В рубриката Четиво Детски Дневник представя откъс от новото издание

В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от новото издание на приказките на Якоб и Вилхелм Грим с асортимент и илюстрации от носителката на премията " Андерсен " Лизбет Цвергер, предоставено от издателство " Лист ". Книгата съдържа 11 от приказките на немските разказвачи, преводът е на Ана Димова.

ЖАБОКЪТ ПРИНЦ

В антични времена, когато пожеланията към момента имали мощ, живял един крал. Всичките му дъщери били доста красиви. Но най-малката била толкоз красива, че даже слънцето, което е виждало доста неща по света, се смайвало от нейната красота. Недалеч от кралския замък се простирала огромна тъмна гора, а под една остаряла липа имало бунар. Когато денят бил доста парещ, кралската щерка отивала в гората и сядала до прохладния бунар – а когато й станело скучно, започвала да си играе със златна топка, хвърляла я нагоре и след това я хващала. Това била обичаната й игра.

Веднъж, както си играела по този начин, топката не паднала в протегнатите ръце на кралската щерка, а тупнала на земята, отскочила и се изтърколила във водата. Кралската щерка я проследила с взор, само че топката изчезнала. А кладенецът бил бездънен, толкоз бездънен, че дъното му не се виждало. Тя заплакала... Плакала,плакала все по-силно и безутешно. И както плачела, внезапно дочула глас:

- Какво ти е, принцесо, за какво плачеш по този начин жално, че и камъкът би се смилил над теб?

Принцесата се огледала, с цел да разбере от кое място идва гласът, и тогава видяла един жабок, който подавал огромната си грозна глава от водата.

- О, ти ли си, остарели цамбурко – попитала принцесата. – Плача за златната си топка, която падна в кладенеца.

- Успокой се и не плачи – отвърнал жабокът. – Мога да ти оказа помощ, само че ти какво ще ми дадеш, в случай че ти върна обичаната играчка?

- Каквото поискаш, благи ми жабчо – споделила принцесата. – Роклите ми, перлите и скъпоценностите ми, даже златната ми корона можеш да имаш.

Жабокът дал отговор:

- Не ти желая нито роклите, нито перлите и скъпоценностите, нито златната корона. Но в случай че обещаеш да ме обикнеш, в случай че ме приемеш за другар и приятел в игрите си, в случай че ми позволиш да седнал съм до теб на твоята масичка, да се храня от твоята златна чинийка и да пия от твоята чашка, да дремя в твоето креватче – в случай че ми обещаеш всичко това, тогава ще сляза в кладенеца и ще извадя от там златната ти топка.

- Обещавам ти – споделила принцесата – всичко, което поискаш, единствено ми донеси златната топка.

А през това време си мислела: " Какви ги дрънка тоя тъп жабок! Да си седи там във водата при другите жаби и да си квака дружно с тях, не може той да ми бъде другар и приятел в игрите.

И жабокът, откакто получил обещанието, потопил глава във водата, гмурнал се в кладенеца, по-късно изплувал още веднъж, в устата си носел топката и я метнал в тревата. Кралската щерка доста се зарадвала, като видяла обичаната си играчка, взела я и припнала към двореца.

- Чакай, чакай – извикал жабокът. – Хайде вземи ме, аз не мога да скачам толкоз бързо.

Но колкото и мощно да викал и да квакал след принцесата, тя не го чувала, бързо се прибрала вкъщи и доста скоро не запомнила бедния жабок, който се върнал в своя бунар.

На другия ден, таман когато принцесата седяла на трапезата дружно с краля и всички придворни и се хранела от своята златна чинийка, се чуло по какъв начин по мраморните стъпала се качва някакво създание – шляп-шляп, шляп-шляп, а като стигнало горе, почнало да хлопа на вратата и да вика:

- Принцесо дребна, отвори ми!

Принцесата изтичала да види кой я вика, само че като отворила, видяла, че пред вратата стои жабокът. Бързо я захлопнала, върнала се на трапезата и била доста уплашена. Кралят забелязал по какъв начин се е разтреперила и попитал:

- Защо по този начин се изплаши, дете мое, да не би на вратата да има някой исполин, който желае да те отвлече?

- Не – отвърнала принцесата, - не е исполин, а е един гнусен жабок!

- И какво желае този жабок от тебе?

- О, скъпи баща, както си седях през вчерашния ден в гората до кладенеца и си играех, златната ми топка падна във водата. И аз се разплаках, а жабокът ми я извади от кладенеца. Но след това изиска и аз му дадох обещание да бъде мой приятел в игрите. Не съм предполагала обаче, че ще успее да се измъкне в миналото от кладенеца си. А не щеш ли в този момент стои извън и желае да влезе.

Отново се чуло хлопане по вратата и жабокът извикал:

- Принцесо дребна, отвори ми,
не помни ли, че дума ти ми даде
там край кладенеца студен?
Принцесо дребна, отвори ми!

Тогава кралят споделил:

- Щом си дала обещание, би трябвало да изпълниш обещанието си. Иди и му отвори!

Принцесата отишла и отворила вратата, и подскок-подскок - жабокът влезнал дружно с нея, последвал я до трапезата, тя седнала на стола си. А жабокът извикал:

- Хайде, вземи ме при себе си!

Тя се поколебала, само че кралят й заповядал да го вземе. Принцесата вдигнала жабока на стола до себе си, само че той поискал да се качи на масата, а като го поставила на масата, той наредил:

- Я дай по-близо твоята златна чинийка, та да похапнем дружно.

Принцесата изпълнила желанието му, само че се виждало какъв брой й е неприятно да го стори. Жабокът почнал да похапва с вкус, а на принцесата всяка хапка й засядала в гърлото. Накрая жабокът споделил:

- Добре похапнах и съм малко изтощен. Занеси ме в този момент в твоята стаичка и подготви твоето копринено креватче, да легнем дружно в него и да поспим.

Кралската щерка се разплакала, доста я било боязън от студения жабок, не смеела даже да го допре, а в този момент трябвало да спи дружно с него в хубавото си, чисто креватче. Кралят се ядосал и споделил:

- Щом някой ти е оказал помощ, когато си била в неволя, не трябва по-късно да се гнусиш от него.

Принцесата хванала жабока с два пръста, занесла го в стаята си и го поставила в един ъгъл. Легнала си в креватчето, само че жабокът отишъл при нея и споделил:

- Уморен съм, желая да се наспя добре, вземи ме при себе си, другояче ще кажа на татко ти.

Принцесата доста се ядосала, вдигнала го от пода и го метнала с всичка мощ към стената:

- Дано мирясаш най-накрая, жабок гнусен!

Но когато паднал на пода, той не бил към този момент никакъв гнусен жабок, а принц с прелестни и усмихнати очи. А по волята на татко ѝ бил неин приятел и брачен партньор.

И той разказал на принцесата по какъв начин бил обаян от зла магьосница и че никой различен не можел да го избави от кладенеца, с изключение на тя самата, а на другия ден щели дружно да заминат за неговото кралство. И те заспали, а на сутринта, когато слънцето ги събудило, пристигнала колесница с осем бели коня, накичени по главите с бели щраусови пера и със златни синджири, а откъм гърба в каляската стоял прислужникът на младия крал, правилният Хайнрих. Верният Хайнрих толкоз се натъжил, когато господарят му бил трансфорат в жабок, че предиздвикал да оковат сърцето му в три стоманени обръча, с цел да не се пръсне то от тъга и болежка. Каляската трябвало да води принца в неговото кралство. Верният Хайнрих качил двамата в каляската, качил се и той откъм гърба и бил надвишаващ от наслада поради избавлението на господаря си.

Пътували по този начин известно време и принцът чул откъм задната част на каляската някакъв гърмеж, като че ли нещо се е счупило. Обърнал се обратно и извикал:

- Хайнрих, каляската се счупи като че ли!
- Не, не, на каляската нищо й няма!
Обръчът падна, който стегнал бе
от тъга и болежка моето сърце,
до момента в който в оня бунар бездънен
трансфорат бяхте вие във жабок

Още един път и още един път по пътя се чул същият гърмеж, и всякога принцът си мислел, че каляската се чупи, само че се счупили единствено обръчите и падали от сърцето на правилния Хайнрих, тъй като то било освободено и щастливо.

ХАНС ЕЖКО МОЙ

Имало едно време един селяндур, който бил доста богат, само че не бил благополучен, тъй като с жена му нямали деца. Когато ходел до града с другите селяни, те му се подигравали и все го питали за какво няма деца. Накрая селянинът се ядосал и като се прибрал у дома споделил на жена си:

- Искам да имаме дете, пък даже и таралеж да е!

И скоро жена му родила детенце, само че горната част на тялото била на таралеж, а долната част на момченце. Като го видяла, дамата се уплашила и извикала:

- Виждаш ли какво направи! Ти го прокълна!

- Не се тревожи – споделил селянинът. – Трябва да го кръстим някак въпреки всичко, само че кой ли ще изиска да му стане кръстник?

- И без това не можем да го кръстим с друго име с изключение на Ханс Ежко мой.

След като го кръстили, свещеникът споделил:

- С тези бодли май няма да може да спи в обикновено креватче.

Затова постлали зад печката сено и поставили Ханс Ежко мой да спи върху сеното. Майката не можела даже да го кърми поради бодлите. Така Ханс Ежко мой прекарал върху сеното цели осем години. Бащата все се надявал да почине, само че той не умирал, а продължавал да си лежи зад печката.

Един ден селянинът тръгнал за града на пазар и попитал жена си какво да купи:

- Малко месо, малко самун, някои дреболии за семейството - споделила дамата.

Попитал и прислужницата какво да й донесе. Тя поискала пантофи и плетени чорапи.

Накрая попитал и Ханс Ежко мой:

- А на теб какво да донеса?

- Донеси ми гайда, баща – отвърнал Ханс Ежко мой.

Като се върнал от пазар, селянинът дал на жена си покупките – месото и хляба и другите неща, на прислужницата дал пантофите и плетените чорапи, най-после отишъл зад печката и дал на Ханс Ежко мой гайдата, който щом получил подаръка, споделил на татко си:

- А в този момент, баща, идете при ковача и го накарайте да подкове петела. Ще го яхна и в никакъв случай повече няма да се върна тук.

Бащата доста се зарадвал и незабавно предиздвикал ковача да подкове петела. Ханс Ежко мой яхнал петела и поел на път, взел със себе си няколко магарета и свине, които да пасе в гората. Като стигнали в гората, петелът кацнал дружно с Ханс Ежко мой на едно високо дърво, където двамата прекарали дълги години. А долу прасетата и магаретата си пасели и се множали. През всичкото това време никой нищо не чул за Ханс Ежко мой. А той си седял на дървото, свирел си на гайдата, а мелодиите му били прелестни.

Веднъж през гората минал един крал, който бил объркал пътя, и чул музиката. Много се учудил и изпратил прислужникът си да види от кое място идва тази музика. Слугата се огледал в близост, само че не видял никого. Само на едно високо дърво седяло някакво малко животно, което приличало на петел, а върху него седял таралеж и свирел.

Кралят предиздвикал прислужникът да попита за какво е седнал там и дали знае по какъв начин се стига до неговото кралство. Тогава Ханс Ежко мой слязъл от дървото и споделил, че ще им покаже пътя, в случай че кралят даде писмен обет да му подари първото нещо, което срещне, като стигне в двореца. Кралят си помислил: " Нищо не ми коства да го сторя, Ханс Ежко мой надали може да чете и няма да разбере какво съм написал ". Взел кралят перо и мастило и написал нещо. След това Ханс Ежко мой му посочил пътя и той благополучен дошъл в двореца си. А щерка му го видяла от надалеч и толкоз се зарадвала, че незабавно се затичала отсреща му и го разцелувала. Тогава кралят си спомнил за Ханс Ежко мой и разказал на принцесата какво му се е случило. Как му се наложило да даде писмен обет на някакво чудато създание, че ще му подари първото нещо, което срещне в двореца, по какъв начин чудатото създание седяло на един петел и свирело дивни мелодии. Но той бил написал, че няма да му го подари, тъй като Ханс Ежко мой не можел да го прочете. Принцесата доста се зарадвала и споделила, че добре е сторил, тъй като тя така и така в никакъв случай не би тръгнала с него.

А Ханс Ежко мой си пасял магаретата и прасетата, бил в положително въодушевление, седял си на дървото и свирел на гайдата. Случило се по този начин, че през гората минал различен крал със прислужниците и вестоносците си. И той бил объркал пътя и не знаел по какъв начин да стигне до кралството си, тъй като гората била доста огромна. Той също чул отдалече дивната музика и пратил един от вестоносците да ревизира какво е това. Отишъл вестоносецът до дървото и видял на него петела, а върху петела седял Ханс Ежко мой. Вестоносецът го попитал какво прави там горе.

- Паса си магаретата и прасетата, а вие какво желаете?

Вестоносецът споделил, че са се изгубили и не могат да намерят пътя за кралството си, дали не можел да ги упъти. Тогава Ханс Ежко мой слязъл от дървото и споделил на остарелия крал, че ще му покаже пътя, в случай че получи в подарък това, което кралят първо срещне, като се прибере в двореца си. Кралят се съгласил и документално удостоверил желанието на Ханс Ежко мой. След това той се метнал на петела си, повел краля и вестоносците му и те скоро стигнали в кралството. В двореца настанала огромна наслада. Кралят имал една единствена щерка, тя била доста красива, прегърнала татко си и била щастлива, че той още веднъж се е завърнал. Попитала го къде е бил толкоз дълго, а той й разказал по какъв начин е объркал пътя и било допустимо в никакъв случай да не може да се върне. Но като минавали през една огромна гора, видели на едно дърво някакво създание, нещо приблизително сред таралеж и човек, което било възседнало петел и свирело дивни мелодии. Това създание му посочило пътя, само че се наложило да му обещае, че ще му подари първото нещо, което срещне в кралския замък, а това била принцесата, доста съжалявал за това. Но принцесата споделила, че поради татко си на драго сърце ще отиде с него, в случай че той се появи.

А Ханс Ежко мой си пасял прасетата и те се множали и ставали от ден на ден, цялата гора се напълнила с свине. Ханс Ежко мой не желал повече да живее в гората и пратил новина на татко си, да разчистят всички свинарници в селото, тъй като щял да дойде с толкоз огромно стадо свине, че всеки ще може да заколи, колкото си желае. Бащата доста се натъжил, като чул тази новина, тъй като си мислел, че Ханс Ежко мой от дълго време не е жив. А Ханс Ежко мой яхнал петела и подкарал прасетата към селото и там настанала такава кланица, че се чувало на два часа път отвън селото. След това Ханс Ежко мой споделил:

-Татко, дано още веднъж подковат петела ми, по-късно ще го яхна и до края на живота си няма да се върна.

Бащата завел петела да го подковат и бил удовлетворен, че Ханс Ежко мой в никакъв случай повече няма да се върне.

Ханс Ежко мой отишъл на първо време в първото кралство. Там кралят бил наредил, в случай че се появи някой, който е яхнал петел, да стрелят по него, да удрят и мушкат и да не го пускат да влезе в двореца. Като видели Ханс Ежко мой да се доближава, те го погнали с щиковете си, само че Ханс Ежко мой пришпорил петела, прелетял над дворцовите врати, кацнал на прозореца на краля и му извикал, че би трябвало да му даде обещаното, в противоположен случай ще убие и него, и щерка му. Тогава кралят придумал щерка си да излезе и да избави живота на татко си и своя живот. Принцесата облякла бяла рокля, кралят й дал колесница с шест коня, с охолно облечени лакеи, дал й доста пари и злато.

Седнала тя в каляската, а Ханс Ежко мой седнал до нея дружно с петела и гайдата, сбогували се с краля и потеглили. Кралят си мислел, че в никакъв случай повече няма да види щерка си. Но не станало по този начин. След като се отдалечили малко от града, Ханс Ежко мой съблякъл красивата рокля на принцесата, набол я с бодлите си по цялото тяло и споделил:

- Това ти е премията задето ме измамихте. Не те желая.

Принцесата се прибрала в двореца и изживяла живота си в непочтеност.

Ханс Ежко мой траял пътя си с петела и гайдата и стигнал до второто кралство, до което бил посочил пътя на изгубилия се крал. Той обаче бил заповядал, в случай че пристигна някой като Ханс Ежко мой, да го посрещнат тържествено и с крясъци " Да живее " да го вкарат в кралския замък. Като го видяла кралската щерка, се уплашила, тъй като той изглеждал в действителност чудато, само че си помислила, че не може да го отблъсне, тъй като била дала обещание на татко си да тръгне с него. Казала на Ханс Ежко мой " Добре си пристигнал ", оженила се за него, двамата седнали един до различен на трапезата и яли и пили дружно. Като настанала вечерта и трябвало да се отдръпват дружно в покоите, принцесата доста се страхувала, само че Ханс Ежко мой ѝ споделил да не се опасява, тъй като няма да ѝ се случи нищо неприятно. А на остарелия крал споделил да изпрати четирима мъже, които да застанат на пост пред вратата на спалнята им и да възпламенят огромен огън. А той преди да си легне, щял да съблече таралежовата си кожа и да я постави до леглото. Тогава мъжете трябвало да влязат в стаята, да вземат кожата, да я хвърлят в огъня и да изчакат, до момента в който изгори изцяло. Когато часовникът блъснал единадесет часа, той влезнал в спалнята, съблякъл таралежовата кожа и я оставил до леглото. Четиримата мъже влезнали в стаята, взели кожата и я хвърлили в огъня. Когато таралежовата кожа изгоряла изцяло, Ханс Ежко мой бил избавен. В леглото лежал един напълно естествен човек, само че бил черен като въглен.

Кралят изпратил да повикат неговия доктор, който го намазал с разнообразни помади и балсами, и Ханс Ежко мой напълно избелял и станал доста хубав млад мъж. Като го видяла принцесата, доста се зарадвала. На сутринта двамата станали доста радостни и удовлетворени. Яли и пили и в този момент в действителност отпразнували сватбата си, а Ханс Ежко мой получил от остарелия крал неговото кралство.

Минали години и младият крал отишъл дружно с кралицата при татко си. Казал му, че е негов наследник. Бащата обаче отвърнал, че той няма наследник. Имал преди време дете, което било с бодли като таралеж, тръгнало по света и не се върнало повече. Ханс Ежко мой му споделил, че това е точно той, бащата доста се зарадвал и отишъл дружно със сина си в неговото кралство.

Приказката свършва тука, сбогом и наслука.