Откъс от "Астрофизика за заети хора" на Нийл Деграс Тайсън
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Астрофизика за заети хора " с създател Нийл Деграс Тайсън, възложен от Издателство " Изток Запад "
Дoĸaтo ce пpигoтвя cyтpeшнoтo ви ĸaфe, дoĸaтo чaĸaтe aвтoбyca, влaĸa или caмoлeтa cи, " Acтpoфизиĸa зa зaeти xopa " щe ви paзĸpиe нaй-вaжнoтo зa Bceлeнaтa – oт Гoлeмия взpив дo чepнитe дyпĸи, oт ĸвapĸитe дo ĸвaнтoвaтa мexaниĸa и oт тъpceнeтo нa плaнeти дo тъpceнeтo нa живoт в бeзĸpaя нa Kocмoca.
Kaĸвa e пpиpoдaтa нa пpocтpaнcтвoтo и вpeмeтo? Дoĸъдe e cтигнaлa нayĸaтa в изyчaвaнeтo нa Bceлeнaтa и мяcтoтo ни в нeя? Hямa пo-дoбъp вoдaч из тeзи eнигмaтични въпpocи oт извecтния acтpoфизиĸ и бecтceлъpoв aвтop Hийл Дeгpac Taйcън.
Днec мaлцинa oт нac имaт вpeмe дa paзмишлявaт зa тoвa, ĸoeтo ce ĸpиe отвън нeпocpeдcтвeния ни cвят. Зaтoвa Taйcън cъбиpa извecтнитe ни фaĸти зa Bceлeнaтa и c иcĸpящo ocтpoyмиe ги пoднacя в ĸpaтĸи, нo aпeтитни глaви, ĸoитo мoжeтe дa ĸoнcyмиpaтe нaвcяĸъдe и пo вcяĸo вpeмe в зaбъpзaнoтo cи вceĸиднeвиe.
Дoĸaтo ce пpигoтвя cyтpeшнoтo ви ĸaфe, дoĸaтo чaĸaтe aвтoбyca, влaĸa или caмoлeтa cи, " Acтpoфизиĸa зa зaeти xopa " щe ви paзĸpиe нaй-вaжнoтo зa Bceлeнaтa – oт Гoлeмия взpив дo чepнитe дyпĸи, oт ĸвapĸитe дo ĸвaнтoвaтa мexaниĸa и oт тъpceнeтo нa плaнeти дo тъpceнeтo нa живoт в бeзĸpaя нa Kocмoca.
Зaтeгнeтe ĸoлaнитe, ĸocмичecĸoтo ви пътeшecтвиe зaпoчвa.
Преводач Елена Филипова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Астрофизика за заети хора ", Нийл Деграс Тайсън
12 глава, " Размишления върху галактическата вероятност "
Отново и още веднъж в течение на вековете галактическите открития са развенчавали визията ни за самите нас. Земята в миналото е била считана за астрономически неповторима, до момента в който астрономите не разбрали, че тя е просто следващата планета, обикаляща Слънцето. После се считало, че Слънцето е неповторимо, до момента в който не сме научили, че безбройните звезди на нощното небе са и те слънца. След това предпоставката била, че нашата вселена, Млечният път, обгръща цялата позната галактика, до момента в който не било открито, че безбройните мъгляви неща по небето са други галактики, осеяли пейзажа на познатата ни галактика.
Колко елементарно е през днешния ден да предпоставим, че съществува единствено една галактика. И въпреки всичко зараждащите теории на актуалната космология, както и препотвърждаваният факт, че е прекомерно необикновено нещо да е неповторимо, изискват от нас да останем отворени към последното нахлуване против доводите ни за изключителност – мултивселената.
Космическата вероятност произтича от фундаменталното знание. Но тя е освен това от въпрос на знание. Тя се заключава и в мъдростта и прозорливостта да използваш това знание, с цел да прецениш мястото ни във вселената. А нейните атрибути са ясни:
Космическата вероятност произлиза от предните постове на науката и въпреки всичко тя не е само в компетенциите на учения. Тя принадлежи на всекиго.
Космическата вероятност е смирена.
Космическата вероятност е духовна – даже избавителна, – само че не религиозна.
Космическата вероятност ни разрешава да схванем в границите на една и съща мисъл огромното и дребното.
Космическата вероятност отваря мозъка ни за изключителни хрумвания, само че не го оставя чак толкоз отворен, че да ни се излее мозъкът и да станем подготвени да имаме вяра на всичко, което ни каже някой.
Космическата вероятност отваря очите ни за вселената – вселената не като благосклонна люлка, основана да отхранва живота, а като студено, самотно, рисково място, – карайки ни да преосмислим полезността на всички хора едни за други.
Космическата вероятност демонстрира Земята като прашинка. Но това е скъпоценна прашинка и – в този момент към този момент – единственият дом, който имаме.
Космическата вероятност намира хубост в облиците на планетите, луните, звездите и мъглявините, само че популяризира и законите на физиката, които ги образуват.
Космическата вероятност ни разрешава да погледнем оттатък личната ни среда, давайки ни опция да се издигнем над първичното търсене на храна, заслон и сътрудник.
Космическата вероятност ни припомня, че в космоса, където няма въздух, знамето няма да се вее – знак, че развяването на флагове и галактическите проучвания може би не се съчетават добре.
Космическата вероятност освен приема с подготвеност нашето генетично роднинство с целия живот на Земята, само че цени и химичното ни роднинство с всеки към момента неоткрит живот във вселената, както и атомното ни роднинство със самата галактика.
Поне един път седмично, в случай че не и един път на ден, всеки от нас може би се замисля какви ли галактически истини лежат неоткрити пред нас, евентуално очакващи появяването на талантлив мъдрец, съобразителен опит или новаторска галактическа задача, с цел да бъдат извадени нескрито. По-нататък може би се замисля и по какъв начин тези открития някой ден вероятно биха преобразили живота на Земята.
Нямаме ли сходно любознание, ние не сме по-различни от провинциалния фермер, който не изпитва нужда да излезе от границите на окръга, тъй като неговите четиридесет акра задоволяват всичките му потребности. И въпреки всичко, в случай че всички наши предшественици са били с тази настройка, въпросният фермер щеше да е пещерен човек, преследващ вечерята си с сопа и камък.
През късия си престой на планетата Земя ние изискуем на самите себе си и на своите наследници шанса да изследваме – частично тъй като това е занимателно занятие. Но има и по-благородна причина. В деня, в който нашето знание за космоса престане да се уголемява, рискуваме да изпаднем назад до детинската визия, че вселената преносно и безусловно се върти към нас.
В един сходен тъмен свят въоръжени и гладни за запаси хора и народи ще са склонни да работят въз основа на " тесногръдите си предубеждения ". И това ще е последното издихание на човешкото просвещение – чак до възхода на някоя нова визионерска просвета, способна още веднъж да одобри с отворени прегръдки, а не със боязън, галактическата вероятност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (799)
Дoĸaтo ce пpигoтвя cyтpeшнoтo ви ĸaфe, дoĸaтo чaĸaтe aвтoбyca, влaĸa или caмoлeтa cи, " Acтpoфизиĸa зa зaeти xopa " щe ви paзĸpиe нaй-вaжнoтo зa Bceлeнaтa – oт Гoлeмия взpив дo чepнитe дyпĸи, oт ĸвapĸитe дo ĸвaнтoвaтa мexaниĸa и oт тъpceнeтo нa плaнeти дo тъpceнeтo нa живoт в бeзĸpaя нa Kocмoca.
Kaĸвa e пpиpoдaтa нa пpocтpaнcтвoтo и вpeмeтo? Дoĸъдe e cтигнaлa нayĸaтa в изyчaвaнeтo нa Bceлeнaтa и мяcтoтo ни в нeя? Hямa пo-дoбъp вoдaч из тeзи eнигмaтични въпpocи oт извecтния acтpoфизиĸ и бecтceлъpoв aвтop Hийл Дeгpac Taйcън.
Днec мaлцинa oт нac имaт вpeмe дa paзмишлявaт зa тoвa, ĸoeтo ce ĸpиe отвън нeпocpeдcтвeния ни cвят. Зaтoвa Taйcън cъбиpa извecтнитe ни фaĸти зa Bceлeнaтa и c иcĸpящo ocтpoyмиe ги пoднacя в ĸpaтĸи, нo aпeтитни глaви, ĸoитo мoжeтe дa ĸoнcyмиpaтe нaвcяĸъдe и пo вcяĸo вpeмe в зaбъpзaнoтo cи вceĸиднeвиe.
Дoĸaтo ce пpигoтвя cyтpeшнoтo ви ĸaфe, дoĸaтo чaĸaтe aвтoбyca, влaĸa или caмoлeтa cи, " Acтpoфизиĸa зa зaeти xopa " щe ви paзĸpиe нaй-вaжнoтo зa Bceлeнaтa – oт Гoлeмия взpив дo чepнитe дyпĸи, oт ĸвapĸитe дo ĸвaнтoвaтa мexaниĸa и oт тъpceнeтo нa плaнeти дo тъpceнeтo нa живoт в бeзĸpaя нa Kocмoca.
Зaтeгнeтe ĸoлaнитe, ĸocмичecĸoтo ви пътeшecтвиe зaпoчвa.
Преводач Елена Филипова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Астрофизика за заети хора ", Нийл Деграс Тайсън
12 глава, " Размишления върху галактическата вероятност "
Отново и още веднъж в течение на вековете галактическите открития са развенчавали визията ни за самите нас. Земята в миналото е била считана за астрономически неповторима, до момента в който астрономите не разбрали, че тя е просто следващата планета, обикаляща Слънцето. После се считало, че Слънцето е неповторимо, до момента в който не сме научили, че безбройните звезди на нощното небе са и те слънца. След това предпоставката била, че нашата вселена, Млечният път, обгръща цялата позната галактика, до момента в който не било открито, че безбройните мъгляви неща по небето са други галактики, осеяли пейзажа на познатата ни галактика.
Колко елементарно е през днешния ден да предпоставим, че съществува единствено една галактика. И въпреки всичко зараждащите теории на актуалната космология, както и препотвърждаваният факт, че е прекомерно необикновено нещо да е неповторимо, изискват от нас да останем отворени към последното нахлуване против доводите ни за изключителност – мултивселената.
Космическата вероятност произтича от фундаменталното знание. Но тя е освен това от въпрос на знание. Тя се заключава и в мъдростта и прозорливостта да използваш това знание, с цел да прецениш мястото ни във вселената. А нейните атрибути са ясни:
Космическата вероятност произлиза от предните постове на науката и въпреки всичко тя не е само в компетенциите на учения. Тя принадлежи на всекиго.
Космическата вероятност е смирена.
Космическата вероятност е духовна – даже избавителна, – само че не религиозна.
Космическата вероятност ни разрешава да схванем в границите на една и съща мисъл огромното и дребното.
Космическата вероятност отваря мозъка ни за изключителни хрумвания, само че не го оставя чак толкоз отворен, че да ни се излее мозъкът и да станем подготвени да имаме вяра на всичко, което ни каже някой.
Космическата вероятност отваря очите ни за вселената – вселената не като благосклонна люлка, основана да отхранва живота, а като студено, самотно, рисково място, – карайки ни да преосмислим полезността на всички хора едни за други.
Космическата вероятност демонстрира Земята като прашинка. Но това е скъпоценна прашинка и – в този момент към този момент – единственият дом, който имаме.
Космическата вероятност намира хубост в облиците на планетите, луните, звездите и мъглявините, само че популяризира и законите на физиката, които ги образуват.
Космическата вероятност ни разрешава да погледнем оттатък личната ни среда, давайки ни опция да се издигнем над първичното търсене на храна, заслон и сътрудник.
Космическата вероятност ни припомня, че в космоса, където няма въздух, знамето няма да се вее – знак, че развяването на флагове и галактическите проучвания може би не се съчетават добре.
Космическата вероятност освен приема с подготвеност нашето генетично роднинство с целия живот на Земята, само че цени и химичното ни роднинство с всеки към момента неоткрит живот във вселената, както и атомното ни роднинство със самата галактика.
Поне един път седмично, в случай че не и един път на ден, всеки от нас може би се замисля какви ли галактически истини лежат неоткрити пред нас, евентуално очакващи появяването на талантлив мъдрец, съобразителен опит или новаторска галактическа задача, с цел да бъдат извадени нескрито. По-нататък може би се замисля и по какъв начин тези открития някой ден вероятно биха преобразили живота на Земята.
Нямаме ли сходно любознание, ние не сме по-различни от провинциалния фермер, който не изпитва нужда да излезе от границите на окръга, тъй като неговите четиридесет акра задоволяват всичките му потребности. И въпреки всичко, в случай че всички наши предшественици са били с тази настройка, въпросният фермер щеше да е пещерен човек, преследващ вечерята си с сопа и камък.
През късия си престой на планетата Земя ние изискуем на самите себе си и на своите наследници шанса да изследваме – частично тъй като това е занимателно занятие. Но има и по-благородна причина. В деня, в който нашето знание за космоса престане да се уголемява, рискуваме да изпаднем назад до детинската визия, че вселената преносно и безусловно се върти към нас.
В един сходен тъмен свят въоръжени и гладни за запаси хора и народи ще са склонни да работят въз основа на " тесногръдите си предубеждения ". И това ще е последното издихание на човешкото просвещение – чак до възхода на някоя нова визионерска просвета, способна още веднъж да одобри с отворени прегръдки, а не със боязън, галактическата вероятност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (799)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ