Откъс от "Трите дъщери на Ева" на Елиф Шафак
В рубриката " Четиво " " Дневник " показва " Трите дъщери на Ева " - най-новия разказ на известната турска писателка Елиф Шафак, който ще излезе на пазара в събота, 29 юли под знака на издателство " Егмонт ".
Десетият разказ на Елиф Шафак, позната у нас с бестселъри като " Любов ", " Чест " и " Копелето на Истанбул ", изследва част от най-злободневните екзистенциални, обществени и политически проблеми на нашето време. Религиозната принадлежност, следствията от изборите, които вършим, и феминизмът са единствено част от въпросите, пред които се изправят " Трите дъщери на Ева " – Грешната, Набожната и Раздвоената.
Писателката споделя: " Докато пишех романа, се вгледах надълбоко в турското общество и неговата народопсихология. Страхът се усеща във въздуха, участва една непрекъсната тревога Липсва ни памет, нямаме време за разбори, даже за тъга. Именно това са настройките, които желаех да опиша в книгата си ".
Това е история за идентичността, политиката, религията, дамите и... Бог.
Това е историята на младата туркиня Пери, която пораства като почтена жертва в непрекъснатата война сред самотния секуларизъм на татко си и ислямската набожност на майка си. Момичето печели стипендия за Оксфордския университет и идва в Англия, където се сприятелява с чаровната Ширин – атеистка от ирански генезис, и Мона – забулена с хиджаб египто-американка. Така се заражда една необикновена връзка сред три напълно разнообразни дами от мюсюлмански генезис – Грешната, Набожната и Раздвоената, Трите дъщери на Ева.
Това е история за отстояването на вярата и за любовта, за успеха над страховете и удоволствието да изречеш истината.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
ЧАНТАТА
Истанбул, 2016 година
В един елементарен пролетен следобяд, безконечен и задушен като всички пролетни следобеди в Истанбул, тя усети, че в душата ѝ зейва пропаст и е способна да убие някого. Винаги беше подозирала, че даже и най-кротките и благи дами, са склонни на принуждение, когато са уплашени. Знаеше, че не е нито кротка, нито блага, по тази причина смяташе, че капацитетът ѝ да губи надзор е доста по-голям. " Потенциал " е подвеждаща дума. Преди всички твърдяха, че Турция има огромен капацитет, а видяхме какво стана Успокояваше се с мисълта, че в последна сметка и нейният мрачен и гибелен капацитет ще се окаже ненужен.
За шанс Съдбата, тази добре непокътната извечна плоча, на която е изписано всичко минало и идно, я пазеше от неправилни дейности. Живееше заслужен живот. Не беше навредила на никое човешко създание, не и съзнателно, най-малко напоследък, като изключим безобидните злословия и одумвания по непознат адрес, които, наподобява, не бяха огромен грях – в противоположен случай бездните на пъкъла щяха да се пръскат по шевовете от прегрешили. Единственият наскърбен от нея евентуално беше Бог, а Той, въпреки че беше мощно раздразнителен и фамозен със своенравието си, в никакъв случай не се засегна. Да нараняваш и да бъдеш наранен е присъщо на хората.
В очите на фамилията и приятелите Наспери Налбантоглу, или Пери, както ѝ викаха всички, беше добър човек. Участваше в благотворителни акции и в акции в помощ на болните от алцхаймер и на бедните фамилии, прекарваше часове в старешки домове, с цел да взе участие в шампионати по табла, където преднамерено губеше, разнасяше храна на плодовитите улични истанбулски котки и постоянно плащаше сметките за кастрацията им, постоянно присъстваше на учебните представления на децата си, устройваше изискани вечери за шефа и сътрудниците на мъжа си, постеше през първия и последния ден на Рамазан, като прескачаше другите дни, а на всеки Байрам даваше курбан с къносана овца. Никога не хвърляше отпадъци на улицата, не се пререждаше в супермаркета и не повишаваше глас – даже когато се държаха неприятно с нея. Прекрасна брачна половинка, прелестна майка, прелестна стопанка, прелестна гражданка и прелестна съвременна мюсюлманка – такава беше тя.
Като надарен шивач времето беше съшило без забележими ръбове двете платна, с които бе обгърнат животът ѝ: в едното бе втъкано това, което хората мислеха за нея, а в другото – това, което тя мислеше за себе си. Представата на хората за нея и себевъзприятието ѝ се бяха слели в едно и към този момент ѝ беше мъчно да разграничи какви са хорските упования за нея и какъв брой от всичко това е по нейна воля. Понякога я обземаше непреодолимо предпочитание да грабне кофа със сапунена вода и да измие улиците, площадите, държавното управление, Народното събрание, бюрокрацията, като пътьом изплакне някоя и друга уста. Мръсотията беше на всички места. Имаше толкоз доста счупено за коригиране и толкоз доста неточности за поправяне. Всяка заран, на излизане от къщи, тя въздишаше и се надяваше, че с дъха си ще прогони боклука от предходния ден. Макар да поставяше под въпрос съвършенството на света и да не преглъщаше неправдите, тя беше решила преди няколко години да е удовлетворена от това, което има. Затова беше сюрпризирана, когато един напълно елементарен, неугледен ден Пери, почитана, уважавана и на трийсет и пет, се улови, че се взира в бездната в душата си.
След време се успокояваше, че за случилото се оня следобяд отговорен е бил трафикът. Боботещ, тътнещ, ехтящ, той подсещаше бойните крясъци на хиляди воини. Целият град приличаше на великански строителен обект. Истанбул се беше увеличен неудържимо и продължаваше да пораства – издута златна риба, погълнала повече от нужното, само че все такава лакома. Когато си спомняше за ужасния следобяд, Пери си повтаряше, че в случай че не беше безнадеждното улично запушване, веригата от заспали в паметта ѝ събития, в никакъв случай нямаше да се задвижи.
Пълзяха по улицата, отчасти блокирана от извърнат камион, притиснати измежду транспортни средства от всевъзможен диаметър. Пери потупваше с пръсти по кормилото и сменяше програмата на радиото през няколко минути, а щерка ѝ седеше отегчено до нея със слушалки на ушите. Като вълшебна пръчица в ръцете на зла магьосница, трафикът превръщаше минутите в часове, хората – в грубияни и оскъдното здравомислие – в полуда. Това беше обикновено за град като Истанбул, който разполагаше с колкото искаш време, грубияни и полуда. Един час повече или по-малко, един грубиянин допълнително или един вманиачен по-малко – идваше миг, когато всичко това беше без значение.
Безумието вилнееше по улиците като опияняваща дрога във вените. Всеки ден милиони истанбулци гълтаха следващата доза, без да осъзнават, че откачат от ден на ден. Вместо да споделят хляба, те избраха да споделят умопомрачението си. И това им се струваше изцяло обикновено. С други думи, цареше повсеместна липса на разсъдък: в случай че задоволително доста очи гледат една и съща илюзия, тя се трансформира в истина, в случай че задоволително доста хора се смеят на едно и също злощастие, то придобива образа на занимателна смешка.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (756)
Десетият разказ на Елиф Шафак, позната у нас с бестселъри като " Любов ", " Чест " и " Копелето на Истанбул ", изследва част от най-злободневните екзистенциални, обществени и политически проблеми на нашето време. Религиозната принадлежност, следствията от изборите, които вършим, и феминизмът са единствено част от въпросите, пред които се изправят " Трите дъщери на Ева " – Грешната, Набожната и Раздвоената.
Писателката споделя: " Докато пишех романа, се вгледах надълбоко в турското общество и неговата народопсихология. Страхът се усеща във въздуха, участва една непрекъсната тревога Липсва ни памет, нямаме време за разбори, даже за тъга. Именно това са настройките, които желаех да опиша в книгата си ".
Това е история за идентичността, политиката, религията, дамите и... Бог.
Това е историята на младата туркиня Пери, която пораства като почтена жертва в непрекъснатата война сред самотния секуларизъм на татко си и ислямската набожност на майка си. Момичето печели стипендия за Оксфордския университет и идва в Англия, където се сприятелява с чаровната Ширин – атеистка от ирански генезис, и Мона – забулена с хиджаб египто-американка. Така се заражда една необикновена връзка сред три напълно разнообразни дами от мюсюлмански генезис – Грешната, Набожната и Раздвоената, Трите дъщери на Ева.
Това е история за отстояването на вярата и за любовта, за успеха над страховете и удоволствието да изречеш истината.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
ЧАНТАТА
Истанбул, 2016 година
В един елементарен пролетен следобяд, безконечен и задушен като всички пролетни следобеди в Истанбул, тя усети, че в душата ѝ зейва пропаст и е способна да убие някого. Винаги беше подозирала, че даже и най-кротките и благи дами, са склонни на принуждение, когато са уплашени. Знаеше, че не е нито кротка, нито блага, по тази причина смяташе, че капацитетът ѝ да губи надзор е доста по-голям. " Потенциал " е подвеждаща дума. Преди всички твърдяха, че Турция има огромен капацитет, а видяхме какво стана Успокояваше се с мисълта, че в последна сметка и нейният мрачен и гибелен капацитет ще се окаже ненужен.
За шанс Съдбата, тази добре непокътната извечна плоча, на която е изписано всичко минало и идно, я пазеше от неправилни дейности. Живееше заслужен живот. Не беше навредила на никое човешко създание, не и съзнателно, най-малко напоследък, като изключим безобидните злословия и одумвания по непознат адрес, които, наподобява, не бяха огромен грях – в противоположен случай бездните на пъкъла щяха да се пръскат по шевовете от прегрешили. Единственият наскърбен от нея евентуално беше Бог, а Той, въпреки че беше мощно раздразнителен и фамозен със своенравието си, в никакъв случай не се засегна. Да нараняваш и да бъдеш наранен е присъщо на хората.
В очите на фамилията и приятелите Наспери Налбантоглу, или Пери, както ѝ викаха всички, беше добър човек. Участваше в благотворителни акции и в акции в помощ на болните от алцхаймер и на бедните фамилии, прекарваше часове в старешки домове, с цел да взе участие в шампионати по табла, където преднамерено губеше, разнасяше храна на плодовитите улични истанбулски котки и постоянно плащаше сметките за кастрацията им, постоянно присъстваше на учебните представления на децата си, устройваше изискани вечери за шефа и сътрудниците на мъжа си, постеше през първия и последния ден на Рамазан, като прескачаше другите дни, а на всеки Байрам даваше курбан с къносана овца. Никога не хвърляше отпадъци на улицата, не се пререждаше в супермаркета и не повишаваше глас – даже когато се държаха неприятно с нея. Прекрасна брачна половинка, прелестна майка, прелестна стопанка, прелестна гражданка и прелестна съвременна мюсюлманка – такава беше тя.
Като надарен шивач времето беше съшило без забележими ръбове двете платна, с които бе обгърнат животът ѝ: в едното бе втъкано това, което хората мислеха за нея, а в другото – това, което тя мислеше за себе си. Представата на хората за нея и себевъзприятието ѝ се бяха слели в едно и към този момент ѝ беше мъчно да разграничи какви са хорските упования за нея и какъв брой от всичко това е по нейна воля. Понякога я обземаше непреодолимо предпочитание да грабне кофа със сапунена вода и да измие улиците, площадите, държавното управление, Народното събрание, бюрокрацията, като пътьом изплакне някоя и друга уста. Мръсотията беше на всички места. Имаше толкоз доста счупено за коригиране и толкоз доста неточности за поправяне. Всяка заран, на излизане от къщи, тя въздишаше и се надяваше, че с дъха си ще прогони боклука от предходния ден. Макар да поставяше под въпрос съвършенството на света и да не преглъщаше неправдите, тя беше решила преди няколко години да е удовлетворена от това, което има. Затова беше сюрпризирана, когато един напълно елементарен, неугледен ден Пери, почитана, уважавана и на трийсет и пет, се улови, че се взира в бездната в душата си.
След време се успокояваше, че за случилото се оня следобяд отговорен е бил трафикът. Боботещ, тътнещ, ехтящ, той подсещаше бойните крясъци на хиляди воини. Целият град приличаше на великански строителен обект. Истанбул се беше увеличен неудържимо и продължаваше да пораства – издута златна риба, погълнала повече от нужното, само че все такава лакома. Когато си спомняше за ужасния следобяд, Пери си повтаряше, че в случай че не беше безнадеждното улично запушване, веригата от заспали в паметта ѝ събития, в никакъв случай нямаше да се задвижи.
Пълзяха по улицата, отчасти блокирана от извърнат камион, притиснати измежду транспортни средства от всевъзможен диаметър. Пери потупваше с пръсти по кормилото и сменяше програмата на радиото през няколко минути, а щерка ѝ седеше отегчено до нея със слушалки на ушите. Като вълшебна пръчица в ръцете на зла магьосница, трафикът превръщаше минутите в часове, хората – в грубияни и оскъдното здравомислие – в полуда. Това беше обикновено за град като Истанбул, който разполагаше с колкото искаш време, грубияни и полуда. Един час повече или по-малко, един грубиянин допълнително или един вманиачен по-малко – идваше миг, когато всичко това беше без значение.
Безумието вилнееше по улиците като опияняваща дрога във вените. Всеки ден милиони истанбулци гълтаха следващата доза, без да осъзнават, че откачат от ден на ден. Вместо да споделят хляба, те избраха да споделят умопомрачението си. И това им се струваше изцяло обикновено. С други думи, цареше повсеместна липса на разсъдък: в случай че задоволително доста очи гледат една и съща илюзия, тя се трансформира в истина, в случай че задоволително доста хора се смеят на едно и също злощастие, то придобива образа на занимателна смешка.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (756)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ