Откъс от книгата "Гунди, какъвто не го познавате"
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от книгата на " Гунди, какъвто не го познавате " по случай 75-ата годишнина от рождението на Георги Аспарухов.
Авторите на книгата са събрали 28 истории за огромния нападател. Точно колкото са годините, които Аспарухов бе на този свят. Внимателно са подбрани 28 неповторими авторски фотоси на огромния занаятчия в спортната снимка Петър Спасов, предоставени персонално от него за изданието.
Историите, които ще прочетете, са събрани от създателите Елица Младенова, Георги Иванов, Добромир Добрев и Кристиан Иванов през техния журналистически път. Лични срещи с най-близките хора на Аспарухов ще го разкрият пред вас в светлина, в каквато не сте го виждали. Ще прочетете прочувствен увод от дамата до него - Лита, написан особено за юбилейното издание.
Колите на Гунди
Георги Аспарухов умира на прохода Витиня на 30 юни 1971 година в автомобилна злополука. Цялата страна е в печал, никой не желае да повярва, че той и приятелят му и негов съотборник Никола Котков към този момент няма да ги има.
Някои от най-близките до Гунди хора и до през днешния ден настояват, че той е бил много самоуверен водач. Но в това време зад кормилото не е имал качествата, каквито зад коженото кълбо.
Самият Аспарухов към този момент мисли за разлъка с футбола. При това освен като състезател, само че и признава, че му идва допълнително цялостната конюнктура в този спорт, даже управлението. Затова стартира да мисли за ново занятие. Високите скорости го теглят и решението му е да се посвети на автомобилния спорт. За това разкрива може би най-големият му обожател и основател на Националния почитател клуб " Гунди " Архангел Петров-Рашо.
Освен че са от една махала, играли са футбол дружно, Петров по това време е и съдия. По тази линия се озовава в един рейс с Гунди единствено седмици преди нещастието. Архангел Петров споделя:
" Бях непряк рефер на мача сред ямболския " Лъсков " и гостуващия " Левски " напролет на 1971 година На отиване всички съдии и делегати пътувахме от София с една раздрънкана кола – напряко призрачен сън. Гунди вкара и двата гола за 2:0. След мача помолих админа на столичния тим да ме качат в техния рейс на връщане и те ме взеха. Настаниха ме на задните седалки и Гунди пристигна при мен с една бутилка вино. Бяха му я дали от някъде, а той не искаше да се вижда. Рече: " Бате Рашо, дано стои при теб, а който пристигна да си изиска - сипи му. " По-късно още веднъж пристигна, седна ниско долу, да не се вижда, и също си сипа една чашка винце.
Разправяхме си истории от махалата, от мачове и други. Стигнахме и до болната тематика за края на футболната му кариера, защото беше студент в тогавашния ВИФ, както и майор от вътрешното министерство. А той ми сподели: " Абе, какъв футбол, не желая да се занимавам с футбол. Ще ставам авто играч. " Зачудих се на тази му упоритост, тъй като сред двата спорта няма нищо общо. Казах му го, а той ми отговори: " Много ме вълнуват автомобилизмът и високите скорости. Страхотно ми подхожда да карам бързо. "
Някогашният рефер доста бързо се сеща какво предизвиква нещастието и къде е коренът на нещастието. В същото време Гунди няма нужните умения за рали водач.
РДва пъти се возих при него в Алфа Ромео " -то и му споделих, че трети път няма да има. Потегляше като аероплан, караше лудо. Предишните му коли - и " костенурката ", и черният " Мерцедес ", бяха тромави, тежки и не можеха да се движат по този начин, както спортната кола. Предупреждавал съм го нееднократно за високите скорости, че ще го спрат полицаите и ще загази, само че той - не. " Аз съм майор от милицията, кой ще ми направи нещо ", отговаряше и продължаваше по този начин. "
През 60-те години на предишния век Гунди е национален любим и може да си разрешава волности. Той не се възползва в никакъв случай от тази си привилегия, само че с едно изключение - бързото шофиране.
Веднъж Гунди вози своя съотборник Жоро Соколов за подготовка. На дребна тиха уличка изскача пешеходец и за малко Гунди не го блъска. Настава скандал, пешеходецът псува двамата футболисти, стига се и до физическа разпра. Случаят тогава е потулен и защитаван в загадка, само че години по-късно Соколето взема решение да го опише.
" Гунди имаше афинитет към високите скорости, май му се въртеше в главата да се занимава след това с рали – признава и шурей му Димитър Каров. Много бързо караше по пътищата, само че и тогава нямаше такова придвижване като в този момент. В махалата живееха някакви катаджии и все предупреждаваха майка му, вуйна Мара, че кара доста бързо, да му прави забележка. По това време направи една реклама за италианците и с парите си купи злополучната " Алфа Ромео ", натъжава се Митко Каров.
Според другари на Гунди той повече се е радвал на спортната си кола, в сравнение с да се грижи за нея. А и през 1971 година мъчно са се намирали майстори за западни коли. Още като купил алфата, Аспарухов трябвало да се погрижи за нея, тъй като едната й спирачка не работела както би трябвало. Но на него не му пукало изключително за този " малък " недостатък.
Потвърждава го и съотборникът му Стефан Павлов-Фифи Перото, който му е и родственик. " Дясната спирачка на колата на Гунди беше развалена. Това му го споделиха няколко души. Иван Попов - също някогашен наш футболист, който персонално се грижеше за " Алфа Ромео " -то, го дръпна встрани и му вика: " Да знаеш, че дясната спирачка не държи. " Гунди единствено се усмихна по своя си метод. Явно не обърна внимание на предизвестието. И след това всички знаем какво се случи ", споделя Фифи.
Всъщност първият автомобил, който Гунди си купува още като млад футболист, е " Фолксваген ", а моделът е прочут като " костенурка " поради формата си. В " Редута " колата се трансформира в същински шлагер. Първият братовчед на Гунди Здравко Цветанов споделя:
" Преди да стане доста прочут, си беше купил " Фолксваген костенурка ". Бях запомнил регистрационния й номер - 9813. Ние играехме футбол в градинката на парка " Гео Милев ". Веднъж Гунди дойде там, паркира и пристигна да играе с нас. Аз го помолих да ми даде ключовете да покарам малко, макар че още нямах брошура. Обикалях из квартала и внезапно до учебното заведение видях милиционерски " Москвич 407 " и вдигната палка. Изобщо не стопирах, дадох газ. Веднага върнах колата на Гунди и му споделих, че са ме спирали. Никой не го е търсил по-късно. Друг път той ме е возил по подбалканския път София - Бургас с мерцедеса ". В " Алфа Рромео " -то не съм се качвал, а доста ми се искаше ", споделя Здравко, с който са израснали дружно в " Редута ".
Втората кола на Гунди е наследник мерцедес, който тогава коства 1200 $. Парите икономисва от награди. Премията му за мач е 30 лв., от която 3 лв. удръжки за налог общ приход и още 2 лв. ергенски налог за това, че още няма дете. Когато националите се класират за международното състезание в Мексико през 1970 година, им раздават по 1200 $. Футболистите полудяват от наслада. До този миг не са виждали толкоз доста пари вкупом.
Фаталният автомобил " Алфа Ромео ", с който Георги умира, по това време е въпрос на извънреден разкош. За да си го разреши, Аспарухов влага дългогодишни спестявания. През 1963 година футболистът стартира фиктивно работа в Министерството на земеделието и хранителната индустрия, каквато е практиката по социалистическите години. Получава заплата от 90 лв. на месец. Щом го назначават, Гунди от възприятие за дълг още на идващия ден се появява на работа, макар че по това време към този момент е настоящ футболист на " Левски " и национал. Като го виждат в министерството, всички се шашкат. Той споделя: " Аз не разбирам доста от стопанска система, само че мога да оказвам помощ с каквото ми кажете. Ако би трябвало, ще разпространявам писмата. "
" Алфа Ромео " -то взима за 2200 $, като продава мерцедеса на вратаря Георги Каменски, а останалото доплаща с наградата от Мексико. Точният модел е Alfa Romeo Giulia GT.
" Да, помня доста добре колата. Тя беше доста елегантна за времето си. Помня даже по какъв начин я карах от скута на татко ми ", споделя синът на Гунди – Андрей.
" Колата е била иззета на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил ", изяснява Бончо Дунев, който е един от най-хубавите ни рали състезатели по това време. Аспарухов отива персонално при вътрешния министър Ангел Солаков, с цел да му желае колата.
Авторите на книгата са събрали 28 истории за огромния нападател. Точно колкото са годините, които Аспарухов бе на този свят. Внимателно са подбрани 28 неповторими авторски фотоси на огромния занаятчия в спортната снимка Петър Спасов, предоставени персонално от него за изданието.
Историите, които ще прочетете, са събрани от създателите Елица Младенова, Георги Иванов, Добромир Добрев и Кристиан Иванов през техния журналистически път. Лични срещи с най-близките хора на Аспарухов ще го разкрият пред вас в светлина, в каквато не сте го виждали. Ще прочетете прочувствен увод от дамата до него - Лита, написан особено за юбилейното издание.
Колите на Гунди
Георги Аспарухов умира на прохода Витиня на 30 юни 1971 година в автомобилна злополука. Цялата страна е в печал, никой не желае да повярва, че той и приятелят му и негов съотборник Никола Котков към този момент няма да ги има.
Някои от най-близките до Гунди хора и до през днешния ден настояват, че той е бил много самоуверен водач. Но в това време зад кормилото не е имал качествата, каквито зад коженото кълбо.
Самият Аспарухов към този момент мисли за разлъка с футбола. При това освен като състезател, само че и признава, че му идва допълнително цялостната конюнктура в този спорт, даже управлението. Затова стартира да мисли за ново занятие. Високите скорости го теглят и решението му е да се посвети на автомобилния спорт. За това разкрива може би най-големият му обожател и основател на Националния почитател клуб " Гунди " Архангел Петров-Рашо.
Освен че са от една махала, играли са футбол дружно, Петров по това време е и съдия. По тази линия се озовава в един рейс с Гунди единствено седмици преди нещастието. Архангел Петров споделя:
" Бях непряк рефер на мача сред ямболския " Лъсков " и гостуващия " Левски " напролет на 1971 година На отиване всички съдии и делегати пътувахме от София с една раздрънкана кола – напряко призрачен сън. Гунди вкара и двата гола за 2:0. След мача помолих админа на столичния тим да ме качат в техния рейс на връщане и те ме взеха. Настаниха ме на задните седалки и Гунди пристигна при мен с една бутилка вино. Бяха му я дали от някъде, а той не искаше да се вижда. Рече: " Бате Рашо, дано стои при теб, а който пристигна да си изиска - сипи му. " По-късно още веднъж пристигна, седна ниско долу, да не се вижда, и също си сипа една чашка винце.
Разправяхме си истории от махалата, от мачове и други. Стигнахме и до болната тематика за края на футболната му кариера, защото беше студент в тогавашния ВИФ, както и майор от вътрешното министерство. А той ми сподели: " Абе, какъв футбол, не желая да се занимавам с футбол. Ще ставам авто играч. " Зачудих се на тази му упоритост, тъй като сред двата спорта няма нищо общо. Казах му го, а той ми отговори: " Много ме вълнуват автомобилизмът и високите скорости. Страхотно ми подхожда да карам бързо. "
Някогашният рефер доста бързо се сеща какво предизвиква нещастието и къде е коренът на нещастието. В същото време Гунди няма нужните умения за рали водач.
РДва пъти се возих при него в Алфа Ромео " -то и му споделих, че трети път няма да има. Потегляше като аероплан, караше лудо. Предишните му коли - и " костенурката ", и черният " Мерцедес ", бяха тромави, тежки и не можеха да се движат по този начин, както спортната кола. Предупреждавал съм го нееднократно за високите скорости, че ще го спрат полицаите и ще загази, само че той - не. " Аз съм майор от милицията, кой ще ми направи нещо ", отговаряше и продължаваше по този начин. "
През 60-те години на предишния век Гунди е национален любим и може да си разрешава волности. Той не се възползва в никакъв случай от тази си привилегия, само че с едно изключение - бързото шофиране.
Веднъж Гунди вози своя съотборник Жоро Соколов за подготовка. На дребна тиха уличка изскача пешеходец и за малко Гунди не го блъска. Настава скандал, пешеходецът псува двамата футболисти, стига се и до физическа разпра. Случаят тогава е потулен и защитаван в загадка, само че години по-късно Соколето взема решение да го опише.
" Гунди имаше афинитет към високите скорости, май му се въртеше в главата да се занимава след това с рали – признава и шурей му Димитър Каров. Много бързо караше по пътищата, само че и тогава нямаше такова придвижване като в този момент. В махалата живееха някакви катаджии и все предупреждаваха майка му, вуйна Мара, че кара доста бързо, да му прави забележка. По това време направи една реклама за италианците и с парите си купи злополучната " Алфа Ромео ", натъжава се Митко Каров.
Според другари на Гунди той повече се е радвал на спортната си кола, в сравнение с да се грижи за нея. А и през 1971 година мъчно са се намирали майстори за западни коли. Още като купил алфата, Аспарухов трябвало да се погрижи за нея, тъй като едната й спирачка не работела както би трябвало. Но на него не му пукало изключително за този " малък " недостатък.
Потвърждава го и съотборникът му Стефан Павлов-Фифи Перото, който му е и родственик. " Дясната спирачка на колата на Гунди беше развалена. Това му го споделиха няколко души. Иван Попов - също някогашен наш футболист, който персонално се грижеше за " Алфа Ромео " -то, го дръпна встрани и му вика: " Да знаеш, че дясната спирачка не държи. " Гунди единствено се усмихна по своя си метод. Явно не обърна внимание на предизвестието. И след това всички знаем какво се случи ", споделя Фифи.
Всъщност първият автомобил, който Гунди си купува още като млад футболист, е " Фолксваген ", а моделът е прочут като " костенурка " поради формата си. В " Редута " колата се трансформира в същински шлагер. Първият братовчед на Гунди Здравко Цветанов споделя:
" Преди да стане доста прочут, си беше купил " Фолксваген костенурка ". Бях запомнил регистрационния й номер - 9813. Ние играехме футбол в градинката на парка " Гео Милев ". Веднъж Гунди дойде там, паркира и пристигна да играе с нас. Аз го помолих да ми даде ключовете да покарам малко, макар че още нямах брошура. Обикалях из квартала и внезапно до учебното заведение видях милиционерски " Москвич 407 " и вдигната палка. Изобщо не стопирах, дадох газ. Веднага върнах колата на Гунди и му споделих, че са ме спирали. Никой не го е търсил по-късно. Друг път той ме е возил по подбалканския път София - Бургас с мерцедеса ". В " Алфа Рромео " -то не съм се качвал, а доста ми се искаше ", споделя Здравко, с който са израснали дружно в " Редута ".
Втората кола на Гунди е наследник мерцедес, който тогава коства 1200 $. Парите икономисва от награди. Премията му за мач е 30 лв., от която 3 лв. удръжки за налог общ приход и още 2 лв. ергенски налог за това, че още няма дете. Когато националите се класират за международното състезание в Мексико през 1970 година, им раздават по 1200 $. Футболистите полудяват от наслада. До този миг не са виждали толкоз доста пари вкупом.
Фаталният автомобил " Алфа Ромео ", с който Георги умира, по това време е въпрос на извънреден разкош. За да си го разреши, Аспарухов влага дългогодишни спестявания. През 1963 година футболистът стартира фиктивно работа в Министерството на земеделието и хранителната индустрия, каквато е практиката по социалистическите години. Получава заплата от 90 лв. на месец. Щом го назначават, Гунди от възприятие за дълг още на идващия ден се появява на работа, макар че по това време към този момент е настоящ футболист на " Левски " и национал. Като го виждат в министерството, всички се шашкат. Той споделя: " Аз не разбирам доста от стопанска система, само че мога да оказвам помощ с каквото ми кажете. Ако би трябвало, ще разпространявам писмата. "
" Алфа Ромео " -то взима за 2200 $, като продава мерцедеса на вратаря Георги Каменски, а останалото доплаща с наградата от Мексико. Точният модел е Alfa Romeo Giulia GT.
" Да, помня доста добре колата. Тя беше доста елегантна за времето си. Помня даже по какъв начин я карах от скута на татко ми ", споделя синът на Гунди – Андрей.
" Колата е била иззета на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил ", изяснява Бончо Дунев, който е един от най-хубавите ни рали състезатели по това време. Аспарухов отива персонално при вътрешния министър Ангел Солаков, с цел да му желае колата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ