Откъс от "Ефектът Луцифер" на Филип Зимбардо
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ефектът Луцифер " с създател Филип Зимбардо, възложен от Издателство " Изток Запад ".
В тази книга синтезирам провеждани в продължение на повече от 30 години проучвания върху факторите, които карат положителни хора да стават прислужници на злото. Тази промяна на човешкия темперамент назовавам " Ефекта Луцифер ", наименуван на обичания ангел на Бога, който губи благоразположението му и в последна сметка се трансформира в Сатана.
Вместо да предлагам набожен разбор обаче, представям психическо пояснение на това по какъв начин елементарни хора от време на време стават зли и правят неописуеми дейности. Като част от този роман в " Ефектът Луцифер " за пръв път разгадавам цялата история зад Станфордския затворнически опит – станало към този момент класика проучване, което организирах през 1971 година В него елементарни студенти бяха разпределени на инцидентен принцип да играят функциите на надзорник или на пандизчия за две седмици в симулиран затвор, само че надзирателите бързо станаха толкоз брутални, че опитът трябваше да бъде преустановен единствено след шест дни.
Как и за какво се реализира тази промяна и по какъв начин се съотнася към неотдавнашни събития като малтретирането на пандизчии в Абу Граиб в Ирак? Еднакво значимо е какво ни споделя тя за човешката природа и какво ни подсказва за ефикасните способи за попречване на такива злоупотреби в бъдеще.
Последвайте ме в това пътешестване, което поетът Милтън би могъл да опише като преобразяване на мрака в нещо очевидно. Макар постоянно да е мъчно да се чете за злото от първо лице, би трябвало да разберем неговите аргументи, с цел да го удържим и да го трансформираме посредством мъдри решения и реформаторски общи дейности. Всъщност съгласно мен през днешния ден няма по-спешна задача пред нас.
Филип Зимбардо, почетен професор,
Станфордски университет
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Ефектът Луцифер, по какъв начин положителните хора стават зли
Предговор
Иска ми се да можех да кажа, че писането на тази книга беше труд на любовта; тя не беше такава даже и за момент през двете години, които ми трябваха, с цел да я завърша. Първо, беше неимоверно мъчително да проверявам всички видеозаписи от Станфордския затворнически опит (СЗЕ) и да чета още веднъж и още веднъж транскрибираното им наличие. Времето беше притъпило загатна ми за степента на изобретателното зло, с което доста от " надзирателите " се ангажираха, степента, до която страдаха доста от " пандизчиите " и степента на моята бездейност в позволяването на малтретирането да продължава толкоз дълго, колкото позволих – зло на бездействието.
Освен това бях не запомнил, че първата част от тази книга в действителност беше стартирана преди 30 години по контракт с различен издател.
Малко след началото обаче престанах да пиша, тъй като не бях подготвен да преживея отначало опита, до момента в който събитието беше толкоз покрай мен. Доволен съм, че не се насилих да продължа да пиша тогава, тъй като в този момент е верният миг. Сега съм по-мъдър и кадърен да внеса по-зряла вероятност в тази комплицирана задача. Освен това паралелите сред случаите на малтретиране в Абу Граиб и събитията в СЗЕ придават на нашия опит със пандиза в Станфорд спомагателна годност, която на собствен ред хвърля светлина върху психическата динамичност, съдействала за ужасяващото малтретиране в оня действителен затвор.
Втора прочувствено изцеждаща спънка през писането беше фактът, че персонално и мощно бях включен в проучването на злоупотребите и изтезанията в Абу Граиб. Като експерт на един от надзирателите в пандиза от Военната полиция станах по-скоро проверяващ кореспондент, в сравнение с обществен психолог. Работих за разкриването на всичко, което мога да открия за младия мъж, от задълбочени изявленията с него и диалози и преписка с членове на фамилията му до инспекции на историята му в пандизите и в армията, както и с другия боен личен състав, който беше работил в оня затвор. Започнах да мисля какво е да си на мястото му по време на нощна промяна от 16 до 4 ч сутринта всяка нощ в продължение на 40 нощи без отмора на Сектор 1А.
Като експерт, свидетелстващо по време на правосъдния му развой за ситуационните сили, които са съдействали за съответните злоупотреби, които той е направил, получих достъп до всичките стотици цифрово документирани порочни облици.
Това беше грозна и нежелана задача. Освен това ми дадоха всички налични тогава отчети на разнообразни военни и цивилни проверяващи комисии. Бяха ми споделили, че не ми е разрешено да нося детайлни бележки по време на правосъдния развой, трябваше да запаметя колкото се може повече от техните сериозно значими характерности и изводи. Когнитивното предизвикателство ускори ужасното прочувствено напрежение, което породи, откакто сержант Айвън Фредерик-Чип получи сурова присъда, а аз станах неофициален съвещателен психолог на него и на брачната половинка му Марта. С течение на времето станах за тях " чичо Фил ".
Бях двойно фрустриран и ядосан, първо от нежеланието на армията да одобри което и да било от многото смекчаващи условия, за които в детайли обясних по какъв начин са съдействали за неговото непозволено държание и би трябвало да способстват за понижаване на суровата му присъда отнемане от независимост. Прокурорът и съдията отхвърлиха да обмислят всяка концепция, че ситуационните фактори биха могли да въздействат върху самостоятелното държание. Те се придържаха към общоприетата идея на индивидуализма, която се споделя от множеството хора в нашата просвета.
Това е концепцията, че виновността е напълно " диспозиционна ", разследване от свободно взето от сержант Чип Фредерик рационално решение да се ангажира в злото. Моят дистрес се засилваше от осъзнаването, че доста от " самостоятелните " проверяващи отчети явно упрекваха за злоупотребите старшите офицери и тяхното дисфункционално или отсъстващо водачество. Тези отчети на комисии, управлявани от генерали и някогашни висши държавни публични лица, даваха да се разбере, че армейска и цивилна верига на командването е построила неприятни каци, в които куп положителни бойци са станали гнили ябълки.
Ако бях написал тази книга малко след края на Станфордския затворнически опит, щях да се задоволя да показва методите, по които ситуационните фактори са по-мощни, в сравнение с си мислим или признаваме, в оформянето на нашето държание в доста разнообразни типове подтекст.
Щях да пропусна обаче огромната картина: по-голямата мощност за основаване на зло от положителното – тази на Системата, комплекса от могъщи сили, които основават Ситуацията. Голям размер доказателства в обществената логика на психиката поддържат концепцията, че ситуационните фактори побеждават над самостоятелната мощ в избрани типове подтекст. Говоря за тези доказателства в няколко глави. Повечето психолози обаче са нечувствителни към по-дълбоките сили, които населяват политическата, икономическата, религиозната, историческата и културната матрица, дефинираща обстановките и придаваща им законно или нелегитимно битие.
Цялостното схващане на динамичността на човешкото държание изисква да осъзнаваме степента и границите на персоналната власт, ситуационната власт и систематичната власт.
Промяната или предотвратяването на нежеланото държание на обособени хора или групи изискват схващане какви мощни страни, добродетели и накърнимост те привнасят в дадена обстановка. След това би трябвало да осъзнаем по-пълно комплекса от ситуационни фактори, които работят в дадена поведенческа среда.
Модифицирането им или ученето по какъв начин да се заобикалят може да има по-силно влияние върху намаляването на нежеланите самостоятелни реакции, в сравнение с коригиращите дейности, ориентирани само към смяната на хората в обстановката. Това значи да приемем метод на публичното здраве вместо общоприетия метод на медицинския модел към " лечението " на самостоятелните несгоди и неправди.
Същевременно, в случай че не станем чувствителни към действителната власт на Системата, която непроменяемо се крие зад булото на потайността, и не разберем изцяло личния ѝ набор от правила и регулации, поведенческата смяна ще бъде преходна, а ситуационната смяна – илюзорна. В цялата книга дублирам мантрата, че опитите да се схванат ситуационните и систематичните приноси към държанието на индивида не го извинява или освобождава от неговата отговорност за ангажирането в безнравствени, противозаконни или зли каузи.
Разсъждавайки за аргументите, заради които посветих толкоз огромна част от професионалната ми кариера на проучването на логиката на психиката на злото – на насилието, анонимността, експанзията, вандализма, изтезанията и тероризма, – би трябвало да доклада и ситуационната формираща мощ, която работи върху мен. Израствайки в беднотия в Южен Бронкс, Ню Йорк, гетото оформи огромна част от светогледа ми и моите цели.
Животът в градското гето се свежда до оцеляване посредством развиване на потребни по житейски интелигентни тактики. Това значи да се ориентираш кой държи властта, която може да се употребява против теб или с цел да ти помогне, кого да избягваш и кого би трябвало да благоразполагаш. Означава да дешифрираш фините ситуационни сигнали на кого да залагаш и по кое време да се свиваш, създавайки взаимни отговорности и определяйки какво е належащо, с цел да осъществиш прехода от почитател към водач.
В тези дни преди хероинът и кокаинът да наводнят Бронкс, животът в гетото се състоеше от хора без благосъстоятелност, деца, чийто най-ценен запас в отсъствието на играчки и технологии бяха другите деца, с които да си играят. Някои от тези деца станаха жертви или причинители на насилие; някои, за които мислех, че са положителни, най-после свършиха някои същински неприятни неща.
Понякога беше видно кой е катализаторът. Например да разгледаме бащата на Дони, който го наказваше за всяко провинение, като го събличаше гол и го караше да коленичи върху оризови зърна в банята. Този татко изтезател в други моменти беше обаятелен, изключително към дамите, които живееха в постройката. Като младеж Дони, пречупен от тези прекарвания, свърши в пандиза. Друго дете си изливаше фрустрацията, като дереше котки онлайн. Като част от процеса на приемане в бандата трябваше да крадем, да се бием с друго дете, да свършим някои дръзки каузи и да плашим девойките и еврейските деца, които отиваха в синагогата.
Нищо от това не се смяташе за зло или даже за лошо; това беше просто послушание на тартора на групата и конформизъм с нормите на бандата.
За нас, децата, систематичната власт се държеше от огромните неприятни портиери, които ни изритваха от входовете, и безсърдечните хазяи, които можеха да изгонят цели фамилии, като накарат управляващите да изхвърлят движимостите им на улицата поради неплащане на наема. Все още им съчувствам за обществения им позор.
Най-лошият ни зложелател обаче бяха служителите на реда, които се хвърляха върху нас, до момента в който играехме детски бейзбол на улицата (с бухалка от дръжката на метла и гумена топка). Без да оферират никаква причина, те конфискуваха нашите топки и ни принуждаваха да прекратим играта на улицата. Тъй като нямаше игрище на по-малко от една миля от мястото, където живеехме, улиците бяха всичко, с което разполагахме, а за жителите нямаше особена заплаха от нашата розова гумена топка. Спомням си веднъж по какъв начин скрихме бухалките при наближаването на служителите на реда, само че те ме показаха, с цел да им издам тайната за нашето укритие.
Когато отхвърлих, единият служител на реда сподели, че ще ме арестува и ме натика в патрулката, а до момента в който ме блъскаше, главата ми се удари във вратата на колата. След това в никакъв случай повече не имах вяра на възрастни с униформа, до момента в който не ме опровергаят.
С такова образование – в отсъствието на всевъзможен наставнически контрол, тъй като по това време децата и родителите в никакъв случай не общуваха на улицата – е видно от кое място произлиза моето любознание за човешката природа, изключително по-тъмната ѝ страна.
Така " Ефектът Луцифер " от дълги години се мътеше в мен, от моите дни в гетото през формалното ми обучение по логика на психиката и ме накара да задавам огромни въпроси и да им давам отговор с емпирични доказателства.
Структурата на тази книга е малко необикновена. Тя стартира с глава, в която обрисувам тематиката за трансформирането на човешкия темперамент, на положителните хора и ангелите, които се трансформират в неприятни, даже зли, демонски. Там повдигам фундаменталния въпрос какъв брой добре в действителност познаваме себе си, какъв брой уверени можем да бъдем в прогнозирането какво бихме и не бихме създали в обстановки, в които в никакъв случай преди този момент не сме били. Възможно ли е – като обичания ангел на Бога Луцифер – да бъдем въведени в изкушението да причиним немислимото на другите?
В главите, отдадени на Станфордския затворнически опит, описвам в огромни елементи нашето проучване на трансформацията на обособени студенти, до момента в който те играят инцидентно разпределени функции на пандизчии или надзиратели в симулиран затвор, който стана прекомерно действителен. Хронологията глава по глава е
показана като кино сюжет, като персонален разказ, разказан в настоящо време с минимални психически тълкования.
Едва откакто това проучване завърши – то трябваше да бъде прекъснато предварително – преглеждам какво сме научили от него, разказвам и изяснявам събраните от него емпирични доказателства и детайлизирам психологичните процеси, които са взели участие в него.
Едно от преобладаващите изводи от Станфордския затворнически опит е, че всепроникващата, само че фина власт на редица ситуационни променливи може да подчини волята на индивида да се съпротивлява. Това умозаключение придобива по-голяма дълбочина в поредицата от глави, отдадени на детайлизирането на това събитие посредством редица проучвания в обществените науки.
Виждаме по какъв начин разнообразни изследвани лица – както други студенти, по този начин и елементарни жители доброволци – стартират да се подчиняват, да са конформни и елементарно да бъдат увлечени във вършенето на неща, които не биха и сънували да правят, когато са били отвън тези ситуационни силови полета.
Очертан е набор от динамични психически процеси, които могат да накарат положителни хора да правят зло, да вземем за пример деиндивидуализация, послушание на престижа, бездейност пред лицето на закани, самооправдание и модернизация. Дехуманизацията е един от централните процеси в трансформирането на елементарни, естествени хора в безразлични или даже буйни причинители на зло. Дехуманизацията е като кортикална катаракта, която замъглява мисленето на индивида и подкрепя усещането, че другите са някакви по-нисши хора.
Тя кара някои да стартират да преглеждат другите като врагове, заслужаващи страдания, изтезания и заличаване.
С този набор от аналитични принадлежности разполагаем се насочваме към разсъждаване за аргументите за ужасяващото принуждение и изтезания на пандизчии в пандиза Абу Граиб в Ирак от американските военни служители на реда, които са ги пазили. Обвинението, че тези безнравствени дейности са били садистично дело на няколко подивели бойци, така наречен гнили ябълки, се оспорва посредством проучване на паралелите, които съществуват в ситуационните фактори и психологичните процеси, които са работили в този затвор, с тези в Станфордския симулиран затвор.
Изследваме в дълбочина Мястото, Човека и Ситуацията, с цел да създадем изводи за каузалните сили, участващи в пораждането на насилствените държания, документирани на отвратителните " трофейни фотоси ", направени от бойците в процеса на изтезаване на техните пандизчии.
Тогава обаче е време да се изкачим в обяснителната верига от обособения човек към обстановката към системата. Разчитайки на половин дузина проверяващи отчети на тези изтезания и на други доказателства от разнообразни защитаващи човешките права и юридически източници, одобрявам гледната точка на прокурора и изправям Системата на съд.
Използвайки рестриктивните мерки на нашата правна система, която изисква хората, а не обстановките или системите да бъдат съдени за закононарушенията, повдигам обвинявания против квартет от старши военни офицери и по-късно уголемявам причините за съучастието на военните с цивилната командна конструкция в администрацията на Буш. Читателят като правосъден заседател ще реши дали доказателствата поддържат присъдата " отговорен по всички обвинявания " за всеки от обвинените.
Това прекомерно тъмно пътешестване в сърцето и съзнанието на тъмнината се прекатурва в последната глава. Време е за известни положителни вести за човешката природа, за това, което ние като обособени хора можем да създадем, с цел да предизвикаме ситуационната и систематичната власт. Във всички представени проучвания и в нашите образци от действителния живот постоянно има някои хора, които се съпротивляват, които не се поддават на изкушението.
Това, което ги е избавило от злото, не е някаква вродена магическа добрина, а по-скоро и по-вероятно схващане – колкото и да е интуитивно – на психологичните и обществените тактики на съпротивата. Очертавам набор от такива тактики и тактики, с цел да оказа помощ на всеки да е по-способен да се съпротивлява на нежеланото обществено въздействие. Този съвет се базира на композиция от мои лични прекарвания и мъдростта на моите сътрудници обществени психолози, които са специалисти в региона на въздействието и убеждаването. (Той е допълнен и уголемен в един модул, показан на уеб страницата на тази книга www.lucifereffect.com.)
И най-после, когато множеството се предадат и малко на брой се разпалват, бунтарите могат да се считат за герои за това, че се съпротивляват на мощни сили, налагащи подчинение, конформизъм и послушание. Започнали сме да мислим за нашите герои като за специфични, разнообразни от нас, елементарните смъртни, с техните смели каузи или доживотни саможертви. Тук признаваме, че такива специфични хора в действителност съществуват, само че те са изключението в редиците на героите, малцината, които вършат такива саможертви. Те са специфична порода, която провежда живота си към филантропична идея да вземем за пример. Обратното, множеството други, които признаваме за герои, са герои на момента, в обстановката, които работят уверено, когато зазвучи тръбата на потребността.
Така пътуването на " Ефектът Луцифер " приключва с позитивна нотка, като отдава респект на елементарния воин, който живее във всеки от нас. Противно на " баналността на злото ", която гласи, че елементарните хора могат да са виновни за най-отвратителните актове на свирепост и морално проваляне против събратята си, аз одобрявам за факт " баналността на героизма ", която разгъва знамето на героичния Всеки, който обръща внимание на апела за работа на човечеството, когато пристигна времето му да работи. Когато тази камбана забие, те ще знаят, че тя бие за тях. Тя бие за апел да се отстои това, което е най-хубаво в човешката
природа и което се издига над могъщия напън на Ситуацията и Системата като непоколебимо одобряване на човешкото достолепие, противопоставящо се на злото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (744)
В тази книга синтезирам провеждани в продължение на повече от 30 години проучвания върху факторите, които карат положителни хора да стават прислужници на злото. Тази промяна на човешкия темперамент назовавам " Ефекта Луцифер ", наименуван на обичания ангел на Бога, който губи благоразположението му и в последна сметка се трансформира в Сатана.
Вместо да предлагам набожен разбор обаче, представям психическо пояснение на това по какъв начин елементарни хора от време на време стават зли и правят неописуеми дейности. Като част от този роман в " Ефектът Луцифер " за пръв път разгадавам цялата история зад Станфордския затворнически опит – станало към този момент класика проучване, което организирах през 1971 година В него елементарни студенти бяха разпределени на инцидентен принцип да играят функциите на надзорник или на пандизчия за две седмици в симулиран затвор, само че надзирателите бързо станаха толкоз брутални, че опитът трябваше да бъде преустановен единствено след шест дни.
Как и за какво се реализира тази промяна и по какъв начин се съотнася към неотдавнашни събития като малтретирането на пандизчии в Абу Граиб в Ирак? Еднакво значимо е какво ни споделя тя за човешката природа и какво ни подсказва за ефикасните способи за попречване на такива злоупотреби в бъдеще.
Последвайте ме в това пътешестване, което поетът Милтън би могъл да опише като преобразяване на мрака в нещо очевидно. Макар постоянно да е мъчно да се чете за злото от първо лице, би трябвало да разберем неговите аргументи, с цел да го удържим и да го трансформираме посредством мъдри решения и реформаторски общи дейности. Всъщност съгласно мен през днешния ден няма по-спешна задача пред нас.
Филип Зимбардо, почетен професор,
Станфордски университет
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Ефектът Луцифер, по какъв начин положителните хора стават зли
Предговор
Иска ми се да можех да кажа, че писането на тази книга беше труд на любовта; тя не беше такава даже и за момент през двете години, които ми трябваха, с цел да я завърша. Първо, беше неимоверно мъчително да проверявам всички видеозаписи от Станфордския затворнически опит (СЗЕ) и да чета още веднъж и още веднъж транскрибираното им наличие. Времето беше притъпило загатна ми за степента на изобретателното зло, с което доста от " надзирателите " се ангажираха, степента, до която страдаха доста от " пандизчиите " и степента на моята бездейност в позволяването на малтретирането да продължава толкоз дълго, колкото позволих – зло на бездействието.
Освен това бях не запомнил, че първата част от тази книга в действителност беше стартирана преди 30 години по контракт с различен издател.
Малко след началото обаче престанах да пиша, тъй като не бях подготвен да преживея отначало опита, до момента в който събитието беше толкоз покрай мен. Доволен съм, че не се насилих да продължа да пиша тогава, тъй като в този момент е верният миг. Сега съм по-мъдър и кадърен да внеса по-зряла вероятност в тази комплицирана задача. Освен това паралелите сред случаите на малтретиране в Абу Граиб и събитията в СЗЕ придават на нашия опит със пандиза в Станфорд спомагателна годност, която на собствен ред хвърля светлина върху психическата динамичност, съдействала за ужасяващото малтретиране в оня действителен затвор.
Втора прочувствено изцеждаща спънка през писането беше фактът, че персонално и мощно бях включен в проучването на злоупотребите и изтезанията в Абу Граиб. Като експерт на един от надзирателите в пандиза от Военната полиция станах по-скоро проверяващ кореспондент, в сравнение с обществен психолог. Работих за разкриването на всичко, което мога да открия за младия мъж, от задълбочени изявленията с него и диалози и преписка с членове на фамилията му до инспекции на историята му в пандизите и в армията, както и с другия боен личен състав, който беше работил в оня затвор. Започнах да мисля какво е да си на мястото му по време на нощна промяна от 16 до 4 ч сутринта всяка нощ в продължение на 40 нощи без отмора на Сектор 1А.
Като експерт, свидетелстващо по време на правосъдния му развой за ситуационните сили, които са съдействали за съответните злоупотреби, които той е направил, получих достъп до всичките стотици цифрово документирани порочни облици.
Това беше грозна и нежелана задача. Освен това ми дадоха всички налични тогава отчети на разнообразни военни и цивилни проверяващи комисии. Бяха ми споделили, че не ми е разрешено да нося детайлни бележки по време на правосъдния развой, трябваше да запаметя колкото се може повече от техните сериозно значими характерности и изводи. Когнитивното предизвикателство ускори ужасното прочувствено напрежение, което породи, откакто сержант Айвън Фредерик-Чип получи сурова присъда, а аз станах неофициален съвещателен психолог на него и на брачната половинка му Марта. С течение на времето станах за тях " чичо Фил ".
Бях двойно фрустриран и ядосан, първо от нежеланието на армията да одобри което и да било от многото смекчаващи условия, за които в детайли обясних по какъв начин са съдействали за неговото непозволено държание и би трябвало да способстват за понижаване на суровата му присъда отнемане от независимост. Прокурорът и съдията отхвърлиха да обмислят всяка концепция, че ситуационните фактори биха могли да въздействат върху самостоятелното държание. Те се придържаха към общоприетата идея на индивидуализма, която се споделя от множеството хора в нашата просвета.
Това е концепцията, че виновността е напълно " диспозиционна ", разследване от свободно взето от сержант Чип Фредерик рационално решение да се ангажира в злото. Моят дистрес се засилваше от осъзнаването, че доста от " самостоятелните " проверяващи отчети явно упрекваха за злоупотребите старшите офицери и тяхното дисфункционално или отсъстващо водачество. Тези отчети на комисии, управлявани от генерали и някогашни висши държавни публични лица, даваха да се разбере, че армейска и цивилна верига на командването е построила неприятни каци, в които куп положителни бойци са станали гнили ябълки.
Ако бях написал тази книга малко след края на Станфордския затворнически опит, щях да се задоволя да показва методите, по които ситуационните фактори са по-мощни, в сравнение с си мислим или признаваме, в оформянето на нашето държание в доста разнообразни типове подтекст.
Щях да пропусна обаче огромната картина: по-голямата мощност за основаване на зло от положителното – тази на Системата, комплекса от могъщи сили, които основават Ситуацията. Голям размер доказателства в обществената логика на психиката поддържат концепцията, че ситуационните фактори побеждават над самостоятелната мощ в избрани типове подтекст. Говоря за тези доказателства в няколко глави. Повечето психолози обаче са нечувствителни към по-дълбоките сили, които населяват политическата, икономическата, религиозната, историческата и културната матрица, дефинираща обстановките и придаваща им законно или нелегитимно битие.
Цялостното схващане на динамичността на човешкото държание изисква да осъзнаваме степента и границите на персоналната власт, ситуационната власт и систематичната власт.
Промяната или предотвратяването на нежеланото държание на обособени хора или групи изискват схващане какви мощни страни, добродетели и накърнимост те привнасят в дадена обстановка. След това би трябвало да осъзнаем по-пълно комплекса от ситуационни фактори, които работят в дадена поведенческа среда.
Модифицирането им или ученето по какъв начин да се заобикалят може да има по-силно влияние върху намаляването на нежеланите самостоятелни реакции, в сравнение с коригиращите дейности, ориентирани само към смяната на хората в обстановката. Това значи да приемем метод на публичното здраве вместо общоприетия метод на медицинския модел към " лечението " на самостоятелните несгоди и неправди.
Същевременно, в случай че не станем чувствителни към действителната власт на Системата, която непроменяемо се крие зад булото на потайността, и не разберем изцяло личния ѝ набор от правила и регулации, поведенческата смяна ще бъде преходна, а ситуационната смяна – илюзорна. В цялата книга дублирам мантрата, че опитите да се схванат ситуационните и систематичните приноси към държанието на индивида не го извинява или освобождава от неговата отговорност за ангажирането в безнравствени, противозаконни или зли каузи.
Разсъждавайки за аргументите, заради които посветих толкоз огромна част от професионалната ми кариера на проучването на логиката на психиката на злото – на насилието, анонимността, експанзията, вандализма, изтезанията и тероризма, – би трябвало да доклада и ситуационната формираща мощ, която работи върху мен. Израствайки в беднотия в Южен Бронкс, Ню Йорк, гетото оформи огромна част от светогледа ми и моите цели.
Животът в градското гето се свежда до оцеляване посредством развиване на потребни по житейски интелигентни тактики. Това значи да се ориентираш кой държи властта, която може да се употребява против теб или с цел да ти помогне, кого да избягваш и кого би трябвало да благоразполагаш. Означава да дешифрираш фините ситуационни сигнали на кого да залагаш и по кое време да се свиваш, създавайки взаимни отговорности и определяйки какво е належащо, с цел да осъществиш прехода от почитател към водач.
В тези дни преди хероинът и кокаинът да наводнят Бронкс, животът в гетото се състоеше от хора без благосъстоятелност, деца, чийто най-ценен запас в отсъствието на играчки и технологии бяха другите деца, с които да си играят. Някои от тези деца станаха жертви или причинители на насилие; някои, за които мислех, че са положителни, най-после свършиха някои същински неприятни неща.
Понякога беше видно кой е катализаторът. Например да разгледаме бащата на Дони, който го наказваше за всяко провинение, като го събличаше гол и го караше да коленичи върху оризови зърна в банята. Този татко изтезател в други моменти беше обаятелен, изключително към дамите, които живееха в постройката. Като младеж Дони, пречупен от тези прекарвания, свърши в пандиза. Друго дете си изливаше фрустрацията, като дереше котки онлайн. Като част от процеса на приемане в бандата трябваше да крадем, да се бием с друго дете, да свършим някои дръзки каузи и да плашим девойките и еврейските деца, които отиваха в синагогата.
Нищо от това не се смяташе за зло или даже за лошо; това беше просто послушание на тартора на групата и конформизъм с нормите на бандата.
За нас, децата, систематичната власт се държеше от огромните неприятни портиери, които ни изритваха от входовете, и безсърдечните хазяи, които можеха да изгонят цели фамилии, като накарат управляващите да изхвърлят движимостите им на улицата поради неплащане на наема. Все още им съчувствам за обществения им позор.
Най-лошият ни зложелател обаче бяха служителите на реда, които се хвърляха върху нас, до момента в който играехме детски бейзбол на улицата (с бухалка от дръжката на метла и гумена топка). Без да оферират никаква причина, те конфискуваха нашите топки и ни принуждаваха да прекратим играта на улицата. Тъй като нямаше игрище на по-малко от една миля от мястото, където живеехме, улиците бяха всичко, с което разполагахме, а за жителите нямаше особена заплаха от нашата розова гумена топка. Спомням си веднъж по какъв начин скрихме бухалките при наближаването на служителите на реда, само че те ме показаха, с цел да им издам тайната за нашето укритие.
Когато отхвърлих, единият служител на реда сподели, че ще ме арестува и ме натика в патрулката, а до момента в който ме блъскаше, главата ми се удари във вратата на колата. След това в никакъв случай повече не имах вяра на възрастни с униформа, до момента в който не ме опровергаят.
С такова образование – в отсъствието на всевъзможен наставнически контрол, тъй като по това време децата и родителите в никакъв случай не общуваха на улицата – е видно от кое място произлиза моето любознание за човешката природа, изключително по-тъмната ѝ страна.
Така " Ефектът Луцифер " от дълги години се мътеше в мен, от моите дни в гетото през формалното ми обучение по логика на психиката и ме накара да задавам огромни въпроси и да им давам отговор с емпирични доказателства.
Структурата на тази книга е малко необикновена. Тя стартира с глава, в която обрисувам тематиката за трансформирането на човешкия темперамент, на положителните хора и ангелите, които се трансформират в неприятни, даже зли, демонски. Там повдигам фундаменталния въпрос какъв брой добре в действителност познаваме себе си, какъв брой уверени можем да бъдем в прогнозирането какво бихме и не бихме създали в обстановки, в които в никакъв случай преди този момент не сме били. Възможно ли е – като обичания ангел на Бога Луцифер – да бъдем въведени в изкушението да причиним немислимото на другите?
В главите, отдадени на Станфордския затворнически опит, описвам в огромни елементи нашето проучване на трансформацията на обособени студенти, до момента в който те играят инцидентно разпределени функции на пандизчии или надзиратели в симулиран затвор, който стана прекомерно действителен. Хронологията глава по глава е
показана като кино сюжет, като персонален разказ, разказан в настоящо време с минимални психически тълкования.
Едва откакто това проучване завърши – то трябваше да бъде прекъснато предварително – преглеждам какво сме научили от него, разказвам и изяснявам събраните от него емпирични доказателства и детайлизирам психологичните процеси, които са взели участие в него.
Едно от преобладаващите изводи от Станфордския затворнически опит е, че всепроникващата, само че фина власт на редица ситуационни променливи може да подчини волята на индивида да се съпротивлява. Това умозаключение придобива по-голяма дълбочина в поредицата от глави, отдадени на детайлизирането на това събитие посредством редица проучвания в обществените науки.
Виждаме по какъв начин разнообразни изследвани лица – както други студенти, по този начин и елементарни жители доброволци – стартират да се подчиняват, да са конформни и елементарно да бъдат увлечени във вършенето на неща, които не биха и сънували да правят, когато са били отвън тези ситуационни силови полета.
Очертан е набор от динамични психически процеси, които могат да накарат положителни хора да правят зло, да вземем за пример деиндивидуализация, послушание на престижа, бездейност пред лицето на закани, самооправдание и модернизация. Дехуманизацията е един от централните процеси в трансформирането на елементарни, естествени хора в безразлични или даже буйни причинители на зло. Дехуманизацията е като кортикална катаракта, която замъглява мисленето на индивида и подкрепя усещането, че другите са някакви по-нисши хора.
Тя кара някои да стартират да преглеждат другите като врагове, заслужаващи страдания, изтезания и заличаване.
С този набор от аналитични принадлежности разполагаем се насочваме към разсъждаване за аргументите за ужасяващото принуждение и изтезания на пандизчии в пандиза Абу Граиб в Ирак от американските военни служители на реда, които са ги пазили. Обвинението, че тези безнравствени дейности са били садистично дело на няколко подивели бойци, така наречен гнили ябълки, се оспорва посредством проучване на паралелите, които съществуват в ситуационните фактори и психологичните процеси, които са работили в този затвор, с тези в Станфордския симулиран затвор.
Изследваме в дълбочина Мястото, Човека и Ситуацията, с цел да създадем изводи за каузалните сили, участващи в пораждането на насилствените държания, документирани на отвратителните " трофейни фотоси ", направени от бойците в процеса на изтезаване на техните пандизчии.
Тогава обаче е време да се изкачим в обяснителната верига от обособения човек към обстановката към системата. Разчитайки на половин дузина проверяващи отчети на тези изтезания и на други доказателства от разнообразни защитаващи човешките права и юридически източници, одобрявам гледната точка на прокурора и изправям Системата на съд.
Използвайки рестриктивните мерки на нашата правна система, която изисква хората, а не обстановките или системите да бъдат съдени за закононарушенията, повдигам обвинявания против квартет от старши военни офицери и по-късно уголемявам причините за съучастието на военните с цивилната командна конструкция в администрацията на Буш. Читателят като правосъден заседател ще реши дали доказателствата поддържат присъдата " отговорен по всички обвинявания " за всеки от обвинените.
Това прекомерно тъмно пътешестване в сърцето и съзнанието на тъмнината се прекатурва в последната глава. Време е за известни положителни вести за човешката природа, за това, което ние като обособени хора можем да създадем, с цел да предизвикаме ситуационната и систематичната власт. Във всички представени проучвания и в нашите образци от действителния живот постоянно има някои хора, които се съпротивляват, които не се поддават на изкушението.
Това, което ги е избавило от злото, не е някаква вродена магическа добрина, а по-скоро и по-вероятно схващане – колкото и да е интуитивно – на психологичните и обществените тактики на съпротивата. Очертавам набор от такива тактики и тактики, с цел да оказа помощ на всеки да е по-способен да се съпротивлява на нежеланото обществено въздействие. Този съвет се базира на композиция от мои лични прекарвания и мъдростта на моите сътрудници обществени психолози, които са специалисти в региона на въздействието и убеждаването. (Той е допълнен и уголемен в един модул, показан на уеб страницата на тази книга www.lucifereffect.com.)
И най-после, когато множеството се предадат и малко на брой се разпалват, бунтарите могат да се считат за герои за това, че се съпротивляват на мощни сили, налагащи подчинение, конформизъм и послушание. Започнали сме да мислим за нашите герои като за специфични, разнообразни от нас, елементарните смъртни, с техните смели каузи или доживотни саможертви. Тук признаваме, че такива специфични хора в действителност съществуват, само че те са изключението в редиците на героите, малцината, които вършат такива саможертви. Те са специфична порода, която провежда живота си към филантропична идея да вземем за пример. Обратното, множеството други, които признаваме за герои, са герои на момента, в обстановката, които работят уверено, когато зазвучи тръбата на потребността.
Така пътуването на " Ефектът Луцифер " приключва с позитивна нотка, като отдава респект на елементарния воин, който живее във всеки от нас. Противно на " баналността на злото ", която гласи, че елементарните хора могат да са виновни за най-отвратителните актове на свирепост и морално проваляне против събратята си, аз одобрявам за факт " баналността на героизма ", която разгъва знамето на героичния Всеки, който обръща внимание на апела за работа на човечеството, когато пристигна времето му да работи. Когато тази камбана забие, те ще знаят, че тя бие за тях. Тя бие за апел да се отстои това, което е най-хубаво в човешката
природа и което се издига над могъщия напън на Ситуацията и Системата като непоколебимо одобряване на човешкото достолепие, противопоставящо се на злото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (744)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ