Откъс от "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Архивът на Ал Лашон ", с създател Ян Стокласа, възложен от Издателство " Сиела "
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Архивът на Ал Лашон ", с създател Ян Стокласа, възложен от Издателство " Сиела "
Убийството на шведския министър-председател остава неразкрито и до през днешния ден.
На български език излиза сензационното романизирано следствие " Архивът на Стиг Ларшон " от Ян Стокласа, което отваря още веднъж кутията на Пандора и възкресява най-разследваното ликвидиране в света: случая " Улоф Палме ".
На 28 февруари 1986 година незнайно лице прострелва министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Той е един от най-известните ръководещи в света в средата на 80-те и има многочислени врагове – в борба е със Съединени американски щати поради абсурда Иран-Контра, с режима на апартейда в ЮАР и с десните в Швеция, които го подозират в благосклонности към Съюз на съветските социалистически републики.
Дръзкото ликвидиране шокира целия свят, в това число и младия публицист Стиг Ларшон, който години наред прави лично следствие, откакто полицията не обръща внимание на неговите съмнения. Ларшон е в действителност един от най-смелите шведски публицисти през 80-те и 90-те и не се опасява да да се рови в тъмната страна на обществото и политиката в Швеция – тъкмо както неговия знаков воин Микаел Блумквист. Затова и постоянно остава подозрение към гибелта му, когато той умира ненадейно през 2004 година към излизането на първата си книга " Мъжете, които мразеха дамите ".
Откривайки, че фамозният създател и публицист е разследвал неразкритото ликвидиране, неговият сътрудник Ян Стокласа открива къде се съхранява неговия голям списък, с цел да продължи работата – и даже съумява да се срещне при сериозен риск с хората, които Ларшон е смятал за най-вероятни причинители на закононарушението.
" Архивът на Стиг Ларшон " е майсторски написано романизирано следствие, което се основава на голямо количество документи, оставени от Ларшон. Ян Стокласа подхваща редица пътувания, намира се с близки на журналиста, негови сътрудници и хора, които са помагали на изследванията му.
Описвайки пътуванията си до Южна Африка, където беседва с някогашни сътрудници на тайните служби, през Прага, където се среща с съдбовна хубавица, която употребява като стръв, с цел да се добере до евентуалния палач, до Кипър, където се среща с основен очевидец, който в никакъв случай не е бил разпитван от полицията, последователно създателят се трансформира в воин, сходно на своя предходник. Реалността и фикцията се смесват изцяло, а архивът се трансформира в средството да се разкрие една десетилетна загадка. И в действителност шведската полиция стартира ново следствие поради откритията, предстаевени в " Архивът на Стиг Ларшон " – и даже една от основните фотоси бе неразрешена за издание.
" Когато открих забравения списък на Стиг Ларшон, се потопих в свят, цялостен с хора и събития, които като че ли бяха извадени от романите на Стиг. Персонажите бяха също толкоз крайни, колкото Лисбет Саландер и Александър Залаченко. Само че същински. Убийци и жертви. Шпиони, които шпионират други шпиони. Убити дами и деца. Хакнати компютри, секрети записи, задачи под прикритие. И гибел. Зла, неочаквана гибел. "
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Архивът на Стиг Ларшон "
ПРОЛОГ
Стокхолм, 20 март 2013 година
Чистачките на колата се бореха с тежкия сняг. Не бяха минали повече от петнайсетина минути, откогато паркирах, само че снежната стихия към този момент беше трансформирала тъмночервеното ми волво в част от равната си завивка. Шумът извън доближаваше приглушен до ушите ми, а от гледката на вихрещия се сняг губех ориентировка, въпреки да знаех, че се намирам на паркинга пред металното здание на склада чартърен.
Чух слаб звук от мотор и забърсах запотения непряк прозорец с ръка. Кондензът образува струйка, която се стече по китката ми и влезе под ръкава на якето. Вляво от мен спря сребристо комби. Преди да съумея да изключа мотора, вратата на другата кола се отвори. Лицето на мъжа беше загърнато с дълъг шал, а качулката на парката му беше вдигната. Посочи над покрива на колата ми, давайки ми знак да потегли към входната врата. Когато стигнах до нея, той към този момент вкарваше кода.
Очевидно без триумф, тъй като малко по-късно извади телефона си и организира диалог. Минутите, които прекарахме там, минаваха постепенно като шведска предизборна акция. Архивът стоеше непокътнат от 10 години и очевидно не искаше да се раздели със спокойното си битие толкоз елементарно. Накрая една врата се плъзна настрана и откакто преминахме през нещо като въздушен шлюз, се озовахме в топъл и изсъхнал кулоар с безкрайна редица стоманени ролетни порти, осветлен от мощни луминесцентни лампи. След смразяващия мраз на открито складът ми се стори съвсем комфортен.
Щом смъкна шапката, шала и качулката си, видях, че мъжът, който ме пусна вътре, в действителност е Даниел Пул от вестник " Експо ". Здрависахме се и тръгнахме по дългия кулоар, качихме се по стълбите до горния етаж и влязохме в еднакъв кулоар, където Даниел се спря пред една от вратите. Единствено дребната железна табелка с неизвестен номер показваше, че сме на вярното място. Нищо не разкриваше, че таман в това помещение се крие същинско богатство. Съкровище, което се надявах, че ще ми уточни пътя към нещо скъпо.
Стоманената врата се подвигна с екот и видях, че рафтовете в дребния склад са претъпкани догоре. Две дълги редици кашони, подредени един върху различен, се простираха чак до вратата. Погледнах един от тях по-отблизо и надписът в профил удостовери, че съм разкрил това, което търсех от толкоз време. Текстът, изписан с маркер, гласеше: " СТИГ АРХИВ ".
Свалихме кашона на пода. Даниел подвигна картонения похлупак, а аз сграбчих няколко от остарелите кафяви папки за картотека. Горният борд на всяка бе надписан със дребен почерк, само че изцяло четливо. Тези, които държах в ръка, бяха именувани " САЛ ", " 33-годишният ", " Резистънс Интернешънъл ", " Южноафриканската диря " и " Кристер Петершон ". Пръстите ми изтръпнаха – като че ли досиетата бяха наелектризирани. Заглавията ясно посочваха, че документите в ръката ми са свързани с убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Материалите бяха неведнъж повече, в сравнение с се бях надявал, и се зачудих по какъв начин ще съумея да изчета всичко.
Даниел ме върна в действителността. Макар и единствено на трийсет и една, той беше изпълнителен шеф и основен редактор на " Експо " и бе посветил живота си на битката с расизма и нетолерантността. Архивът беше негова отговорност и той ми даде да схвана, че документите не трябва да напущат постройката без негово позволение, както и че не би трябвало да споделям на никого къде се намира складът.
Трябваше да чета на място, само че в този миг, седнал върху кашон в металната сграда без прозорци, не желаех да се намирам на никое място другаде. Времето беше лимитирано и нямаше да съумея да прегледам съвсем нищо от материалите, а още по-малко да си направя някакви изводи за мислите на Стиг.
Пътят дотук беше дълъг и лъкатушен. Когато взех решение да посветя всичкото си свободно време на неразкритото ликвидиране на Улоф Палме, бягах от личните си неуспехи. Сега напъните ми ме бяха отвели до забравения списък на един от най-известните писатели на света. Материалите ми даваха още много храна за размисъл. Стиг, наподобява, приписваше убийството на южноафриканските секрети служби, подпомагани от шведски крайнодесни сили. Аз самият смятах, че причинителят е дилетант. Двете теории не се връзваха.
Веднага обаче осъзнах, че не бих могъл да подцени архива. Документите бяха прекомерно забавни, с цел да не проследя тази нишка. Не знаех къде ще ме води, нито подозирах, че изследването ми ще изложи мен и други хора на заплаха, в резултат на срещите ни с екстремисти, сътрудници по сигурността, изкупителни жертви и убийци.
***
Стиг бе пратил писмо, дълго седем страници, до Джери Гейбъл от великобританския " Сърчлайт ", водещия вестник в битката с расизма, послужил за пример на шведския " Експо ". Писмото е било написано по-малко от три седмици след убийството на Улоф Палме.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1066)
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Архивът на Ал Лашон ", с създател Ян Стокласа, възложен от Издателство " Сиела "
Убийството на шведския министър-председател остава неразкрито и до през днешния ден.
На български език излиза сензационното романизирано следствие " Архивът на Стиг Ларшон " от Ян Стокласа, което отваря още веднъж кутията на Пандора и възкресява най-разследваното ликвидиране в света: случая " Улоф Палме ".
На 28 февруари 1986 година незнайно лице прострелва министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Той е един от най-известните ръководещи в света в средата на 80-те и има многочислени врагове – в борба е със Съединени американски щати поради абсурда Иран-Контра, с режима на апартейда в ЮАР и с десните в Швеция, които го подозират в благосклонности към Съюз на съветските социалистически републики.
Дръзкото ликвидиране шокира целия свят, в това число и младия публицист Стиг Ларшон, който години наред прави лично следствие, откакто полицията не обръща внимание на неговите съмнения. Ларшон е в действителност един от най-смелите шведски публицисти през 80-те и 90-те и не се опасява да да се рови в тъмната страна на обществото и политиката в Швеция – тъкмо както неговия знаков воин Микаел Блумквист. Затова и постоянно остава подозрение към гибелта му, когато той умира ненадейно през 2004 година към излизането на първата си книга " Мъжете, които мразеха дамите ".
Откривайки, че фамозният създател и публицист е разследвал неразкритото ликвидиране, неговият сътрудник Ян Стокласа открива къде се съхранява неговия голям списък, с цел да продължи работата – и даже съумява да се срещне при сериозен риск с хората, които Ларшон е смятал за най-вероятни причинители на закононарушението.
" Архивът на Стиг Ларшон " е майсторски написано романизирано следствие, което се основава на голямо количество документи, оставени от Ларшон. Ян Стокласа подхваща редица пътувания, намира се с близки на журналиста, негови сътрудници и хора, които са помагали на изследванията му.
Описвайки пътуванията си до Южна Африка, където беседва с някогашни сътрудници на тайните служби, през Прага, където се среща с съдбовна хубавица, която употребява като стръв, с цел да се добере до евентуалния палач, до Кипър, където се среща с основен очевидец, който в никакъв случай не е бил разпитван от полицията, последователно създателят се трансформира в воин, сходно на своя предходник. Реалността и фикцията се смесват изцяло, а архивът се трансформира в средството да се разкрие една десетилетна загадка. И в действителност шведската полиция стартира ново следствие поради откритията, предстаевени в " Архивът на Стиг Ларшон " – и даже една от основните фотоси бе неразрешена за издание.
" Когато открих забравения списък на Стиг Ларшон, се потопих в свят, цялостен с хора и събития, които като че ли бяха извадени от романите на Стиг. Персонажите бяха също толкоз крайни, колкото Лисбет Саландер и Александър Залаченко. Само че същински. Убийци и жертви. Шпиони, които шпионират други шпиони. Убити дами и деца. Хакнати компютри, секрети записи, задачи под прикритие. И гибел. Зла, неочаквана гибел. "
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Архивът на Стиг Ларшон "
ПРОЛОГ
Стокхолм, 20 март 2013 година
Чистачките на колата се бореха с тежкия сняг. Не бяха минали повече от петнайсетина минути, откогато паркирах, само че снежната стихия към този момент беше трансформирала тъмночервеното ми волво в част от равната си завивка. Шумът извън доближаваше приглушен до ушите ми, а от гледката на вихрещия се сняг губех ориентировка, въпреки да знаех, че се намирам на паркинга пред металното здание на склада чартърен.
Чух слаб звук от мотор и забърсах запотения непряк прозорец с ръка. Кондензът образува струйка, която се стече по китката ми и влезе под ръкава на якето. Вляво от мен спря сребристо комби. Преди да съумея да изключа мотора, вратата на другата кола се отвори. Лицето на мъжа беше загърнато с дълъг шал, а качулката на парката му беше вдигната. Посочи над покрива на колата ми, давайки ми знак да потегли към входната врата. Когато стигнах до нея, той към този момент вкарваше кода.
Очевидно без триумф, тъй като малко по-късно извади телефона си и организира диалог. Минутите, които прекарахме там, минаваха постепенно като шведска предизборна акция. Архивът стоеше непокътнат от 10 години и очевидно не искаше да се раздели със спокойното си битие толкоз елементарно. Накрая една врата се плъзна настрана и откакто преминахме през нещо като въздушен шлюз, се озовахме в топъл и изсъхнал кулоар с безкрайна редица стоманени ролетни порти, осветлен от мощни луминесцентни лампи. След смразяващия мраз на открито складът ми се стори съвсем комфортен.
Щом смъкна шапката, шала и качулката си, видях, че мъжът, който ме пусна вътре, в действителност е Даниел Пул от вестник " Експо ". Здрависахме се и тръгнахме по дългия кулоар, качихме се по стълбите до горния етаж и влязохме в еднакъв кулоар, където Даниел се спря пред една от вратите. Единствено дребната железна табелка с неизвестен номер показваше, че сме на вярното място. Нищо не разкриваше, че таман в това помещение се крие същинско богатство. Съкровище, което се надявах, че ще ми уточни пътя към нещо скъпо.
Стоманената врата се подвигна с екот и видях, че рафтовете в дребния склад са претъпкани догоре. Две дълги редици кашони, подредени един върху различен, се простираха чак до вратата. Погледнах един от тях по-отблизо и надписът в профил удостовери, че съм разкрил това, което търсех от толкоз време. Текстът, изписан с маркер, гласеше: " СТИГ АРХИВ ".
Свалихме кашона на пода. Даниел подвигна картонения похлупак, а аз сграбчих няколко от остарелите кафяви папки за картотека. Горният борд на всяка бе надписан със дребен почерк, само че изцяло четливо. Тези, които държах в ръка, бяха именувани " САЛ ", " 33-годишният ", " Резистънс Интернешънъл ", " Южноафриканската диря " и " Кристер Петершон ". Пръстите ми изтръпнаха – като че ли досиетата бяха наелектризирани. Заглавията ясно посочваха, че документите в ръката ми са свързани с убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Материалите бяха неведнъж повече, в сравнение с се бях надявал, и се зачудих по какъв начин ще съумея да изчета всичко.
Даниел ме върна в действителността. Макар и единствено на трийсет и една, той беше изпълнителен шеф и основен редактор на " Експо " и бе посветил живота си на битката с расизма и нетолерантността. Архивът беше негова отговорност и той ми даде да схвана, че документите не трябва да напущат постройката без негово позволение, както и че не би трябвало да споделям на никого къде се намира складът.
Трябваше да чета на място, само че в този миг, седнал върху кашон в металната сграда без прозорци, не желаех да се намирам на никое място другаде. Времето беше лимитирано и нямаше да съумея да прегледам съвсем нищо от материалите, а още по-малко да си направя някакви изводи за мислите на Стиг.
Пътят дотук беше дълъг и лъкатушен. Когато взех решение да посветя всичкото си свободно време на неразкритото ликвидиране на Улоф Палме, бягах от личните си неуспехи. Сега напъните ми ме бяха отвели до забравения списък на един от най-известните писатели на света. Материалите ми даваха още много храна за размисъл. Стиг, наподобява, приписваше убийството на южноафриканските секрети служби, подпомагани от шведски крайнодесни сили. Аз самият смятах, че причинителят е дилетант. Двете теории не се връзваха.
Веднага обаче осъзнах, че не бих могъл да подцени архива. Документите бяха прекомерно забавни, с цел да не проследя тази нишка. Не знаех къде ще ме води, нито подозирах, че изследването ми ще изложи мен и други хора на заплаха, в резултат на срещите ни с екстремисти, сътрудници по сигурността, изкупителни жертви и убийци.
***
Стиг бе пратил писмо, дълго седем страници, до Джери Гейбъл от великобританския " Сърчлайт ", водещия вестник в битката с расизма, послужил за пример на шведския " Експо ". Писмото е било написано по-малко от три седмици след убийството на Улоф Палме.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1066)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ