"Кървавият портокал" от Хариет Тайс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Кървавият портокал " с създател Хариет Тайс, възложен от издателство " Сиела "
" Кървавият портокал " от Хариет Тайс - секс, убийства и правосъдни измами в заплетена конспирация!
Смайващият психически трилър на английската авторка Хариет Тайс " Кървавият портокал " изправя една жена на кръстопът сред триумфа и самоунищожението.
Едновременно плашещ и неудържим, отровен и завладяващ, трилърът " Кървавият портокал " изследва силата на страха, желанието, ревността и измяната. В духа на други модерни ноар сензации като " Жената на прозореца " на Ей Джей Фин и " Момичето от влака " на Паула Хоукинс " Кървавият портокал " дава поръчка за слисващ нов глас в жанра на психологическия съспенс.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Кървавият портокал ", Хариет Тайс
ПРОЛОГ
Първо запалваш цигара, димът се къдри, насочен към тавана. Всмукваш и той изпълва гърлото ти, след това стига до дробовете и прониква в кръвообращението, причиняващ леко изтръпване. Оставяш цигарата в пепелника, преди да се заловиш да стъкмиш сцената си. Навеждаш се над гърба на канапето, прекарваш въжето към рафтовете, а димът се плъзга по лицето и щипе на очите ти.
После омотаваш копринен шал към въжето, та да е меко, дръпваш го един път, и отново, с цел да се увериш, че е крепко прикрепено. Правено е и преди. Упражнявано е, тествано. Премерено е до съвършенство. Дотук, не по-нататък. Нищо повече. Иска се единствено мъничко гибел.
На екрана определеният филм е подготвен да тръгне.
И последният щрих - портокалът, подложен върху паница. Вземаш ножа - изострен, с дървена ръкохватка - и го забиваш в плода. Половина, четвъртина. Осмина. Кората е оранжева, бяла във вътрешността си, а самият плод стига до кървавочервено по краищата, съчетал в себе си спектъра на залеза.
Изчерпват се всички нужни текстури. Парещият очите пушек във въздуха, фигурите, танцуващи на екрана пред очите ти. Подплатеното с коприна жестоко въже. Бученето на кръвта в ушите, когато мигът наближава повече и повече, сладката детонация на цитрус върху езика, която да те притегли назад оттова тук, преди да е достигната точката, от която връщане няма.
Действа всякога. Знаеш, че си в сигурност, уединено със себе си.
Зад заключена врата - единствено ти и възхитителният връх, който ще достигнеш.
Само на няколко сърдечни удара разстояние. Октомврийското небе се простира сиво над мен и куфарчето ми на колелца тежи, само че аз очаквам рейса и си договарям преимуществата за себе си. Процесът завърши, скъсен на половина след аргументиране за незадоволителни доказателства. Винаги е удовлетворяващо да спечелиш против обвиняването, а клиентът ми напряко хвърчи в облаците. И най-големият плюс е, че е петък. Уикенд. Време, прекарано вкъщи. Обмислила съм го - довечера всичко ще е друго. Едно пиво, най-вече две и след това си потеглям. Автобусът идва и аз се връщам с него оттатък Темза. Щом идвам в адвокатската фирма, отивам право в стаята на техническите сътрудници и очаквам да ме виждат посред звънящите телефони и бръмченето на копирната машина. Най-сетне Марк подвига взор.
- Добър вечер, госпожице. Обадиха се от надзорната адвокатска компания. Много са удовлетворени по какъв начин сте се справили с оня грабеж.
- Благодаря, Марк - откликвам. - Уликите им за идентифициране нищо не костваха. Но съм удовлетворена, че завърши.
- И то с добър резултат. За понеделник няма нищо, само че това се получи за вас. - Посочва към тънка купчинка от бумаги върху бюрото си, вързани с розова лента. Не наподобяват изключително внушително.
- Чудесно. Благодаря. Какво е?
- Убийство. И вие ще сте водещ юрист по него - дава отговор той и ми подава книжата с намигане. - Браво на вас, госпожице.
Излиза от стаята, преди да съм съумяла да кажа нещо. Стоя и държа снопчето документи, около мен минават служители и стажанти, забързани както е всекидневно в края на деня в петък. Убийство. За пръв път ще съм водещ юрист в дело за ликвидиране. Онова, към което съм се стремила през целия си професионален живот.
- Алисън. Алисън!
Правя изпитание, с цел да се концентрирам върху тези, които ме викат.
- Идваш ли за по пиво? Ние тръгваме. - Санкар и Робърт, и двамата юристи над трийсетте, са повели със себе си неколцина стажанти. - Ще се забележим с Патрик в " Кея ".
Думите им притеглят вниманието ми.
- Патрик? Кой Патрик? Брайърс?
- Не, Сондърс. Еди преди малко завърши дело с него и честват. Онова за машинация, най-сетне му се видя краят.
- Ясно. Само ще прибера тези бумаги. Ще се забележим там.
Стиснала документите, излизам от стаята и държа главата си сведена. Усещам шията си пламнала и не желая никой да види алените петна по нея.
Благополучно стигам до кабинета си, затварям вратата и си поглеждам лицето в огледалото. Поставям червило, след това руж, който омекотявам с малко пудра от горната страна. Ръцете ми треперят прекомерно мощно, та да се опитвам с очна линия, само че си сресвам косата и спуквам още веднъж парфюм - не е нужно да разпространявам със себе си вонята на затворнически килии.
Бутвам книжата в задната част на бюрото, натъкмявам фотографията в рамка, която съм извъртяла. Питиета в петък вечер. Но аз отивам единствено за едно.
Тази вечер нещата ще вървят по проект.
Групата ни изпълва половината от подземния бар, едва осветено заведение, постоянно посещавано от престъпни юристи и техническите им сътрудници. Докато слизам по стълбите, Робърт размахва чаша към мен и аз сядам до него.
- Вино?
- Вино. Определено. Но единствено една чаша. Тази вечер желая да се прибера рано.
Никой не разяснява. Патрик не е споделил здрасти. Седи на отсрещната страна на масата, обхванат е в диалог с една от стажантките - онази Алексия - и държи чаша с алено вино. Изискан, хубав. С изпитание премествам взор.
- Добре изглеждаш, Алисън. Подстригала ли си се? - Санкар е вдъхновен. - Нали ѝ отива, а? Робърт, Патрик? Патрик? - натъртва. Патрик не подвига взор. Робърт, заприказван с един от младшите сътрудници, се извръща, кимва и подвига за тост халбата си.
- Браво, разпореждат ти ликвидиране. И то като водещ юрист. Преди да се усетиш, ще си към този момент юрист на Короната. Не ти ли го споделих още когато се оправи по този начин добре в апелативния съд предходната година?
- Да не се увличаме толкоз - споделям. - Но ти благодаря. Изглеждаш в положително въодушевление. - Гласът ми е радостен. Не ме е грижа дали Патрик е забелязал, че съм пристигнала, или не.
- Петък е и отпътувам за Съфък за седмица. Пробвай се и ти да идеш на почивка някой път.
Усмихвам се и кимвам. То се знае, би трябвало да го направя. Една седмица край морето може би. За момент си представям по какъв начин палувам измежду вълните като по игривите портрети в някои ваканционни бунгала. Хапвам риба с пържени картофи на плажа, навлечена, с цел да се предпазя от октомврийския студен вятър, духащ откъм Северно море, а след това подпалвам огън в печката си с дърва в моята съвършена къщурка. И тогава си напомням досиетата, струпани на бюрото ми. Не в този момент.
Робърт налива още вино в чашата ми. Изпивам го. Разговорът се върти към мен, Робърт крещи на Санкар, на Патрик, след това отново на мен, редят се безвкусни смешки, следвани от смях. Още вино. Поредната чаша. Други юристи се причисляват, пакет цигари обикаля масата. Пушим на открито, още една, не, не, ще си купя, все от твоите отмъквам, диря дребни, спъвам се нагоре да купя цигари от бара, не, нямаме " Марлборо Лайтс ", единствено " Камъл ", само че на кого му пука към този момент, я да пийнем още вино и още една чаша, и още една, както и шотове с нещо лепкаво и мрачно, а стаята, диалозите и шегите се завъртат в близост ми във все по-стремителен ураган.
- Не сподели ли, че ще си тръгваш рано?
Трябва да се концентрирам. Патрик е тъкмо пред мен. От известни ъгли припомня Клайв Оуен с посребрена коса. Опитвам се да ги нацеля, местя глава, наклонявам я.
- Боже, какъв брой си мотана.
Посягам да хвана ръката му, само че той внезапно се дръпва и се оглежда. Облягам се на стола, отмятам косата от лицето си. Всички останали към този момент са си тръгнали. Как по този начин не съм забелязала?
- Къде са другите?
- Отидоха в клуб. В това заведение, " Шик ". Ходи ли ти се?
- Мислех, че си гукаш с Алексия.
- Значи въпреки всичко си ме зърнала, като влезе. Чудех се...
- Ти беше този, който ме пренебрегваше. Дори не погледна към мен за едно " здрасти ". - Опитвам се несполучливо да скрия негодуванието си.
- Хей, няма за какво да се впрягаш. Давах на Алексия препоръки за кариерата ѝ.
- О, не се и колебая. - Вече е прекомерно късно, всичката ми ревнивост е бликнала неудържимо. Защо той постоянно ми предизвиква това?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
" Кървавият портокал " от Хариет Тайс - секс, убийства и правосъдни измами в заплетена конспирация!
Смайващият психически трилър на английската авторка Хариет Тайс " Кървавият портокал " изправя една жена на кръстопът сред триумфа и самоунищожението.
Едновременно плашещ и неудържим, отровен и завладяващ, трилърът " Кървавият портокал " изследва силата на страха, желанието, ревността и измяната. В духа на други модерни ноар сензации като " Жената на прозореца " на Ей Джей Фин и " Момичето от влака " на Паула Хоукинс " Кървавият портокал " дава поръчка за слисващ нов глас в жанра на психологическия съспенс.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Кървавият портокал ", Хариет Тайс
ПРОЛОГ
Първо запалваш цигара, димът се къдри, насочен към тавана. Всмукваш и той изпълва гърлото ти, след това стига до дробовете и прониква в кръвообращението, причиняващ леко изтръпване. Оставяш цигарата в пепелника, преди да се заловиш да стъкмиш сцената си. Навеждаш се над гърба на канапето, прекарваш въжето към рафтовете, а димът се плъзга по лицето и щипе на очите ти.
После омотаваш копринен шал към въжето, та да е меко, дръпваш го един път, и отново, с цел да се увериш, че е крепко прикрепено. Правено е и преди. Упражнявано е, тествано. Премерено е до съвършенство. Дотук, не по-нататък. Нищо повече. Иска се единствено мъничко гибел.
На екрана определеният филм е подготвен да тръгне.
И последният щрих - портокалът, подложен върху паница. Вземаш ножа - изострен, с дървена ръкохватка - и го забиваш в плода. Половина, четвъртина. Осмина. Кората е оранжева, бяла във вътрешността си, а самият плод стига до кървавочервено по краищата, съчетал в себе си спектъра на залеза.
Изчерпват се всички нужни текстури. Парещият очите пушек във въздуха, фигурите, танцуващи на екрана пред очите ти. Подплатеното с коприна жестоко въже. Бученето на кръвта в ушите, когато мигът наближава повече и повече, сладката детонация на цитрус върху езика, която да те притегли назад оттова тук, преди да е достигната точката, от която връщане няма.
Действа всякога. Знаеш, че си в сигурност, уединено със себе си.
Зад заключена врата - единствено ти и възхитителният връх, който ще достигнеш.
Само на няколко сърдечни удара разстояние. Октомврийското небе се простира сиво над мен и куфарчето ми на колелца тежи, само че аз очаквам рейса и си договарям преимуществата за себе си. Процесът завърши, скъсен на половина след аргументиране за незадоволителни доказателства. Винаги е удовлетворяващо да спечелиш против обвиняването, а клиентът ми напряко хвърчи в облаците. И най-големият плюс е, че е петък. Уикенд. Време, прекарано вкъщи. Обмислила съм го - довечера всичко ще е друго. Едно пиво, най-вече две и след това си потеглям. Автобусът идва и аз се връщам с него оттатък Темза. Щом идвам в адвокатската фирма, отивам право в стаята на техническите сътрудници и очаквам да ме виждат посред звънящите телефони и бръмченето на копирната машина. Най-сетне Марк подвига взор.
- Добър вечер, госпожице. Обадиха се от надзорната адвокатска компания. Много са удовлетворени по какъв начин сте се справили с оня грабеж.
- Благодаря, Марк - откликвам. - Уликите им за идентифициране нищо не костваха. Но съм удовлетворена, че завърши.
- И то с добър резултат. За понеделник няма нищо, само че това се получи за вас. - Посочва към тънка купчинка от бумаги върху бюрото си, вързани с розова лента. Не наподобяват изключително внушително.
- Чудесно. Благодаря. Какво е?
- Убийство. И вие ще сте водещ юрист по него - дава отговор той и ми подава книжата с намигане. - Браво на вас, госпожице.
Излиза от стаята, преди да съм съумяла да кажа нещо. Стоя и държа снопчето документи, около мен минават служители и стажанти, забързани както е всекидневно в края на деня в петък. Убийство. За пръв път ще съм водещ юрист в дело за ликвидиране. Онова, към което съм се стремила през целия си професионален живот.
- Алисън. Алисън!
Правя изпитание, с цел да се концентрирам върху тези, които ме викат.
- Идваш ли за по пиво? Ние тръгваме. - Санкар и Робърт, и двамата юристи над трийсетте, са повели със себе си неколцина стажанти. - Ще се забележим с Патрик в " Кея ".
Думите им притеглят вниманието ми.
- Патрик? Кой Патрик? Брайърс?
- Не, Сондърс. Еди преди малко завърши дело с него и честват. Онова за машинация, най-сетне му се видя краят.
- Ясно. Само ще прибера тези бумаги. Ще се забележим там.
Стиснала документите, излизам от стаята и държа главата си сведена. Усещам шията си пламнала и не желая никой да види алените петна по нея.
Благополучно стигам до кабинета си, затварям вратата и си поглеждам лицето в огледалото. Поставям червило, след това руж, който омекотявам с малко пудра от горната страна. Ръцете ми треперят прекомерно мощно, та да се опитвам с очна линия, само че си сресвам косата и спуквам още веднъж парфюм - не е нужно да разпространявам със себе си вонята на затворнически килии.
Бутвам книжата в задната част на бюрото, натъкмявам фотографията в рамка, която съм извъртяла. Питиета в петък вечер. Но аз отивам единствено за едно.
Тази вечер нещата ще вървят по проект.
Групата ни изпълва половината от подземния бар, едва осветено заведение, постоянно посещавано от престъпни юристи и техническите им сътрудници. Докато слизам по стълбите, Робърт размахва чаша към мен и аз сядам до него.
- Вино?
- Вино. Определено. Но единствено една чаша. Тази вечер желая да се прибера рано.
Никой не разяснява. Патрик не е споделил здрасти. Седи на отсрещната страна на масата, обхванат е в диалог с една от стажантките - онази Алексия - и държи чаша с алено вино. Изискан, хубав. С изпитание премествам взор.
- Добре изглеждаш, Алисън. Подстригала ли си се? - Санкар е вдъхновен. - Нали ѝ отива, а? Робърт, Патрик? Патрик? - натъртва. Патрик не подвига взор. Робърт, заприказван с един от младшите сътрудници, се извръща, кимва и подвига за тост халбата си.
- Браво, разпореждат ти ликвидиране. И то като водещ юрист. Преди да се усетиш, ще си към този момент юрист на Короната. Не ти ли го споделих още когато се оправи по този начин добре в апелативния съд предходната година?
- Да не се увличаме толкоз - споделям. - Но ти благодаря. Изглеждаш в положително въодушевление. - Гласът ми е радостен. Не ме е грижа дали Патрик е забелязал, че съм пристигнала, или не.
- Петък е и отпътувам за Съфък за седмица. Пробвай се и ти да идеш на почивка някой път.
Усмихвам се и кимвам. То се знае, би трябвало да го направя. Една седмица край морето може би. За момент си представям по какъв начин палувам измежду вълните като по игривите портрети в някои ваканционни бунгала. Хапвам риба с пържени картофи на плажа, навлечена, с цел да се предпазя от октомврийския студен вятър, духащ откъм Северно море, а след това подпалвам огън в печката си с дърва в моята съвършена къщурка. И тогава си напомням досиетата, струпани на бюрото ми. Не в този момент.
Робърт налива още вино в чашата ми. Изпивам го. Разговорът се върти към мен, Робърт крещи на Санкар, на Патрик, след това отново на мен, редят се безвкусни смешки, следвани от смях. Още вино. Поредната чаша. Други юристи се причисляват, пакет цигари обикаля масата. Пушим на открито, още една, не, не, ще си купя, все от твоите отмъквам, диря дребни, спъвам се нагоре да купя цигари от бара, не, нямаме " Марлборо Лайтс ", единствено " Камъл ", само че на кого му пука към този момент, я да пийнем още вино и още една чаша, и още една, както и шотове с нещо лепкаво и мрачно, а стаята, диалозите и шегите се завъртат в близост ми във все по-стремителен ураган.
- Не сподели ли, че ще си тръгваш рано?
Трябва да се концентрирам. Патрик е тъкмо пред мен. От известни ъгли припомня Клайв Оуен с посребрена коса. Опитвам се да ги нацеля, местя глава, наклонявам я.
- Боже, какъв брой си мотана.
Посягам да хвана ръката му, само че той внезапно се дръпва и се оглежда. Облягам се на стола, отмятам косата от лицето си. Всички останали към този момент са си тръгнали. Как по този начин не съм забелязала?
- Къде са другите?
- Отидоха в клуб. В това заведение, " Шик ". Ходи ли ти се?
- Мислех, че си гукаш с Алексия.
- Значи въпреки всичко си ме зърнала, като влезе. Чудех се...
- Ти беше този, който ме пренебрегваше. Дори не погледна към мен за едно " здрасти ". - Опитвам се несполучливо да скрия негодуванието си.
- Хей, няма за какво да се впрягаш. Давах на Алексия препоръки за кариерата ѝ.
- О, не се и колебая. - Вече е прекомерно късно, всичката ми ревнивост е бликнала неудържимо. Защо той постоянно ми предизвиква това?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ