Откъс от "Философия в будоара" на Маркиз дьо Сад
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Философия в будоара ", с създател Маркиз дьо Сад, възложен от Издателство " Сиела ".
Пълното издание на " Философия в будоара " от Маркиз дьо Сад за пръв път на български! Една от най-цензурираните книги в историята излиза за първи! път на български в цялостния си тип, в първокласно издание с твърди корици и илюстрации!
Във времената на полуда след Френската гражданска война, когато революционният блян към тъждество е изопачен и Париж е наводнен с кръв, се ражда богочовекът на Маркиз дьо Сад. Свободният човек, който не дава отговор пред никого и чийто честен крах е само стремежът му да счупи оковите на обществото.
Обвиняваният в безнравственост, безочливи полови усети, уклон към порнографията и подкопаване на закона мъдрец основава своята " Философия в будоара " – най-мощния протест против тесногръдието на религията, политическото двуличие и привидната добродетел.
Забранявана епохи наред, цензурирана, " Философия в будоара " излиза за пръв път на български език в първокласно издание с твърди корици и без цензура. Към новото издание са добавени непубликувани до момента разкази, които допълват концепцията на Маркиз дьо Сад за раждането на индивида, еднакъв на боговете в своята независимост.
Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в правилата на най-голямата полова декаданс, с цел да преследва желанията на тялото си, надалеч от оковите на обществото.
Двеста години след гибелта на създателя най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи потрес и наслаждение на читателите.
Сексуалната приятност е пристрастеност, на която всички останали усеща са подчинени, само че и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първоначални инстинкти, не носим повече виновност от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Философия в будоара " от Маркиз дьо Сад
ТОМ ПЪРВИ
Майките ще предлагат четивото на дъщерите си
Към вас, развратници
Сластолюбци на всякаква възраст и от всевъзможен пол, тази творба е за вас: хранете се с правилата ѝ, те насърчават вашите пристрастености, а тъкмо тези пристрастености, с които бездушни лъжливи моралисти ви плашат, са в действителност единствено средствата, които природата употребява, с цел да накара индивида да прозре желанията ѝ по отношение на него; слушайте само тези очарователни стремления; единствено техният орган е този, който би трябвало да ви води до щастието.
Похотливи дами, дано сластолюбивата Дьо Сент-Анж ви бъде пример; и като нея презирайте всичко, което възразява против висшите закони на удоволствието, водили я цялостен живот.
Девойки млади, предълго оковавани в неуместните и рискови вериги на измислената добродетел, на противната вяра, бъдете като пламенната Йожени; унищожете, стъпчете с нозе бързо като нея всички смехотворни правила, наложени от глупави родители.
А на вас, общителни развратници, които още от младостта си нямате други задръжки и други закони с изключение на личните ви прищевки, дано циничният Долмансе ви бъде за подражание; стигнете също толкоз надалеч, в случай че сходно нему желаете да извървите всички пътища, осеяни с цветя, начертани пред вас от похотта; в школата му научете, че само при разрастване рамките на своите усети и мечти, че единствено като жертвате всичко в името на сластта, злополучното създание, познато под името човек, захвърлено директно себе си в този скръбен свят, може да посее няколко рози измежду тръните на живота.
ПЪРВИ ДИАЛОГ
Госпожа Дьо Сент-Анж, джентълмен Дьо Мирвел
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Здравей, братко. Къде е господин Долмансе?
КАВАЛЕРЪТ: Ще пристигна тъкмо в четири часа и тъй като вечеряме в седем, както виждаш, ще имаме премного време за приказки.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Знаеш ли, братко, ненапълно се разкайвам за проявеното любознание и всички неприлични проекти за през днешния ден. Честно казано, приятелю, ти си прекомерно благосклонен, тъй като колкото по-разумна би трябвало да бъда, толкоз повече проклетият ми разум се бунтува и развращава, а ти ми прощаваш всичко и това единствено ме разглезва... На двадесет и шест години трябваше да съм към този момент смирена и благочестива, а не преставам да съм най-покварената жена...
Представа нямаш какво си мисля, приятелю, какво бих желала да направя. Смятах, че в случай че се удовлетворявам единствено с дами, ще се укротя; че желанията, съсредоточени в женското ми лоно, няма да ме тласкат повече към вас, мъжете; лъжливи надежди; удоволствието, от което желаех да се лиша, все по-буйно връхлиташе мозъка ми и разбрах, че когато като мен си роден за разврат, е безсмислено да си надяваш окови, тъй като буйните стремежи скоро ги строшават.
Аз, скъпи мой, в последна сметка съм неразбираема твар; обичам всичко, развличам се по всевъзможни начини; само че признай, братко, не е ли извънредно своенравно от моя страна, че желая да се срещна с този невероятен Долмансе, който през живота си, разправят, не се е възползвал от жена както обичаят повелява, и тъй като е содомит по природа, освен обожествява своя пол, само че и отстъпва пред нашия само с спогодба да му отдадем тези си прескъпи прелести, в които е привикнал да обладава мъжете?
Знаеш ли, братко, какъв невероятен блян имам: желая да съм Ганимед на този нов Юпитер, желая да се любувам на усетите му, на лъстта му, желая да съм жертва на прищевките му, нали знаеш, скъпи, че до през днешния ден съм се отдавала по този метод само на теб, и то от благоволение, или пък на някого от прислужниците, от който съм била обслужвана по този начин, само поради интереса му да си платя; само че през днешния ден съм водена не от състрадание или пък каприз, а единствено от желанието си...
Съзирам сред методите, по които съм била подчинявана, и тези, по които ще ме подчинят на тази необикновена натрапчива мисъл, една недоловима разлика и желая да я опозная. Умолявам те, опиши ми твоя Долмансе, дано хубаво си го показва, преди да е дошъл; знаеш, че за малко го срещнах оня ден в един дом, където бях в компанията му единствено няколко минути.
КАВАЛЕРЪТ: Сестричке, Долмансе скоро навърши тридесет и шест; висок е, с прелестно лице, с жив и одушевен взор, само че чертите му излъчват, макар волята му, известна заостреност и някаква жестокост; има най-хубавите зъби на света, избрана мекост в стойката и в придвижванията, безспорно заради навика по този начин постоянно да се трансформира в жена; безпределно грациозен е, с прекрасен глас, има дарования, само че най-много изключително метафизичен дух.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не има вяра в Бог, уповавам се.
КАВАЛЕРЪТ: Но какво приказваш! Той е най-известният безбожник, най-неморалният човек... Ооо! Олицетворение на найпълната и приключена безнравственост, най-греховният и злобен човек, който би могъл да съществува на света.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Как ме възбужда всичко това! Ще полудея по този мъж. А какви са желанията му, братко?
КАВАЛЕРЪТ: Познаваш ги! Удоволствията на Содом са му скъпи, без разлика дали ги дава, или получава; за насладите си държи единствено на мъже и в случай че от време на време въпреки всичко се съгласява да опита с дамите, то е единствено при изискване че те са задоволително общителни да сменят пола си с неговия. Говорих му за теб, предизвестих го за желанията ти; приема ги и на собствен ред държи да знае изискванията на ангажимента. Предупреждавам те, сестричке, ще ти откаже твърдо, опиташ ли се да го въвлечеш в нещо друго: " Онова, което съм склонен да направя със сестра Ви – съобщи ми той, – е дързост... забежка, с каквато човек се омърсява рядко и безпределно внимателно ".
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Омърсяване!... Предпазливост!... Обичам до лудост словата на тези благи хора! И ние дамите между тях използваме сходни крайни думи. Също като тези те потвърждават дълбокия смут, който ги пропива за отхвърлящите общоприетата религия... Е? Кажи ми, скъпи, той бил ли е с теб? С прелестната си снага и твоите двадесет години коства ми се, че елементарно ще привлечеш сходен мъж!
КАВАЛЕРЪТ: Изобщо няма да укривам от теб лудориите ми с него: прекомерно си интелигентна, с цел да ги осъждаш. Всъщност аз одобрявам дамите и се приписвам на тези непривични усети единствено когато някой прелестен мъж упорства. Но тогава не отхвърлям нищо. Далеч съм от глупавото надменност, което кара нашите вятърничави младоци да считат, че би трябвало да отвръщат с удари на пръчка при сходни предложения; белким индивидът е стопанин на усети си?
Можем да съжаляваме тези с особените щения, само че в никакъв случай да ги наскърбяваме: прегрешението им е дело на природата; те не са отговорни, че са се появили на света с разнообразни пристрастености, по този начин както ние нямаме виновност, че сме се родили куци или със напълно тяло. Впрочем, когато някой мъж желае да ви се наслаждения, споделя ли ви нещо неприятно?
Несъмнено не; прави комплимент; за какво тогава да му отвръщате с хули или обиди? Само простаците мислят така; рационалният мъж в никакъв случай няма да каже по този въпрос нещо, друго от мен, но светът е цялостен с жалки простаци, които мислят, че изневеряват на същността си, когато някой им признае, че ги намира подобаващи за наслаждение. Разглезени от дамите, непроменяемо ревностни към всичко, което може би нарушава правата им, те си фантазират, че са едни донкихотовци на тези по този начин обичайни права, и атакуват тези, които не признават всемогъществото им.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ах, приятелю, целуни ме! Нямаше да си мой брат, в случай че мислеше различно; само че апелирам те, разкрий малко детайлности за физиката на този мъж и за удоволствията му с теб.
КАВАЛЕРЪТ: Господин Долмансе научил от един мой другар за превъзходната неустрашимост, с която знаеш, че съм талантлив, и предиздвикал маркиз Дьо В... да ме предложения на вечеря. Там трябваше да покажа какво притежавам; изначало любознанието като че ли беше единствен подтик; красивият гъз, който обърнаха към мен с молбата да му се насладя напълно, ме накара скоро да схвана, че само желанието беше повода за това тестване. Предупредих Долмансе за всички усложнения на начинанието; нищо не го плашеше.
" Предавам се пред ударите на тарана – рече ми той, – и Вие даже няма да се окичите със славата, че сте най-страшният измежду мъжете, прониквали в задника, който Ви предлагам! " Маркизът не се отделяше от нас; окуражаваше ни, като стискаше, мачкаше и целуваше всичко, което ние разголвахме. Бях подготвен... само че попитах дали най-малко малко да не го предразположа. " Не го правете! – подреди маркизът. – Ще отнемете на половина сладострастията, които Долмансе чака от Вас; той желае да го разпорите... желае да го разкъсате. " " Ще бъде удовлетворен! " отвърнах аз и потънах на сляпо в зейналата пропаст...
Може би си мислиш, сестричке, че срещнах огромно усложнение?... Нищо подобно; копието ми, каквото е огромно, потъна гладко, доближих дъното на недрата му, без дяволът даже да издаде, че е почувствал нещо. Отнасях се с Долмансе приятелски; несъразмерното удоволствие, което изпитваше, трепетът и благите му думи скоро доведоха и мен до висшо благополучие и се излях в него. Едва се бях отдръпнал, когато Долмансе се обърна към мен разчорлен и червен като вакханка: " Виждаш ли до какво положение ме докара, скъпи кавалере? – сподели той, преди да ми покаже корав и навирен свредел, доста дълъг и най-малко шест пуса пълен. – Моля те, апелирам те, обич моя, съгласи се да ми послужиш като жена, откакто беше мой ухажор, с цел да мога да кажа, че в твоите прегръдки съм вкусил всички удоволствия на пристрастеността, по този начин скъпи на сетива ми ".
И защото не изпитвах терзания нито в едното, нито в другото, се съгласих; маркизът смъкна долните си облекла пред очите ми и помоли да бъда още мaлко мъж с него, до момента в който ставах жена на приятеля ми; с него се отнесох също като с Долмансе, а той ми връщаше многократно тласъците, с които самичък дарявах третия ни приятел, и скоро изстреля надълбоко в мен вълшебния балсам, с който аз съвсем в това време наводних Дьо В...
Г-ЖА ДЬО СЕНТ–АНЖ: Трябва да си изпитал висшо наслаждение сред двамата, братко; споделят, че било неземно.
КАВАЛЕРЪТ: Дума да няма, ангел мой, в действителност е найдобрата поза; само че каквото и да се приказва, това е оригиналничене, което не избирам пред насладите с дамите.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Прекрасно, обичани, тъй като през днешния ден, с цел да възнаградя общителната ти угодливост, ще дава на твоите пристрастености целомъдрена госпожица, по красива и от Амур6.
КАВАЛЕРЪТ: Какво! Заедно с Долмансе... каниш жена в дома си?
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Става дума за обучение; срещнах се с това момиче предходната есен в манастира, до момента в който мъжът ми се лекуваше на минерални бани. Нищо не направихме там, на нищо не се взехме решение, прекалено много очи ни дебнеха, но си обещахме да се срещнем при възможност; само с цел да удовлетворя този настойчив блян се срещнах със фамилията ѝ. Нейният татко е либерален блудник... прелъстих го. Е, хубавицата ще пристигна, очаквам я; ще прекараме два дни дружно... два прелестни дни; ще употребявам по-голямата част от времето да пообразовам младото момиче.
С Долмансе ще вкараме в хубавата ѝ главица всички правила на най-разюзданото сладострастие, ще я разпалим с нашите пламъци, с нашите стремежи и тъй като желая към теорията да прибавя и малко процедура – да разгърнем образно думите си, съм определила теб, братко, да откъснеш миртата на Цитера, а Долмансе – розите на Содом. А аз ще изпитам по едно и също време две удоволствия – да се насладя персонално на тези незаконни чувствени наслаждения, а в това време да предавам уроци и втълпявам желания на благата почтена душа, хванала се в мрежите ни. Е, кавалере, този проект заслужен ли е за моето въображение?
КАВАЛЕРЪТ: Само то би могло да го роди; възвишен е, сестричке, и аз ти давам обещание да извърша превъзходно сладката роля, която си ми отредила. Ах, палавнице, по какъв начин ще се насладиш на удоволствието да образоваш това дете! Какви прелестни прекарвания те чакат, до момента в който я развращаваш, до момента в който задушаваш в тази млада душа всички кълнове на добродетелта и вярата, които сеят в нея монахините! Честно казано, това е прекомерно покварено за мен.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се съмнявай, че нищо няма да спестя, с цел да я развратя, да унищожа и да прекатурна в нея всички лъжливи правила на морала, с които може би към този момент е напълно зашеметена; желая с два урока да я направя разюздана, безбожна... и разпътна като мен. Предупреди Долмансе, разкажи му всичко още щом дойде, та отровата на безнравствеността му, която дружно с него ще влеем в това младо сърце, да изкорени незабавно всички кълнове на благочестието, които без нас биха могли да израстат в него.
КАВАЛЕРЪТ: Невъзможно е да се откри по-подходящ човек: безбожието, безнравствеността, безчовечието и развратът се леят от устата на Долмансе също както тогавашното чувствено миро от устата на фамозния архиепископ на Камбре; той е най-изкусният съблазнител, най-поквареният мъж, най-опасният... Ах, скъпа приятелко, дано единствено ученичката откликне на грижите, положени от учителя, и ти подсигурявам, че скоро ще е погубена.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Няма да отнеме доста време с предразположението, което долових у нея...
КАВАЛЕРЪТ: Но я ми кажи, скъпа сестро, въобще ли не се страхуваш от родителите ѝ? Ами в случай че девойчето се разприказва, когато се върне вкъщи?
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се притеснявай, съблазних бащата... той е мой. Трябва ли най-накрая да ти призная? Отдадох му се, с цел да си затвори очите; не знае за кроежите ми, само че не би посмял да се рови. В ръцете ми е.
КАВАЛЕРЪТ: Похватите ти са ужасни!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Такива би трябвало да са, с цел да работят.
КАВАЛЕРЪТ: Е, хайде, разкажи ми, апелирам те, за тази млада персона.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Нарича се Йожени, щерка е на някой си Дьо Мистивал, един от най-богатите търговци в столицата, към тридесет и шест годишен; майката е на към тридесет и две, а дребната е на петнадесет. Дьо Мистивал е блудствен тъкмо колкото жена му е благочестива. А Йожени, приятелю, на вятъра ще се мъча да ти я описвам: четката ми е бездарна за това; задоволително ти е да знаеш, че нито аз, нито ти сме виждали сходна хубост на света.
КАВАЛЕРЪТ: Щом не можеш да я обрисуваш, загатни най-малко нещо, та като знам ненапълно какво да чакам, да извърша по-добре въображението си с визията за идола, на който ще се принеса в жертва.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Добре, приятелю, кестенявите ѝ коси, които едвам се обгръщат с ръце, стигат до бедрата ѝ; има ослепително бяло лице с съвсем орлово носле, с очи пламенни и черни като абанос!... О, приятелю, не е допустимо да устоиш на този взор... Дори не можеш да си представиш тези очи какви нелепости са ме карали да върша. Ако пък видиш хубавите вежди, които ги увенчават... изписаните клепачи, които ги обрамчват! Устата ѝ е мъничка, а зъбите – превъзходни, и всичко това е по този начин свежо! Една от прелестите ѝ е елегантният метод, по който красивата ѝ главица стои на раменете, и благородната външност, когато се обърне.
Йожени е по-едра за възрастта си; човек умерено би ѝ дал седемнадесет години; снагата ѝ е модел за грациозност и финес, гръдта – прелестна... безспорно двете най-красиви цицки!... Едва ще изпълнят шепата ти, само че са така нежни... така свежи... така бели! Двадесет пъти си изгубих мозъка, до момента в който ги целувах! Ако пък беше видял по какъв начин се оживява под милувките ми... по какъв начин двете ѝ големи очи ми разкриваха положението на душата ѝ! Приятелю, за останалото нищо не зная. Ако обаче осъждам по това, което към този момент съм видяла, на Олимп в никакъв случай не е имало богиня, която да се мери с нея. О, ето, слушам я... остави ни; излез през градината, с цел да не я срещнеш, и се върни в уречения час.
КАВАЛЕРЪТ: Картината, която преди малко разказа, ти подсигурява точността ми. О, висини! Да изляза... да те оставя, когато съм в такова положение! Сбогом... целувка, една целувка, сестричке, с цел да ми държи най-малко до тогава.
(Тя го целува, погалва копието му през панталона и младият мъж забързано излиза.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (891)
Пълното издание на " Философия в будоара " от Маркиз дьо Сад за пръв път на български! Една от най-цензурираните книги в историята излиза за първи! път на български в цялостния си тип, в първокласно издание с твърди корици и илюстрации!
Във времената на полуда след Френската гражданска война, когато революционният блян към тъждество е изопачен и Париж е наводнен с кръв, се ражда богочовекът на Маркиз дьо Сад. Свободният човек, който не дава отговор пред никого и чийто честен крах е само стремежът му да счупи оковите на обществото.
Обвиняваният в безнравственост, безочливи полови усети, уклон към порнографията и подкопаване на закона мъдрец основава своята " Философия в будоара " – най-мощния протест против тесногръдието на религията, политическото двуличие и привидната добродетел.
Забранявана епохи наред, цензурирана, " Философия в будоара " излиза за пръв път на български език в първокласно издание с твърди корици и без цензура. Към новото издание са добавени непубликувани до момента разкази, които допълват концепцията на Маркиз дьо Сад за раждането на индивида, еднакъв на боговете в своята независимост.
Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в правилата на най-голямата полова декаданс, с цел да преследва желанията на тялото си, надалеч от оковите на обществото.
Двеста години след гибелта на създателя най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи потрес и наслаждение на читателите.
Сексуалната приятност е пристрастеност, на която всички останали усеща са подчинени, само че и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първоначални инстинкти, не носим повече виновност от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Философия в будоара " от Маркиз дьо Сад
ТОМ ПЪРВИ
Майките ще предлагат четивото на дъщерите си
Към вас, развратници
Сластолюбци на всякаква възраст и от всевъзможен пол, тази творба е за вас: хранете се с правилата ѝ, те насърчават вашите пристрастености, а тъкмо тези пристрастености, с които бездушни лъжливи моралисти ви плашат, са в действителност единствено средствата, които природата употребява, с цел да накара индивида да прозре желанията ѝ по отношение на него; слушайте само тези очарователни стремления; единствено техният орган е този, който би трябвало да ви води до щастието.
Похотливи дами, дано сластолюбивата Дьо Сент-Анж ви бъде пример; и като нея презирайте всичко, което възразява против висшите закони на удоволствието, водили я цялостен живот.
Девойки млади, предълго оковавани в неуместните и рискови вериги на измислената добродетел, на противната вяра, бъдете като пламенната Йожени; унищожете, стъпчете с нозе бързо като нея всички смехотворни правила, наложени от глупави родители.
А на вас, общителни развратници, които още от младостта си нямате други задръжки и други закони с изключение на личните ви прищевки, дано циничният Долмансе ви бъде за подражание; стигнете също толкоз надалеч, в случай че сходно нему желаете да извървите всички пътища, осеяни с цветя, начертани пред вас от похотта; в школата му научете, че само при разрастване рамките на своите усети и мечти, че единствено като жертвате всичко в името на сластта, злополучното създание, познато под името човек, захвърлено директно себе си в този скръбен свят, може да посее няколко рози измежду тръните на живота.
ПЪРВИ ДИАЛОГ
Госпожа Дьо Сент-Анж, джентълмен Дьо Мирвел
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Здравей, братко. Къде е господин Долмансе?
КАВАЛЕРЪТ: Ще пристигна тъкмо в четири часа и тъй като вечеряме в седем, както виждаш, ще имаме премного време за приказки.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Знаеш ли, братко, ненапълно се разкайвам за проявеното любознание и всички неприлични проекти за през днешния ден. Честно казано, приятелю, ти си прекомерно благосклонен, тъй като колкото по-разумна би трябвало да бъда, толкоз повече проклетият ми разум се бунтува и развращава, а ти ми прощаваш всичко и това единствено ме разглезва... На двадесет и шест години трябваше да съм към този момент смирена и благочестива, а не преставам да съм най-покварената жена...
Представа нямаш какво си мисля, приятелю, какво бих желала да направя. Смятах, че в случай че се удовлетворявам единствено с дами, ще се укротя; че желанията, съсредоточени в женското ми лоно, няма да ме тласкат повече към вас, мъжете; лъжливи надежди; удоволствието, от което желаех да се лиша, все по-буйно връхлиташе мозъка ми и разбрах, че когато като мен си роден за разврат, е безсмислено да си надяваш окови, тъй като буйните стремежи скоро ги строшават.
Аз, скъпи мой, в последна сметка съм неразбираема твар; обичам всичко, развличам се по всевъзможни начини; само че признай, братко, не е ли извънредно своенравно от моя страна, че желая да се срещна с този невероятен Долмансе, който през живота си, разправят, не се е възползвал от жена както обичаят повелява, и тъй като е содомит по природа, освен обожествява своя пол, само че и отстъпва пред нашия само с спогодба да му отдадем тези си прескъпи прелести, в които е привикнал да обладава мъжете?
Знаеш ли, братко, какъв невероятен блян имам: желая да съм Ганимед на този нов Юпитер, желая да се любувам на усетите му, на лъстта му, желая да съм жертва на прищевките му, нали знаеш, скъпи, че до през днешния ден съм се отдавала по този метод само на теб, и то от благоволение, или пък на някого от прислужниците, от който съм била обслужвана по този начин, само поради интереса му да си платя; само че през днешния ден съм водена не от състрадание или пък каприз, а единствено от желанието си...
Съзирам сред методите, по които съм била подчинявана, и тези, по които ще ме подчинят на тази необикновена натрапчива мисъл, една недоловима разлика и желая да я опозная. Умолявам те, опиши ми твоя Долмансе, дано хубаво си го показва, преди да е дошъл; знаеш, че за малко го срещнах оня ден в един дом, където бях в компанията му единствено няколко минути.
КАВАЛЕРЪТ: Сестричке, Долмансе скоро навърши тридесет и шест; висок е, с прелестно лице, с жив и одушевен взор, само че чертите му излъчват, макар волята му, известна заостреност и някаква жестокост; има най-хубавите зъби на света, избрана мекост в стойката и в придвижванията, безспорно заради навика по този начин постоянно да се трансформира в жена; безпределно грациозен е, с прекрасен глас, има дарования, само че най-много изключително метафизичен дух.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не има вяра в Бог, уповавам се.
КАВАЛЕРЪТ: Но какво приказваш! Той е най-известният безбожник, най-неморалният човек... Ооо! Олицетворение на найпълната и приключена безнравственост, най-греховният и злобен човек, който би могъл да съществува на света.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Как ме възбужда всичко това! Ще полудея по този мъж. А какви са желанията му, братко?
КАВАЛЕРЪТ: Познаваш ги! Удоволствията на Содом са му скъпи, без разлика дали ги дава, или получава; за насладите си държи единствено на мъже и в случай че от време на време въпреки всичко се съгласява да опита с дамите, то е единствено при изискване че те са задоволително общителни да сменят пола си с неговия. Говорих му за теб, предизвестих го за желанията ти; приема ги и на собствен ред държи да знае изискванията на ангажимента. Предупреждавам те, сестричке, ще ти откаже твърдо, опиташ ли се да го въвлечеш в нещо друго: " Онова, което съм склонен да направя със сестра Ви – съобщи ми той, – е дързост... забежка, с каквато човек се омърсява рядко и безпределно внимателно ".
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Омърсяване!... Предпазливост!... Обичам до лудост словата на тези благи хора! И ние дамите между тях използваме сходни крайни думи. Също като тези те потвърждават дълбокия смут, който ги пропива за отхвърлящите общоприетата религия... Е? Кажи ми, скъпи, той бил ли е с теб? С прелестната си снага и твоите двадесет години коства ми се, че елементарно ще привлечеш сходен мъж!
КАВАЛЕРЪТ: Изобщо няма да укривам от теб лудориите ми с него: прекомерно си интелигентна, с цел да ги осъждаш. Всъщност аз одобрявам дамите и се приписвам на тези непривични усети единствено когато някой прелестен мъж упорства. Но тогава не отхвърлям нищо. Далеч съм от глупавото надменност, което кара нашите вятърничави младоци да считат, че би трябвало да отвръщат с удари на пръчка при сходни предложения; белким индивидът е стопанин на усети си?
Можем да съжаляваме тези с особените щения, само че в никакъв случай да ги наскърбяваме: прегрешението им е дело на природата; те не са отговорни, че са се появили на света с разнообразни пристрастености, по този начин както ние нямаме виновност, че сме се родили куци или със напълно тяло. Впрочем, когато някой мъж желае да ви се наслаждения, споделя ли ви нещо неприятно?
Несъмнено не; прави комплимент; за какво тогава да му отвръщате с хули или обиди? Само простаците мислят така; рационалният мъж в никакъв случай няма да каже по този въпрос нещо, друго от мен, но светът е цялостен с жалки простаци, които мислят, че изневеряват на същността си, когато някой им признае, че ги намира подобаващи за наслаждение. Разглезени от дамите, непроменяемо ревностни към всичко, което може би нарушава правата им, те си фантазират, че са едни донкихотовци на тези по този начин обичайни права, и атакуват тези, които не признават всемогъществото им.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ах, приятелю, целуни ме! Нямаше да си мой брат, в случай че мислеше различно; само че апелирам те, разкрий малко детайлности за физиката на този мъж и за удоволствията му с теб.
КАВАЛЕРЪТ: Господин Долмансе научил от един мой другар за превъзходната неустрашимост, с която знаеш, че съм талантлив, и предиздвикал маркиз Дьо В... да ме предложения на вечеря. Там трябваше да покажа какво притежавам; изначало любознанието като че ли беше единствен подтик; красивият гъз, който обърнаха към мен с молбата да му се насладя напълно, ме накара скоро да схвана, че само желанието беше повода за това тестване. Предупредих Долмансе за всички усложнения на начинанието; нищо не го плашеше.
" Предавам се пред ударите на тарана – рече ми той, – и Вие даже няма да се окичите със славата, че сте най-страшният измежду мъжете, прониквали в задника, който Ви предлагам! " Маркизът не се отделяше от нас; окуражаваше ни, като стискаше, мачкаше и целуваше всичко, което ние разголвахме. Бях подготвен... само че попитах дали най-малко малко да не го предразположа. " Не го правете! – подреди маркизът. – Ще отнемете на половина сладострастията, които Долмансе чака от Вас; той желае да го разпорите... желае да го разкъсате. " " Ще бъде удовлетворен! " отвърнах аз и потънах на сляпо в зейналата пропаст...
Може би си мислиш, сестричке, че срещнах огромно усложнение?... Нищо подобно; копието ми, каквото е огромно, потъна гладко, доближих дъното на недрата му, без дяволът даже да издаде, че е почувствал нещо. Отнасях се с Долмансе приятелски; несъразмерното удоволствие, което изпитваше, трепетът и благите му думи скоро доведоха и мен до висшо благополучие и се излях в него. Едва се бях отдръпнал, когато Долмансе се обърна към мен разчорлен и червен като вакханка: " Виждаш ли до какво положение ме докара, скъпи кавалере? – сподели той, преди да ми покаже корав и навирен свредел, доста дълъг и най-малко шест пуса пълен. – Моля те, апелирам те, обич моя, съгласи се да ми послужиш като жена, откакто беше мой ухажор, с цел да мога да кажа, че в твоите прегръдки съм вкусил всички удоволствия на пристрастеността, по този начин скъпи на сетива ми ".
И защото не изпитвах терзания нито в едното, нито в другото, се съгласих; маркизът смъкна долните си облекла пред очите ми и помоли да бъда още мaлко мъж с него, до момента в който ставах жена на приятеля ми; с него се отнесох също като с Долмансе, а той ми връщаше многократно тласъците, с които самичък дарявах третия ни приятел, и скоро изстреля надълбоко в мен вълшебния балсам, с който аз съвсем в това време наводних Дьо В...
Г-ЖА ДЬО СЕНТ–АНЖ: Трябва да си изпитал висшо наслаждение сред двамата, братко; споделят, че било неземно.
КАВАЛЕРЪТ: Дума да няма, ангел мой, в действителност е найдобрата поза; само че каквото и да се приказва, това е оригиналничене, което не избирам пред насладите с дамите.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Прекрасно, обичани, тъй като през днешния ден, с цел да възнаградя общителната ти угодливост, ще дава на твоите пристрастености целомъдрена госпожица, по красива и от Амур6.
КАВАЛЕРЪТ: Какво! Заедно с Долмансе... каниш жена в дома си?
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Става дума за обучение; срещнах се с това момиче предходната есен в манастира, до момента в който мъжът ми се лекуваше на минерални бани. Нищо не направихме там, на нищо не се взехме решение, прекалено много очи ни дебнеха, но си обещахме да се срещнем при възможност; само с цел да удовлетворя този настойчив блян се срещнах със фамилията ѝ. Нейният татко е либерален блудник... прелъстих го. Е, хубавицата ще пристигна, очаквам я; ще прекараме два дни дружно... два прелестни дни; ще употребявам по-голямата част от времето да пообразовам младото момиче.
С Долмансе ще вкараме в хубавата ѝ главица всички правила на най-разюзданото сладострастие, ще я разпалим с нашите пламъци, с нашите стремежи и тъй като желая към теорията да прибавя и малко процедура – да разгърнем образно думите си, съм определила теб, братко, да откъснеш миртата на Цитера, а Долмансе – розите на Содом. А аз ще изпитам по едно и също време две удоволствия – да се насладя персонално на тези незаконни чувствени наслаждения, а в това време да предавам уроци и втълпявам желания на благата почтена душа, хванала се в мрежите ни. Е, кавалере, този проект заслужен ли е за моето въображение?
КАВАЛЕРЪТ: Само то би могло да го роди; възвишен е, сестричке, и аз ти давам обещание да извърша превъзходно сладката роля, която си ми отредила. Ах, палавнице, по какъв начин ще се насладиш на удоволствието да образоваш това дете! Какви прелестни прекарвания те чакат, до момента в който я развращаваш, до момента в който задушаваш в тази млада душа всички кълнове на добродетелта и вярата, които сеят в нея монахините! Честно казано, това е прекомерно покварено за мен.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се съмнявай, че нищо няма да спестя, с цел да я развратя, да унищожа и да прекатурна в нея всички лъжливи правила на морала, с които може би към този момент е напълно зашеметена; желая с два урока да я направя разюздана, безбожна... и разпътна като мен. Предупреди Долмансе, разкажи му всичко още щом дойде, та отровата на безнравствеността му, която дружно с него ще влеем в това младо сърце, да изкорени незабавно всички кълнове на благочестието, които без нас биха могли да израстат в него.
КАВАЛЕРЪТ: Невъзможно е да се откри по-подходящ човек: безбожието, безнравствеността, безчовечието и развратът се леят от устата на Долмансе също както тогавашното чувствено миро от устата на фамозния архиепископ на Камбре; той е най-изкусният съблазнител, най-поквареният мъж, най-опасният... Ах, скъпа приятелко, дано единствено ученичката откликне на грижите, положени от учителя, и ти подсигурявам, че скоро ще е погубена.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Няма да отнеме доста време с предразположението, което долових у нея...
КАВАЛЕРЪТ: Но я ми кажи, скъпа сестро, въобще ли не се страхуваш от родителите ѝ? Ами в случай че девойчето се разприказва, когато се върне вкъщи?
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се притеснявай, съблазних бащата... той е мой. Трябва ли най-накрая да ти призная? Отдадох му се, с цел да си затвори очите; не знае за кроежите ми, само че не би посмял да се рови. В ръцете ми е.
КАВАЛЕРЪТ: Похватите ти са ужасни!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Такива би трябвало да са, с цел да работят.
КАВАЛЕРЪТ: Е, хайде, разкажи ми, апелирам те, за тази млада персона.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Нарича се Йожени, щерка е на някой си Дьо Мистивал, един от най-богатите търговци в столицата, към тридесет и шест годишен; майката е на към тридесет и две, а дребната е на петнадесет. Дьо Мистивал е блудствен тъкмо колкото жена му е благочестива. А Йожени, приятелю, на вятъра ще се мъча да ти я описвам: четката ми е бездарна за това; задоволително ти е да знаеш, че нито аз, нито ти сме виждали сходна хубост на света.
КАВАЛЕРЪТ: Щом не можеш да я обрисуваш, загатни най-малко нещо, та като знам ненапълно какво да чакам, да извърша по-добре въображението си с визията за идола, на който ще се принеса в жертва.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Добре, приятелю, кестенявите ѝ коси, които едвам се обгръщат с ръце, стигат до бедрата ѝ; има ослепително бяло лице с съвсем орлово носле, с очи пламенни и черни като абанос!... О, приятелю, не е допустимо да устоиш на този взор... Дори не можеш да си представиш тези очи какви нелепости са ме карали да върша. Ако пък видиш хубавите вежди, които ги увенчават... изписаните клепачи, които ги обрамчват! Устата ѝ е мъничка, а зъбите – превъзходни, и всичко това е по този начин свежо! Една от прелестите ѝ е елегантният метод, по който красивата ѝ главица стои на раменете, и благородната външност, когато се обърне.
Йожени е по-едра за възрастта си; човек умерено би ѝ дал седемнадесет години; снагата ѝ е модел за грациозност и финес, гръдта – прелестна... безспорно двете най-красиви цицки!... Едва ще изпълнят шепата ти, само че са така нежни... така свежи... така бели! Двадесет пъти си изгубих мозъка, до момента в който ги целувах! Ако пък беше видял по какъв начин се оживява под милувките ми... по какъв начин двете ѝ големи очи ми разкриваха положението на душата ѝ! Приятелю, за останалото нищо не зная. Ако обаче осъждам по това, което към този момент съм видяла, на Олимп в никакъв случай не е имало богиня, която да се мери с нея. О, ето, слушам я... остави ни; излез през градината, с цел да не я срещнеш, и се върни в уречения час.
КАВАЛЕРЪТ: Картината, която преди малко разказа, ти подсигурява точността ми. О, висини! Да изляза... да те оставя, когато съм в такова положение! Сбогом... целувка, една целувка, сестричке, с цел да ми държи най-малко до тогава.
(Тя го целува, погалва копието му през панталона и младият мъж забързано излиза.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (891)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ