Откъс от "Жената на прозореца" на Ей Джей Фин
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Жената на прозореца ", с създател Ей Джей Фин, възложен от Издателство " Сиела ".
" Жената на прозореца " от Ей Джей Фин – книгата, която изпревари Дан Браун!
Трилърът, който дебютира преди всичко в класацията на " Ню Йорк Таймс ", за пръв път на български!
За пръв път на български език излиза " Жената на прозореца " от Ей Джей Дин (псевдонима, зад който се крие редактора на издателство William Morrow Даниел Малори) – първият дебют от близо десетилетие, който оглавява влиятелната ранглиста на " Ню Йорк Таймс " още с излизането си на пазара.
Книгата остава на тази позиция цели четири седмици, изпреварвайки по продажби " Произход " на Дан Браун и е посрещната с положителни рецензии от писатели като Стивън Кинг, Джилиан Фин и Рут Уеър.
Романът е въодушевен от класическите филми ноар, изпълнен е с препратки към паметни ленти на Алфред Хичкок и припомня за нашумелите през последното десетилетие психотрилъри като " Не казвай довиждане ", чийто създател – Джилиан Флин, назова " Жената на прозореца " " ноар за новото хилядолетие ".
Анна Фокс се е затворила в дома си в Ню Йорк и не смее да излезе на открито. Тя страда от агорафобия и прекарва дните си в пиянство на вино, гледане на остарели филми и мемоари за по-добри времена. Докато шпионира живота на своите съседи, тя става очевидец на закононарушение.
Дали в действителност е видяла това, което си мисли, че е видяла? Дали страда от параноя, или нещо злокобно в действителност се случва напълно покрай нея. Кое е същинско и кое – плод на нейното въображение и на злоупотребата с медикаменти и алкохол?
Докато Анна се пробва да си отговори на този въпрос и да реши пъзела, светът ѝ стартира да се разрушава към нея.
В този вълнуващ диаболичен трилър, в духа на Агата Кристи, нищо не е такова, каквото наподобява!
В рамките на първите три месеца от излизането си книгата се продава в над 1 милион копия на англоезичния пазар, а правата на романа са продадени за издаване на цели 40 езика, както и за филмиране – от FOX.
Вече стана ясно и името на режисьора, който ще екранизира историята на Анна. Това е носителят на БАФТА и номинация за " Златен глобус " Джо Райт, който стои зад филми като " Изкупление ", " Гордост и предубеждения ", както и спечелилия две награди " Оскар " за 2017 година – " Най-мрачният час ". Сценарист ще бъде награденият с " Пулицър " и " Тони " драматург Трейси Летс.
" Жената на прозореца " е една от тези редки книги, които човек в действителност не може да остави. Писането е безпрепятствено и в множеството случаи – удивително. Начинът, по който Фин разиграва тази изцяло истинска история на фона на фон от филм ноар доставя наслаждение, само че и смразява "
Стивън Кинг
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Жената на прозореца " от Ей Джей Фин
НЕДЕЛЯ
24 октомври
ЕДНО
Мъжът є ще се върне всеки миг. Този път ще я спипа.
На номер 212 не се вижда нито скъсано перде, нито провиснала щора. В ръждивочервената къща до напълно наскоро живееха новобрачните Мотс, до момента в който не се отбракуваха. Не ги познавах двамата Мотс, само че понякога ги ревизирам онлайн: неговия профил в LinkedIn, нейната фейсбук страница. Сватбеният им лист още е деен на уеб страницата на " Мейсис ". Още мога да им купя сервиз за хранене.
Както споделих, прозорците са голи-голенички. Така че номер 212 ме зяпа жалко през улицата, ръждив и неприветлив, и аз го зяпам, до момента в който следя по какъв начин стопанката на къщата вкарва строителния бизнесмен в спалнята за посетители. Има нещо в тая къща. Любовта отива там да почине.
Тя е чаровна, същинска червенокоска с тревистозелени очи и архипелаг от дребни лунички, пръснати по гърба є. Много по-хубава е от мъжа си, някой си доктор Джон Милър, психиатър – не е за поверие, само че предлага фамилна терапия и е един от 436 хиляди джонмилъровци онлайн. Специално този субект работи някъде към Грамърси парк и не приема здравни осигуровки. По нотариален акт е платил 3,6 милиона $ за къщата. Явно бизнесът му върви добре.
За жена му знам хем повече, хем по-малко. Не е огромна къщовница, както към този момент се разбра. Милърови се реалокираха преди осем седмици, а прозорците още са голи-голенички, тц-тц. Три пъти седмично върви на йога, подскача надолу по входните стъпала, стиснала под мишница навитото вълшебно чердже, с тънките си крачета, крепко пристегнати в чеп " Лулулемън ". Вероятно работи в някоя благотворителна организация, тъй като всеки понеделник и петък излиза почти по времето, когато ставам, и се прибира към пет-пет и половина, тъкмо когато се подготвям за вечерния филм. (Изборът ми за довечера, за n-ти път е " Мъжът който знае прекомерно доста ". Аз пък съм дамата, която вижда прекомерно доста.)
Забелязах, че следобяд обича да пие по едно пиво, също като мен. Дали и заран пие по едно? Също като мен?
Възрастта є обаче е тайнственост, въпреки че несъмнено е по-млада от доктор Милър; по-млада е и от мен (и по-гъвкава); по отношение на името є, мога единствено да предсказвам. Мисля за нея като за Рита, тъй като наподобява на Рита Хейуърт от " Гилда ". " Ни минимум не ме интересува " – обичам тази имитация.
Аз самата доста се интересувам. Не от тялото є – бледата извивка на гръбнака, лопатките, прекършени като крилца, сутиенът в бебешкосиньо, притиснал гърдите є: щом влязат в кадър, поглеждам встрани – не, интересува ме животът, който води. Животите. С два повече от мен.
Преди минута мъжът є се появи зад ъгъла, таман минаваше дванайсет, малко откакто тя затвори компактно външната врата, съпроводена от бизнесмена. Това е особеност: в неделя доктор Милър се прибира у дома в три и петнайсет, без изключение.
Сега обаче положителният лекар крачи по тротоара, издиша на тласъци, размахва куфарче в ръка, сватбената му халка проблясва. Насочвам обектива към краката му и приближавам: оксфордки с връзки, с цвят на биволска кръв, излъскани до искра, притеглят есенната светлина и я подритват назад при всяка крачка.
Вдигам камерата към главата му. Моят " Никон D5500 " не изпуска нищо, не и с този обектив: сивкава сплъстена коса, тънки евтини рамки на очилата, островчета набола козина във вдлъбнатинките на бузите. Явно се грижи повече за обувките, в сравнение с за лицето си.
Обратно към номер 212, където Рита и предприемачът прибързано се събличат. Бих могла да взема номера от " Справки ", да се обадя в къщата, да я предупредя. Няма да го направя. Наблюдението е като естествена снимка: не безпокоиш дивите животни.
Д-р Милър е може би на половин минута от входната врата. Устните на жена му оставят лъскава алена диря по врата на бизнесмена. Сега и блузата отпътува.
Прави още четири крачки. Пет, шест, седем. Остават двадесет секунди, не повече.
Тя захапва вратовръзката му със зъби, ухилва се. Ръцете му се борят с ризата. Той ближе ухото є.
Мъжът є прескача една счупена плоча на тротоара. Петнайсет секунди.
Почти слушам по какъв начин измъква вратовръзката отдолу под яката на ризата му. Запраща я на другия завършек на стаята.
Десет секунди. Приближавам още веднъж, наставката на обектива безусловно трепери. Ръката му потъва в джоба, изплува оттова с връзка ключове. Седем секунди.
Тя разпуска конската си опашка, косата є се разпилява по раменете.
Три секунди. Той изкачва входните стъпала.
Тя обгръща ръце към врата му и го целува надълбоко.
Той пъха ключа в ключалката. Превърта.
Приближавам върху лицето є. Очите є ненадейно се уголемяват, чула е.
Щраквам за фотография.
И тогава капакът на куфарчето му зяпва отворен.
Отвътре се изсипват листове хартия, вятърът ги разпилява по тротоара. Завъртам камерата към доктор Милър и хващам късото " по дяволите ", което изкривява устните му; той поставя куфарчето на стъпалата, затиска няколко листа с излъсканата си обувка, другите сграбчва с ръце. Един отлетял лист се е заклещил сред клоните на дървото. Той не го вижда.
Обратно върху Рита, тя напъхва ръце в ръкавите на блузата, прибира косата си. Изскача от стаята. Изоставен, предприемачът скача от леглото, докопва вратовръзката си. Напъхва я в джоба.
Издишам, въздухът излиза от гърдите ми шумно като от спихнат балон. Не съм усетила, че съм спряла да вдишвам.
Входната врата се отваря: Рита се спуска бързо по стъпалата и извиква името на мъжа си. Той се обръща; допускам, че се усмихва – не мога да видя. Тя се навежда, събира няколко листа от тротоара.
Предприемачът се появява на вратата с една ръка надълбоко в джоба, другата е вдигната за привет. Д-р Милър също му помахва. Изкачва се до входната площадка, подвига куфарчето и двамата мъже се здрависват. Те влизат вътре, последвани от Рита.
E, може би идващия път.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (891)
" Жената на прозореца " от Ей Джей Фин – книгата, която изпревари Дан Браун!
Трилърът, който дебютира преди всичко в класацията на " Ню Йорк Таймс ", за пръв път на български!
За пръв път на български език излиза " Жената на прозореца " от Ей Джей Дин (псевдонима, зад който се крие редактора на издателство William Morrow Даниел Малори) – първият дебют от близо десетилетие, който оглавява влиятелната ранглиста на " Ню Йорк Таймс " още с излизането си на пазара.
Книгата остава на тази позиция цели четири седмици, изпреварвайки по продажби " Произход " на Дан Браун и е посрещната с положителни рецензии от писатели като Стивън Кинг, Джилиан Фин и Рут Уеър.
Романът е въодушевен от класическите филми ноар, изпълнен е с препратки към паметни ленти на Алфред Хичкок и припомня за нашумелите през последното десетилетие психотрилъри като " Не казвай довиждане ", чийто създател – Джилиан Флин, назова " Жената на прозореца " " ноар за новото хилядолетие ".
Анна Фокс се е затворила в дома си в Ню Йорк и не смее да излезе на открито. Тя страда от агорафобия и прекарва дните си в пиянство на вино, гледане на остарели филми и мемоари за по-добри времена. Докато шпионира живота на своите съседи, тя става очевидец на закононарушение.
Дали в действителност е видяла това, което си мисли, че е видяла? Дали страда от параноя, или нещо злокобно в действителност се случва напълно покрай нея. Кое е същинско и кое – плод на нейното въображение и на злоупотребата с медикаменти и алкохол?
Докато Анна се пробва да си отговори на този въпрос и да реши пъзела, светът ѝ стартира да се разрушава към нея.
В този вълнуващ диаболичен трилър, в духа на Агата Кристи, нищо не е такова, каквото наподобява!
В рамките на първите три месеца от излизането си книгата се продава в над 1 милион копия на англоезичния пазар, а правата на романа са продадени за издаване на цели 40 езика, както и за филмиране – от FOX.
Вече стана ясно и името на режисьора, който ще екранизира историята на Анна. Това е носителят на БАФТА и номинация за " Златен глобус " Джо Райт, който стои зад филми като " Изкупление ", " Гордост и предубеждения ", както и спечелилия две награди " Оскар " за 2017 година – " Най-мрачният час ". Сценарист ще бъде награденият с " Пулицър " и " Тони " драматург Трейси Летс.
" Жената на прозореца " е една от тези редки книги, които човек в действителност не може да остави. Писането е безпрепятствено и в множеството случаи – удивително. Начинът, по който Фин разиграва тази изцяло истинска история на фона на фон от филм ноар доставя наслаждение, само че и смразява "
Стивън Кинг
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Жената на прозореца " от Ей Джей Фин
НЕДЕЛЯ
24 октомври
ЕДНО
Мъжът є ще се върне всеки миг. Този път ще я спипа.
На номер 212 не се вижда нито скъсано перде, нито провиснала щора. В ръждивочервената къща до напълно наскоро живееха новобрачните Мотс, до момента в който не се отбракуваха. Не ги познавах двамата Мотс, само че понякога ги ревизирам онлайн: неговия профил в LinkedIn, нейната фейсбук страница. Сватбеният им лист още е деен на уеб страницата на " Мейсис ". Още мога да им купя сервиз за хранене.
Както споделих, прозорците са голи-голенички. Така че номер 212 ме зяпа жалко през улицата, ръждив и неприветлив, и аз го зяпам, до момента в който следя по какъв начин стопанката на къщата вкарва строителния бизнесмен в спалнята за посетители. Има нещо в тая къща. Любовта отива там да почине.
Тя е чаровна, същинска червенокоска с тревистозелени очи и архипелаг от дребни лунички, пръснати по гърба є. Много по-хубава е от мъжа си, някой си доктор Джон Милър, психиатър – не е за поверие, само че предлага фамилна терапия и е един от 436 хиляди джонмилъровци онлайн. Специално този субект работи някъде към Грамърси парк и не приема здравни осигуровки. По нотариален акт е платил 3,6 милиона $ за къщата. Явно бизнесът му върви добре.
За жена му знам хем повече, хем по-малко. Не е огромна къщовница, както към този момент се разбра. Милърови се реалокираха преди осем седмици, а прозорците още са голи-голенички, тц-тц. Три пъти седмично върви на йога, подскача надолу по входните стъпала, стиснала под мишница навитото вълшебно чердже, с тънките си крачета, крепко пристегнати в чеп " Лулулемън ". Вероятно работи в някоя благотворителна организация, тъй като всеки понеделник и петък излиза почти по времето, когато ставам, и се прибира към пет-пет и половина, тъкмо когато се подготвям за вечерния филм. (Изборът ми за довечера, за n-ти път е " Мъжът който знае прекомерно доста ". Аз пък съм дамата, която вижда прекомерно доста.)
Забелязах, че следобяд обича да пие по едно пиво, също като мен. Дали и заран пие по едно? Също като мен?
Възрастта є обаче е тайнственост, въпреки че несъмнено е по-млада от доктор Милър; по-млада е и от мен (и по-гъвкава); по отношение на името є, мога единствено да предсказвам. Мисля за нея като за Рита, тъй като наподобява на Рита Хейуърт от " Гилда ". " Ни минимум не ме интересува " – обичам тази имитация.
Аз самата доста се интересувам. Не от тялото є – бледата извивка на гръбнака, лопатките, прекършени като крилца, сутиенът в бебешкосиньо, притиснал гърдите є: щом влязат в кадър, поглеждам встрани – не, интересува ме животът, който води. Животите. С два повече от мен.
Преди минута мъжът є се появи зад ъгъла, таман минаваше дванайсет, малко откакто тя затвори компактно външната врата, съпроводена от бизнесмена. Това е особеност: в неделя доктор Милър се прибира у дома в три и петнайсет, без изключение.
Сега обаче положителният лекар крачи по тротоара, издиша на тласъци, размахва куфарче в ръка, сватбената му халка проблясва. Насочвам обектива към краката му и приближавам: оксфордки с връзки, с цвят на биволска кръв, излъскани до искра, притеглят есенната светлина и я подритват назад при всяка крачка.
Вдигам камерата към главата му. Моят " Никон D5500 " не изпуска нищо, не и с този обектив: сивкава сплъстена коса, тънки евтини рамки на очилата, островчета набола козина във вдлъбнатинките на бузите. Явно се грижи повече за обувките, в сравнение с за лицето си.
Обратно към номер 212, където Рита и предприемачът прибързано се събличат. Бих могла да взема номера от " Справки ", да се обадя в къщата, да я предупредя. Няма да го направя. Наблюдението е като естествена снимка: не безпокоиш дивите животни.
Д-р Милър е може би на половин минута от входната врата. Устните на жена му оставят лъскава алена диря по врата на бизнесмена. Сега и блузата отпътува.
Прави още четири крачки. Пет, шест, седем. Остават двадесет секунди, не повече.
Тя захапва вратовръзката му със зъби, ухилва се. Ръцете му се борят с ризата. Той ближе ухото є.
Мъжът є прескача една счупена плоча на тротоара. Петнайсет секунди.
Почти слушам по какъв начин измъква вратовръзката отдолу под яката на ризата му. Запраща я на другия завършек на стаята.
Десет секунди. Приближавам още веднъж, наставката на обектива безусловно трепери. Ръката му потъва в джоба, изплува оттова с връзка ключове. Седем секунди.
Тя разпуска конската си опашка, косата є се разпилява по раменете.
Три секунди. Той изкачва входните стъпала.
Тя обгръща ръце към врата му и го целува надълбоко.
Той пъха ключа в ключалката. Превърта.
Приближавам върху лицето є. Очите є ненадейно се уголемяват, чула е.
Щраквам за фотография.
И тогава капакът на куфарчето му зяпва отворен.
Отвътре се изсипват листове хартия, вятърът ги разпилява по тротоара. Завъртам камерата към доктор Милър и хващам късото " по дяволите ", което изкривява устните му; той поставя куфарчето на стъпалата, затиска няколко листа с излъсканата си обувка, другите сграбчва с ръце. Един отлетял лист се е заклещил сред клоните на дървото. Той не го вижда.
Обратно върху Рита, тя напъхва ръце в ръкавите на блузата, прибира косата си. Изскача от стаята. Изоставен, предприемачът скача от леглото, докопва вратовръзката си. Напъхва я в джоба.
Издишам, въздухът излиза от гърдите ми шумно като от спихнат балон. Не съм усетила, че съм спряла да вдишвам.
Входната врата се отваря: Рита се спуска бързо по стъпалата и извиква името на мъжа си. Той се обръща; допускам, че се усмихва – не мога да видя. Тя се навежда, събира няколко листа от тротоара.
Предприемачът се появява на вратата с една ръка надълбоко в джоба, другата е вдигната за привет. Д-р Милър също му помахва. Изкачва се до входната площадка, подвига куфарчето и двамата мъже се здрависват. Те влизат вътре, последвани от Рита.
E, може би идващия път.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (891)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ