"Изкуството да воюваш" от Андрю Робъртс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Изкуството да воюваш ", с създател Андрю Робъртс, възложен от издателство " Сиела "
" Изкуството да воюваш " от Андрю Робъртс - водачите, създавали история!
Как верните или неправилните решения на решителните водачи оформят пътя на човешката история.
На пазара към този момент можете да намерите " Изкуството да воюваш " на английския професор по история Андрю Робъртс - сложен и нюансиран портрет на девет от най-добре познатите международни водачи, водили своите народи през тежки тествания.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Изкуството да воюваш " на Андрю Робъртс
ГЛАВОБЛЪСКАНИЦАТА НА ЛИДЕРСТВОТО
Как може един човек да води 100 души? Това бе измежду тематиките за есе на тричасовия ми изпит за постъпване в Кеймбридж през 1981 година Оттогава въпросът не е спирал да ме вълнува. В последна сметка изкуството на водачеството е това, което изяснява по какъв начин не 100, а хиляда, 100 хиляди, милион, а в тази ситуация на Индия и Китай даже милиард мъже и дами могат да бъдат ръководени, за положително или зло.
Началото на тази книга бе сложено от поредност мои лекции, отдадени на това по какъв начин войната изисква - и разкрива - най-положителните и негативните качества на водачите. Реших да се концентрирам върху девет велики и значими персони и да извадя на показ способността им за управление с вярата, че посред им има задоволително общи черти, от които да се поучим и в спокойно време.
Ние сме склонни да мислим за водачество като нещо хубаво по своята същина, само че както сочат образците с Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, то в действителност е неутрално в морално отношение. Способно е да поведе човечеството както към мрачни пропасти, по този начин и към слънчеви морави. То е могъща, многолика мощ и може би един ден ще съжаляваме, че в миналото е имало метод даже 100 души да бъдат водени от един човек. Междувременно, както при смъртоносните болести или нуклеарния разпад, би трябвало ясно да осъзнаем същността му и да се опитаме да я насочим към положително, както при останалите седем герои от книгата.
Всеки от деветимата има непоклатима убеденост в себе си - наложителен признак на великия водач по време на война. В някои случаи, както е при Уинстън Чърчил, тя произтича от потекло и образование, насаждащи още от люлката убеждението, че си роден да водиш и управляваш. В други, както при Наполеон, тя произтича от осъзнаване на личните забележителни качества и разсъдък по време на юношеството.
Маргарет Тачър наближава междинна възраст, когато излиза наяве, че може да управлява по-добре от множеството мъже в близост. Самочувствието на Хитлер пораства на фона на резултата, който изпълненото му с възмущение и ненавист слово оказва върху непокорен настроените тълпи от безработни някогашни бойци в баварските бирарии през 20-те години на XX век. Разочарованията и неуспехите не пречупват тези водачи - в противен случай, каляват характерите им. Неуспехът не е нещо съдбовно, а единствено случай, урок за в бъдеще.
Всички те имат вяра и че имат задача за осъществяване, която постоянно надвишава по мащаби съответната война. За Сталин това е международната победа на марксизма-ленинизма, за Нелсън - цялостното заличаване на правилата на Френската гражданска война, а за Хитлер - триумфът на арийската раса посредством послушание на всички останали. И тримата се провалят, както и Уинстън Чърчил в устрема си да предотврати по този начин наречената от него " разпродажба на английската империя ". Затова пък Шарл дьо Гол съумява да възвърне достойнството на Франция след злополуката от 1940 година, Маргарет Тачър да спре привидно необратимия крах на Британия, а Дуайт Айзенхауер - да освободи Западна Европа.
Частите следват почти последователен ред, тъй като някои от тези персони се учат от своите прародители. Нишката от Нелсън, през Чърчил, до Тачър да вземем за пример е явна, както и тази от Наполеон до Чърчил. Почти всички те, като се изключи Сталин, четат интензивно исторически и биографични съчинения на млади години и се слагат в подтекста на героите от съответните страни. Дори Адолф Хитлер се преглежда като втори Арминий и кръщава интервенцията по нахлуването в Русия на немския император от XII век Фридрих I, прочут като Барбароса (Червената брада).
В своята книга " Лидерите " президентът Ричард Никсън отбелязва какъв брой доста от тези, наградени с Медала на достойнството, наподобяват изцяло елементарни хора, до момента в който не проявят висша смелост при изключителни условия. Без тези условия те не биха посочили своята храброст. Той заключава, че " предизвикването на войната изкарва на напред във времето качества, които елементарно могат да се измерят.
Предизвикателствата на мира може да са огромни, само че триумфът на водача над тях не е нито толкоз забележим, нито толкоз трагичен ". Затова е съвсем невероятно министър председателят на Люксембург да вземем за пример да остави знаменателна следа в историята в мирни времена. Може да е печална констатация за човешката природа, само че е истина.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
" Изкуството да воюваш " от Андрю Робъртс - водачите, създавали история!
Как верните или неправилните решения на решителните водачи оформят пътя на човешката история.
На пазара към този момент можете да намерите " Изкуството да воюваш " на английския професор по история Андрю Робъртс - сложен и нюансиран портрет на девет от най-добре познатите международни водачи, водили своите народи през тежки тествания.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Изкуството да воюваш " на Андрю Робъртс
ГЛАВОБЛЪСКАНИЦАТА НА ЛИДЕРСТВОТО
Как може един човек да води 100 души? Това бе измежду тематиките за есе на тричасовия ми изпит за постъпване в Кеймбридж през 1981 година Оттогава въпросът не е спирал да ме вълнува. В последна сметка изкуството на водачеството е това, което изяснява по какъв начин не 100, а хиляда, 100 хиляди, милион, а в тази ситуация на Индия и Китай даже милиард мъже и дами могат да бъдат ръководени, за положително или зло.
Началото на тази книга бе сложено от поредност мои лекции, отдадени на това по какъв начин войната изисква - и разкрива - най-положителните и негативните качества на водачите. Реших да се концентрирам върху девет велики и значими персони и да извадя на показ способността им за управление с вярата, че посред им има задоволително общи черти, от които да се поучим и в спокойно време.
Ние сме склонни да мислим за водачество като нещо хубаво по своята същина, само че както сочат образците с Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, то в действителност е неутрално в морално отношение. Способно е да поведе човечеството както към мрачни пропасти, по този начин и към слънчеви морави. То е могъща, многолика мощ и може би един ден ще съжаляваме, че в миналото е имало метод даже 100 души да бъдат водени от един човек. Междувременно, както при смъртоносните болести или нуклеарния разпад, би трябвало ясно да осъзнаем същността му и да се опитаме да я насочим към положително, както при останалите седем герои от книгата.
Всеки от деветимата има непоклатима убеденост в себе си - наложителен признак на великия водач по време на война. В някои случаи, както е при Уинстън Чърчил, тя произтича от потекло и образование, насаждащи още от люлката убеждението, че си роден да водиш и управляваш. В други, както при Наполеон, тя произтича от осъзнаване на личните забележителни качества и разсъдък по време на юношеството.
Маргарет Тачър наближава междинна възраст, когато излиза наяве, че може да управлява по-добре от множеството мъже в близост. Самочувствието на Хитлер пораства на фона на резултата, който изпълненото му с възмущение и ненавист слово оказва върху непокорен настроените тълпи от безработни някогашни бойци в баварските бирарии през 20-те години на XX век. Разочарованията и неуспехите не пречупват тези водачи - в противен случай, каляват характерите им. Неуспехът не е нещо съдбовно, а единствено случай, урок за в бъдеще.
Всички те имат вяра и че имат задача за осъществяване, която постоянно надвишава по мащаби съответната война. За Сталин това е международната победа на марксизма-ленинизма, за Нелсън - цялостното заличаване на правилата на Френската гражданска война, а за Хитлер - триумфът на арийската раса посредством послушание на всички останали. И тримата се провалят, както и Уинстън Чърчил в устрема си да предотврати по този начин наречената от него " разпродажба на английската империя ". Затова пък Шарл дьо Гол съумява да възвърне достойнството на Франция след злополуката от 1940 година, Маргарет Тачър да спре привидно необратимия крах на Британия, а Дуайт Айзенхауер - да освободи Западна Европа.
Частите следват почти последователен ред, тъй като някои от тези персони се учат от своите прародители. Нишката от Нелсън, през Чърчил, до Тачър да вземем за пример е явна, както и тази от Наполеон до Чърчил. Почти всички те, като се изключи Сталин, четат интензивно исторически и биографични съчинения на млади години и се слагат в подтекста на героите от съответните страни. Дори Адолф Хитлер се преглежда като втори Арминий и кръщава интервенцията по нахлуването в Русия на немския император от XII век Фридрих I, прочут като Барбароса (Червената брада).
В своята книга " Лидерите " президентът Ричард Никсън отбелязва какъв брой доста от тези, наградени с Медала на достойнството, наподобяват изцяло елементарни хора, до момента в който не проявят висша смелост при изключителни условия. Без тези условия те не биха посочили своята храброст. Той заключава, че " предизвикването на войната изкарва на напред във времето качества, които елементарно могат да се измерят.
Предизвикателствата на мира може да са огромни, само че триумфът на водача над тях не е нито толкоз забележим, нито толкоз трагичен ". Затова е съвсем невероятно министър председателят на Люксембург да вземем за пример да остави знаменателна следа в историята в мирни времена. Може да е печална констатация за човешката природа, само че е истина.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ