен шлагер е тук! " Книжарничката на брега " от шотландската авторка Джени Колган е чаровна история за непредвидена среща, изненадващо пламнала обич и щипка комизъм, която ще ви разтовари от забързаното градско всекидневие, пренасяйки ви на брега на най-известното шотландско езеро. Именно там героинята на Колган ще срещне любовта и ще се изправи пред редица трудности, които може и да не успее да преодолее
Новият разказ на шотландската авторка Джени Колган ни предлага решение против летните горещини в шумния град – бягство край брега на красивото и ветровито шотландско езеро Лох Нес!
Зоуи има незабавна потребност да напусне задушаващия я сив Лондон с всичките му шумни клаксони, препълнени улици, тълпи с туристи и непрекъснато пеещите под прозореца ѝ футболни ентусиасти. Младата хубавица търси успокоение, само че по едно и също време с това и добре платена работа, тъй като желае да обезпечи по-добър живот на сина си Хари.
В британската столица Зоуи изнемогва – едвам съумява да заплати месечния си наем и все по-често има възприятието, че силите ѝ няма да стигнат и ще се съобщи, в случай че не откри различен излаз от тежката обстановка. Както постоянно става в живота, в най-критичния миг героинята на Колган попада на публикация за бавачка в голямо имение на брега на най-известното шотландско езеро – Лох Нес.
Когато отива на място обаче, приказната история, в която си мисли, че се е забъркала, се оказва по-скоро призрачен сън. Описаните в обявата " три извънредно надарени деца " се оказват оставена на произвола на ориста разпасана компания, а две от тях се държат като истински зверове! На всичкото от горната страна овдовелият им татко Рамзи е същинска руина.
С вярната поддръжка и другарство на собственичката на локалната книжарница – Нина, Зоуи съумява да обуздае бедствието и да помогне на повече хора, в сравнение с в миналото е считала – в това число да избави цяло едно семейство. Но ще разреши ли Рамзи на предишното да попречи на щастието му, или ще успее да види това, което се намира тъкмо пред очите му?
Джени Колган е родена в Шотландия. В разнообразни интервали от живота си е живяла в Лондон, Холандия, Съединени американски щати и Франция, до момента в който се откри за непрекъснато в Единбург със брачна половинка си, кучето и трите си деца. Автор е на няколко десетки романи и книги за деца, а на българския четец е позната досега със " Сватбата на Аманда " и " Книжарница на колела ".
Запален библиофил от дете, Джени Колган поучава: " Наслаждавайте се на всичко, което четете. Обогатете живота си с книги, каквито и да било книги. Ако дадена книга не ви подхожда, пробвайте друга – животът е прекомерно къс. Аз към момента се пробвам да прочета всички книги на света. Вие сте четец. Вие ще ме разберете. "
Преводът от британски език на " Книжарничката на брега " е на Цветана Генчева. Дизайнер на корицата е Фиделия Косева.
Откъс от " Книжарничката на брега ", Джени Колган
Нина бързо прекрачи напред и избави евтината чанта на Зоуи от пътя, за което закъснелият водач на рейса за Абърдийн й беше безпределно признателен. Качи я на тротоара, след което Зоуи коленичи и взе Хари, който бе неописуемо замърсен, покрит с петна от дизелово гориво и един бог знае какво друго, косата се бе лепнала за главата, а устата му беше необятно отворена, мръсното пръстче, което я сочеше, безспорно означаваше " да, помислих и одобрявам сладоледа ". Той забърза със соченето, с другата си мръсна ръка обърна главата на Зоуи към себе си.
Другата жена стоеше край тях. Зоуи замига разтревожено.
– Ами... Вие ли сте... – стартира тя.
Нямаше смисъл. След дългия сън и безкрайното пътуване бе изцяло и вечно не запомнила името на дамата, с която трябваше да се срещне. То беше записано в телефона й, който се намираше в чантата, оставена до краката, което й се струваше като на луната.
Жената не бързаше да запълни мълчанието, вместо това я погледна, като че ли обзета от смут. Истината бе, че Нина бе разтърсена, до момента в който наблюдаваше Зоуи, бе наясно, че се е увлякла в розовите фантазии да си има бебе, по романтиката, до момента в който пред нея бе живото доказателство какво я чака. Тя беше останала без мирис, ненадейно я завладя боязън и не можа даже да намерения за горката Зоуи.
– Ами... – опита се да заприказва още веднъж Зоуи.
– Извинете. Сигурно съм се припознала – рече Нина, в случай че в действителност беше сбъркала и инцидентно се е натъкнала на някоя скитница. – Вие кого търсите.
Хари, неизвестно по какъв начин, бе съумял да вплете пръсти в косата на Зоуи и дърпаше мощно и мъчително. Куфарът падна още веднъж. Зоуи погледна към рейса за Абърдийн и се замисли дали да не се качи на него.
***
– Жената... дамата с книгите – съумя да изрече най-накрая Зоуи и Нина доста се постара да се усмихне.
– Здравей! – рече тя. След това се стегна. – Здрасти. Аз съм Нина. Ти несъмнено си скапана.
Новодошлата, която гледаше Нина, изглеждаше доста по-възрастна от двайсет и осемте си години. Тъмната й коса беше сплъстена от страната, на която бе спала, имаше големи кръгове под очите, а облеклата й бяха покрити с лекета. Детето продължаваше да я тегли нетърпеливо.
Това ме чака и мен, намерения си ужасената Нина. Аз ще бъда същата.
**
О, господи, мислеше си обзетата от смут Зоуи. Това беше тъкмо...
Искаше й се да заплаче. Замисли се за удобното първо усещане, което искаше да сътвори: красивото й дете се държеше безупречно; тя изглеждаше готова, същинска професионалистка.
За страдание, не можа да си разреши да се подстриже и се опита да подкъси косата си с кухненската ножица (никога не го правете), а когато се разсъни, не й остана време да се понагласи в тоалетната на рейса. Да не приказваме, че тоалетната в рейса беше повече от отвратителна, а и нямаше къде да остави Хари, до момента в който се опитваше да пооправи типа и на двамата. Постара се да направи нещо с кърпичка, само че само размаза мръсотията и Хари изглеждаше затрупан със спечена нечистотия.
А тази жена в пурпурния си пуловер и къса вълнена пола, които прикриваха коремчето и отиваха безпределно доста на рижавата й коса... тя изглеждаше съвършена, като част от пейзажа, макар че явно се опитваше да прикрие ужаса си.
Зоуи затвори очи. Е, бе прекомерно късно да направи крачка обратно.
Нина стисна уверено куфарите.
– Последвай ме – рече тя и потегли по тротоара сред спирките на другите рейсове. Зоуи се почувства отговорна, че й разрешава да носи багажа, само че не виждаше по какъв начин другояче може да се оправи.
Хари незабавно усети, че това значи, че няма да има сладолед, обърна глава към тениската на Зоуи, пъхна ръка под нея, незадълбочен спомен от дните, когато е бил кърмен, и ревна безшумно, намокри топа й със сълзи. Нина остана загледана в тях за малко, по-късно се обърна и продължи, потегли остарелия куфар, до момента в който Зоуи пухтеше, опитваше се да се оправи с ръчната чанта и неутешимото, изненадващо тежко четиригодишно дете и количката му.
– Качи се в количката, Хари – прошепна тя и детето поклати изрично глава. Зоуи не можеше да го вини. Мъглата беше надвиснала тежка и гъста над земята и бе доста мъчно да добият визия къде се намират. През входната врата на автогарата, в сумрака, тя видя каменната постройка с колони и дръзновен надпис " ОБЩЕСТВЕНА БИБЛИОТЕКА ", когато Нина се насочи към необикновен наследник ван.
– Пристигнахме – рече ведро тя, по-късно погледна притеснено. – Господи – възкликна тя. – Мислех... – Погледна отново Зоуи. – Много се оправдавам. Мислех, че ще донесете детско столче.
– Опитах се – постара се да изясни другата жена. – Само че не ми стигнаха ръцете.
– Да, несъмнено! Точно по този начин. Много се оправдавам! Нали нямаш нищо срещу да седи в скута ти?
– Не, несъмнено.
Нина задържа взор.
– Или... чакай малко.
Тя се пъхна в задната част на вана с багажа и се върна с три дебели книги.
– Така ще го повдигнеш малко.
Зоуи погледна книгите.
– А, не се тревожи – успокои я Нина. – Това са книги, посветени на методите да скриеш зеленчуците, с цел да накараш децата да ги ядат. Не ги одобрявам. Стига да не се изпишка върху тях, всичко е наред.
Тя се усмихна нервно и Зоуи отвърна със същата нервна усмивка.
– Добре, малчо – рече тя. – Ставай.
– Доста е безмълвен – означи Нина. Суриндер не бе споменала мутизма на Хари, защото реши, че се дължи на срамежливост.
– Той не приказва – предизвести Зоуи. – Все още. Сигурно ще стартира, когато е подготвен.
Нина за пръв път погледна деликатно момченцето. Ако надникнеш под трохите и сополивата муцунка, той беше сладко дете. Забеляза у него черти на Суриндер.
– А плаче ли? – попита тя любопитно.
– Не и шумно – отвърна Зоуи и както нормално се престори на радостна, с цел да прикрие паниката си. – Ти си в действителност идеален, нали мъничък Хари?
Хари подсмъркна и избърса носа си с ръкав, подготвен да ревне още веднъж, а нещата надалеч не бяха съвършени, само че те взеха решение да не загатват и дума за това, защото Нина, чието коремче опираше във кормилото, включи на задна скорост и деликатно излезе от автогарата.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1121)
Любов и изненадващи обрати в " Книжарничката на брега ".
Новият летен хартиен шлагер е тук! " Книжарничката на брега " от шотландската авторка Джени Колган е чаровна история за непредвидена среща, изненадващо пламнала обич и щипка комизъм, която ще ви разтовари от забързаното градско всекидневие, пренасяйки ви на брега на най-известното шотландско езеро. Именно там героинята на Колган ще срещне любовта и ще се изправи пред редица трудности, които може и да не успее да преодолее
Новият разказ на шотландската авторка Джени Колган ни предлага решение против летните горещини в шумния град – бягство край брега на красивото и ветровито шотландско езеро Лох Нес!
Зоуи има незабавна потребност да напусне задушаващия я сив Лондон с всичките му шумни клаксони, препълнени улици, тълпи с туристи и непрекъснато пеещите под прозореца ѝ футболни ентусиасти. Младата хубавица търси успокоение, само че по едно и също време с това и добре платена работа, тъй като желае да обезпечи по-добър живот на сина си Хари.
В британската столица Зоуи изнемогва – едвам съумява да заплати месечния си наем и все по-често има възприятието, че силите ѝ няма да стигнат и ще се съобщи, в случай че не откри различен излаз от тежката обстановка. Както постоянно става в живота, в най-критичния миг героинята на Колган попада на публикация за бавачка в голямо имение на брега на най-известното шотландско езеро – Лох Нес.
Когато отива на място обаче, приказната история, в която си мисли, че се е забъркала, се оказва по-скоро призрачен сън. Описаните в обявата " три извънредно надарени деца " се оказват оставена на произвола на ориста разпасана компания, а две от тях се държат като истински зверове! На всичкото от горната страна овдовелият им татко Рамзи е същинска руина.
С вярната поддръжка и другарство на собственичката на локалната книжарница – Нина, Зоуи съумява да обуздае бедствието и да помогне на повече хора, в сравнение с в миналото е считала – в това число да избави цяло едно семейство. Но ще разреши ли Рамзи на предишното да попречи на щастието му, или ще успее да види това, което се намира тъкмо пред очите му?
Джени Колган е родена в Шотландия. В разнообразни интервали от живота си е живяла в Лондон, Холандия, Съединени американски щати и Франция, до момента в който се откри за непрекъснато в Единбург със брачна половинка си, кучето и трите си деца. Автор е на няколко десетки романи и книги за деца, а на българския четец е позната досега със " Сватбата на Аманда " и " Книжарница на колела ".
Запален библиофил от дете, Джени Колган поучава: " Наслаждавайте се на всичко, което четете. Обогатете живота си с книги, каквито и да било книги. Ако дадена книга не ви подхожда, пробвайте друга – животът е прекомерно къс. Аз към момента се пробвам да прочета всички книги на света. Вие сте четец. Вие ще ме разберете. "
Преводът от британски език на " Книжарничката на брега " е на Цветана Генчева. Дизайнер на корицата е Фиделия Косева.
Откъс от " Книжарничката на брега ", Джени Колган
Нина бързо прекрачи напред и избави евтината чанта на Зоуи от пътя, за което закъснелият водач на рейса за Абърдийн й беше безпределно признателен. Качи я на тротоара, след което Зоуи коленичи и взе Хари, който бе неописуемо замърсен, покрит с петна от дизелово гориво и един бог знае какво друго, косата се бе лепнала за главата, а устата му беше необятно отворена, мръсното пръстче, което я сочеше, безспорно означаваше " да, помислих и одобрявам сладоледа ". Той забърза със соченето, с другата си мръсна ръка обърна главата на Зоуи към себе си.
Другата жена стоеше край тях. Зоуи замига разтревожено.
– Ами... Вие ли сте... – стартира тя.
Нямаше смисъл. След дългия сън и безкрайното пътуване бе изцяло и вечно не запомнила името на дамата, с която трябваше да се срещне. То беше записано в телефона й, който се намираше в чантата, оставена до краката, което й се струваше като на луната.
Жената не бързаше да запълни мълчанието, вместо това я погледна, като че ли обзета от смут. Истината бе, че Нина бе разтърсена, до момента в който наблюдаваше Зоуи, бе наясно, че се е увлякла в розовите фантазии да си има бебе, по романтиката, до момента в който пред нея бе живото доказателство какво я чака. Тя беше останала без мирис, ненадейно я завладя боязън и не можа даже да намерения за горката Зоуи.
– Ами... – опита се да заприказва още веднъж Зоуи.
– Извинете. Сигурно съм се припознала – рече Нина, в случай че в действителност беше сбъркала и инцидентно се е натъкнала на някоя скитница. – Вие кого търсите.
Хари, неизвестно по какъв начин, бе съумял да вплете пръсти в косата на Зоуи и дърпаше мощно и мъчително. Куфарът падна още веднъж. Зоуи погледна към рейса за Абърдийн и се замисли дали да не се качи на него.
***
– Жената... дамата с книгите – съумя да изрече най-накрая Зоуи и Нина доста се постара да се усмихне.
– Здравей! – рече тя. След това се стегна. – Здрасти. Аз съм Нина. Ти несъмнено си скапана.
Новодошлата, която гледаше Нина, изглеждаше доста по-възрастна от двайсет и осемте си години. Тъмната й коса беше сплъстена от страната, на която бе спала, имаше големи кръгове под очите, а облеклата й бяха покрити с лекета. Детето продължаваше да я тегли нетърпеливо.
Това ме чака и мен, намерения си ужасената Нина. Аз ще бъда същата.
**
О, господи, мислеше си обзетата от смут Зоуи. Това беше тъкмо...
Искаше й се да заплаче. Замисли се за удобното първо усещане, което искаше да сътвори: красивото й дете се държеше безупречно; тя изглеждаше готова, същинска професионалистка.
За страдание, не можа да си разреши да се подстриже и се опита да подкъси косата си с кухненската ножица (никога не го правете), а когато се разсъни, не й остана време да се понагласи в тоалетната на рейса. Да не приказваме, че тоалетната в рейса беше повече от отвратителна, а и нямаше къде да остави Хари, до момента в който се опитваше да пооправи типа и на двамата. Постара се да направи нещо с кърпичка, само че само размаза мръсотията и Хари изглеждаше затрупан със спечена нечистотия.
А тази жена в пурпурния си пуловер и къса вълнена пола, които прикриваха коремчето и отиваха безпределно доста на рижавата й коса... тя изглеждаше съвършена, като част от пейзажа, макар че явно се опитваше да прикрие ужаса си.
Зоуи затвори очи. Е, бе прекомерно късно да направи крачка обратно.
Нина стисна уверено куфарите.
– Последвай ме – рече тя и потегли по тротоара сред спирките на другите рейсове. Зоуи се почувства отговорна, че й разрешава да носи багажа, само че не виждаше по какъв начин другояче може да се оправи.
Хари незабавно усети, че това значи, че няма да има сладолед, обърна глава към тениската на Зоуи, пъхна ръка под нея, незадълбочен спомен от дните, когато е бил кърмен, и ревна безшумно, намокри топа й със сълзи. Нина остана загледана в тях за малко, по-късно се обърна и продължи, потегли остарелия куфар, до момента в който Зоуи пухтеше, опитваше се да се оправи с ръчната чанта и неутешимото, изненадващо тежко четиригодишно дете и количката му.
– Качи се в количката, Хари – прошепна тя и детето поклати изрично глава. Зоуи не можеше да го вини. Мъглата беше надвиснала тежка и гъста над земята и бе доста мъчно да добият визия къде се намират. През входната врата на автогарата, в сумрака, тя видя каменната постройка с колони и дръзновен надпис " ОБЩЕСТВЕНА БИБЛИОТЕКА ", когато Нина се насочи към необикновен наследник ван.
– Пристигнахме – рече ведро тя, по-късно погледна притеснено. – Господи – възкликна тя. – Мислех... – Погледна отново Зоуи. – Много се оправдавам. Мислех, че ще донесете детско столче.
– Опитах се – постара се да изясни другата жена. – Само че не ми стигнаха ръцете.
– Да, несъмнено! Точно по този начин. Много се оправдавам! Нали нямаш нищо срещу да седи в скута ти?
– Не, несъмнено.
Нина задържа взор.
– Или... чакай малко.
Тя се пъхна в задната част на вана с багажа и се върна с три дебели книги.
– Така ще го повдигнеш малко.
Зоуи погледна книгите.
– А, не се тревожи – успокои я Нина. – Това са книги, посветени на методите да скриеш зеленчуците, с цел да накараш децата да ги ядат. Не ги одобрявам. Стига да не се изпишка върху тях, всичко е наред.
Тя се усмихна нервно и Зоуи отвърна със същата нервна усмивка.
– Добре, малчо – рече тя. – Ставай.
– Доста е безмълвен – означи Нина. Суриндер не бе споменала мутизма на Хари, защото реши, че се дължи на срамежливост.
– Той не приказва – предизвести Зоуи. – Все още. Сигурно ще стартира, когато е подготвен.
Нина за пръв път погледна деликатно момченцето. Ако надникнеш под трохите и сополивата муцунка, той беше сладко дете. Забеляза у него черти на Суриндер.
– А плаче ли? – попита тя любопитно.
– Не и шумно – отвърна Зоуи и както нормално се престори на радостна, с цел да прикрие паниката си. – Ти си в действителност идеален, нали мъничък Хари?
Хари подсмъркна и избърса носа си с ръкав, подготвен да ревне още веднъж, а нещата надалеч не бяха съвършени, само че те взеха решение да не загатват и дума за това, защото Нина, чието коремче опираше във кормилото, включи на задна скорост и деликатно излезе от автогарата.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1121)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ