Из "Кратки разкази за недружелюбни момичета" от Евелина Митева
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от книгата " Кратки разкази за недружелюбни девойки " (изд. " Скалино ", 2019) - монотонен дебют на Евелина Митева, чиято стихосбирка " Двор на спокойствието " излезе в края на 2018 година Книгата ще бъде показана в сряда, 17 април от 18.30 ч. в Културния център на Софийския университет (Театралната зала на Ректората).
Текстове от " Кратки разкази за недружелюбни девойки " са превеждани на британски и италиански. За книгата Георги Господинов написа: " От историята за Ариадна до една жена, пиеща кафето си пред компютър и влизаща в преписка с чужд библиотекар, зад който наднича Борхес, регистърът е необятен, ерудицията и играта – въвличащи. Евелина Митева има този подарък, знае по какъв начин да тъче историите си и да накара читателя да следва нишката. Съвременна и навременна книга, която прави литература, смесвайки ежедневие и предпочитание. Впечатляващ нюх за жанр, око за всекидневното и възвишеното. "
Евелина Митева (1981) е родена във Вилнюс, израснала в Ямбол и София. Завършила е философия в Софийския Университет " Св. Климент Охридски " и е специализирала средновековна философия в университетите на Бари и Кьолн. Автор е на монографията " Антропологията на Алберт Велики ", има многочислени метафизичен изявления на британски, превежда метафизичен текстове от латински и немски. Пише лирика на български, а нейни стихотворения са превеждани и оповестени на испански, румънски и македонски. Нормандия
Диеп.
Преди години гледах филм за десанта в Диеп. Беше лято, и кой знае дали не е било във връзка годишнина от десанта, 19-ти август. Бяхме на село при баба, в загатна ми тв приемникът е огромен и с избледнели цветове, евентуално е бил остарелият ни фамилен " Горизонт ". Вечер е, тв приемникът " върви ", стартира филм. Аз се заплесвам и се взирам в нещо, което ще се вреже надълбоко в мозъка ми. На 19-ти август 1942 година Съюзниците привеждат в деяние проекта си да изсипят с кораби и подкрепление по въздух военни елементи по крайбрежията към Диеп и по този начин да създадат пробив в немската отбрана или най-малкото да покажат на света, че са в положение да се опълчват на германците. В последвалата кланица близо 5000 индивида умират или са пленени на място, едно голямо крушение, което ще бъде наречено " генерална подготовка " за сполучливия десант на Съюзените сили в Нормандия през 1944, когато най-накрая съумяват да открият втори фронт против немците.
Било е лятна почивка, играели сме по здрач на открито, безгрижни, а след това съм гледала този филм. Образите на слизащите от корабите бойци, които биват покосявани още във водата, преди да стигнат до брега, и плажовете, тези безкрайни бели плажове, осеяни с телата на захвърлените в нечия генерална подготовка статисти, са останали несъзнателно в мен.
Сега, 4-ти август, дни преди и години след десанта, съм на отмора с моите деца на няколко километра северно от Диеп. Паметна плоча на входа на плажа отбелязва имената на починалите. Децата ми се спускат с радостни писъци към водата, безконечен е плажът при отлив, мокрият пясък свети на вълнички под нормандското слънце.
Спускам се след тях. Океанът бучи някъде в далечината, тичаме към него, а водата, останала след отлива, затоплена от слънцето, хвърчи на пръски отдолу под краката ни. Децата с писъци нахлуват в плиткото, оттеглящо се море. Край нас по безкрайната линия плаж, който се открива при отлив, хора на групички играят с топка, пускат хвърчила, разхождат се по леки якета. Отливът и океанът ни викат да тичаме, тичането ни вика да се смеем.
На втория ден от почивката ни вали. Цял ден, без спиране. На третия ден също. Разглеждаме крепости и музеи. На четвъртия ден не вали, единствено духа вятър, облаците са схлупени над нас, само че ние въпреки всичко отиваме на плажа и гледаме навъсеното море. Постепенно дъждът се оттича и от него остава един виолетов залез, който угасва над отлива, ненадейно всичко е лирика и приказки и си припомням " Елиза и дивите лебеди " на Андерсен, оня миг, в който те допират земята, когато последната капка слънце се стапя зад хоризонта. Гледам към залеза, проследявам го по този начин с напрежение, като че ли сама хвърча над морето, а когато и това последно зрънце слънце се скрива зад океана, внезапно ме обзема тишина. Дъждът е минал, залезът е минал, време е да се прибирам.
Нормандия е студена и красива, и тъкмо когато съм подготвена да се закълна в нейното пречистващо, северно успокоение, в последния ден от почивката ни на паркинга над плажа се разполагат сергии и каравани, на поляната издигат сцена, напомпват надуваемите крепости за скачане за децата, стартира да се върти розов захарен памук и замирисва на пържени картофки, риба и разлято розé, от сцената гърми локална тайфа с розови китари, които за повторно изкарват целия репертоар на " Джипси кингс ", а хората са седнали на една дълга маса жанр хоремаг или по поляната. Децата ми се включват в селския общ брой, пищят и се гонят към паметната плоча на починалите през Втората международна, въртим дупе – децата, аз и две локални лелки – на " Бамболео ", до момента в който залезът се разлива над безкрайния океански отлив, над безкрайното и прохладно нормандско лято, над събралите се от всички околни села нормандци и нормандки, които пият наливно младо розé.
На другия ден тръгваме, и до момента в който се отдалечаваме от морето и караме през дребни селца с каменни църкви, през зелени хълмове с налягали бели крави, около пожънатите поля, и се разминаваме по тесните пътища с трактори и комбайни, си мисля единствено едно – красиво е. Плажовете на Нормандия, мисля си, и всички международни плажове, би трябвало да се употребяват по предопределение.
Не за десант.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1062)
Текстове от " Кратки разкази за недружелюбни девойки " са превеждани на британски и италиански. За книгата Георги Господинов написа: " От историята за Ариадна до една жена, пиеща кафето си пред компютър и влизаща в преписка с чужд библиотекар, зад който наднича Борхес, регистърът е необятен, ерудицията и играта – въвличащи. Евелина Митева има този подарък, знае по какъв начин да тъче историите си и да накара читателя да следва нишката. Съвременна и навременна книга, която прави литература, смесвайки ежедневие и предпочитание. Впечатляващ нюх за жанр, око за всекидневното и възвишеното. "
Евелина Митева (1981) е родена във Вилнюс, израснала в Ямбол и София. Завършила е философия в Софийския Университет " Св. Климент Охридски " и е специализирала средновековна философия в университетите на Бари и Кьолн. Автор е на монографията " Антропологията на Алберт Велики ", има многочислени метафизичен изявления на британски, превежда метафизичен текстове от латински и немски. Пише лирика на български, а нейни стихотворения са превеждани и оповестени на испански, румънски и македонски. Нормандия
Диеп.
Преди години гледах филм за десанта в Диеп. Беше лято, и кой знае дали не е било във връзка годишнина от десанта, 19-ти август. Бяхме на село при баба, в загатна ми тв приемникът е огромен и с избледнели цветове, евентуално е бил остарелият ни фамилен " Горизонт ". Вечер е, тв приемникът " върви ", стартира филм. Аз се заплесвам и се взирам в нещо, което ще се вреже надълбоко в мозъка ми. На 19-ти август 1942 година Съюзниците привеждат в деяние проекта си да изсипят с кораби и подкрепление по въздух военни елементи по крайбрежията към Диеп и по този начин да създадат пробив в немската отбрана или най-малкото да покажат на света, че са в положение да се опълчват на германците. В последвалата кланица близо 5000 индивида умират или са пленени на място, едно голямо крушение, което ще бъде наречено " генерална подготовка " за сполучливия десант на Съюзените сили в Нормандия през 1944, когато най-накрая съумяват да открият втори фронт против немците.
Било е лятна почивка, играели сме по здрач на открито, безгрижни, а след това съм гледала този филм. Образите на слизащите от корабите бойци, които биват покосявани още във водата, преди да стигнат до брега, и плажовете, тези безкрайни бели плажове, осеяни с телата на захвърлените в нечия генерална подготовка статисти, са останали несъзнателно в мен.
Сега, 4-ти август, дни преди и години след десанта, съм на отмора с моите деца на няколко километра северно от Диеп. Паметна плоча на входа на плажа отбелязва имената на починалите. Децата ми се спускат с радостни писъци към водата, безконечен е плажът при отлив, мокрият пясък свети на вълнички под нормандското слънце.
Спускам се след тях. Океанът бучи някъде в далечината, тичаме към него, а водата, останала след отлива, затоплена от слънцето, хвърчи на пръски отдолу под краката ни. Децата с писъци нахлуват в плиткото, оттеглящо се море. Край нас по безкрайната линия плаж, който се открива при отлив, хора на групички играят с топка, пускат хвърчила, разхождат се по леки якета. Отливът и океанът ни викат да тичаме, тичането ни вика да се смеем.
На втория ден от почивката ни вали. Цял ден, без спиране. На третия ден също. Разглеждаме крепости и музеи. На четвъртия ден не вали, единствено духа вятър, облаците са схлупени над нас, само че ние въпреки всичко отиваме на плажа и гледаме навъсеното море. Постепенно дъждът се оттича и от него остава един виолетов залез, който угасва над отлива, ненадейно всичко е лирика и приказки и си припомням " Елиза и дивите лебеди " на Андерсен, оня миг, в който те допират земята, когато последната капка слънце се стапя зад хоризонта. Гледам към залеза, проследявам го по този начин с напрежение, като че ли сама хвърча над морето, а когато и това последно зрънце слънце се скрива зад океана, внезапно ме обзема тишина. Дъждът е минал, залезът е минал, време е да се прибирам.
Нормандия е студена и красива, и тъкмо когато съм подготвена да се закълна в нейното пречистващо, северно успокоение, в последния ден от почивката ни на паркинга над плажа се разполагат сергии и каравани, на поляната издигат сцена, напомпват надуваемите крепости за скачане за децата, стартира да се върти розов захарен памук и замирисва на пържени картофки, риба и разлято розé, от сцената гърми локална тайфа с розови китари, които за повторно изкарват целия репертоар на " Джипси кингс ", а хората са седнали на една дълга маса жанр хоремаг или по поляната. Децата ми се включват в селския общ брой, пищят и се гонят към паметната плоча на починалите през Втората международна, въртим дупе – децата, аз и две локални лелки – на " Бамболео ", до момента в който залезът се разлива над безкрайния океански отлив, над безкрайното и прохладно нормандско лято, над събралите се от всички околни села нормандци и нормандки, които пият наливно младо розé.
На другия ден тръгваме, и до момента в който се отдалечаваме от морето и караме през дребни селца с каменни църкви, през зелени хълмове с налягали бели крави, около пожънатите поля, и се разминаваме по тесните пътища с трактори и комбайни, си мисля единствено едно – красиво е. Плажовете на Нормандия, мисля си, и всички международни плажове, би трябвало да се употребяват по предопределение.
Не за десант.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1062)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ