В родния град на Димитър Талев се намира един от

В родния град на Димитър Талев се намира един от най-красивите български възрожденски храмове " Свето Благовещение Богородично “, съобщи кореспондент на БГНЕС.

През 1835 година турските управляващи издават позволение /клике булгар ортодокс милети учун/ за " построяването на черква за българския православен народ “. Църквата " Свето Благовещение Богородично " е построена през 1838 година от прилепските майстори Коста Лауцо и Ристе Тасламиче и е осветена от митрополит Герасим Пелагонийски. Инициативата за построяването й е на лидера на Прилепската българска община Хаджи Христо Дамянов Логотет, който съумява да издейства в Цариград ферман за нея. Първата камбана е дарена от Фота, патриотична и милосърдна българка.

Известният български историк, журналист и фолклорист от Прилеп Коста Църнушанов за храма в родния си град написа следното: Отвън тя е относително ниска, с цел да не нервира турците с външния си възвишен тип. Затова пък основите ѝ са спуснати няколко метра по-дълбоко. По този метод, снишавайки се извън, тя се извишава вътре голяма, висока, с в допълнение построени галерии за женското поделение.

На 5-ти ноемврии 2023 година в църквата „ Св. Благовещение “ йерарси от три балкански страни отслужиха взаимна св. Литургия. Празничната литургия в деня на св. деятел Яков, брат Господен бе отслужена от македонския митрополит Петър, Старозагорски митрополит Киприан и някогашния митрополит на Арта Игнатий от Гръцката черква.

Ден по-рано, на Архангелова задушница, в църквата „ Св. Георги “ в с. Цапари бе отслужена заупокойна панихида от митрополит Киприан и митрополит Петър „ в памет на българските воини, починали и заровени на територията на днешна република Северна Македония “.

По време на пътуването на членовете на Академичния съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1941 година в старопрестолния български град Прилеп акад. Иван Дуйчев произнася речта си „ Прилеп в нашето минало “. В нея той споделя следното: " Прилеп има славно минало, посредством което прилепчани са били постоянно един от стълбовете на българщината. А българската националност ще бъде крепка и ще пребъде единствено когато тези стълбове са здрави и непоклатими. Миналото е живо наследие, а не мъртва приказка единствено тогава, когато ние сме почтени за него. А един народ е заслужен за своето минало, в случай че може да притури нови и светли имена и каузи към имената и делата на татковци и предци. Нека се покажем почтени за нашето минало в новата битка за одобряване и възвеличаване на българщината! В това ще участвуваме, както и до момента, всички: вие, майки, сестри и девойки, които по този начин свято пазихте до през днешния ден нашия прекрасен български език, нашата религия, нашите традиции и нашата декорация – с цел да ги предадете на чада и внуци; вие, татковци и братя, които с кървави премеждия бранихте от враговете толкоз дълго и по този начин безрезервно всичко българско. Само когато запазим жизнен и як този дух на българщината, ние ще пребъдем единни и мощни! “

Всеки набожен и клиент през днешния ден може да види със личните си очи българските следи по стените на " Свето Благовещение Богородично “. /БГНЕС