"Добър вечер, дами и господа!" от Асен Агов
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Добър вечер, дами и господа! ", с създател Асен Агов, възложен от Издателство " Сиела ". Българският политик и публицист дава персонален взор към историята на актуалното българско общество.
Книгата излиза на пети март, а ч итателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Добър вечер, дами и господа! " на Асен Агов
Бягството на България към свободния свят
Ваня се поуспокоила. Добрата заплата на Асен им разрешила да съберат двата рода - Илиевия от улица Пиротска и Аговия от Долна Оряховица - в дома им на бул. Карл Шведски, с цел да отпразнуват кръщенето на вуйна ми Вела, която се родила на 19 септември 1924 година Петрини и Миланов също пристигнали със съпругите и децата си, които били връстници на татко ми. Отсъствал единствено Петко Д. Петков, който последвал гибелната орис на татко си Димитър.
Хаджи Йордан се впуснал в тъжни мемоари, вайкал се до каква степен ще иде тая кървава следа, само че сватът му Георги го прекъснал, с цел да не скапва тържеството. То понабрало дух, когато пристигнал фотографът, с цел да направи фамилната фотография. Обаче паниката, която събудил хаджи Йордан със спомените си, към момента тегнела над него. Месеци по-късно тя щяла да се оправдае.
Тогава Петрини и Миланов не споделили на Асен нищо за готвените от тях дружно с Коста Янков терористични акции. Българска комунистическа партия предходна в конспиративност след възбраната ѝ от Върховния касационен съд. Инструктори от руското военно разузнаване готвели в София шесторките терористи, проведени от комунистическата партия. Доставено било огромно количество оръжие, муниции и гърмеж.
В края на 1924 година бил направен проект за убийството на шефа на полицията за на опелото му да участва целият държавен хайлайф. Църквата трябвало да бъде взривена, с цел да обезглави ръководството на страната.
[]
Дебела тъма ни покри и непрогледен мрак, описал атентата Александър Цанков Секунда или минута, не зная, откакто се развидели, през облака от прахуляк прозираше през опустошения купол и стените на църквата синкавото небе. В храма не беше още напълно ярко, само че към този момент се виждаха силуетите и сенките на обезумелите от боязън хора Десетки човешки трупове, повалени, налягали в хаос един до различен, един върху друг; едни умрели, други агонизиращи с глухи стенания се бореха със гибелта. Други, обсипани с прахуляк и пепел, окървавени, с безчовечен старания се мъчеха да се самоизровят от руините, под които бяха затрупани.
Загинали на място 143-ма жители, деца, генерали, офицери, народни представители. 500 били ранените, някои от които умряли. Сам леко ранен, Цанков свикал незабавно кабинета и оповестил военно състояние. Войска и полиция подхванали всеобщи хайки. Улеснил ги Задгорски, който в ужаса си от стореното се предал и направил признания. Издал имената на уредниците, които не изпълнили обещанието си да го изведат незабавно от страната и да го изпратят в Москва, а се пробвали да го унищожават.
Преките причинители Петър Абаджиев и Никола Петров към този момент забегнали през Бел¬град в Съветска Русия. Коста Янков и Николай Петрини се укрили в дома на Христо Коджейков на бул. Карл Шведски. Били разкрити, само че когато стражари и бойци пристигнали да ги арестуват, разкрили огън по тях. В завързалата се престрелка къщата се взривила от складираните в нея бомби и експлозиви и двамата намерили гибелта си.
Ваня следила драмата от прозорчето на мазето в дома си отсреща, където се скрила с децата. Не знаела, че Петрини е вътре. След два часа при нея дотичала Цвета, брачната половинка на Иван Миланов. Казала ѝ разтреперана, че цивилни отвели мъжа ѝ. Така и не го видяла повече. Организираните в секретната наказателна трета секция на Министерството на войната запасни офицери, служители на реда и четници от Вътрешна македонска революционна организация имали заповед от военачалник Вълков да отстранен съперниците на режима без съд.
Миланов, публицисти от опозиционния щемпел, леви интелектуалци изчезнали безследно. На процеса на военачалник Вълков щяло да стане известно, че те били откарвани в Дирекцията на полицията на Лъвов мост, изтезавани и избивани по непосилен метод. Телата им изгаряли в котела на парната апаратура. Втората вартоломеева нощ, за която говорел Петко Д. Петков и поради които думи намерил гибелта си, като че ли настъпила.
Асен бил от средата на януари в Берлин на тримесечен инженерно-търговски курс в седалището на Сименс-Шукерт, с цел да се приготви да разклони софийското посланичество в Пловдив и Варна. Когато разбрала, че Петрини умрял в детонацията против тях, а за Миланов по този начин и нямало новина, Ваня поръчала диалог с мъжа си по телефона, конфигуриран служебно от него вкъщи.
Разказах му какво става в София, спомняше си баба ми. Той се разстрои доста, когато научи ориста на приятелите си. Искаше да си пристигна незабавно, само че го стопирах. Не се пердах, сподели ми, нямам нищо общо с цялата тая работа. Отвърнах му: погнали са цялата съпротива, че и околните им.
Разбрали се да се чуват по-често. Хаджи Йордан писал на Ваня от Долна Оряховица да убеди Асен да остане колкото може по-дълго в Германия. Същото я съветвал и брат му Кольо. Не било належащо дълго да я убеждават. При идващ диалог тя му споделила какво считат татко му и брат му и че била съгласна с тях. Асен заречен да размишления. После питал по какъв начин са децата, за които тъгувал. За да го разведри, Ваня му описала по какъв начин Велка пораства и какъв брой доста и смешно говорел съвсем тригодишният Дачко, както наричала татко ми.
Съобщенията за безследно изчезнали или убити в опозиционния щемпел тегнели над софийското ежедневие. Прадядо ми Георги Илиев се тревожел, тъй като бил дарил скромна къща в София на бедната си първа братовчедка Парашкева, протестантка като него, от село Баня. Угрижил се, тъй като тя била майка на комунистическия лидер Георги Димитров.
Претоварена с напрегнатата си активност, Третата секция очевидно пропуснала тази връзка, тъй като прародител ми траял да търгува несмущаван. Пък и Димитров оповестил от Москва, че атентатът бил неверна стъпка на левосектанти в партията. Не изрекъл и дума за Коминтерна, на чиято прехрана бил и чиито дейности му били добре известни.
На 20 април завършил курсът на Асен в Берлин и той се прибрал в София. Обяснил на Ваня, че оставането му в Германия щяло да се изтълкува като самопризнание за съучастничество с терористите. А той нямало от какво да се тормози. Заел се да готви представителствата в Пловдив и Варна. На 27 април, понеделник, военачалник Вълков го поканил на среща в Министерството на войната. Познавали се чудесно още от обсадата на Одрин. Предложил на Асен да възвърне участието си във Военната лига, защото бил високо¬уважаван воин от две войни.
Дядо ми отказал, като изтъкнал заетостта си с немския тръст. А знаеш и убежденията ми, Иване, добавил той. Тъкмо те могат да ти навлекат неприятности. Ето ти телефонния ми номер, ако ти пристигна различен ум, споделил със леден звук генералът и станал, с цел да го отпрати. Разказът на Асен вечерта за срещата разтревожил Ваня. Ако имаше нещо, до момента да са ме очистили, успокоил я той.
В четвъртък, 30 април, рано сутринта взел влака за Пловдив, с цел да се срещне с претендентите за представителството там. Когато слязъл на перона, към него се доближили двама служители на реда и му наредили да ги придружи до сектора. След няколко часа се обадил по телефона на Ваня, с цел да ѝ каже, че ще се забави поради някакво неразбирателство с полицията. Баба ми по този начин и не разбрала до вечерта какво се случило по-късно.
Късно следобяд юноша таман излизал от къщи, когато видял на отсрещния тротоар мъж с бастун и в състезателен костюм да върви, леко накуцвайки, към гарата. На няколко метра зад него крачели двама служители на реда. Единият свалил карабината от рамото си и стрелял два пъти в тил по мъжа с бастуна.
Той паднал на земята. Полицаите го доближили. Младежът, който 33 години по-късно към този момент с побелели коси ни описа това, чул мъжа да извика: Недейте! Имам дребни дечица. Полицаят стрелял от упор в него. Мъжът не помръднал повече. Съмнително бързо пристигнала кола за спешна помощ, натоварили тялото в нея, служителите на реда също се качили и случаят пред тютюневите хранилища на бул. Иван Вазов завършил.
Вечерта дежурният редактор на в. Земеделско знаме позвънил на Ваня и ѝ съобщил вестта за убийството на Асен. Прочел ѝ късото известие на Дирекцията на полицията, което гласяло, че някогашният шеф на Гражданското въздухоплаване о.з. майор Асен Агов, воден под ескорт до гарата в Пловдив, с цел да бъде експедиран в София, бил убит от охраняващите го служители на реда при опит за бягство. Баба ми изпуснала слушалката и се свлякла на пода.
На другата заран взела първия трен за Пловдив и отишла право в полицията. Там ѝ споделили, че лице на име Асен Агов при тях няма. Извадила от чантата си вестника с новината на първа страница и обяснила, че желае да прибере тялото му. Полицаите я насочили към градската болница. Главният доктор я приел със състрадание, само че ѝ споделил, че цивилни от Дирекцията на полицията в София отнесли тялото след аутопсията рано сутринта. Тя се разплакала, лекарят я помолил да изчака и след минути се върнал с копие от протокола за аутопсията. Само с това мога да Ви оказа помощ, само че Ви апелирам да го запазите в загадка, споделил той и я изпратил до изхода на болничното заведение. Тялото в никакъв случай не било намерено.
В купето на вечерния трен за София 29-годишната Ваня, към момента необлякла траурни облекла, отворила досието, с цел да прочете в протокола на патолога: На съображение откритото умозаключавам:
1. Че раните са от огнестрелно оръжие на междинен диаметър и е стреляно откъм гърба и отдясно, евентуално при наведено състояние на убития (Асен Агов);
2. Че смъртоносна е раната в гърба, като патронът пронизал черния дроб, диафрагмата, аортата, белия дроб, ключицата и се забива и се намира под кожата на лявото рамо;
3. Че гибелта е последвала от мощното кръвоизлияние в гърдите и е била моментална и неизбежна
Ваня бързо прибрала досието, когато в купето влезнал мъж, поздравил я, без да смъква шапката си, и седнал против нея до прозореца. Подпрял бастуна си на седалката и тя с смут открила, че това е Асеновият бастун. Видимо подпийнал, мъжът я заговорил и тя забелязала, че от джоба на жилетката му се подавала верижката на часовника на Асен. Видяла и пръстена със сапфира и двата брилянта на лявото му кутре. Отишла до тоалетната, където едвам не припаднала.
Погледнала се в огледалото, поела надълбоко мирис и решила да поддържа общително диалога, с цел да узнае кой е мародерът. Представила му се с моминското си име. Харлаков, отвърнал той и ѝ подал ръка. Черна кола го чакала на софийската гара. Предложил ѝ да я откара до дома, само че тя отказала, тъй като съобразила, че по адреса той може да се досети коя е. Вкъщи издирила номера на военачалник Вълков и неотложно му позвънила. Той изказал съболезнования и неразбиране за какво Асен опитал да бяга. Ваня преглътнала лицемерието му и разказала за мъжа на име Харлаков в купето. На другата заран служител на реда ѝ донесъл увити във вестник часовника и пръстена, както и бастуна.
Предишния ден почнал правосъдният развой против уредниците и изпълнителите на атентата в Света Неделя. На 11 май боен състав осъдил на гибел посредством обесване Петър Задгорски, Марко Фридман, абстрактен подстрекател на атентата, и подполковник Георги Коев, който укривал Иван Минков, самоубил се при ареста му. Присъдата била изпълнена незабавно. Останалите получили разнообразни години затвор.
Читателите на " Дневник " могат да купят книгата с 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1219)
Книгата излиза на пети март, а ч итателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Добър вечер, дами и господа! " на Асен Агов
Бягството на България към свободния свят
Ваня се поуспокоила. Добрата заплата на Асен им разрешила да съберат двата рода - Илиевия от улица Пиротска и Аговия от Долна Оряховица - в дома им на бул. Карл Шведски, с цел да отпразнуват кръщенето на вуйна ми Вела, която се родила на 19 септември 1924 година Петрини и Миланов също пристигнали със съпругите и децата си, които били връстници на татко ми. Отсъствал единствено Петко Д. Петков, който последвал гибелната орис на татко си Димитър.
Хаджи Йордан се впуснал в тъжни мемоари, вайкал се до каква степен ще иде тая кървава следа, само че сватът му Георги го прекъснал, с цел да не скапва тържеството. То понабрало дух, когато пристигнал фотографът, с цел да направи фамилната фотография. Обаче паниката, която събудил хаджи Йордан със спомените си, към момента тегнела над него. Месеци по-късно тя щяла да се оправдае.
Тогава Петрини и Миланов не споделили на Асен нищо за готвените от тях дружно с Коста Янков терористични акции. Българска комунистическа партия предходна в конспиративност след възбраната ѝ от Върховния касационен съд. Инструктори от руското военно разузнаване готвели в София шесторките терористи, проведени от комунистическата партия. Доставено било огромно количество оръжие, муниции и гърмеж.
В края на 1924 година бил направен проект за убийството на шефа на полицията за на опелото му да участва целият държавен хайлайф. Църквата трябвало да бъде взривена, с цел да обезглави ръководството на страната.
[]
Дебела тъма ни покри и непрогледен мрак, описал атентата Александър Цанков Секунда или минута, не зная, откакто се развидели, през облака от прахуляк прозираше през опустошения купол и стените на църквата синкавото небе. В храма не беше още напълно ярко, само че към този момент се виждаха силуетите и сенките на обезумелите от боязън хора Десетки човешки трупове, повалени, налягали в хаос един до различен, един върху друг; едни умрели, други агонизиращи с глухи стенания се бореха със гибелта. Други, обсипани с прахуляк и пепел, окървавени, с безчовечен старания се мъчеха да се самоизровят от руините, под които бяха затрупани.
Загинали на място 143-ма жители, деца, генерали, офицери, народни представители. 500 били ранените, някои от които умряли. Сам леко ранен, Цанков свикал незабавно кабинета и оповестил военно състояние. Войска и полиция подхванали всеобщи хайки. Улеснил ги Задгорски, който в ужаса си от стореното се предал и направил признания. Издал имената на уредниците, които не изпълнили обещанието си да го изведат незабавно от страната и да го изпратят в Москва, а се пробвали да го унищожават.
Преките причинители Петър Абаджиев и Никола Петров към този момент забегнали през Бел¬град в Съветска Русия. Коста Янков и Николай Петрини се укрили в дома на Христо Коджейков на бул. Карл Шведски. Били разкрити, само че когато стражари и бойци пристигнали да ги арестуват, разкрили огън по тях. В завързалата се престрелка къщата се взривила от складираните в нея бомби и експлозиви и двамата намерили гибелта си.
Ваня следила драмата от прозорчето на мазето в дома си отсреща, където се скрила с децата. Не знаела, че Петрини е вътре. След два часа при нея дотичала Цвета, брачната половинка на Иван Миланов. Казала ѝ разтреперана, че цивилни отвели мъжа ѝ. Така и не го видяла повече. Организираните в секретната наказателна трета секция на Министерството на войната запасни офицери, служители на реда и четници от Вътрешна македонска революционна организация имали заповед от военачалник Вълков да отстранен съперниците на режима без съд.
Миланов, публицисти от опозиционния щемпел, леви интелектуалци изчезнали безследно. На процеса на военачалник Вълков щяло да стане известно, че те били откарвани в Дирекцията на полицията на Лъвов мост, изтезавани и избивани по непосилен метод. Телата им изгаряли в котела на парната апаратура. Втората вартоломеева нощ, за която говорел Петко Д. Петков и поради които думи намерил гибелта си, като че ли настъпила.
Асен бил от средата на януари в Берлин на тримесечен инженерно-търговски курс в седалището на Сименс-Шукерт, с цел да се приготви да разклони софийското посланичество в Пловдив и Варна. Когато разбрала, че Петрини умрял в детонацията против тях, а за Миланов по този начин и нямало новина, Ваня поръчала диалог с мъжа си по телефона, конфигуриран служебно от него вкъщи.
Разказах му какво става в София, спомняше си баба ми. Той се разстрои доста, когато научи ориста на приятелите си. Искаше да си пристигна незабавно, само че го стопирах. Не се пердах, сподели ми, нямам нищо общо с цялата тая работа. Отвърнах му: погнали са цялата съпротива, че и околните им.
Разбрали се да се чуват по-често. Хаджи Йордан писал на Ваня от Долна Оряховица да убеди Асен да остане колкото може по-дълго в Германия. Същото я съветвал и брат му Кольо. Не било належащо дълго да я убеждават. При идващ диалог тя му споделила какво считат татко му и брат му и че била съгласна с тях. Асен заречен да размишления. После питал по какъв начин са децата, за които тъгувал. За да го разведри, Ваня му описала по какъв начин Велка пораства и какъв брой доста и смешно говорел съвсем тригодишният Дачко, както наричала татко ми.
Съобщенията за безследно изчезнали или убити в опозиционния щемпел тегнели над софийското ежедневие. Прадядо ми Георги Илиев се тревожел, тъй като бил дарил скромна къща в София на бедната си първа братовчедка Парашкева, протестантка като него, от село Баня. Угрижил се, тъй като тя била майка на комунистическия лидер Георги Димитров.
Претоварена с напрегнатата си активност, Третата секция очевидно пропуснала тази връзка, тъй като прародител ми траял да търгува несмущаван. Пък и Димитров оповестил от Москва, че атентатът бил неверна стъпка на левосектанти в партията. Не изрекъл и дума за Коминтерна, на чиято прехрана бил и чиито дейности му били добре известни.
На 20 април завършил курсът на Асен в Берлин и той се прибрал в София. Обяснил на Ваня, че оставането му в Германия щяло да се изтълкува като самопризнание за съучастничество с терористите. А той нямало от какво да се тормози. Заел се да готви представителствата в Пловдив и Варна. На 27 април, понеделник, военачалник Вълков го поканил на среща в Министерството на войната. Познавали се чудесно още от обсадата на Одрин. Предложил на Асен да възвърне участието си във Военната лига, защото бил високо¬уважаван воин от две войни.
Дядо ми отказал, като изтъкнал заетостта си с немския тръст. А знаеш и убежденията ми, Иване, добавил той. Тъкмо те могат да ти навлекат неприятности. Ето ти телефонния ми номер, ако ти пристигна различен ум, споделил със леден звук генералът и станал, с цел да го отпрати. Разказът на Асен вечерта за срещата разтревожил Ваня. Ако имаше нещо, до момента да са ме очистили, успокоил я той.
В четвъртък, 30 април, рано сутринта взел влака за Пловдив, с цел да се срещне с претендентите за представителството там. Когато слязъл на перона, към него се доближили двама служители на реда и му наредили да ги придружи до сектора. След няколко часа се обадил по телефона на Ваня, с цел да ѝ каже, че ще се забави поради някакво неразбирателство с полицията. Баба ми по този начин и не разбрала до вечерта какво се случило по-късно.
Късно следобяд юноша таман излизал от къщи, когато видял на отсрещния тротоар мъж с бастун и в състезателен костюм да върви, леко накуцвайки, към гарата. На няколко метра зад него крачели двама служители на реда. Единият свалил карабината от рамото си и стрелял два пъти в тил по мъжа с бастуна.
Той паднал на земята. Полицаите го доближили. Младежът, който 33 години по-късно към този момент с побелели коси ни описа това, чул мъжа да извика: Недейте! Имам дребни дечица. Полицаят стрелял от упор в него. Мъжът не помръднал повече. Съмнително бързо пристигнала кола за спешна помощ, натоварили тялото в нея, служителите на реда също се качили и случаят пред тютюневите хранилища на бул. Иван Вазов завършил.
Вечерта дежурният редактор на в. Земеделско знаме позвънил на Ваня и ѝ съобщил вестта за убийството на Асен. Прочел ѝ късото известие на Дирекцията на полицията, което гласяло, че някогашният шеф на Гражданското въздухоплаване о.з. майор Асен Агов, воден под ескорт до гарата в Пловдив, с цел да бъде експедиран в София, бил убит от охраняващите го служители на реда при опит за бягство. Баба ми изпуснала слушалката и се свлякла на пода.
На другата заран взела първия трен за Пловдив и отишла право в полицията. Там ѝ споделили, че лице на име Асен Агов при тях няма. Извадила от чантата си вестника с новината на първа страница и обяснила, че желае да прибере тялото му. Полицаите я насочили към градската болница. Главният доктор я приел със състрадание, само че ѝ споделил, че цивилни от Дирекцията на полицията в София отнесли тялото след аутопсията рано сутринта. Тя се разплакала, лекарят я помолил да изчака и след минути се върнал с копие от протокола за аутопсията. Само с това мога да Ви оказа помощ, само че Ви апелирам да го запазите в загадка, споделил той и я изпратил до изхода на болничното заведение. Тялото в никакъв случай не било намерено.
В купето на вечерния трен за София 29-годишната Ваня, към момента необлякла траурни облекла, отворила досието, с цел да прочете в протокола на патолога: На съображение откритото умозаключавам:
1. Че раните са от огнестрелно оръжие на междинен диаметър и е стреляно откъм гърба и отдясно, евентуално при наведено състояние на убития (Асен Агов);
2. Че смъртоносна е раната в гърба, като патронът пронизал черния дроб, диафрагмата, аортата, белия дроб, ключицата и се забива и се намира под кожата на лявото рамо;
3. Че гибелта е последвала от мощното кръвоизлияние в гърдите и е била моментална и неизбежна
Ваня бързо прибрала досието, когато в купето влезнал мъж, поздравил я, без да смъква шапката си, и седнал против нея до прозореца. Подпрял бастуна си на седалката и тя с смут открила, че това е Асеновият бастун. Видимо подпийнал, мъжът я заговорил и тя забелязала, че от джоба на жилетката му се подавала верижката на часовника на Асен. Видяла и пръстена със сапфира и двата брилянта на лявото му кутре. Отишла до тоалетната, където едвам не припаднала.
Погледнала се в огледалото, поела надълбоко мирис и решила да поддържа общително диалога, с цел да узнае кой е мародерът. Представила му се с моминското си име. Харлаков, отвърнал той и ѝ подал ръка. Черна кола го чакала на софийската гара. Предложил ѝ да я откара до дома, само че тя отказала, тъй като съобразила, че по адреса той може да се досети коя е. Вкъщи издирила номера на военачалник Вълков и неотложно му позвънила. Той изказал съболезнования и неразбиране за какво Асен опитал да бяга. Ваня преглътнала лицемерието му и разказала за мъжа на име Харлаков в купето. На другата заран служител на реда ѝ донесъл увити във вестник часовника и пръстена, както и бастуна.
Предишния ден почнал правосъдният развой против уредниците и изпълнителите на атентата в Света Неделя. На 11 май боен състав осъдил на гибел посредством обесване Петър Задгорски, Марко Фридман, абстрактен подстрекател на атентата, и подполковник Георги Коев, който укривал Иван Минков, самоубил се при ареста му. Присъдата била изпълнена незабавно. Останалите получили разнообразни години затвор.
Читателите на " Дневник " могат да купят книгата с 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1219)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ