Откъс от "Хладнокръвно" на Труман Капоти
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Хладнокръвно ", с създател Труман Капоти, възложен от Издателство " Колибри "
Шедьовърът " Хладнокръвно ", емблематичният за творчеството на Труман Капоти документален разказ, излиза с ново оформление, дело на художника Дамян Дамянов!
" Хладнокръвно е удивително произведение, което издига Капоти на най-високото ходило, може да се каже, на пиедестала на американската литература и даже за публицист от неговия сан се трансформира в жалон – всяка негова книга към този момент ще се съизмерва с " Хладнокръвно ". Произведението е удивително също с това, че се трансформира в пример на документално-художествената прозаичност и слага в международен мащаб началото на нов род. Завладяващият роман на Капоти навлиза в непознати дълбини на незаконния разум и среща читателя с психическите и прочувствените аспекти на безсмисленото изтребване на едно семейство в сърцето на Америка.
Труман Капоти набира известност едвам двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му разказ " Други гласове, други стаи " и новелата " Арфата на тревите " затвърждават репутацията му на несравним стилист и един от най-ярките гласове на следвоенното потомство. Сред коронните му произведения са екранизираният разказ " Закуска в Тифани ", сборникът с разкази и очерци " Музика за хамелеони " и шедьовърът " Хладнокръвно ", дал подтик на нов род – true crime. По мотив навършването на 90 години от рождението на писателя " Модърн Лайбръри " показа " Събрани разкази ", първата цялостна сбирка с неговата изящна къса прозаичност, също издадена у нас от " Колибри ".
превод Катя Гончарова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Хладнокръвно " на Труман Капоти
ПОСЛЕДНИТЕ, КОИТО ГИ ВИЖДАТ ЖИВИ
Селището Холкъм е ситуирано измежду високите житни поля на Западен Канзас, самотна област, която другите канзасци назовават " ей там ". Тя се намира на към седемдесет благи източно от колорадската граница и с металносиньото си небе, с чистия си необитаем въздух припомня повече на Далечния, в сравнение с Средния запад. Местният диалект е кондензиран с акцента на прерията, с носовия диалект на служащия от фермите. Много от мъжете носят тесни каубойски панталони, необятни каубойски шапки, ботуши с високи токове и заострени носове. Земята е низина и пасажерът отдалече вижда необятния шир с коне, стада, бяла редица от житни складове, издигнати изтънчено като гръцки храмове.
Холкъм също се вижда отдалече. Всъщност той не съставлява нищо изключително – просто едно безсистемно струпване на къщи, разграничено по средата от железопътната линия за Санта Фе. Обикновено населено място, граничещо на юг с една кафява лента – реката Арканзас, на север с шосе номер 50, а на изток и запад с прерия и житни поля. След дъжд или когато се топи снегът, по безименните, голи, непавирани улици дълбокият прахуляк се обръща в непроходима тиня. В единия завършек на селището стърчи гола сграда.
На покрива ѝ има електрически рекламен надпис " Танци ", само че там от дълго време не се танцува и рекламата е тъмна от няколко години. Наблизо има друга постройка със чудноват надпис от избелял бронз върху замърсен прозорец – " Холкъмска банка ". Банката е затворена от 1933 година и предходните канцеларии са обърнати на жилища. Това е една от двете жилищни кооперации на Холкъм; втората е едно старомодно здание, наречено " учителската ", тъй като огромна част от учителите живеят в него. Останалите къщи в Холкъм са едноетажни, дървени, с веранди начело.
Долу, до гарата, полуразрушената пощенска станция се ръководи от началника на пощата – висока, суха жена, която носи яке от нещавена кожа, каубойски панталони и ботуши. Самата гара с нейната сярножълта багра, която се лющи, също прави унило усещане. Бързият, експресът и Ел Капитан минават през селището всеки ден, само че тези известни влакове в никакъв случай не стопират тук. Не стопират и пътническите – единствено товарни... от време на време. Горе по шосето има две бензиностанции. В едната от тях е уредена и мизерно снабдявана бакалница, а в другата – кафене. Това е кафене " Хартман ", където собственицата, мисис Хартман, предлага сандвичи, кафе, безалкохолни питиета и бира три градуса. Холкъм и целият останал Канзас съблюдават " сухия режим ".
И това в действителност е всичко. Не бива, несъмнено, да се не помни и учебното заведение в Холкъм – огромна съвременна сграда. То акцентира едно събитие, което не проличава от общия тип на селището: че родителите, които пращат децата си в това съвременно, единно учебно заведение (от забавачница до гимназия в това число, с положителни преподаватели, с рейсове за транспортиране на възпитаници – към 360 на брой – някои от тях живеят на шестнадесет благи далеч), са, общо взето, заможни хора. Повечето от тях са фермери от най-различен генезис – германци, ирландци, норвежци, мексиканци, японци. Те отглеждат наедрял рогат добитък, овце, сеят жито, сорго и захарно цвекло.
Фермерството постоянно е обвързвано с риск, само че в Западен Канзас хората, които го практикуват, считат себе си за " родени комарджии ", тъй като би трябвало да се оправят със сушата (валежите приблизително годишно са не повече от 46 куб. см) и с отчайващи напоителни проблеми. Но последните седем години бяха години на благополучие, фермерите от окръга Фини, към който принадлежи и Холкъм, забогатяха. Парите бяха извоювани освен от фермерство, само че и от употребата на значителни източници на натурален газ и придобивката личеше от новото учебно заведение, от комфортната вътрешна уредба на фермерските къщи, от високите, цялостни със зърно силози.
Малцина американци, в действителност и малко канзасци, бяха чували за Холкъм до сутринта на 14 ноември 1959 година. Както водите на реката, мотористите по шосето, летящите жълти влакове по релсите на Санта Фе, по този начин и трагичното – във формата на извънредно събитие – не бе спирало тук. Жителите на селището, 270 на брой, бяха удовлетворени, че животът им протича в кръга на елементарното: да работят, да вървят на лов, да гледат телевизия, да участват на учебни и селски забави, на хорови подготовки и събрания на локалния клуб.
Но в онази ноемврийска неделна заран, на разсъмване, елементарният нощен звук в Холкъм – острите истерични писъци на койотите, сухото драскане на подгонените от вятъра степни плевели, бързо заглъхващите в далечината писъци на локомотивните свирки – се сблъска с някакви необикновени звуци. По това време нито един човек в заспалия Холкъм не ги чу – четири изстрела от ловджийска пушка, които в последна сметка редуцираха живота на шест души. Но по-късно холкъмци, които до този миг не си правеха труда да се заключват, тъй като не се опасяваха един от различен, откриха, че въображението им непрекъснато пресъздава тези злокобни детонации, които почнаха да подклаждат пламъци на взаимно съмнение, в чиято светлина дългогодишни съседи се гледаха изкривено и като непознати.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1198)
Шедьовърът " Хладнокръвно ", емблематичният за творчеството на Труман Капоти документален разказ, излиза с ново оформление, дело на художника Дамян Дамянов!
" Хладнокръвно е удивително произведение, което издига Капоти на най-високото ходило, може да се каже, на пиедестала на американската литература и даже за публицист от неговия сан се трансформира в жалон – всяка негова книга към този момент ще се съизмерва с " Хладнокръвно ". Произведението е удивително също с това, че се трансформира в пример на документално-художествената прозаичност и слага в международен мащаб началото на нов род. Завладяващият роман на Капоти навлиза в непознати дълбини на незаконния разум и среща читателя с психическите и прочувствените аспекти на безсмисленото изтребване на едно семейство в сърцето на Америка.
Труман Капоти набира известност едвам двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му разказ " Други гласове, други стаи " и новелата " Арфата на тревите " затвърждават репутацията му на несравним стилист и един от най-ярките гласове на следвоенното потомство. Сред коронните му произведения са екранизираният разказ " Закуска в Тифани ", сборникът с разкази и очерци " Музика за хамелеони " и шедьовърът " Хладнокръвно ", дал подтик на нов род – true crime. По мотив навършването на 90 години от рождението на писателя " Модърн Лайбръри " показа " Събрани разкази ", първата цялостна сбирка с неговата изящна къса прозаичност, също издадена у нас от " Колибри ".
превод Катя Гончарова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Хладнокръвно " на Труман Капоти
ПОСЛЕДНИТЕ, КОИТО ГИ ВИЖДАТ ЖИВИ
Селището Холкъм е ситуирано измежду високите житни поля на Западен Канзас, самотна област, която другите канзасци назовават " ей там ". Тя се намира на към седемдесет благи източно от колорадската граница и с металносиньото си небе, с чистия си необитаем въздух припомня повече на Далечния, в сравнение с Средния запад. Местният диалект е кондензиран с акцента на прерията, с носовия диалект на служащия от фермите. Много от мъжете носят тесни каубойски панталони, необятни каубойски шапки, ботуши с високи токове и заострени носове. Земята е низина и пасажерът отдалече вижда необятния шир с коне, стада, бяла редица от житни складове, издигнати изтънчено като гръцки храмове.
Холкъм също се вижда отдалече. Всъщност той не съставлява нищо изключително – просто едно безсистемно струпване на къщи, разграничено по средата от железопътната линия за Санта Фе. Обикновено населено място, граничещо на юг с една кафява лента – реката Арканзас, на север с шосе номер 50, а на изток и запад с прерия и житни поля. След дъжд или когато се топи снегът, по безименните, голи, непавирани улици дълбокият прахуляк се обръща в непроходима тиня. В единия завършек на селището стърчи гола сграда.
На покрива ѝ има електрически рекламен надпис " Танци ", само че там от дълго време не се танцува и рекламата е тъмна от няколко години. Наблизо има друга постройка със чудноват надпис от избелял бронз върху замърсен прозорец – " Холкъмска банка ". Банката е затворена от 1933 година и предходните канцеларии са обърнати на жилища. Това е една от двете жилищни кооперации на Холкъм; втората е едно старомодно здание, наречено " учителската ", тъй като огромна част от учителите живеят в него. Останалите къщи в Холкъм са едноетажни, дървени, с веранди начело.
Долу, до гарата, полуразрушената пощенска станция се ръководи от началника на пощата – висока, суха жена, която носи яке от нещавена кожа, каубойски панталони и ботуши. Самата гара с нейната сярножълта багра, която се лющи, също прави унило усещане. Бързият, експресът и Ел Капитан минават през селището всеки ден, само че тези известни влакове в никакъв случай не стопират тук. Не стопират и пътническите – единствено товарни... от време на време. Горе по шосето има две бензиностанции. В едната от тях е уредена и мизерно снабдявана бакалница, а в другата – кафене. Това е кафене " Хартман ", където собственицата, мисис Хартман, предлага сандвичи, кафе, безалкохолни питиета и бира три градуса. Холкъм и целият останал Канзас съблюдават " сухия режим ".
И това в действителност е всичко. Не бива, несъмнено, да се не помни и учебното заведение в Холкъм – огромна съвременна сграда. То акцентира едно събитие, което не проличава от общия тип на селището: че родителите, които пращат децата си в това съвременно, единно учебно заведение (от забавачница до гимназия в това число, с положителни преподаватели, с рейсове за транспортиране на възпитаници – към 360 на брой – някои от тях живеят на шестнадесет благи далеч), са, общо взето, заможни хора. Повечето от тях са фермери от най-различен генезис – германци, ирландци, норвежци, мексиканци, японци. Те отглеждат наедрял рогат добитък, овце, сеят жито, сорго и захарно цвекло.
Фермерството постоянно е обвързвано с риск, само че в Западен Канзас хората, които го практикуват, считат себе си за " родени комарджии ", тъй като би трябвало да се оправят със сушата (валежите приблизително годишно са не повече от 46 куб. см) и с отчайващи напоителни проблеми. Но последните седем години бяха години на благополучие, фермерите от окръга Фини, към който принадлежи и Холкъм, забогатяха. Парите бяха извоювани освен от фермерство, само че и от употребата на значителни източници на натурален газ и придобивката личеше от новото учебно заведение, от комфортната вътрешна уредба на фермерските къщи, от високите, цялостни със зърно силози.
Малцина американци, в действителност и малко канзасци, бяха чували за Холкъм до сутринта на 14 ноември 1959 година. Както водите на реката, мотористите по шосето, летящите жълти влакове по релсите на Санта Фе, по този начин и трагичното – във формата на извънредно събитие – не бе спирало тук. Жителите на селището, 270 на брой, бяха удовлетворени, че животът им протича в кръга на елементарното: да работят, да вървят на лов, да гледат телевизия, да участват на учебни и селски забави, на хорови подготовки и събрания на локалния клуб.
Но в онази ноемврийска неделна заран, на разсъмване, елементарният нощен звук в Холкъм – острите истерични писъци на койотите, сухото драскане на подгонените от вятъра степни плевели, бързо заглъхващите в далечината писъци на локомотивните свирки – се сблъска с някакви необикновени звуци. По това време нито един човек в заспалия Холкъм не ги чу – четири изстрела от ловджийска пушка, които в последна сметка редуцираха живота на шест души. Но по-късно холкъмци, които до този миг не си правеха труда да се заключват, тъй като не се опасяваха един от различен, откриха, че въображението им непрекъснато пресъздава тези злокобни детонации, които почнаха да подклаждат пламъци на взаимно съмнение, в чиято светлина дългогодишни съседи се гледаха изкривено и като непознати.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1198)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ