Откъс от "Даровете на гнева" на Арун Ганди
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Даровете на гнева " с създател Арун Ганди, възложен от Издателство " Кръгозор ".
Как да използваме гнева си умно и за положително
Уроците на Махатма Ганди в " Даровете на гнева ", предадени от внука му Арун Ганди
Агресията и насилието са на всички места към нас – на улицата, в учебното заведение, в фамилиите. Политическите спорове и тероризмът в другите му форми все по-често изпълват новините. Социалните мрежи са залети от предубеждения и ненавист. Затова е извънредно значимо да се научим да се оправяме с гнева – непознатия и нашия личен.
Да използваме гнева умно и да бъдем смяната, която желаеме да забележим в света - това е най-важното, от което човечеството се нуждае в сегашния миг, съгласно Арун Ганди – внук на Махатма Ганди. В книгата си " Даровете на гнева " Арун Ганди предава уроците на своя дядо Махатма Ганди, които са изключително настоящи през днешния ден и са учредени на това по какъв начин да показваме личните си усеща и да впрягаме силата на гнева за положителни цели.
" Сега повече от всеки път имаме потребност от заветите на дядо ми. Ако можеше да види днешния свят, дядо ми щеше да бъде тъжен до яд. Но все пак нямаше да се отчае. "
" Даровете на гнева " съдържа 10 значими житейски урока, предадени от Махатма Ганди – мъдрец, пацифист, индийски политик, именуван Баща на нацията – на внука му Арун, който ги трансформира и в своя житейска философия.
Арун Ганди е единствено на 12 години, когато родителите му го оставят в " Севаграм " – известният ашрам на Махатма Ганди. За Арун индивидът, който се бори за независимостта на Индия, обичаният от всички прочут мъдрец и водач, е просто неговият бапуджи. В поредност от житейски истории – мъдри и вдъхновяващи, разказани като притчи, той показва Махатма Ганди в една невиждана до момента светлина – като индивида Ганди и като обичания дядо, който му предава вдъхновяващи уроци, повежда го по същинския път от гнева към смирението:
" Не би трябвало да се срамим от гнева. Гневът е хубаво нещо. Той е силата, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото; мощно и доста положително средство, което ни стимулира. Това, от което би трябвало да се срамим, е методът, по който злоупотребяваме с него. "
" Двете години, които прекарах при бапуджи, бяха значим интервал и за двама ни. Докато живеех при него, работата му за реализиране на самостоятелност на Индия най-накрая даде плодове, но насилието и разделянето, които съпътстваха тази победа, въобще не бяха част от концепциите му. И до момента в който той правеше промени на международната сцена, аз се научих да правя промени в самия себе си, като превъзмогвам личните си, постоянно необуздани страсти и откривам по какъв начин да употребявам до дъно капацитета си и да виждам на света със напълно нови очи.
По същото време, когато бапуджи ми преподаваше простички, практични уроци за постигането на персоналните ми цели, имах опцията да стана очевидец на исторически обрати в света. Сякаш прекосявах натоварен курс по неговата водеща философия за ненасилие. Тази философия в никакъв случай не е била предопределена да направи хората пасивни или слаби, споделя Арун.
Тъкмо противоположното – той разглеждаше ненасилието като метод за сдобиване с морална и етична мощ, както и като средство за последователно реализиране на естетика в обществото. Аз го познавам като любящия благ дядо, който виждаше в мен единствено най-хубавото и се стараеше да го извлече на повърхността. Той въодушеви освен мен, само че и хиляди други хора да станем доста по-добри, в сравнение с сме си мислели, че можем да бъдем. "
Уроците на Махатма Ганди са универсални и описват за себепознанието и самоконтрола, за идентичността, за силата и смелостта да отстояваш себе си и да уважаваш мнението на другите, за възпитанието и оправянето с експанзията сред децата, за другарството и фамилията – като в основата им е по какъв начин да показваме личните си усеща и да впрягаме силата на гнева за положителни цели. Да променяме себе си и света посредством ненасилствената връзка.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Даровете на гнева "
ПЪРВИ УРОК
Използвайте гнева си за положително
Моят дядо удивляваше света, като на насилието и омразата отвръщаше с амнистия и обич. Той в никакъв случай не стана жертва на отровата на гнева. За страдание, аз нямах чак подобен огромен триумф като него. Като индийско дете, растящо в нагнетената с расизъм Южна Африка, аз бях нападнат от две страни – от белите деца, тъй като не съм задоволително бял, и от черните деца, тъй като не съм черен.
Спомням си по какъв начин един съботен следобяд отивах да си купя бонбони в квартал на бели, когато пред мен ненадейно изскочиха трима младежи. Единият ме шамароса през лицето, а когато паднах, другите двама започнаха да ме ритат и да се смеят. После избягаха, преди някой да успее да ги хване. Тогава бях на девет години. На идната година, по време на индийския Фестивал на светлината, моето семейство беше поканено в града на посетители у другари. Докато вървях към тях, минах около група млади черни африкански момчета, които си висяха на ъгъла на улицата. Едно от тях ме прасна по гърба с дългата пръчка, която държеше – единствено тъй като бях индиец. Кипнах от яд и ми се прииска да си върна на насилниците.
Започнах да подвигам тежести с неразбираемата мисъл, че по този начин ще мога да стана задоволително мощен, с цел да потърся заслужено възмездие. И когато не след дълго научиха, че се включвам постоянно във всички боеве, моите родители, които се възприемаха като посланици на учението на бапуджи за ненасилие, се видяха в знамение с мен. Опитаха се да овладеят експанзията ми, само че не съумяха да реализират съвсем нищо с устойчивостта на гнева ми.
Не че ми беше изключително прелестно непрекъснато да бъда сърдит. Да помня злините и да си мечтая по какъв начин ще си върна на насилниците, способства единствено за едно – накара ме да се усещам не по-силен, а по-слаб. Родителите ми се надяваха, че престоят ми в ашрама на бапуджи ще ми помогне да проумея вътрешната си гняв и да се науча да се оправям с нея. Аз също се надявах на това.
Още при първите си срещи с дядо бях мощно впечатлен от неговите успокоение и наличие на духа, без значение от нещата, които споделяха или правеха хората към него. Обещах си, че ще последвам неговия образец и за известно време сякаш не се справях чак толкоз зле. След като татко ми, майка ми и сестра ми си потеглиха, аз се срещнах с няколко момчета, които живееха в близкото село, и скоро започнах да играя дружно с тях. Те имаха остаряла топка за тенис, която използваха като футболна топка, а с цел да отбележа местата на вратите, аз сложих по един огромен камък в двата края на спонтанното ни игрище.
Обичах да играя футбол. Въпреки че през първите няколко дни децата ми се присмиваха поради южноафриканския акцент, аз понасях търпеливо подмятанията им – въпреки всичко бях виждал къде-къде по-лоши неща. Но един път, в разгара на бързата игра, едно от тях ме спъна преднамерено, до момента в който гонех топката. Строполих се на земята измежду мръсотията и прахта. Наред с коляното пострада и егото ми и аз усетих в себе си познатия прилив на яд – сърцето ми заби бясно в гърдите, мозъкът ми стартира да крещи за възмездие. Грабнах един камък, изправих се постепенно на крайници и вбесено подвигнах ръка, с цел да замахна с камъка към оня, който ми беше предизвикал това.
Ала един възтънък гласец в главата ми рече: " Не го прави! ".
Хвърлих камъка на земята и хукнах назад към ашрама. С лице, обляно в сълзи, открих дядо и незабавно му описах случилото се.
– Бапуджи, само че аз непрекъснато съм ядосан! Вече не знам какво да върша с този мой яд!
Бях го предал и в този момент си мислех, че той ще се натъжи поради мен. Обаче дядо единствено ме потупа успокоително по гърба и сподели:
– Вземи си чекръка и дружно да попредем памук, а?
Една от първите задания на дядо, когато дойдох при него в ашрама, беше да ме научи по какъв начин се преде памук. Правех това всеки ден по един час заран и един час вечер – беше доста успокояващо. А моят бапуджи обичаше да работи по едно и също време на доста фронтове, доста преди някой да се сети да написа книги за това. Често споделяше: " Докато седим и си приказваме, бихме могли да използваме ръцете си, с цел да предем ". И в този момент аз сграбчих дребния си чекрък и седнах до него.
Бапуджи се усмихна и се подготви дружно с памучната нишка да изпреде и един урок за мен.
– Искам да ти опиша една история – стартира, още до момента в който се настанявах до него. – Имало в миналото едно момче на твоята възраст. Винаги било яростно, тъй като сякаш нищо на този свят не ставало по този начин, както го желало то. Не си давало сметка за цената на непознатото мнение, по тази причина, когато хората го предизвикали, отвръщало с прояви на яд.
Подозирах, че това момче съм аз, по тази причина продължих да си преда и да чувам още по-внимателно.
– Един ден това момче се сбило доста грубо и несъзнателно умъртвило човек – продължи дядо ми. – В един момент на необмислен яд унищожило личния си живот, като лишило живота на различен.
– Обещавам, че ще бъда по-добър, бапуджи! – провикнах се аз. Нямах ни най-малка визия по какъв начин ще стана по-добър, само че сигурно не желаех в гнева си да убия различен човек.
– Да – кимна бапуджи. – Ти сигурно притежаваш огромно количество яд. Родителите ти ми описаха за боевете, в които си взел участие във вашия град.
– Толкова скърбя... – промърморих и имах чувството, че отново ще се разплача.
Но бапуджи беше приготвил за мен поука, много по-различна от предстоящото. Погледна ме иззад своя чекрък и рече:
– Радвам се да видя, че можеш да бъдеш доведен до яд! Гневът е хубаво нещо. Аз непрестанно се гневя и нервирам – означи, до момента в който пръстите му въртяха колелото на чекръка.
Не можех да допускам на ушите си.
– Ама аз в никакъв случай не съм те виждал сърдит, бапуджи! – възкликнах.
– Защото съм се научил да употребявам гнева си за положително – разясни той. – Гневът при хората е като бензина за автомобила – дава ти мощност да вървиш напред и да стигнеш до по-добро място. Без него не бихме могли да получим подтик да се опълчим на провокациите и компликациите. Той е силата, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото.
Използвай гнева си за положително. Гневът при хората е като бензина за автомобила – дава ти мощност да вървиш напред и да стигнеш до по-добро място. Без него не бихме могли да получим подтик да се опълчим
на провокациите и компликациите. Той е силата, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото.
След това дядо ми описа по какъв начин, когато бил дребен в Южна Африка, той също страдал от предубеждения и това го правело доста ядосан. Но най-после проумял, че няма никакъв смисъл да търсиш възмездие, и почнал да се бори против предразсъдъците и дискриминирането със съчувствие, да отвръща на гнева и яростта с добрина. Повярвал напълно в силата на истината и любовта. Търсенето на възмездие престанало да има смисъл за него. Осъзнал, че в случай че светът продължава да се управлява от правилото " око за око ", скоро всички ще ослепеят.
За мен беше изненада да науча, че бапуджи не се е родил със спокоен манталитет. Днес всички го почитат и го назовават с почетната купа махатма, обаче в миналото е бил напълно нормално, неуправляемо дете. Когато бил на моята възраст, крадял пари от родителите си, с цел да си купува цигари, и влизал в разпри с други деца. След уговорения брак с баба ми, когато и двамата били единствено на по тринайсет години, той от време на време ѝ крещял, а един път след сходна кавга даже се опитал принудително да я изхвърли от къщата. Но не харесвал по никакъв начин индивида, в който бил почнал да се трансформира, по тази причина взел решение да се промени и по този начин последователно се построил до уравновесения, владеещ себе си човек, какъвто желал да стане.
– Значи и аз мога да се науча, по този начин ли? – попитах.
– Даже към този момент го правиш. В този миг – отговори дядо с усмивка.
И до момента в който двамата си седяхме все по този начин край чекръците, аз се постарах да запомня, че гневът може да бъде употребен за положително, че може да бъде работлив. Нямаше нищо неприятно в това да изпитвам яд, стига да го пренасоча за позитивни цели – като да вземем за пример политическите промени в Южна Африка и Индия, за които дядо ми умерено работеше.
После бапуджи разясни, че дори самите ни чекръци били образец за това по какъв начин гневът може да породи позитивна смяна. Производството на тъкани е било всекидневно занятие за Индия епохи наред, само че в този момент огромните текстилни заводи на Англия бяха почнали да изнасят памука от Индия, да го обработват и след това да го продават назад на индийците на доста високи цени.
Хората бяха гневни – обличаха се с дрипи, тъй като не можеха да си разрешат да си купят скъпите английски платове. Но вместо да насочи яростта си против английската промишленост, довела хората до просешка сопа, дядо почнал да преде – с цел да насърчи всяко семейство също да се достави с чекрък и самÒ да си създава тъканите. Примерът му се беше оказал инфекциозен и имаше необятен отзив освен из цяла Индия, само че и в Англия.
Бапуджи видя, че го чувам доста деликатно, по тази причина ми предложи друга прилика (ама по какъв начин обожаваше аналогиите!) – съпостави гнева с електричеството.
– Когато насочим електричеството рационално, можем да го използваме за възстановяване на живота си, само че в случай че го използваме безразсъдно, можем да умрем. Затова, както и при електричеството, би трябвало да се научим да използваме гнева си умно за богатството на цялото човечество!
Когато насочим електричеството рационално, можем да го използваме за възстановяване на живота си, само че в случай че го използваме безразсъдно, има заплаха да умрем. Затова, както и при електричеството, би трябвало да се научим да използваме гнева си умно за богатството на цялото човечество!
Аз не желаех гневът ми да провокира късо съединяване нито в моя живот, нито в нечий различен живот. Но по какъв начин можех да го накарам да даде началната искра за смяната?
Бапуджи беше надълбоко духовна персона, само че можеше да бъде и безпределно удобен. Връчи ми тетрадка и молив и ми съобщи, че мога да ги употребявам, с цел да си повеждам дневник на гнева.
– Всеки път, когато почувстваш яд, стой и си запиши кой или какво са породили тези твои усеща и за какво си реагирал толкоз яростно – инструктира ме той. – Целта е да стигнеш до корените на гнева! Едва когато откриеш източника, ще можеш да намериш решение за оправянето с него!
Според дядо ми изключително значимо било да приемеш, че всеки има право на своя позиция. Дневникът на гнева не бил просто метод да си изливаш някъде гнева и да се чувстваш правоверен, както вършат множеството хора в наши дни. (После препрочитат дневника си и за следващ път изпитват първо яд, а по-късно удовлетворение, че са били заслужено възмездени!)
Този дневник би трябвало да бъде по-скоро метод да се опиташ да проумееш кое е предизвикало въпросния спор и по какъв начин той може да бъде позволен. Налагаше се да отстъпя крачка настрана от обстановката, с цел да схвана гледната точка на противоположната страна. Това не беше рекомендация да предадеш полезностите си, с цел да угодиш на другия, а по-скоро техника за намиране на решение, което да не води до нови порции яд и възмущение.
Понякога си мислим, че желаеме да разгадаем споровете, само че методите ни единствено утежняват нещата. Обръщаме се към съперника ядосани и заплашителни, смятайки, че по този начин ще го накараме да направи това, което желаеме ние. Но офанзивите, рецензиите и заканите за наказване нормално рикошират назад върху нас – както при децата, по този начин и при възрастните. Гневните ни реакции водят само до ескалация на напрежението.
Превръщаме се в насилници, без да си даваме сметка, че насилниците в действителност въобще не са мощни. Онези, които постъпват подло и унижават съперника било на спортното поле, било в бизнеса или в политическите акции, нормално са най-слабите и най-несигурните в себе си. Бапуджи ме научи, че симптом на същинска мощ е да разбираш гледната точка на другия и да прощаваш.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (755)
Как да използваме гнева си умно и за положително
Уроците на Махатма Ганди в " Даровете на гнева ", предадени от внука му Арун Ганди
Агресията и насилието са на всички места към нас – на улицата, в учебното заведение, в фамилиите. Политическите спорове и тероризмът в другите му форми все по-често изпълват новините. Социалните мрежи са залети от предубеждения и ненавист. Затова е извънредно значимо да се научим да се оправяме с гнева – непознатия и нашия личен.
Да използваме гнева умно и да бъдем смяната, която желаеме да забележим в света - това е най-важното, от което човечеството се нуждае в сегашния миг, съгласно Арун Ганди – внук на Махатма Ганди. В книгата си " Даровете на гнева " Арун Ганди предава уроците на своя дядо Махатма Ганди, които са изключително настоящи през днешния ден и са учредени на това по какъв начин да показваме личните си усеща и да впрягаме силата на гнева за положителни цели.
" Сега повече от всеки път имаме потребност от заветите на дядо ми. Ако можеше да види днешния свят, дядо ми щеше да бъде тъжен до яд. Но все пак нямаше да се отчае. "
" Даровете на гнева " съдържа 10 значими житейски урока, предадени от Махатма Ганди – мъдрец, пацифист, индийски политик, именуван Баща на нацията – на внука му Арун, който ги трансформира и в своя житейска философия.
Арун Ганди е единствено на 12 години, когато родителите му го оставят в " Севаграм " – известният ашрам на Махатма Ганди. За Арун индивидът, който се бори за независимостта на Индия, обичаният от всички прочут мъдрец и водач, е просто неговият бапуджи. В поредност от житейски истории – мъдри и вдъхновяващи, разказани като притчи, той показва Махатма Ганди в една невиждана до момента светлина – като индивида Ганди и като обичания дядо, който му предава вдъхновяващи уроци, повежда го по същинския път от гнева към смирението:
" Не би трябвало да се срамим от гнева. Гневът е хубаво нещо. Той е силата, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото; мощно и доста положително средство, което ни стимулира. Това, от което би трябвало да се срамим, е методът, по който злоупотребяваме с него. "
" Двете години, които прекарах при бапуджи, бяха значим интервал и за двама ни. Докато живеех при него, работата му за реализиране на самостоятелност на Индия най-накрая даде плодове, но насилието и разделянето, които съпътстваха тази победа, въобще не бяха част от концепциите му. И до момента в който той правеше промени на международната сцена, аз се научих да правя промени в самия себе си, като превъзмогвам личните си, постоянно необуздани страсти и откривам по какъв начин да употребявам до дъно капацитета си и да виждам на света със напълно нови очи.
По същото време, когато бапуджи ми преподаваше простички, практични уроци за постигането на персоналните ми цели, имах опцията да стана очевидец на исторически обрати в света. Сякаш прекосявах натоварен курс по неговата водеща философия за ненасилие. Тази философия в никакъв случай не е била предопределена да направи хората пасивни или слаби, споделя Арун.
Тъкмо противоположното – той разглеждаше ненасилието като метод за сдобиване с морална и етична мощ, както и като средство за последователно реализиране на естетика в обществото. Аз го познавам като любящия благ дядо, който виждаше в мен единствено най-хубавото и се стараеше да го извлече на повърхността. Той въодушеви освен мен, само че и хиляди други хора да станем доста по-добри, в сравнение с сме си мислели, че можем да бъдем. "
Уроците на Махатма Ганди са универсални и описват за себепознанието и самоконтрола, за идентичността, за силата и смелостта да отстояваш себе си и да уважаваш мнението на другите, за възпитанието и оправянето с експанзията сред децата, за другарството и фамилията – като в основата им е по какъв начин да показваме личните си усеща и да впрягаме силата на гнева за положителни цели. Да променяме себе си и света посредством ненасилствената връзка.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Даровете на гнева "
ПЪРВИ УРОК
Използвайте гнева си за положително
Моят дядо удивляваше света, като на насилието и омразата отвръщаше с амнистия и обич. Той в никакъв случай не стана жертва на отровата на гнева. За страдание, аз нямах чак подобен огромен триумф като него. Като индийско дете, растящо в нагнетената с расизъм Южна Африка, аз бях нападнат от две страни – от белите деца, тъй като не съм задоволително бял, и от черните деца, тъй като не съм черен.
Спомням си по какъв начин един съботен следобяд отивах да си купя бонбони в квартал на бели, когато пред мен ненадейно изскочиха трима младежи. Единият ме шамароса през лицето, а когато паднах, другите двама започнаха да ме ритат и да се смеят. После избягаха, преди някой да успее да ги хване. Тогава бях на девет години. На идната година, по време на индийския Фестивал на светлината, моето семейство беше поканено в града на посетители у другари. Докато вървях към тях, минах около група млади черни африкански момчета, които си висяха на ъгъла на улицата. Едно от тях ме прасна по гърба с дългата пръчка, която държеше – единствено тъй като бях индиец. Кипнах от яд и ми се прииска да си върна на насилниците.
Започнах да подвигам тежести с неразбираемата мисъл, че по този начин ще мога да стана задоволително мощен, с цел да потърся заслужено възмездие. И когато не след дълго научиха, че се включвам постоянно във всички боеве, моите родители, които се възприемаха като посланици на учението на бапуджи за ненасилие, се видяха в знамение с мен. Опитаха се да овладеят експанзията ми, само че не съумяха да реализират съвсем нищо с устойчивостта на гнева ми.
Не че ми беше изключително прелестно непрекъснато да бъда сърдит. Да помня злините и да си мечтая по какъв начин ще си върна на насилниците, способства единствено за едно – накара ме да се усещам не по-силен, а по-слаб. Родителите ми се надяваха, че престоят ми в ашрама на бапуджи ще ми помогне да проумея вътрешната си гняв и да се науча да се оправям с нея. Аз също се надявах на това.
Още при първите си срещи с дядо бях мощно впечатлен от неговите успокоение и наличие на духа, без значение от нещата, които споделяха или правеха хората към него. Обещах си, че ще последвам неговия образец и за известно време сякаш не се справях чак толкоз зле. След като татко ми, майка ми и сестра ми си потеглиха, аз се срещнах с няколко момчета, които живееха в близкото село, и скоро започнах да играя дружно с тях. Те имаха остаряла топка за тенис, която използваха като футболна топка, а с цел да отбележа местата на вратите, аз сложих по един огромен камък в двата края на спонтанното ни игрище.
Обичах да играя футбол. Въпреки че през първите няколко дни децата ми се присмиваха поради южноафриканския акцент, аз понасях търпеливо подмятанията им – въпреки всичко бях виждал къде-къде по-лоши неща. Но един път, в разгара на бързата игра, едно от тях ме спъна преднамерено, до момента в който гонех топката. Строполих се на земята измежду мръсотията и прахта. Наред с коляното пострада и егото ми и аз усетих в себе си познатия прилив на яд – сърцето ми заби бясно в гърдите, мозъкът ми стартира да крещи за възмездие. Грабнах един камък, изправих се постепенно на крайници и вбесено подвигнах ръка, с цел да замахна с камъка към оня, който ми беше предизвикал това.
Ала един възтънък гласец в главата ми рече: " Не го прави! ".
Хвърлих камъка на земята и хукнах назад към ашрама. С лице, обляно в сълзи, открих дядо и незабавно му описах случилото се.
– Бапуджи, само че аз непрекъснато съм ядосан! Вече не знам какво да върша с този мой яд!
Бях го предал и в този момент си мислех, че той ще се натъжи поради мен. Обаче дядо единствено ме потупа успокоително по гърба и сподели:
– Вземи си чекръка и дружно да попредем памук, а?
Една от първите задания на дядо, когато дойдох при него в ашрама, беше да ме научи по какъв начин се преде памук. Правех това всеки ден по един час заран и един час вечер – беше доста успокояващо. А моят бапуджи обичаше да работи по едно и също време на доста фронтове, доста преди някой да се сети да написа книги за това. Често споделяше: " Докато седим и си приказваме, бихме могли да използваме ръцете си, с цел да предем ". И в този момент аз сграбчих дребния си чекрък и седнах до него.
Бапуджи се усмихна и се подготви дружно с памучната нишка да изпреде и един урок за мен.
– Искам да ти опиша една история – стартира, още до момента в който се настанявах до него. – Имало в миналото едно момче на твоята възраст. Винаги било яростно, тъй като сякаш нищо на този свят не ставало по този начин, както го желало то. Не си давало сметка за цената на непознатото мнение, по тази причина, когато хората го предизвикали, отвръщало с прояви на яд.
Подозирах, че това момче съм аз, по тази причина продължих да си преда и да чувам още по-внимателно.
– Един ден това момче се сбило доста грубо и несъзнателно умъртвило човек – продължи дядо ми. – В един момент на необмислен яд унищожило личния си живот, като лишило живота на различен.
– Обещавам, че ще бъда по-добър, бапуджи! – провикнах се аз. Нямах ни най-малка визия по какъв начин ще стана по-добър, само че сигурно не желаех в гнева си да убия различен човек.
– Да – кимна бапуджи. – Ти сигурно притежаваш огромно количество яд. Родителите ти ми описаха за боевете, в които си взел участие във вашия град.
– Толкова скърбя... – промърморих и имах чувството, че отново ще се разплача.
Но бапуджи беше приготвил за мен поука, много по-различна от предстоящото. Погледна ме иззад своя чекрък и рече:
– Радвам се да видя, че можеш да бъдеш доведен до яд! Гневът е хубаво нещо. Аз непрестанно се гневя и нервирам – означи, до момента в който пръстите му въртяха колелото на чекръка.
Не можех да допускам на ушите си.
– Ама аз в никакъв случай не съм те виждал сърдит, бапуджи! – възкликнах.
– Защото съм се научил да употребявам гнева си за положително – разясни той. – Гневът при хората е като бензина за автомобила – дава ти мощност да вървиш напред и да стигнеш до по-добро място. Без него не бихме могли да получим подтик да се опълчим на провокациите и компликациите. Той е силата, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото.
Използвай гнева си за положително. Гневът при хората е като бензина за автомобила – дава ти мощност да вървиш напред и да стигнеш до по-добро място. Без него не бихме могли да получим подтик да се опълчим
на провокациите и компликациите. Той е силата, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото.
След това дядо ми описа по какъв начин, когато бил дребен в Южна Африка, той също страдал от предубеждения и това го правело доста ядосан. Но най-после проумял, че няма никакъв смисъл да търсиш възмездие, и почнал да се бори против предразсъдъците и дискриминирането със съчувствие, да отвръща на гнева и яростта с добрина. Повярвал напълно в силата на истината и любовта. Търсенето на възмездие престанало да има смисъл за него. Осъзнал, че в случай че светът продължава да се управлява от правилото " око за око ", скоро всички ще ослепеят.
За мен беше изненада да науча, че бапуджи не се е родил със спокоен манталитет. Днес всички го почитат и го назовават с почетната купа махатма, обаче в миналото е бил напълно нормално, неуправляемо дете. Когато бил на моята възраст, крадял пари от родителите си, с цел да си купува цигари, и влизал в разпри с други деца. След уговорения брак с баба ми, когато и двамата били единствено на по тринайсет години, той от време на време ѝ крещял, а един път след сходна кавга даже се опитал принудително да я изхвърли от къщата. Но не харесвал по никакъв начин индивида, в който бил почнал да се трансформира, по тази причина взел решение да се промени и по този начин последователно се построил до уравновесения, владеещ себе си човек, какъвто желал да стане.
– Значи и аз мога да се науча, по този начин ли? – попитах.
– Даже към този момент го правиш. В този миг – отговори дядо с усмивка.
И до момента в който двамата си седяхме все по този начин край чекръците, аз се постарах да запомня, че гневът може да бъде употребен за положително, че може да бъде работлив. Нямаше нищо неприятно в това да изпитвам яд, стига да го пренасоча за позитивни цели – като да вземем за пример политическите промени в Южна Африка и Индия, за които дядо ми умерено работеше.
После бапуджи разясни, че дори самите ни чекръци били образец за това по какъв начин гневът може да породи позитивна смяна. Производството на тъкани е било всекидневно занятие за Индия епохи наред, само че в този момент огромните текстилни заводи на Англия бяха почнали да изнасят памука от Индия, да го обработват и след това да го продават назад на индийците на доста високи цени.
Хората бяха гневни – обличаха се с дрипи, тъй като не можеха да си разрешат да си купят скъпите английски платове. Но вместо да насочи яростта си против английската промишленост, довела хората до просешка сопа, дядо почнал да преде – с цел да насърчи всяко семейство също да се достави с чекрък и самÒ да си създава тъканите. Примерът му се беше оказал инфекциозен и имаше необятен отзив освен из цяла Индия, само че и в Англия.
Бапуджи видя, че го чувам доста деликатно, по тази причина ми предложи друга прилика (ама по какъв начин обожаваше аналогиите!) – съпостави гнева с електричеството.
– Когато насочим електричеството рационално, можем да го използваме за възстановяване на живота си, само че в случай че го използваме безразсъдно, можем да умрем. Затова, както и при електричеството, би трябвало да се научим да използваме гнева си умно за богатството на цялото човечество!
Когато насочим електричеството рационално, можем да го използваме за възстановяване на живота си, само че в случай че го използваме безразсъдно, има заплаха да умрем. Затова, както и при електричеството, би трябвало да се научим да използваме гнева си умно за богатството на цялото човечество!
Аз не желаех гневът ми да провокира късо съединяване нито в моя живот, нито в нечий различен живот. Но по какъв начин можех да го накарам да даде началната искра за смяната?
Бапуджи беше надълбоко духовна персона, само че можеше да бъде и безпределно удобен. Връчи ми тетрадка и молив и ми съобщи, че мога да ги употребявам, с цел да си повеждам дневник на гнева.
– Всеки път, когато почувстваш яд, стой и си запиши кой или какво са породили тези твои усеща и за какво си реагирал толкоз яростно – инструктира ме той. – Целта е да стигнеш до корените на гнева! Едва когато откриеш източника, ще можеш да намериш решение за оправянето с него!
Според дядо ми изключително значимо било да приемеш, че всеки има право на своя позиция. Дневникът на гнева не бил просто метод да си изливаш някъде гнева и да се чувстваш правоверен, както вършат множеството хора в наши дни. (После препрочитат дневника си и за следващ път изпитват първо яд, а по-късно удовлетворение, че са били заслужено възмездени!)
Този дневник би трябвало да бъде по-скоро метод да се опиташ да проумееш кое е предизвикало въпросния спор и по какъв начин той може да бъде позволен. Налагаше се да отстъпя крачка настрана от обстановката, с цел да схвана гледната точка на противоположната страна. Това не беше рекомендация да предадеш полезностите си, с цел да угодиш на другия, а по-скоро техника за намиране на решение, което да не води до нови порции яд и възмущение.
Понякога си мислим, че желаеме да разгадаем споровете, само че методите ни единствено утежняват нещата. Обръщаме се към съперника ядосани и заплашителни, смятайки, че по този начин ще го накараме да направи това, което желаеме ние. Но офанзивите, рецензиите и заканите за наказване нормално рикошират назад върху нас – както при децата, по този начин и при възрастните. Гневните ни реакции водят само до ескалация на напрежението.
Превръщаме се в насилници, без да си даваме сметка, че насилниците в действителност въобще не са мощни. Онези, които постъпват подло и унижават съперника било на спортното поле, било в бизнеса или в политическите акции, нормално са най-слабите и най-несигурните в себе си. Бапуджи ме научи, че симптом на същинска мощ е да разбираш гледната точка на другия и да прощаваш.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (755)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ