Откъс от "Животът на насекомите" на Виктор Пелевин
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Животът на насекомите " с създател Виктор Пелевин, възложен от Издателство " Факел Експрес ".
Докато пиша, не мисля за читателя, в процеса на работа не ме интересува кой ще ме чете. Книгата е моя персонална творба. Всъщност аз дори мразя писателството, като се изключи ония редки мигове, в които изпитвам нещо изключително, което е мъчно да се опише и е доста по-върховно от въздействието на всевъзможни опиати. Мисля, че в случай че си поставите за задача да сте прочут публицист и да пишете бестселъри, пробвайки се да угодите на усета на публиката, вие се лишавате от вълшебството на тъкмо тези мигове.
Виктор Пелевин
В края на 80-те години Виктор Пелевин става прочут, въпреки и на по-ограничена аудитория, като създател на научно-фантастични разкази, оповестени в списание " Химия и жизнь ", което по-това време показва класиците фантасти.
Но още с първите си книги той безусловно взривява съветската литература и стартира да бъде сравняван с Борхес, Чапек, Кафка, М. Еймис, Хемингуей, Джоузеф Хелър...
Сборникът с разкази " Синият фенер " през 1991 година се разграбва незабавно от книжарниците, само че в началото не е видян от литературните критици. Две години по-късно за него създателят получава премията " Малый Буккер ", отличаваща най-интересните и настоящи трендове в съветския книжовен живот. А с романите " Омон Ра " (1992), " Животът на насекомите " (1993), " Чапаев и пустош " (1996) и " Generation П " (1999) става най-ярката литературна звезда на постсъветското потомство и международна звезда.
" Омон Ра " попада в късия лист на британската премия за преводна литература " Independent foreign fiction prize " (1994), а романът " Generation П " е включен в немската енциклопедия на най-важните за XX век 1000 книги.
" Шлемът на ужаса " (2005), преразказ на легендата за Минотавъра под формата на интернет-чат, е част от плана " Митове " на шотландското издателство Canongate, в който вземат участие Карън Армстронг, Маргарет Атууд, Джанет Уинтерсън, Олга Токарчук, Дубравка Угрешич, Кристин Димитрова и други
Като преводач на книгите на Карлос Кастанеда Пелевин и до момента резервира интереса си към езотеричното познание, " промените в съзнанието " и " другите действителности ", провокирани от наркотични халюцинации и компютърния виртуален свят.
Жанровото дефиниране на текстовете на Пелевин е обичайно: разкази, повести, романи, само че по едно и също време с това писателят прибягва към баснята, гротеската, даже вица, както и към новите форми на словесността като компютърните игри, рекламните сюжети и слогани, имиджмейкърските PR занимания и съумява да съчетае несъчетаемото ‒ подигравка и трогателна съвестност, либералност и елитарност. Пелевиновото изкуство е коктейлно, в него има всичко: мит, приказка, фантастика, журналистика, философия, езотерика, история, автобиография.
Произведенията на Пелевин съвсем без изключение са алегории за превръщането на нереалното в действително, за неустойчивостта на границите сред нещата, прекосяването от едно положение в друго, от един статут в различен, за опита на индивида от преходното време, в което няма неприкосновени идеали и висши полезности.
Макар и със доста забавяне, вторият разказ на В. Пелевин " Животът на насекомите " най-накрая излиза и на български език. Заслугата за това е на изд. " Факел експрес ".
Да напомним на читателите и най-фанатичните фенове на Пелевин у нас, че точно списание " Факел ", издание на " Факел експрес ", откри Пелевин за тях преди четвърт век, печатайки редица от надълбоко незнайните му дотогова разкази, международния бестселър " Generation П " и голям брой други негови типичен към този момент текстове. Едва по-късно в гонитбата за бърз комерсиален триумф българските издателства се насочиха към творбите от по-късния му интервал, някои от които рецензията слага надалеч под нивото на първите му звездни литературни завоевания.
В едно обаче тя остава единомислеща през днешния ден: " Животът на насекомите " е един от най-важните и органични за по-нататъшното творчество на създателя романи.
Публикуван в началото в сп. " Знамя ", романът получава премията на списанието за 1993 година за " най-хубавото художествено произведение за живота и невероятните завършения на демокрацията в Русия ".
" Животът на насекомите " е проницателен, лиричен и печален. Определян като разказ антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, главозамавайща измислица, " пастиш " и " колаж ", той е кондензиран с надълбоко философско наличие, в което човешкото начало влиза в екзистенциален спор с парадокса, жестокостта и безсмислието на битието, показвайки ни го в неговото разнообразие, постоянно придвижване, външни и вътрешни метаморфози.
Превод от съветски Иван Тотоманов
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Виктор Пелевин
" Животът на насекомите "
Пътят минаваше около бездънен ров с руините на недостроена постройка. В пукнатините на стените растяха плевели и шубраци, имаше даже няколко дръвчета и изглеждаше, че това не е строителен ров, а гроб на починала постройка или разкопки на античен град.
Сам се любуваше на гледката и мълчеше; Наташа също мълчеше.
– Да – сподели Сам, когато отминаха изкопа. – Невероятно. Забелязах нещо необичайно в страната ви. Русия е Третият Рим, нали?
– Именно – сподели Наташа. – Третият. И също така Вторият Израил. Иван Грозни го е споделил. Четох го във вестника.
– Имам поради, че в случай че в това наименование обърнем втората дума на назад, става доста забавно.
Получава се " мир ", което значи и " свят ".
– В Ялта – сподели Наташа, – на три часа отсам с катера, има въжена линия. Тръгва от крайбрежната и се качваш с нея на планината. Там вдигали замък някакъв, а може би музей на Ленин, не знам. И след това го зарязали. Останали са единствено колоните и част от покрива.
Всичко е голямо – а към него голямо празно място, цялостно с отпадъци. Все едно някакъв занемарен храм.
Да, тъкмо по този начин – Третият Рим. Сам, а вие в първия били ли сте?
Сам кимна и Наташа тихичко въздъхна. После сподели:
– Стигнахме. Тук се качваме.
Асфалтовата алея излизаше до дълга постройка, в която имаше магазин и някакво незнайно какво заведение с името " Вълна ", пред което се грееха на слънце две мутри с маратонки и спортни екипи " Адидас ". Изпод навеса на автобусната спирка насреща в Наташа и Сам се блещеха няколко кльощави южни бабички. Наташа подвигна ръка и отдолу под сянката на върбите до спирката се появи остаряла сива волга с еленче на предния похлупак. Наташа се наведе към прозорчето, поговори с водача, обърна се към Сам и кимна.
Шофьорът беше с дълги рижи мустаци, които стърчаха встрани малко несиметрично, все едно преди малко е спрял да обследва нещо с тях, а в колата миришеше на бензин и презрели праскови. Волгата направи няколко завоя сред ниски бели къщи, засенчени от ябълки и круши, и излезе на прашен макадам. Шофьорът натисна газта и пейзажът зад задното стъкло се скри в гъсти кълбета жълт прахуляк – множеството влизаха през прозорците.
Сам се закашля, закри устата си с ръка и Наташа видя, че устните му се източват в дълга тръбичка. Като се преструваше, че подвига нещо от пода, той се наведе към предната седалка, намигна съзаклятнически на Наташа и є направи знак да мълчи, като подвигна пръст пред към този момент образуващите му хобот устни. Наташа кимна. Хоботът на Сам се изостри на върха и елементарно проби гърба на предната седалка. Шофьорът трепна и изгледа малко разтревожено пасажерите си в продълговатото огледалце над кормилото.
– Сериозно ли мислите, Сам, че ние сме Третият свят? – попита Наташа, с цел да отвлече вниманието на водача.
– Отчасти да – отвърна Сам, без да се изправя. – В това няма нищо обидно. Стига да не се наскърбяваме на обстоятелствата, несъмнено.
– Някак си не мога да привикна...
– Ще се наложи да свикнете. Това е геополитическа действителност. Защото Русия е доста бедна страна. И Украйна също. При вас... по какъв начин се споделяше... земята не ражда. Дори да вземем да вземем за пример най-плодородните почви някъде в Кубан, да речем, това е нищо в съпоставяне със земята, да кажем, в Охайо...
Сам го произнесе " ох-хай-йо " и звукът беше подобен, все едно можеш да го намажеш като масълце на филийка – и незабавно стана ясно какъв брой е плодородна земята в щата Охайо.
– Какъв ти Трети свят – сподели с мъка водачът и раздвижи неестествено мустаци. – Продадоха ни. Точно по този начин, всичко продадоха. С ракетите и флота заедно. Кръвчицата ни изпиха.
– Кой да ни е продал? – попита Наташа. – И на кого?
– Знае се то кой – с уверена ненавист сподели водачът. – И на кои. Добре де, флота че го продадоха – продадоха го, но за какво и достойнството ни да продават...
Сам изсумтя нещо и водачът махна неенергично с ръка и изсумтя:
– Отзад ни го нахакаха.
И млъкна.
Постепенно лицето му пребледня, а очите му, допреди шарещи нащрек, станаха мътни и безразлични. Лицето на Сам, в противен случай, се зачерви, все едно преди малко е излязъл от банята след парещ душ. Той измъкна устните си от гърба на седалката, облегна се на своята и се усмихна на Наташа. Наташа концентрирано мълчеше.
– Наташа, да не ви наскърбих? – попита Сам.
– С какво?
– Ами, с Третия свят.
– О, не, Сам. Просто като дребна ме плашеха с римската цифра три. Но мен въобще не ме е боязън от нея. И нямам никаква причина да се наскърбявам. Аз не съм Русия. Аз съм си Наташа.
– Наташа – сподели Сам. – Много красиво име. Може ли да минем на " ти "?
– С наслаждение – сподели Наташа.
От двете страни на пътя се точеха лозя. Когато лозята свършиха, отляво отново се появи морето. Сам
отвори куфарчето, извади дребна стъкленица, изплю в нея малко алена течност, затвори капачето и пусна стъкленицата отново в куфарчето. През това време Наташа мислеше с напрежение – даже сред веждите ѝ се очерта красива бръчица. Сам я погледна, усмихна се и попита:
– Всичко окей ли е?
– О, да. – Наташа също му се усмихна. – Но си мисля за нещо. Да речем, че Първият свят – това е Америка, Япония също, и Европа вероятно. А Третият сме ние – Третият Рим, Африка и може би Полша. Кой е тогава Вторият свят?
– Вторият? – учудено попита Сам. – Хм. Не знам. Наистина забавно. Трябва да забележим от кое място се е взело това име. Вероятно просто няма никакъв Втори свят.
Погледна през прозореца и видя високо в небето сребрист триъгълник – може би беше делтапланът, който бе гледал от масата в ресторанта, може би беше различен, тъкмо подобен.
– Друго не мога да схвана – сподели той. – Къде отиваме?
– Да обядваме – сподели Наташа.
– Вече се нахраних – сподели Сам.
– Ами тогава да спрем тук – предложи Наташа. – Тук е доста красиво, жив човек няма. Може да се изкъпем.
Сам преглътна слюнката си, след това сподели на водача:
– Спрете, в случай че обичате. Ще слезем тук.
– Ваша си работа – намусено сподели водачът. – Само ми дайте петте $, дето ми ги обещахте.
Волгата спря, Сам слезе и извади портфейла си.
– Матрьошки не ви ли трябват? – попита водачът.
– Какви? – попита Сам.
– Всякакви имам. Горбачов, Елцин.
Сам поклати глава негативно, подаде му петте $ и сподели:
– Ако ви сърби гърбът, разтрийте го с одеколон.
Шофьорът все по този начин намусено кимна. После обърна – волгата посипа Сам и Наташа с жълт прахуляк – и подкара назад.
Стана безшумно. Сам и Наташа потеглиха по лъкатушещата надолу по каменистия скат пътечка. Вървяха безмълвно, тъй като пътечката беше доста тясна и трябваше да внимават къде стъпват.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (780)
Докато пиша, не мисля за читателя, в процеса на работа не ме интересува кой ще ме чете. Книгата е моя персонална творба. Всъщност аз дори мразя писателството, като се изключи ония редки мигове, в които изпитвам нещо изключително, което е мъчно да се опише и е доста по-върховно от въздействието на всевъзможни опиати. Мисля, че в случай че си поставите за задача да сте прочут публицист и да пишете бестселъри, пробвайки се да угодите на усета на публиката, вие се лишавате от вълшебството на тъкмо тези мигове.
Виктор Пелевин
В края на 80-те години Виктор Пелевин става прочут, въпреки и на по-ограничена аудитория, като създател на научно-фантастични разкази, оповестени в списание " Химия и жизнь ", което по-това време показва класиците фантасти.
Но още с първите си книги той безусловно взривява съветската литература и стартира да бъде сравняван с Борхес, Чапек, Кафка, М. Еймис, Хемингуей, Джоузеф Хелър...
Сборникът с разкази " Синият фенер " през 1991 година се разграбва незабавно от книжарниците, само че в началото не е видян от литературните критици. Две години по-късно за него създателят получава премията " Малый Буккер ", отличаваща най-интересните и настоящи трендове в съветския книжовен живот. А с романите " Омон Ра " (1992), " Животът на насекомите " (1993), " Чапаев и пустош " (1996) и " Generation П " (1999) става най-ярката литературна звезда на постсъветското потомство и международна звезда.
" Омон Ра " попада в късия лист на британската премия за преводна литература " Independent foreign fiction prize " (1994), а романът " Generation П " е включен в немската енциклопедия на най-важните за XX век 1000 книги.
" Шлемът на ужаса " (2005), преразказ на легендата за Минотавъра под формата на интернет-чат, е част от плана " Митове " на шотландското издателство Canongate, в който вземат участие Карън Армстронг, Маргарет Атууд, Джанет Уинтерсън, Олга Токарчук, Дубравка Угрешич, Кристин Димитрова и други
Като преводач на книгите на Карлос Кастанеда Пелевин и до момента резервира интереса си към езотеричното познание, " промените в съзнанието " и " другите действителности ", провокирани от наркотични халюцинации и компютърния виртуален свят.
Жанровото дефиниране на текстовете на Пелевин е обичайно: разкази, повести, романи, само че по едно и също време с това писателят прибягва към баснята, гротеската, даже вица, както и към новите форми на словесността като компютърните игри, рекламните сюжети и слогани, имиджмейкърските PR занимания и съумява да съчетае несъчетаемото ‒ подигравка и трогателна съвестност, либералност и елитарност. Пелевиновото изкуство е коктейлно, в него има всичко: мит, приказка, фантастика, журналистика, философия, езотерика, история, автобиография.
Произведенията на Пелевин съвсем без изключение са алегории за превръщането на нереалното в действително, за неустойчивостта на границите сред нещата, прекосяването от едно положение в друго, от един статут в различен, за опита на индивида от преходното време, в което няма неприкосновени идеали и висши полезности.
Макар и със доста забавяне, вторият разказ на В. Пелевин " Животът на насекомите " най-накрая излиза и на български език. Заслугата за това е на изд. " Факел експрес ".
Да напомним на читателите и най-фанатичните фенове на Пелевин у нас, че точно списание " Факел ", издание на " Факел експрес ", откри Пелевин за тях преди четвърт век, печатайки редица от надълбоко незнайните му дотогова разкази, международния бестселър " Generation П " и голям брой други негови типичен към този момент текстове. Едва по-късно в гонитбата за бърз комерсиален триумф българските издателства се насочиха към творбите от по-късния му интервал, някои от които рецензията слага надалеч под нивото на първите му звездни литературни завоевания.
В едно обаче тя остава единомислеща през днешния ден: " Животът на насекомите " е един от най-важните и органични за по-нататъшното творчество на създателя романи.
Публикуван в началото в сп. " Знамя ", романът получава премията на списанието за 1993 година за " най-хубавото художествено произведение за живота и невероятните завършения на демокрацията в Русия ".
" Животът на насекомите " е проницателен, лиричен и печален. Определян като разказ антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, главозамавайща измислица, " пастиш " и " колаж ", той е кондензиран с надълбоко философско наличие, в което човешкото начало влиза в екзистенциален спор с парадокса, жестокостта и безсмислието на битието, показвайки ни го в неговото разнообразие, постоянно придвижване, външни и вътрешни метаморфози.
Превод от съветски Иван Тотоманов
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Виктор Пелевин
" Животът на насекомите "
Пътят минаваше около бездънен ров с руините на недостроена постройка. В пукнатините на стените растяха плевели и шубраци, имаше даже няколко дръвчета и изглеждаше, че това не е строителен ров, а гроб на починала постройка или разкопки на античен град.
Сам се любуваше на гледката и мълчеше; Наташа също мълчеше.
– Да – сподели Сам, когато отминаха изкопа. – Невероятно. Забелязах нещо необичайно в страната ви. Русия е Третият Рим, нали?
– Именно – сподели Наташа. – Третият. И също така Вторият Израил. Иван Грозни го е споделил. Четох го във вестника.
– Имам поради, че в случай че в това наименование обърнем втората дума на назад, става доста забавно.
Получава се " мир ", което значи и " свят ".
– В Ялта – сподели Наташа, – на три часа отсам с катера, има въжена линия. Тръгва от крайбрежната и се качваш с нея на планината. Там вдигали замък някакъв, а може би музей на Ленин, не знам. И след това го зарязали. Останали са единствено колоните и част от покрива.
Всичко е голямо – а към него голямо празно място, цялостно с отпадъци. Все едно някакъв занемарен храм.
Да, тъкмо по този начин – Третият Рим. Сам, а вие в първия били ли сте?
Сам кимна и Наташа тихичко въздъхна. После сподели:
– Стигнахме. Тук се качваме.
Асфалтовата алея излизаше до дълга постройка, в която имаше магазин и някакво незнайно какво заведение с името " Вълна ", пред което се грееха на слънце две мутри с маратонки и спортни екипи " Адидас ". Изпод навеса на автобусната спирка насреща в Наташа и Сам се блещеха няколко кльощави южни бабички. Наташа подвигна ръка и отдолу под сянката на върбите до спирката се появи остаряла сива волга с еленче на предния похлупак. Наташа се наведе към прозорчето, поговори с водача, обърна се към Сам и кимна.
Шофьорът беше с дълги рижи мустаци, които стърчаха встрани малко несиметрично, все едно преди малко е спрял да обследва нещо с тях, а в колата миришеше на бензин и презрели праскови. Волгата направи няколко завоя сред ниски бели къщи, засенчени от ябълки и круши, и излезе на прашен макадам. Шофьорът натисна газта и пейзажът зад задното стъкло се скри в гъсти кълбета жълт прахуляк – множеството влизаха през прозорците.
Сам се закашля, закри устата си с ръка и Наташа видя, че устните му се източват в дълга тръбичка. Като се преструваше, че подвига нещо от пода, той се наведе към предната седалка, намигна съзаклятнически на Наташа и є направи знак да мълчи, като подвигна пръст пред към този момент образуващите му хобот устни. Наташа кимна. Хоботът на Сам се изостри на върха и елементарно проби гърба на предната седалка. Шофьорът трепна и изгледа малко разтревожено пасажерите си в продълговатото огледалце над кормилото.
– Сериозно ли мислите, Сам, че ние сме Третият свят? – попита Наташа, с цел да отвлече вниманието на водача.
– Отчасти да – отвърна Сам, без да се изправя. – В това няма нищо обидно. Стига да не се наскърбяваме на обстоятелствата, несъмнено.
– Някак си не мога да привикна...
– Ще се наложи да свикнете. Това е геополитическа действителност. Защото Русия е доста бедна страна. И Украйна също. При вас... по какъв начин се споделяше... земята не ражда. Дори да вземем да вземем за пример най-плодородните почви някъде в Кубан, да речем, това е нищо в съпоставяне със земята, да кажем, в Охайо...
Сам го произнесе " ох-хай-йо " и звукът беше подобен, все едно можеш да го намажеш като масълце на филийка – и незабавно стана ясно какъв брой е плодородна земята в щата Охайо.
– Какъв ти Трети свят – сподели с мъка водачът и раздвижи неестествено мустаци. – Продадоха ни. Точно по този начин, всичко продадоха. С ракетите и флота заедно. Кръвчицата ни изпиха.
– Кой да ни е продал? – попита Наташа. – И на кого?
– Знае се то кой – с уверена ненавист сподели водачът. – И на кои. Добре де, флота че го продадоха – продадоха го, но за какво и достойнството ни да продават...
Сам изсумтя нещо и водачът махна неенергично с ръка и изсумтя:
– Отзад ни го нахакаха.
И млъкна.
Постепенно лицето му пребледня, а очите му, допреди шарещи нащрек, станаха мътни и безразлични. Лицето на Сам, в противен случай, се зачерви, все едно преди малко е излязъл от банята след парещ душ. Той измъкна устните си от гърба на седалката, облегна се на своята и се усмихна на Наташа. Наташа концентрирано мълчеше.
– Наташа, да не ви наскърбих? – попита Сам.
– С какво?
– Ами, с Третия свят.
– О, не, Сам. Просто като дребна ме плашеха с римската цифра три. Но мен въобще не ме е боязън от нея. И нямам никаква причина да се наскърбявам. Аз не съм Русия. Аз съм си Наташа.
– Наташа – сподели Сам. – Много красиво име. Може ли да минем на " ти "?
– С наслаждение – сподели Наташа.
От двете страни на пътя се точеха лозя. Когато лозята свършиха, отляво отново се появи морето. Сам
отвори куфарчето, извади дребна стъкленица, изплю в нея малко алена течност, затвори капачето и пусна стъкленицата отново в куфарчето. През това време Наташа мислеше с напрежение – даже сред веждите ѝ се очерта красива бръчица. Сам я погледна, усмихна се и попита:
– Всичко окей ли е?
– О, да. – Наташа също му се усмихна. – Но си мисля за нещо. Да речем, че Първият свят – това е Америка, Япония също, и Европа вероятно. А Третият сме ние – Третият Рим, Африка и може би Полша. Кой е тогава Вторият свят?
– Вторият? – учудено попита Сам. – Хм. Не знам. Наистина забавно. Трябва да забележим от кое място се е взело това име. Вероятно просто няма никакъв Втори свят.
Погледна през прозореца и видя високо в небето сребрист триъгълник – може би беше делтапланът, който бе гледал от масата в ресторанта, може би беше различен, тъкмо подобен.
– Друго не мога да схвана – сподели той. – Къде отиваме?
– Да обядваме – сподели Наташа.
– Вече се нахраних – сподели Сам.
– Ами тогава да спрем тук – предложи Наташа. – Тук е доста красиво, жив човек няма. Може да се изкъпем.
Сам преглътна слюнката си, след това сподели на водача:
– Спрете, в случай че обичате. Ще слезем тук.
– Ваша си работа – намусено сподели водачът. – Само ми дайте петте $, дето ми ги обещахте.
Волгата спря, Сам слезе и извади портфейла си.
– Матрьошки не ви ли трябват? – попита водачът.
– Какви? – попита Сам.
– Всякакви имам. Горбачов, Елцин.
Сам поклати глава негативно, подаде му петте $ и сподели:
– Ако ви сърби гърбът, разтрийте го с одеколон.
Шофьорът все по този начин намусено кимна. После обърна – волгата посипа Сам и Наташа с жълт прахуляк – и подкара назад.
Стана безшумно. Сам и Наташа потеглиха по лъкатушещата надолу по каменистия скат пътечка. Вървяха безмълвно, тъй като пътечката беше доста тясна и трябваше да внимават къде стъпват.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (780)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ