Денислав Вутев пред ТОПСПОРТ: Спортът изгражда твърд характер
В рубриката " BASKET TIME " на ТОПСПОРТ ви срещаме с един от възпитаниците на школата на Спартак (Плевен) - Денислав Вутев.
Първият му досег с баскетбола е още в 4-ти клас. До момента кариерата му минава напълно на български терен, само че и през днешния ден споделя, че би се радвал доста повече българските тимове да постановат имената си в Европа, в сравнение с той да се изявява в чужбина.
208-сантиметровото тежко крило е от тези играчи, които могат да впечатлят и със забележителни умения в подкошието.
За него най-важни в спорта са дисциплината, отговорността и уважението.
Какво е най-ценното, което е научил от треньорите си, какви цели си е сложил за новия сезон и какво обича да прави отвън терена, вижте какво показа самият той пред ТОПСПОРТ .
Източник:
Как стартира да се занимаваш с баскетбол?
- Първата ми подготовка беше началото на 4-ти клас, това беше и най-малкият тим на УСШ Плевен.
Кой е първият ти треньор и кое беше най-ценното, което научи от него?
- Започнах при Анита Велчева и Мариан Костадинов, те ми демонстрираха първите стъпки в играта.
Започваш баскетболния си път в тима на Спартак (Плевен), през днешния ден още веднъж си в редиците на плевенчани, какво значи за теб емблемата " Спартак "?
- Това е място, което стартира да бележи напредък с всяка минала година. Емблемата " Спартак " е доста добре позната в града, а това значи доста.
Кариерата ти минава и през тимовете на Черно море и Рилски състезател, къде обаче си се чувствал най-комфортно?
- Варна ме построи като играч, не считам за нужно да разясняваме школата и триумфите й. Имах шанса да работя с имена като Галин Стоянов, Петко Делев, Спас Натов и Любомир Минчев. Докато в Самоков видях една сносно построена конструкция и организация.
До в този момент си се изявявал единствено на български терен. Има ли тим в чужбина, в който мечтаеш да играеш?
- Конкретен тим няма, бих се радвал повече, в случай че българските тимове съумеят да наложат имената си в Европа. Имаме към този момент не малко състезатели играещи и играли на открито, хубаво е тъй като това значи, че имаме класа.
Сезонът в Национална баскетболна лига към този момент стартира. Какви цели си си сложил в шампионата?
- Мисля, че сме образували добър тим, доста добър колектив сме. Надявам се, че ще играем прелестен за гледане баскетбол, който може да ни носи триумфи.
Кои съгласно теб са трите най-важни качества, които би трябвало да има един професионален баскетболист?
- Дисциплина преди всичко, отговорност на и отвън терена, и почитание, както към себе си, по този начин и към противника.
Източник:
Има ли нещо, което смяташ, че генерално би трябвало да се промени в българския баскетбол?
- Не считам, че моето мнение може да провокира промени. Бих се радвал, в случай че се утвърдят повече школи, по този начин и продукцията ще бъде по-голяма.
Контузиите са част от пътя на всеки състезател. Ти също си се сблъсквал с такива, по какъв начин преминаваш през тези моменти, когато си отвън игра?
- Това е реалност, че те са неизменими. Когато искаш мощно да се занимаваш със спорт и се стремиш към високи резултати би трябвало да си квалифициран освен за розовата част.
Какво обичаш да правиш отвън терена?
- Обичам разходките и книгите. В почивен ден е хубаво да отместиш фокуса на внимание от залата. Приятелите много оказват помощ.
Какъв съвет би дал на децата, които безусловно желаят да сграбчен оранжевата топка?
- Да бъдат упорити, не постоянно нещата се получават от първия път, само че когато подхождаш с обич и самообладание береш плодовете след време. Спортът дава доста и построява корав темперамент.
" BASKET TIME " с Мария Константинова
Новата графа в ТОПСПОРТ
Първият му досег с баскетбола е още в 4-ти клас. До момента кариерата му минава напълно на български терен, само че и през днешния ден споделя, че би се радвал доста повече българските тимове да постановат имената си в Европа, в сравнение с той да се изявява в чужбина.
208-сантиметровото тежко крило е от тези играчи, които могат да впечатлят и със забележителни умения в подкошието.
За него най-важни в спорта са дисциплината, отговорността и уважението.
Какво е най-ценното, което е научил от треньорите си, какви цели си е сложил за новия сезон и какво обича да прави отвън терена, вижте какво показа самият той пред ТОПСПОРТ .
Източник:
Как стартира да се занимаваш с баскетбол?
- Първата ми подготовка беше началото на 4-ти клас, това беше и най-малкият тим на УСШ Плевен.
Кой е първият ти треньор и кое беше най-ценното, което научи от него?
- Започнах при Анита Велчева и Мариан Костадинов, те ми демонстрираха първите стъпки в играта.
Започваш баскетболния си път в тима на Спартак (Плевен), през днешния ден още веднъж си в редиците на плевенчани, какво значи за теб емблемата " Спартак "?
- Това е място, което стартира да бележи напредък с всяка минала година. Емблемата " Спартак " е доста добре позната в града, а това значи доста.
Кариерата ти минава и през тимовете на Черно море и Рилски състезател, къде обаче си се чувствал най-комфортно?
- Варна ме построи като играч, не считам за нужно да разясняваме школата и триумфите й. Имах шанса да работя с имена като Галин Стоянов, Петко Делев, Спас Натов и Любомир Минчев. Докато в Самоков видях една сносно построена конструкция и организация.
До в този момент си се изявявал единствено на български терен. Има ли тим в чужбина, в който мечтаеш да играеш?
- Конкретен тим няма, бих се радвал повече, в случай че българските тимове съумеят да наложат имената си в Европа. Имаме към този момент не малко състезатели играещи и играли на открито, хубаво е тъй като това значи, че имаме класа.
Сезонът в Национална баскетболна лига към този момент стартира. Какви цели си си сложил в шампионата?
- Мисля, че сме образували добър тим, доста добър колектив сме. Надявам се, че ще играем прелестен за гледане баскетбол, който може да ни носи триумфи.
Кои съгласно теб са трите най-важни качества, които би трябвало да има един професионален баскетболист?
- Дисциплина преди всичко, отговорност на и отвън терена, и почитание, както към себе си, по този начин и към противника.
Източник:
Има ли нещо, което смяташ, че генерално би трябвало да се промени в българския баскетбол?
- Не считам, че моето мнение може да провокира промени. Бих се радвал, в случай че се утвърдят повече школи, по този начин и продукцията ще бъде по-голяма.
Контузиите са част от пътя на всеки състезател. Ти също си се сблъсквал с такива, по какъв начин преминаваш през тези моменти, когато си отвън игра?
- Това е реалност, че те са неизменими. Когато искаш мощно да се занимаваш със спорт и се стремиш към високи резултати би трябвало да си квалифициран освен за розовата част.
Какво обичаш да правиш отвън терена?
- Обичам разходките и книгите. В почивен ден е хубаво да отместиш фокуса на внимание от залата. Приятелите много оказват помощ.
Какъв съвет би дал на децата, които безусловно желаят да сграбчен оранжевата топка?
- Да бъдат упорити, не постоянно нещата се получават от първия път, само че когато подхождаш с обич и самообладание береш плодовете след време. Спортът дава доста и построява корав темперамент.
" BASKET TIME " с Мария Константинова
Новата графа в ТОПСПОРТ
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ