Откъс от "Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век" на Яцек Хуго-Бадер
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век ", с създател Яцек Хуго-Бадер , възложен от Издателство " Парадокс "
Книгата " Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век " от полския кореспондент и публицист Яцек Хуго-Бадер е новата книга на издателство " Парадокс ". От през днешния ден можете да я намерите на щанд Б10, полуетаж " Запад ", НДК, по време на 47. Софийски интернационален панаир на книгата, както и на уеб страницата на издателството.
Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 година и значи официално не съществува. Но съществуват последствията от него. Измерени в числа и статистики, те са страшни. Днес в Русия, единствено по публични данни, са регистрирани: алкохолици – над 4 580 000; наркомани –8 870 000; психологично заболели – 978 000; ХИВ-позитивни – 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; периодичност на пътнотранспортните произшествия; размера на търговията с хорa и още доста сходни категории.
Тези данни – налични в доста медии – не са лично изобретение на огромния полски публицист Яцек Хуго-Бадер. Но в неговите репортажи, писани съвсем цяло десетилетие, нереалните числа получават лице и глас. Оживяват в разказите на героите – съответни хора, с съответни ориси, както из мегаполисите, по този начин и из необятната, съвсем недостъпна азиатска простор.
Яцек Александър Хуго-Бадер е полски кореспондент и публицист. От 1990 година работи в известния всекидневник " Газета Виборча ". Прекосява с колело Централна Азия, пустинята Гоби и Китай и плава с байдарка през езерото Байкал. Пътува на стоп от Магадан до Якутск. През зимата на 2007 година подхваща независимо пътешестване от Москва до Владивосток (с УАЗ-469, схваща се), което е и основа на първата му книга " Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век. " Произведенията му се открояват със своя по едно и също време справедлив темперамент и персонална, чисто човешка реакция от челния конфликт със актуалната реалност в описаните от него райони.
Хуго-Бадер е повторен лауреат на полската премия за най-хубав публицист Grand Press. Водеща тематика в множеството му творби е Русия.
Превод от полски Диляна Денчева
Художник Петя Давидкова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век " на Яцек Хуго-Бадер
С предна част против вятъра
Само се молех да не се прецака през нощта в тайгата и да не срещна бандити. За първата от тези беди бях квалифициран, за втората – не. Май бях единственият откачен, който пътуваше през този заплашителен океан от суша без оръжие, освен това самичък.
Любимият спорт на локалните е стрелбата. Карат си обикновено от дясната страна на пътя, единствено дето кормилото им също е отдясно, тъй като колите са импорт от Япония. Държат го с лявата ръка, тъй че доста елементарно могат да изкарат дясната през прозореца и в придвижване да пуцат с това, с което са въоръжени, по осведомителните табели, пътните знаци и рекламите.
В Източен Сибир не видях нито един пътен знак, който да не е надупчен като гевгир. Малки и огромни калибри, обособени изстрели, серии, а от време на време големи дупки от картечен огън.
На всеки двайсетина километра остатъци от изгорен автомобил. Вероятно са се развалили през зимата, освен това нощем, а обезверените им притежатели са ги подпалвали, с цел да се стоплят.
Малък е шансът да оцелееш с помощта на това.
Нощ
Смотаняци.
Преди да тръгнат е трябвало да се осведомят по какъв начин се оцелява в зимна нощ в тайгата.
Винаги обръщам предницата на колата против вятъра. За всеки случай. Ако духа от друга посока може да нагнетява отровните изгорели газове в купето.
Оставям колата на ниски обороти, с цел да топли. Няма да ми свърши горивото, тъй като колата гори към литър на час, а аз имам минимум половин контейнер.
Това е най-хубавият принцип на пътешестване зиме из Сибир. Да зареждаш толкоз постоянно, че постоянно да имаш най-малко половин контейнер. Преди сън обаче постоянно изключвам мотора. Твърде рисковано е. Вятърът ще си промени посоката през нощта и няма да се събудя повече. Затова пък си включвам будилника на телефона. На всеки два часа скачам и припалвам колата да поработи десет-петнайсет минути.
Даже не с цел да се затопли купето, а едвам загреят моторът и масленият контейнер. И да се зареди акумулаторът. При минус трийсет градуса няма късмет без тези маневри колата да възпламени на сутринта, тъй като автомобилното масло става гъсто като пластилин. Веднъж доливах в мотора при такава температура, както и в това време спирачна и хидравлична течност. Всичките бяха толкоз гъсти, че не желаеха да излязат от бутилката.
Да си представим обаче, че ми е паднала батерията и не съм се събудил чак до сутринта. Трябва да се възпламени огън. Разбира се, никой рационален човек не пътува през Сибир без секира. Насичаш дърва и ги подреждаш на пирамидка, само че няма да я подпалиш даже с бензин, тъй като е заплашителен мраз, вятър и всичко е оваляно в сняг. Носех със себе си железна туба с подготвена примес от бензин и моторно масло в съответствие едно към едно. От нея дори мокро дърво ще се разпали.
Да си представим обаче, че съм закъсал в задбайкалските степи, а не в тайгата. Няма дърва за огрев. Но аз си имам. От Европа карам за Сибир кашон с дърва. Естест-вено, не с цел да си стоплям ръцете. Трябва огънят да се гребне с лопатата (важна е тъкмо толкоз, колкото и брадвата) и да се пъхне под автомобила, да се загрее моторът, а най-много масленият контейнер. Със същия триумф мога да реализира това с бензинова горелка. Тя е доста просто устройство, сходно на дребна огнехвъргачка, което купих в железарията за шестстотин рубли (шейсет злоти).
Да си представим обаче, че студът е застрашителен, а аз съм спал толкоз дълго, че акумулаторът ми е паднал до нулата. Имам втори. В купето е, където е доста по-топло. Даже не се постанова да го придвижвам, тъй като е обвързван с първия с кабели. Достатъчно е да се щракне превключвателят.
Да си представим обаче, че се е развалил моторът, който ме топли. Трябва да се оцелее най-малко до сутринта. В интерес на истината сибиряците споделят, че у тях даже зложелател не се оставя самичък в тайгата, само че това не визира пътната конюнктура и нощта. Тогава придвижването мощно понижава, въпреки че не замира, само че няма мощ, която да принуди съветския водач да спре след залез слънце. Страх ги е от бандити.
Най-доброто решение е на " Вебасто ", независимо отопление, захранвано от дребен мотор с вътрешно горене, който отоплява без значение от работата на автомобила. Струва хиляда евро, та се въздържах, само че пък имам малко туристическо котлонче, което запалвам в купето, а преди сън изгасям, с цел да спестявам газта. През нощта ме топлят една-две свещи, които поставям на пода. Най-ниската температура, при която съм нощувал в колата, на разсъмване спадна до минус трийсет и шест градуса, а в купето беше едвам минус петнайсет.
Разбира се, имам страховит пухен спален чувал и пухенка и постоянно ресурси от храна и питиета за няколко дни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1196)
Книгата " Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век " от полския кореспондент и публицист Яцек Хуго-Бадер е новата книга на издателство " Парадокс ". От през днешния ден можете да я намерите на щанд Б10, полуетаж " Запад ", НДК, по време на 47. Софийски интернационален панаир на книгата, както и на уеб страницата на издателството.
Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 година и значи официално не съществува. Но съществуват последствията от него. Измерени в числа и статистики, те са страшни. Днес в Русия, единствено по публични данни, са регистрирани: алкохолици – над 4 580 000; наркомани –8 870 000; психологично заболели – 978 000; ХИВ-позитивни – 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; периодичност на пътнотранспортните произшествия; размера на търговията с хорa и още доста сходни категории.
Тези данни – налични в доста медии – не са лично изобретение на огромния полски публицист Яцек Хуго-Бадер. Но в неговите репортажи, писани съвсем цяло десетилетие, нереалните числа получават лице и глас. Оживяват в разказите на героите – съответни хора, с съответни ориси, както из мегаполисите, по този начин и из необятната, съвсем недостъпна азиатска простор.
Яцек Александър Хуго-Бадер е полски кореспондент и публицист. От 1990 година работи в известния всекидневник " Газета Виборча ". Прекосява с колело Централна Азия, пустинята Гоби и Китай и плава с байдарка през езерото Байкал. Пътува на стоп от Магадан до Якутск. През зимата на 2007 година подхваща независимо пътешестване от Москва до Владивосток (с УАЗ-469, схваща се), което е и основа на първата му книга " Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век. " Произведенията му се открояват със своя по едно и също време справедлив темперамент и персонална, чисто човешка реакция от челния конфликт със актуалната реалност в описаните от него райони.
Хуго-Бадер е повторен лауреат на полската премия за най-хубав публицист Grand Press. Водеща тематика в множеството му творби е Русия.
Превод от полски Диляна Денчева
Художник Петя Давидкова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век " на Яцек Хуго-Бадер
С предна част против вятъра
Само се молех да не се прецака през нощта в тайгата и да не срещна бандити. За първата от тези беди бях квалифициран, за втората – не. Май бях единственият откачен, който пътуваше през този заплашителен океан от суша без оръжие, освен това самичък.
Любимият спорт на локалните е стрелбата. Карат си обикновено от дясната страна на пътя, единствено дето кормилото им също е отдясно, тъй като колите са импорт от Япония. Държат го с лявата ръка, тъй че доста елементарно могат да изкарат дясната през прозореца и в придвижване да пуцат с това, с което са въоръжени, по осведомителните табели, пътните знаци и рекламите.
В Източен Сибир не видях нито един пътен знак, който да не е надупчен като гевгир. Малки и огромни калибри, обособени изстрели, серии, а от време на време големи дупки от картечен огън.
На всеки двайсетина километра остатъци от изгорен автомобил. Вероятно са се развалили през зимата, освен това нощем, а обезверените им притежатели са ги подпалвали, с цел да се стоплят.
Малък е шансът да оцелееш с помощта на това.
Нощ
Смотаняци.
Преди да тръгнат е трябвало да се осведомят по какъв начин се оцелява в зимна нощ в тайгата.
Винаги обръщам предницата на колата против вятъра. За всеки случай. Ако духа от друга посока може да нагнетява отровните изгорели газове в купето.
Оставям колата на ниски обороти, с цел да топли. Няма да ми свърши горивото, тъй като колата гори към литър на час, а аз имам минимум половин контейнер.
Това е най-хубавият принцип на пътешестване зиме из Сибир. Да зареждаш толкоз постоянно, че постоянно да имаш най-малко половин контейнер. Преди сън обаче постоянно изключвам мотора. Твърде рисковано е. Вятърът ще си промени посоката през нощта и няма да се събудя повече. Затова пък си включвам будилника на телефона. На всеки два часа скачам и припалвам колата да поработи десет-петнайсет минути.
Даже не с цел да се затопли купето, а едвам загреят моторът и масленият контейнер. И да се зареди акумулаторът. При минус трийсет градуса няма късмет без тези маневри колата да възпламени на сутринта, тъй като автомобилното масло става гъсто като пластилин. Веднъж доливах в мотора при такава температура, както и в това време спирачна и хидравлична течност. Всичките бяха толкоз гъсти, че не желаеха да излязат от бутилката.
Да си представим обаче, че ми е паднала батерията и не съм се събудил чак до сутринта. Трябва да се възпламени огън. Разбира се, никой рационален човек не пътува през Сибир без секира. Насичаш дърва и ги подреждаш на пирамидка, само че няма да я подпалиш даже с бензин, тъй като е заплашителен мраз, вятър и всичко е оваляно в сняг. Носех със себе си железна туба с подготвена примес от бензин и моторно масло в съответствие едно към едно. От нея дори мокро дърво ще се разпали.
Да си представим обаче, че съм закъсал в задбайкалските степи, а не в тайгата. Няма дърва за огрев. Но аз си имам. От Европа карам за Сибир кашон с дърва. Естест-вено, не с цел да си стоплям ръцете. Трябва огънят да се гребне с лопатата (важна е тъкмо толкоз, колкото и брадвата) и да се пъхне под автомобила, да се загрее моторът, а най-много масленият контейнер. Със същия триумф мога да реализира това с бензинова горелка. Тя е доста просто устройство, сходно на дребна огнехвъргачка, което купих в железарията за шестстотин рубли (шейсет злоти).
Да си представим обаче, че студът е застрашителен, а аз съм спал толкоз дълго, че акумулаторът ми е паднал до нулата. Имам втори. В купето е, където е доста по-топло. Даже не се постанова да го придвижвам, тъй като е обвързван с първия с кабели. Достатъчно е да се щракне превключвателят.
Да си представим обаче, че се е развалил моторът, който ме топли. Трябва да се оцелее най-малко до сутринта. В интерес на истината сибиряците споделят, че у тях даже зложелател не се оставя самичък в тайгата, само че това не визира пътната конюнктура и нощта. Тогава придвижването мощно понижава, въпреки че не замира, само че няма мощ, която да принуди съветския водач да спре след залез слънце. Страх ги е от бандити.
Най-доброто решение е на " Вебасто ", независимо отопление, захранвано от дребен мотор с вътрешно горене, който отоплява без значение от работата на автомобила. Струва хиляда евро, та се въздържах, само че пък имам малко туристическо котлонче, което запалвам в купето, а преди сън изгасям, с цел да спестявам газта. През нощта ме топлят една-две свещи, които поставям на пода. Най-ниската температура, при която съм нощувал в колата, на разсъмване спадна до минус трийсет и шест градуса, а в купето беше едвам минус петнайсет.
Разбира се, имам страховит пухен спален чувал и пухенка и постоянно ресурси от храна и питиета за няколко дни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1196)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ