Откъс от "Глобални недоволства" на Ноам Чомски
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Глобални недоволства ", с създател Ноам Чомски, възложен от Издателство " Бард ".
В завладяваща нова серия изявленията Ноам Чомски разпознава " сухите подпалки " на недоволството по света, които биха могли скоро да пламнат.
Дванайсетте изявленията в " Глобални недоволства " преглеждат последните процеси по света: раждането на ИДИЛ, обсега на държавното наблюдаване, възходящия яд поради икономическото неравноправие, споровете в Средния изток и президентството на Доналд Тръмп. В персонални мемоари за детството си във Филаделфия Чомски разказва личния си интелектуален път и развиването на безкомпромисната си позиция като водещ интелектуалец отстъпник на Америка.
Превод Валерий Русинов
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Глобални недоволства " на Ноам Чомски
1.
Държавен шпионаж и народна власт
Кеймбридж, Масачузетс (20 юни 2013 г.)
Разкритията на Едуард Сноудън за масирано следене на интернет и телефонните връзки от страна на страната провокираха съществено стъписване тук, в Съединените щати, и по целия свят. Вие бяхте ли сюрпризиран от държавната електронна разследваща мрежа?
Донякъде, само че не доста. Според мен би трябвало да приемем за даденост, че в случай че съществуват технология или други средства за надзор и владичество, то властовите системи ще ги употребяват. Вземете неотдавнашните разкрития за връзката сред Агенцията за национална сигурност (АНС) и Силициевата котловина. Силициевата котловина е синоним на комерсиалното приложение на разузнаването. АНС се обръща към Силициевата котловина за помощ, тъй като комерсиалните предприятия към този момент вършат това в огромен мащаб и имат софтуерната експертиза. Тъй че, наподобява, частен експерт по сигурността е бил взет в АНС, с цел да ѝ помогне да развие комплицирани технологии на наблюдаване и надзор.
Технологията е разполагаем. Можете да я употребявате за печелене на пари, само че и за управление на възгледи и убеждения, като ги насочвате към това, което желаете хората да вършат. И те го вършат.
Всъщност никой, който е обърнал малко внимание на историята, въобще не би трябвало да бъде сюрпризиран. Върнете се един век обратно към войната на Съединени американски щати във Филипините. Съединените щати нахлуха във Филипините, избиха стотици хиляди хора и най-после потиснаха съпротивата. Но след това трябваше да умиротворят популацията. Има доста положителни проучвания за това, изключително от Ал Маккой, експерт по история на Филипините.
Той демонстрира какъв брой сполучливо Съединените щати умиротворяват популацията, прилагайки най-напредналите техники от това време за събиране на разследващи данни и наблюдаване – не нашата технология, а това, с което се разполагаше преди век – с цел да сеят съмнение, комплициране и конфронтация, общоприетите средства за противопоставяне на протести. Маккой показва, че това става единствено няколко години преди същите техники да се употребяват и у нас. Администрацията на Удроу Уилсън ги приложи в своята " Червена опасност ". Така стават нещата.
Също като с дроновете. Друго неотдавнашно самопризнание, което надали е изненада, е, че Федералното бюро за следствие (ФБР) употребява дронове за наблюдаване. Използвате ги против тези, които посочвате за врагове, и доста бързо приспособявате същата технология у дома. И още следва. От години военните и системата за сигурност като цяло поставят старания да основат дронове с размера на муха, които могат да обхванат в дневната ви и да гледат и записват всичко, което става там. Научните лаборатории, работещи в региона на роботиката, са достигнали досега, в който са съвсем подготвени да доставят тази технология.
Ако погледнете зад граница, там дроновете първо бяха употребявани за разузнаване. По-късно ги използваха за ликвидиране. Можем да чакаме това и вътре в страната. Ако има обвинен, може би лице с неправилна концепция, може би някой като Фред Хемптън, вместо да пращате чикагската полиция да го убие, евентуално ще можете да го унищожавате с дрон. Можем да чакаме това.
Фред Хемптън, деятелят на " Черните пантери " в Чикаго, който беше погубен дружно с различен от същата организация, Марк Кларк, през 1969 година
Това беше същинско ликвидиране в гестаповски жанр, което остана скрито за най-дълъг интервал от време.
Ако дадена технология е разполагаем, властовата система ще я употребява. Погледнете ли обратно в историята, откривате тъкмо това. Така че да бъда сюрпризиран, значи да имам вяра сляпо, че властовите системи по някакъв метод няма да употребяват това, което им е разполагаем като средство за надзор, владичество и индоктриниране на хората. Но несъмнено, и комерсиалните предприятия, и страната ще го употребяват.
Да, детайлностите може да ви изненадат. Не знаех, че разполагат с програмата PRISM, конфиденциален инструмент, който разрешава на чиновници на АНС да събират истории на търсене, имейли, чат и други данни директно от компании като " Google " и " Facebook ".3 Но човек не може да бъде в действителност сюрпризиран от явлението като цяло.
Да вземем единствено още един образец: Статия в списанието MIT Technology Review описваше по какъв начин някои корпорации стартират да се тормозят за потреблението на компютри с съставни елементи, създадени в Китай, тъй като очевидно е механически допустимо да се сътвори хардуер, засичащ всичко, което компютърът прави.
Те, естествено, не не престават нататък, а точно че в случай че китайците могат да го вършат, то Съединените щати могат да го вършат доста по-добре. Тъй че какво му е безвредното в потреблението на компютри с хардуер, създаден в Съединени американски щати? Много скоро всяко наше блъскане на клавиш ще се изпраща до президентската база данни в Юта.
Забелязали сте, че съществува поколенчески разлом в реакцията по отношение на тези разкрития за АНС.
Не съм виждал изследване, само че чувството ми – най-малко от полемики и от това, което съм прочел – е, че по-младите хора са по-малко възмутени от това, в сравнение с по-старите. И допускам, че това е част от културно изместване, което е в ход, изключително сред по-младите хора, към някакъв тип ексхибиционистка просвета. Качваш всичко на своята Facebook страница: това, което правиш, което обличаш, което мислиш. Всичко е изложено на показ. А щом всичко е изложено на показ, на кого му пука дали властта го вижда?
Гледате ли на тази податливост на страната да следи като на част от наклонност към тоталитаризъм? Или този термин е преувеличен?
Движение е в тази посока. Но сред събирането на данни и метода, по който ще се употребяват, съществува забележителна празнота. Един от по-позитивните аспекти на това, в случай че мога да се изразя по този начин, е, че управляващите евентуално нямат компетентността да се възползват от материала, който събират. Могат да го употребяват за съответни цели. При съществуването на тази голяма база данни в Юта, която рано или късно ще съдържа подробна информация за всеки, и на човек, който желаят да преследват – идващия Фред Хемптън, примерно – те могат да получат доста информация за него и тя би им дала опция да го управляват или даже да го убият. Но като изключим това, не е ясно дали могат да създадат доста.
Видяхме това в предишното. ФБР, което използваше доста по-примитивни средства, разполагаше с тонове данни за всекиго. През 60-те и оттогава насетне всички знаехме, че всяка активистка организация евентуално е инфилтрирана от държавни шпиони. Всъщност хората много бързо научиха, че в случай че човек желае да направи нещо скрито, би трябвало да го прави с група от съидейници, не даже със свои другари, тъй като един от тях евентуално е полицейски осведомител. Но в доста връзки властта не можеше да направи кой знае какво с данните, които събираше. Можеше да направи избрани неща, да вземем за пример да навреди на съответен субект. Но в случай че погледнете, примерно, правосъдните процеси за съпротивата против Виетнамската война, беше изумително какво ФБР не можеше да направи.
Следях деликатно тези процеси.Най-големият беше по този начин нареченият развой " Спок-Кофин ".
Беше обвързван с доктор Бенджамин Спок и преподобния Уилям Слоун Кофин Джуниър, упрекнати в скрит план да оказват помощ на младежи да се опълчват на военната тегоба.
Бях неподведен под отговорност съизвършител, тъй че присъствах на процеса. След като обвиняването показа причините си, отбраната заседава да реши какво да прави. Първоначалната концепция беше: делото е ясно, по тази причина просто споделяме, че всички сме отговорни. Не го отричайте. Всъщност заявете го гордо. Заложете на политическата отбрана. Но юристите взеха решение въобще да не заложат на отбрана, тъй като се оказа, че тезата на обвиняването в действителност е слаба.
Хората заставаха в Градския съд на Ню Йорк и заявяваха: " Ние заговорничим за уронването на Закона за военната тегоба "... само че управляващите просто не обърнаха внимание. Вместо това похабиха цялото си време да схванат от кое място получаваме напътствията си. Унгария или Северна Корея? Какво вършим в действителност? Няма по какъв начин да е това, което заявяваме намерено. Така просто изтърваха всичко.
Същото беше с " Документите на Пентагона ". Докато Дан Елсбърг беше в конспиративност – към момента не се беше разкрил – доста хора разпространяваха документите. Аз бях един от тях. Пресата ме гонеше непрестанно. Редовно ми звъняха от вестници от Съединените щати и чужбина, като ме молеха да видят част от " Документите на Пентагона ". Но ФБР по този начин и не разбра, че разполагам с тях. Чак откакто Дан излезе на ярко и се самоидентифицира, сътрудници на ФБР пристигнаха вкъщи да ме разпитат. След това. Явно просто не бяха могли да схванат това, което пресата беше схванала.
Има доста, доста случаи като този. Манталитетът им ги насочва към избрани типове тайни дейности, само че огромна част от съпротивата е предумишлено открита. Опитваш се да стигнеш до хората, да им обясниш какво правиш. Това не е незаконно. Някои неща, да вземем за пример да измъкнеш беглец от страната, правиш безшумно. Но други – да вземем за пример да кажеш " Хайде да откажем да плащаме налози " или " Хайде да разбием тази законова система, която предизвиква огромни жестокости и закононарушения " – не са скрити.
Когато беше определен Обама, вие не бяхте част от хора на възторжените поддръжници. Какво бихте споделили за приемствеността сред Джордж Буш и Барак Обама? Има ли такава?
Да, има действителна последователност. Обама разшири в голяма степен някои от по-вредните и в действителност престъпни аспекти на стратегиите на Буш.
На Обама се признава заслугата за изтеглянето на войски от Ирак и Афганистан. Но това изтегляние към този момент беше в ход. В Ирак беше ясно, че Съединените щати са всъщност победени. Военните цели на Съединени американски щати там бяха нереализуеми и администрацията на Буш започваше да отдръпва. В Афганистан Обама в действителност разшири войната с вярата да реализира някакъв тип победа. Не стана. Там също щеше да се наложи войските да изоставен. Така че това евакуиране не беше нищо изключително.
Но той разшири други стратегии, да вземем за пример програмата за приложение на дронове. Тутакси. И би трябвало да помним, че тя съставлява интернационална терористична акция – водещата международна интернационална терористична акция. Ако живеете в някое село в Йемен или Северен Вазиристан и не знаете дали в идващите пет минути неочаквана детонация от другата страна на улицата няма да взриви навалица хора, които стоят там, и да порази и самия вас, вие сте тероризиран. Живеете с този боязън непрестанно. Това е чист гнет съгласно най-тясната формулировка на термина. И това става в всеобщ мащаб.
Много са по този начин наречените " сигнатурни " или " целеви " удари, в които ние в действителност не знаем кой е индивидът, по който стреляме. Убиваме хора просто тъй като тяхната възраст, местонахождение и държание сякаш съответстват със " сигнатурата " на терористична активност. И това несъмнено е неприятно. Но цялата концепция с ударите с дронове е възмутителна. Това е чист тероризъм в мащаб, за какъвто " Ал Кайда " не би могла да мечтае.
Нещо повече, тази акция поражда терористи – и се знае, че го прави. Официални лица и коментатори от най-високо равнище акцентират, че тези офанзиви основават евентуални терористи. Съвършено явно е за какво. Два дни след бомбения атентат на Бостънския маратон да вземем за пример имаше дронна офанзива в Йемен. Обикновено не научаваме доста за тези удари.
За този разбрахме, тъй като един юноша от селото инцидентно свидетелства пред Сената на Съединени американски щати и съобщи, че джихадистите в Йемен от години се опитвали да настроят селото срещу американците, само че не се получавало, тъй като селяните не знаели нищо за Съединените щати също така, което им разказвал самият той, а то било хубаво. Но след този единствен удар с дрон, сподели младежът, цялото село към този момент ненавижда Америка.6 А когато едни хора намразят Америка, някой от тях ще се опита да направи нещо по въпроса. И по този начин тази машина генерира гнет.
Това хвърля забавна светлина и на полемиката към разкритията за АНС. Правителството оправдава наблюдението с това, че би трябвало да жертваме част от правото си на частен живот в името на сигурността. А в действителност държавното управление предумишлено подронва сигурността – и основава терористична опасност, надвишаваща всичко, което към този момент съществува. Как просто да не рухнем от смях, когато твърди, че наблюдението се постанова, с цел да се увеличи сигурността?
Всъщност концепцията, че държавните управления дават висок приоритет на сигурността, е митична. Научаваме го в курсовете по интернационалните връзки. Но единствено погледнете историята. Лесно е да се потвърди, че това не е правилно.
Какво подтиква офанзивата на Обама против гражданските свободи и преследването на информатори за нередности във властта?
Това е добър въпрос. Както споменахте, в действителност не чаках доста от Обама. Писах сериозно за него още преди първичните избори, като просто цитирах неговия уеб страница. Беше напълно ясно, че акцията му е " мижи да те неистина ". Но не разбирам какво е спечелил от голямата ескалация на офанзивата си против гражданските свободи.
Той е възбуждал правосъдно гонене против повече информатори от всички президенти в цялата история на страната, взети дружно.
Но има и други каузи, които администрацията на Обама внесе в съдилищата, те съставляват масирана офанзива против гражданските свободи. Едно от най-лошите е " Холдър против " Проект за филантропично право ". Това е неправителствена организация за правна помощ, предоставяща правни препоръки на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е в листата с задграничните терористични организации на Държавния департамент. Просто давала правни препоръки. Администрацията на Обама изиска понятието за " материална поддръжка за тероризъм " да се разшири по този начин, че да включва " съвет ". Материална поддръжка до тогава означаваше да ти връча оръжие. Сега значи да кажеш: " Ето ги законните ти права ".
Ако наблюдавате пренията в хода на правосъдния развой, става напълно ясно, че администрацията интерпретира " материална поддръжка " в смисъл на съвсем всякакво взаимоотношение с това, което тя назовава " терористични групи ". Така че, в случай че се срещна, примерно, с Хасан Насрала, лидера на " Хизбула ", тъй като ми е забавно да науча какво прави – Насрала е забавна персона – това би могло да се назова " поддръжка на тероризма ". Това е извънредно посягане над гражданските свободи.
Това, апропо, е напълно настрана от казуса за легитимността на листата с терористи на Държавния департамент – който, за жалост, не предстои на оборване. Но за какво на първо място този лист е законен? Защо на държавния служител е дадена властта да взема решение по свое убеждение, че си терорист? Защо страната има правото да съобщи, че Нелсън Мандела е терорист, за което настояваше едвам допреди пет години? Защо имат правото, примерно, да заявят, както направи Роналд Рейгън през 1982 година, че Саддам Хюсеин не е терорист, единствено тъй като държавното управление на Съединени американски щати искаше да му даде помощ?9 Можем ли въобще да приемем това съществено? Ако някой е включен в листата на терористи, няма никаква опция да възрази. Няма по какъв начин да кажеш: " Вижте, аз не съм терорист ".
Правителството не е длъжно да обезпечи каквото и да било доказателство, не се планува и никакъв правосъден надзор. Списъкът съставлява институционално утвърждение за ликвидиране. Не би трябвало да одобряваме това. И не би трябвало да одобряваме една идея за материална поддръжка, съгласно която, в случай че кажеш на някого какви са правата му по закон или може би даже в случай че просто разговаряш с такива хора, помагаш на тероризма.
Предвид структурните ограничавания на " страната на националната сигурност ", може ли един президент фундаментално да промени външната политика на Съединени американски щати?
Разбира се. Един президент не може просто да каже: " Добре, ще трансформира външната политика на Съединени американски щати ". Но той има доста огромна власт да стига до публиката. Франклин Делано Рузвелт употребява тази власт. Линдън Джонсън я употребява. Общественото мнение може съгласно мен елементарно да бъде обърнато против страната на националната сигурност. Ако погледнете социологическите анкети, доста хора се опълчват на наблюдението. Тези, които го поддържат, са толкоз заблудени, колкото Томас Фридман или Бил Келър от " Ню Йорк Таймс ", които мислят, че би трябвало да имаме наблюдаване поради сигурността... без да виждат, че самата администрация, която приканва за отбрана против тероризма, предизвика тероризма и заканите против нас. Но това са неща, които един президент би могъл да преодолее.
Един президент би могъл да каже: " Вижте, интервенциите, които организираме, генерират евентуални терористи, методът да се защитим от тероризма е да престанем да ги организираме ". И считам, че по този начин би получил голяма поддръжка, в случай че го декларира освен в една тирада, а упорито и ясно, употребявайки всички запаси, с които разполага. Предполагам, че в случай че президентът съобщи това, даже Томас Фридман ще го повтори. В края на краищата, това му е работата: да повтаря казаното от президент, който поддържа. Взимам Фридман за образец, тъй като в доста връзки той е един от най-разпалените поддръжници на наблюдението.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (911)
В завладяваща нова серия изявленията Ноам Чомски разпознава " сухите подпалки " на недоволството по света, които биха могли скоро да пламнат.
Дванайсетте изявленията в " Глобални недоволства " преглеждат последните процеси по света: раждането на ИДИЛ, обсега на държавното наблюдаване, възходящия яд поради икономическото неравноправие, споровете в Средния изток и президентството на Доналд Тръмп. В персонални мемоари за детството си във Филаделфия Чомски разказва личния си интелектуален път и развиването на безкомпромисната си позиция като водещ интелектуалец отстъпник на Америка.
Превод Валерий Русинов
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Глобални недоволства " на Ноам Чомски
1.
Държавен шпионаж и народна власт
Кеймбридж, Масачузетс (20 юни 2013 г.)
Разкритията на Едуард Сноудън за масирано следене на интернет и телефонните връзки от страна на страната провокираха съществено стъписване тук, в Съединените щати, и по целия свят. Вие бяхте ли сюрпризиран от държавната електронна разследваща мрежа?
Донякъде, само че не доста. Според мен би трябвало да приемем за даденост, че в случай че съществуват технология или други средства за надзор и владичество, то властовите системи ще ги употребяват. Вземете неотдавнашните разкрития за връзката сред Агенцията за национална сигурност (АНС) и Силициевата котловина. Силициевата котловина е синоним на комерсиалното приложение на разузнаването. АНС се обръща към Силициевата котловина за помощ, тъй като комерсиалните предприятия към този момент вършат това в огромен мащаб и имат софтуерната експертиза. Тъй че, наподобява, частен експерт по сигурността е бил взет в АНС, с цел да ѝ помогне да развие комплицирани технологии на наблюдаване и надзор.
Технологията е разполагаем. Можете да я употребявате за печелене на пари, само че и за управление на възгледи и убеждения, като ги насочвате към това, което желаете хората да вършат. И те го вършат.
Всъщност никой, който е обърнал малко внимание на историята, въобще не би трябвало да бъде сюрпризиран. Върнете се един век обратно към войната на Съединени американски щати във Филипините. Съединените щати нахлуха във Филипините, избиха стотици хиляди хора и най-после потиснаха съпротивата. Но след това трябваше да умиротворят популацията. Има доста положителни проучвания за това, изключително от Ал Маккой, експерт по история на Филипините.
Той демонстрира какъв брой сполучливо Съединените щати умиротворяват популацията, прилагайки най-напредналите техники от това време за събиране на разследващи данни и наблюдаване – не нашата технология, а това, с което се разполагаше преди век – с цел да сеят съмнение, комплициране и конфронтация, общоприетите средства за противопоставяне на протести. Маккой показва, че това става единствено няколко години преди същите техники да се употребяват и у нас. Администрацията на Удроу Уилсън ги приложи в своята " Червена опасност ". Така стават нещата.
Също като с дроновете. Друго неотдавнашно самопризнание, което надали е изненада, е, че Федералното бюро за следствие (ФБР) употребява дронове за наблюдаване. Използвате ги против тези, които посочвате за врагове, и доста бързо приспособявате същата технология у дома. И още следва. От години военните и системата за сигурност като цяло поставят старания да основат дронове с размера на муха, които могат да обхванат в дневната ви и да гледат и записват всичко, което става там. Научните лаборатории, работещи в региона на роботиката, са достигнали досега, в който са съвсем подготвени да доставят тази технология.
Ако погледнете зад граница, там дроновете първо бяха употребявани за разузнаване. По-късно ги използваха за ликвидиране. Можем да чакаме това и вътре в страната. Ако има обвинен, може би лице с неправилна концепция, може би някой като Фред Хемптън, вместо да пращате чикагската полиция да го убие, евентуално ще можете да го унищожавате с дрон. Можем да чакаме това.
Фред Хемптън, деятелят на " Черните пантери " в Чикаго, който беше погубен дружно с различен от същата организация, Марк Кларк, през 1969 година
Това беше същинско ликвидиране в гестаповски жанр, което остана скрито за най-дълъг интервал от време.
Ако дадена технология е разполагаем, властовата система ще я употребява. Погледнете ли обратно в историята, откривате тъкмо това. Така че да бъда сюрпризиран, значи да имам вяра сляпо, че властовите системи по някакъв метод няма да употребяват това, което им е разполагаем като средство за надзор, владичество и индоктриниране на хората. Но несъмнено, и комерсиалните предприятия, и страната ще го употребяват.
Да, детайлностите може да ви изненадат. Не знаех, че разполагат с програмата PRISM, конфиденциален инструмент, който разрешава на чиновници на АНС да събират истории на търсене, имейли, чат и други данни директно от компании като " Google " и " Facebook ".3 Но човек не може да бъде в действителност сюрпризиран от явлението като цяло.
Да вземем единствено още един образец: Статия в списанието MIT Technology Review описваше по какъв начин някои корпорации стартират да се тормозят за потреблението на компютри с съставни елементи, създадени в Китай, тъй като очевидно е механически допустимо да се сътвори хардуер, засичащ всичко, което компютърът прави.
Те, естествено, не не престават нататък, а точно че в случай че китайците могат да го вършат, то Съединените щати могат да го вършат доста по-добре. Тъй че какво му е безвредното в потреблението на компютри с хардуер, създаден в Съединени американски щати? Много скоро всяко наше блъскане на клавиш ще се изпраща до президентската база данни в Юта.
Забелязали сте, че съществува поколенчески разлом в реакцията по отношение на тези разкрития за АНС.
Не съм виждал изследване, само че чувството ми – най-малко от полемики и от това, което съм прочел – е, че по-младите хора са по-малко възмутени от това, в сравнение с по-старите. И допускам, че това е част от културно изместване, което е в ход, изключително сред по-младите хора, към някакъв тип ексхибиционистка просвета. Качваш всичко на своята Facebook страница: това, което правиш, което обличаш, което мислиш. Всичко е изложено на показ. А щом всичко е изложено на показ, на кого му пука дали властта го вижда?
Гледате ли на тази податливост на страната да следи като на част от наклонност към тоталитаризъм? Или този термин е преувеличен?
Движение е в тази посока. Но сред събирането на данни и метода, по който ще се употребяват, съществува забележителна празнота. Един от по-позитивните аспекти на това, в случай че мога да се изразя по този начин, е, че управляващите евентуално нямат компетентността да се възползват от материала, който събират. Могат да го употребяват за съответни цели. При съществуването на тази голяма база данни в Юта, която рано или късно ще съдържа подробна информация за всеки, и на човек, който желаят да преследват – идващия Фред Хемптън, примерно – те могат да получат доста информация за него и тя би им дала опция да го управляват или даже да го убият. Но като изключим това, не е ясно дали могат да създадат доста.
Видяхме това в предишното. ФБР, което използваше доста по-примитивни средства, разполагаше с тонове данни за всекиго. През 60-те и оттогава насетне всички знаехме, че всяка активистка организация евентуално е инфилтрирана от държавни шпиони. Всъщност хората много бързо научиха, че в случай че човек желае да направи нещо скрито, би трябвало да го прави с група от съидейници, не даже със свои другари, тъй като един от тях евентуално е полицейски осведомител. Но в доста връзки властта не можеше да направи кой знае какво с данните, които събираше. Можеше да направи избрани неща, да вземем за пример да навреди на съответен субект. Но в случай че погледнете, примерно, правосъдните процеси за съпротивата против Виетнамската война, беше изумително какво ФБР не можеше да направи.
Следях деликатно тези процеси.Най-големият беше по този начин нареченият развой " Спок-Кофин ".
Беше обвързван с доктор Бенджамин Спок и преподобния Уилям Слоун Кофин Джуниър, упрекнати в скрит план да оказват помощ на младежи да се опълчват на военната тегоба.
Бях неподведен под отговорност съизвършител, тъй че присъствах на процеса. След като обвиняването показа причините си, отбраната заседава да реши какво да прави. Първоначалната концепция беше: делото е ясно, по тази причина просто споделяме, че всички сме отговорни. Не го отричайте. Всъщност заявете го гордо. Заложете на политическата отбрана. Но юристите взеха решение въобще да не заложат на отбрана, тъй като се оказа, че тезата на обвиняването в действителност е слаба.
Хората заставаха в Градския съд на Ню Йорк и заявяваха: " Ние заговорничим за уронването на Закона за военната тегоба "... само че управляващите просто не обърнаха внимание. Вместо това похабиха цялото си време да схванат от кое място получаваме напътствията си. Унгария или Северна Корея? Какво вършим в действителност? Няма по какъв начин да е това, което заявяваме намерено. Така просто изтърваха всичко.
Същото беше с " Документите на Пентагона ". Докато Дан Елсбърг беше в конспиративност – към момента не се беше разкрил – доста хора разпространяваха документите. Аз бях един от тях. Пресата ме гонеше непрестанно. Редовно ми звъняха от вестници от Съединените щати и чужбина, като ме молеха да видят част от " Документите на Пентагона ". Но ФБР по този начин и не разбра, че разполагам с тях. Чак откакто Дан излезе на ярко и се самоидентифицира, сътрудници на ФБР пристигнаха вкъщи да ме разпитат. След това. Явно просто не бяха могли да схванат това, което пресата беше схванала.
Има доста, доста случаи като този. Манталитетът им ги насочва към избрани типове тайни дейности, само че огромна част от съпротивата е предумишлено открита. Опитваш се да стигнеш до хората, да им обясниш какво правиш. Това не е незаконно. Някои неща, да вземем за пример да измъкнеш беглец от страната, правиш безшумно. Но други – да вземем за пример да кажеш " Хайде да откажем да плащаме налози " или " Хайде да разбием тази законова система, която предизвиква огромни жестокости и закононарушения " – не са скрити.
Когато беше определен Обама, вие не бяхте част от хора на възторжените поддръжници. Какво бихте споделили за приемствеността сред Джордж Буш и Барак Обама? Има ли такава?
Да, има действителна последователност. Обама разшири в голяма степен някои от по-вредните и в действителност престъпни аспекти на стратегиите на Буш.
На Обама се признава заслугата за изтеглянето на войски от Ирак и Афганистан. Но това изтегляние към този момент беше в ход. В Ирак беше ясно, че Съединените щати са всъщност победени. Военните цели на Съединени американски щати там бяха нереализуеми и администрацията на Буш започваше да отдръпва. В Афганистан Обама в действителност разшири войната с вярата да реализира някакъв тип победа. Не стана. Там също щеше да се наложи войските да изоставен. Така че това евакуиране не беше нищо изключително.
Но той разшири други стратегии, да вземем за пример програмата за приложение на дронове. Тутакси. И би трябвало да помним, че тя съставлява интернационална терористична акция – водещата международна интернационална терористична акция. Ако живеете в някое село в Йемен или Северен Вазиристан и не знаете дали в идващите пет минути неочаквана детонация от другата страна на улицата няма да взриви навалица хора, които стоят там, и да порази и самия вас, вие сте тероризиран. Живеете с този боязън непрестанно. Това е чист гнет съгласно най-тясната формулировка на термина. И това става в всеобщ мащаб.
Много са по този начин наречените " сигнатурни " или " целеви " удари, в които ние в действителност не знаем кой е индивидът, по който стреляме. Убиваме хора просто тъй като тяхната възраст, местонахождение и държание сякаш съответстват със " сигнатурата " на терористична активност. И това несъмнено е неприятно. Но цялата концепция с ударите с дронове е възмутителна. Това е чист тероризъм в мащаб, за какъвто " Ал Кайда " не би могла да мечтае.
Нещо повече, тази акция поражда терористи – и се знае, че го прави. Официални лица и коментатори от най-високо равнище акцентират, че тези офанзиви основават евентуални терористи. Съвършено явно е за какво. Два дни след бомбения атентат на Бостънския маратон да вземем за пример имаше дронна офанзива в Йемен. Обикновено не научаваме доста за тези удари.
За този разбрахме, тъй като един юноша от селото инцидентно свидетелства пред Сената на Съединени американски щати и съобщи, че джихадистите в Йемен от години се опитвали да настроят селото срещу американците, само че не се получавало, тъй като селяните не знаели нищо за Съединените щати също така, което им разказвал самият той, а то било хубаво. Но след този единствен удар с дрон, сподели младежът, цялото село към този момент ненавижда Америка.6 А когато едни хора намразят Америка, някой от тях ще се опита да направи нещо по въпроса. И по този начин тази машина генерира гнет.
Това хвърля забавна светлина и на полемиката към разкритията за АНС. Правителството оправдава наблюдението с това, че би трябвало да жертваме част от правото си на частен живот в името на сигурността. А в действителност държавното управление предумишлено подронва сигурността – и основава терористична опасност, надвишаваща всичко, което към този момент съществува. Как просто да не рухнем от смях, когато твърди, че наблюдението се постанова, с цел да се увеличи сигурността?
Всъщност концепцията, че държавните управления дават висок приоритет на сигурността, е митична. Научаваме го в курсовете по интернационалните връзки. Но единствено погледнете историята. Лесно е да се потвърди, че това не е правилно.
Какво подтиква офанзивата на Обама против гражданските свободи и преследването на информатори за нередности във властта?
Това е добър въпрос. Както споменахте, в действителност не чаках доста от Обама. Писах сериозно за него още преди първичните избори, като просто цитирах неговия уеб страница. Беше напълно ясно, че акцията му е " мижи да те неистина ". Но не разбирам какво е спечелил от голямата ескалация на офанзивата си против гражданските свободи.
Той е възбуждал правосъдно гонене против повече информатори от всички президенти в цялата история на страната, взети дружно.
Но има и други каузи, които администрацията на Обама внесе в съдилищата, те съставляват масирана офанзива против гражданските свободи. Едно от най-лошите е " Холдър против " Проект за филантропично право ". Това е неправителствена организация за правна помощ, предоставяща правни препоръки на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е в листата с задграничните терористични организации на Държавния департамент. Просто давала правни препоръки. Администрацията на Обама изиска понятието за " материална поддръжка за тероризъм " да се разшири по този начин, че да включва " съвет ". Материална поддръжка до тогава означаваше да ти връча оръжие. Сега значи да кажеш: " Ето ги законните ти права ".
Ако наблюдавате пренията в хода на правосъдния развой, става напълно ясно, че администрацията интерпретира " материална поддръжка " в смисъл на съвсем всякакво взаимоотношение с това, което тя назовава " терористични групи ". Така че, в случай че се срещна, примерно, с Хасан Насрала, лидера на " Хизбула ", тъй като ми е забавно да науча какво прави – Насрала е забавна персона – това би могло да се назова " поддръжка на тероризма ". Това е извънредно посягане над гражданските свободи.
Това, апропо, е напълно настрана от казуса за легитимността на листата с терористи на Държавния департамент – който, за жалост, не предстои на оборване. Но за какво на първо място този лист е законен? Защо на държавния служител е дадена властта да взема решение по свое убеждение, че си терорист? Защо страната има правото да съобщи, че Нелсън Мандела е терорист, за което настояваше едвам допреди пет години? Защо имат правото, примерно, да заявят, както направи Роналд Рейгън през 1982 година, че Саддам Хюсеин не е терорист, единствено тъй като държавното управление на Съединени американски щати искаше да му даде помощ?9 Можем ли въобще да приемем това съществено? Ако някой е включен в листата на терористи, няма никаква опция да възрази. Няма по какъв начин да кажеш: " Вижте, аз не съм терорист ".
Правителството не е длъжно да обезпечи каквото и да било доказателство, не се планува и никакъв правосъден надзор. Списъкът съставлява институционално утвърждение за ликвидиране. Не би трябвало да одобряваме това. И не би трябвало да одобряваме една идея за материална поддръжка, съгласно която, в случай че кажеш на някого какви са правата му по закон или може би даже в случай че просто разговаряш с такива хора, помагаш на тероризма.
Предвид структурните ограничавания на " страната на националната сигурност ", може ли един президент фундаментално да промени външната политика на Съединени американски щати?
Разбира се. Един президент не може просто да каже: " Добре, ще трансформира външната политика на Съединени американски щати ". Но той има доста огромна власт да стига до публиката. Франклин Делано Рузвелт употребява тази власт. Линдън Джонсън я употребява. Общественото мнение може съгласно мен елементарно да бъде обърнато против страната на националната сигурност. Ако погледнете социологическите анкети, доста хора се опълчват на наблюдението. Тези, които го поддържат, са толкоз заблудени, колкото Томас Фридман или Бил Келър от " Ню Йорк Таймс ", които мислят, че би трябвало да имаме наблюдаване поради сигурността... без да виждат, че самата администрация, която приканва за отбрана против тероризма, предизвика тероризма и заканите против нас. Но това са неща, които един президент би могъл да преодолее.
Един президент би могъл да каже: " Вижте, интервенциите, които организираме, генерират евентуални терористи, методът да се защитим от тероризма е да престанем да ги организираме ". И считам, че по този начин би получил голяма поддръжка, в случай че го декларира освен в една тирада, а упорито и ясно, употребявайки всички запаси, с които разполага. Предполагам, че в случай че президентът съобщи това, даже Томас Фридман ще го повтори. В края на краищата, това му е работата: да повтаря казаното от президент, който поддържа. Взимам Фридман за образец, тъй като в доста връзки той е един от най-разпалените поддръжници на наблюдението.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (911)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ