Откъс от "Чуй щурците" на Татяна Попова
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Чуй щурците " с създател Татяна Попова, възложен от Издателство " Хермес "
Това, което се случи, може да се случи във всяко едно учебно заведение. Питам се за какво се случи в нашето?
Този въпрос си задава младият преподавател по литература Николай. Същият въпрос изтезава и учебния психолог Емил. Една история за нажежени връзки сред учители и възпитаници, за принуждение и секс, за стряскащи зависимости. Кабинет № 204 ще бъде отключен за вас. Готови ли сте да надникнете в мрака на подсъзнанието и пагубните избори? Ще станете очевидци и на една любовна връзка, избухнала сред мъчителната мъка на съвестта и сянката на пристрастеността. " Чуй щурците " е актуален трилър с оглушителна мелодия.
" Чуй щурците " бе отличен измежду 54 ръкописа по време на Деветия народен книжовен конкурс " Хермес " в категория прозаичност. Авторката Татяна Попова е родена през 1991 година В момента е преподавател в 18 СУ " Уилям Гладстон ". " Чуй щурците " е дебютният й разказ.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 29 май (сряда) от 19,00 часа в НДК, Мраморно предверие, като част от културната стратегия на Пролетен базар на книгата 2019 година През юни Татяна Попова ще вземе присъединяване и в Пловдив чете.
Виждам светлина във опцията за смяна на всеки човек, в концепцията за израстване, за осъзнаване на грешките.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Чуй щурците " на Татяна Попова
Когато видях учебното заведение за първи път, се захласнах.
Светлината влиза през огромни прозорци, сътрудниците присвиват очите си като смърфове. Обърнете се и ще видите растения, стигат до тавана като в някой оазис. Коридорите бяха ремонтирани през лятото, мебелите – нови. Шареният килим на входа те кара да чувстваш, че си измежду свои. По стените окачени портрети и нереални рисунки, едната с дребни точки, които са в пространството, на друга имаше отпечатъци от ръце. Не ги разбирах, само че изкуството е тайнственост.
Предния ден бях на изявление в друга гимназия. Тя ме посрещна с ронеща се мазилка и коридори, по които, коства ми се, минаваха не възпитаници, а тъмничари. В съпоставяне с нея нашето учебно заведение беше Версай.
Всеки ден се запознавах с нов субект, който допълваше визиите ми за разнообразните човешки изкривявания. В учебно заведение имаше 180 сътрудници, множеството прочувствени дами във втора, трета младост. Разбирахме се.
Верижната злополука в моя живот обаче стартира още първите седмици.
Отивах към работата, от вратата ме посрещна Лепката. Момиче, привързано към мен. По-точно по фантазията за мен. Беше 75 кг, висока 1.60. Къдрава алена коса стигаше до раменете й. Имаше криви зъби, само че бяха бели.
Беше тичала и капки пот се стичаха по цялостните й почервенели бузи.
– Ники, разбра ли какво е станало? Сигурно си схванал. Ужасно, нали? – Започна да бърка в чантата си и да рови нещо. – Дълго тичах, имаш ли вода? Страхотно начало на годината, няма що! – Извади множеството движимости от черната чанта, която не беше сменяла от 5 години, стартира да ме гледа право в очите, стана ми неловко.
– Нямам вода, какво става?
– Камелия... сещаш ли се? Ками.
– Ками от 10б клас ли?
– Не, какъв 10б? Ками по история.
– А, тази Ками. Да, какво за нея?
– Самоубила се през вчерашния ден – Капките пот продължиха да се стичат по бузата й, дишаше и издишаше въздуха като локомотив, който се бори да изпусне парата. Миришеше на пот. Погледът й стреляше очите ми, няколко секунди не се отместваше. Аз извадих телефона си и започнах да пиша нещо в бележките, без смисъл.
– Ники, отивам да си купя вода, че имам часове, а нямам глас, топло ми е. До след това.
Тя изприпка, спъна се в пъстрота килим. Не й беше за пръв път, съвсем постоянно се спъваше из разнообразни места в учебното заведение.
Мъртва. С тази жена си бяхме разменили единствено няколко думи. Усетих единствено миризмата... миризмата на гибел.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1095)
Това, което се случи, може да се случи във всяко едно учебно заведение. Питам се за какво се случи в нашето?
Този въпрос си задава младият преподавател по литература Николай. Същият въпрос изтезава и учебния психолог Емил. Една история за нажежени връзки сред учители и възпитаници, за принуждение и секс, за стряскащи зависимости. Кабинет № 204 ще бъде отключен за вас. Готови ли сте да надникнете в мрака на подсъзнанието и пагубните избори? Ще станете очевидци и на една любовна връзка, избухнала сред мъчителната мъка на съвестта и сянката на пристрастеността. " Чуй щурците " е актуален трилър с оглушителна мелодия.
" Чуй щурците " бе отличен измежду 54 ръкописа по време на Деветия народен книжовен конкурс " Хермес " в категория прозаичност. Авторката Татяна Попова е родена през 1991 година В момента е преподавател в 18 СУ " Уилям Гладстон ". " Чуй щурците " е дебютният й разказ.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 29 май (сряда) от 19,00 часа в НДК, Мраморно предверие, като част от културната стратегия на Пролетен базар на книгата 2019 година През юни Татяна Попова ще вземе присъединяване и в Пловдив чете.
Виждам светлина във опцията за смяна на всеки човек, в концепцията за израстване, за осъзнаване на грешките.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Чуй щурците " на Татяна Попова
Когато видях учебното заведение за първи път, се захласнах.
Светлината влиза през огромни прозорци, сътрудниците присвиват очите си като смърфове. Обърнете се и ще видите растения, стигат до тавана като в някой оазис. Коридорите бяха ремонтирани през лятото, мебелите – нови. Шареният килим на входа те кара да чувстваш, че си измежду свои. По стените окачени портрети и нереални рисунки, едната с дребни точки, които са в пространството, на друга имаше отпечатъци от ръце. Не ги разбирах, само че изкуството е тайнственост.
Предния ден бях на изявление в друга гимназия. Тя ме посрещна с ронеща се мазилка и коридори, по които, коства ми се, минаваха не възпитаници, а тъмничари. В съпоставяне с нея нашето учебно заведение беше Версай.
Всеки ден се запознавах с нов субект, който допълваше визиите ми за разнообразните човешки изкривявания. В учебно заведение имаше 180 сътрудници, множеството прочувствени дами във втора, трета младост. Разбирахме се.
Верижната злополука в моя живот обаче стартира още първите седмици.
Отивах към работата, от вратата ме посрещна Лепката. Момиче, привързано към мен. По-точно по фантазията за мен. Беше 75 кг, висока 1.60. Къдрава алена коса стигаше до раменете й. Имаше криви зъби, само че бяха бели.
Беше тичала и капки пот се стичаха по цялостните й почервенели бузи.
– Ники, разбра ли какво е станало? Сигурно си схванал. Ужасно, нали? – Започна да бърка в чантата си и да рови нещо. – Дълго тичах, имаш ли вода? Страхотно начало на годината, няма що! – Извади множеството движимости от черната чанта, която не беше сменяла от 5 години, стартира да ме гледа право в очите, стана ми неловко.
– Нямам вода, какво става?
– Камелия... сещаш ли се? Ками.
– Ками от 10б клас ли?
– Не, какъв 10б? Ками по история.
– А, тази Ками. Да, какво за нея?
– Самоубила се през вчерашния ден – Капките пот продължиха да се стичат по бузата й, дишаше и издишаше въздуха като локомотив, който се бори да изпусне парата. Миришеше на пот. Погледът й стреляше очите ми, няколко секунди не се отместваше. Аз извадих телефона си и започнах да пиша нещо в бележките, без смисъл.
– Ники, отивам да си купя вода, че имам часове, а нямам глас, топло ми е. До след това.
Тя изприпка, спъна се в пъстрота килим. Не й беше за пръв път, съвсем постоянно се спъваше из разнообразни места в учебното заведение.
Мъртва. С тази жена си бяхме разменили единствено няколко думи. Усетих единствено миризмата... миризмата на гибел.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1095)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ