За какво му е на Путин "втора Ялта"
В речта си на възпоменателните прояви за холокоста в Израел Владимир Путин прикани главите на четирите страни, които наред с Русия са непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (САЩ, Китай, Англия и Франция), да се съберат, с цел да обсъдят главните международни проблеми. Каква бе задачата му?
Формално съветският президент изясни, че 2020 година е подобаваща за среща на върха поради наближаващата 75-а годишнина от края на Втората международна война. Тук естествено би могло да откроим за следващ път сходството сред днешния и сталинско-брежневския жанр. И през късните руски години, и през днешния ден управляващите у нас обичат да насрочват една или друга демонстрация за паметни дати. Но да не бъдем толкоз повърхностни. Всъщност знаем, че Путин е прагматичен политик - поради едничкия празник не би забъркал току-така никаква политическа каша.
Писал съм към този момент другаде, че през 2020 година Путин ще желае да се види в тогата на миротворец. Но ще повторя: да не забравяме, че съветският водач не прави символни стъпки просто ей по този начин. А ги употребява, с цел да укрепи позициите си в дадена сфера. В случая - в интернационалната политика.
Защото Путин движи нещата към " втора Ялта ". Ще напомня, че през февруари 1945 година, когато де факто се обрисува към този момент победа над Германия, в Ялта идват на конференция съдружниците от антихитлеристката коалиция. Лидерите на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия - Сталин, Рузвелт и Чърчил, договарят следвоенното устройство и разграничават сферите си на въздействие в Европа. Великите сили вземат решение тогава орисите на милиони в Европа и света, без да се интересуват доста от мнението им. Малките и междинните страни и нации стават заложници в тяхната огромна игра.
След тази " Ялта-1 " идва оня неприятен мир, който съгласно съветската сентенция е по-добър от положителната свада. Почти незабавно този неприятен мир минава в студена война, която с дребни стопляния трае чак до 1989 година През тази година
ялтенската система надълбоко се пропуква поради революциите в ред страни
от Източна Европа, излизането им от Варшавския контракт, обединяването на Германия и разпадането на Съветския съюз и на Югославия през 1991 година Но доколкото всички тези исторически събития са резултат от ясно изразената воля на народите в Централна и Източна Европа, на практика всички нови страни и границите посред им се затвърждават с двустранни и многостранни интернационалните контракти. В множеството случаи - по кротичък път, в случай че не броим Югославия.
Русия като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики признава съвсем всички нови страни и нови граници в Европа като се изключи малко Косово. В последна сметка променените граници в Европа след 1989-1991 година не анулират, а по либерален път (съобразно националната воля) преформатират " Ялта-1 ".
Всичко обаче потегля иначе през 2008 година, когато след войната с Грузия Русия признава публично Южна Осетия и Абхазия. През 2014 година нещата стават радикално разнообразни. Известно е, че присъединението на Крим към Русия не е прието и до през днешния ден от никоя европейска страна. Нито пък от безспорното болшинство страни в останалия свят като се изключи Северна Корея, Никарагуа, Венецуела, Афганистан, Сирия, Судан и Куба. Именно след 2014 година обаче е разрушена освен Ялтенската система, само че значително и цялата следвоенна система на интернационалните връзки.
Какво виждаме в действителност в този момент и какво желае Путин от интернационалната общественост? След 1991 година спря да съществува двуполюсната система, а след 2014 година светът в действителност стана не многополюсен - за което непрекъснато зовяха на думи съветските политици и техните идеолози - а триполюсен.
Реално видяно, след 2014 година на планетата са се оформили три центъра на силата - Съединени американски щати, Китай и Русия. А последната, въпреки и неведнъж по-слаба от първите две в стопански проект (по калкулации на Световната банка през 2019 година Русия е заемала 11-о място в света по Брутният вътрешен продукт, изоставайки да вземем за пример от Канада, Бразилия и Италия), съставлява трети силов полюс в международната политика само поради нуклеарните си оръжия плюс своята подготвеност да прекроява граници и да взема решение всевъзможни спорове със мощ. Англия и Франция, нищо че задминават Русия по Брутният вътрешен продукт и имат публично позволени нуклеарни оръжия, несъмнено, към този момент не спадат към международните силови центрове. Путин
им насочи покана за " нова Ялта ", първо, тъй като е традиционалист
и реакционер. През живота му тези страни постоянно са били членове на " нуклеарния клуб " и непрекъснати членове на Съвета за сигурност. Ами дано да бъдат и отсега нататък. Второ, желае му се публично да затвърди на интернационално ниво международното статукво, образувано след 2014 година
И в случай че съдим по това по какъв начин откликна френският президент Еманюел Макрон, съветският водач е бил прав да го предложения. Нарекъл Путин много енергично " скъпи мой приятелю ", Макрон удостовери специфичните връзки сред двамата. Китай също поддържа към този момент тази концепция. Останалите непрекъснати членове на Съвета за сигурност към този момент обаче не бързат да одобряват предлагането на Путин, въпреки Кремъл да посочи, че с неспокойствие ще чака техния отговор.
С самодейността за такава среща съветският водач сложи в мъчно състояние Вашингтон и Лондон. Поканата за " нова Ялта " до страните победителки във войната, обвързана със 75-ата годишнина от успеха над нацистка Германия, е типично путински ход. Откажат ли -
съветската агитация ще ги жигосах като искащи " да преразгледат резултата
от Втората международна ". Ако се съгласят - Путин за следващ път ще се покаже с роба на миротворец, последовател на славните антифашистки обичаи, незабравил " общата битка с нацизма ". И в същото време за дълги години напред ще резервира за днешната Руска федерация сферите й на въздействие в Европа и света.
Има и друго пояснение за поканата - като политик от XX век той си остава по нрав реакционер и във вътрешната, и във външната политика. Затова употребява похвати и способи от предходната ера, смятайки ги за изцяло допустими и през днешния ден.
С тази консервативна настройка обаче въобще не си дава сметка за колосалните промени от последните 75 години, за растящото неодобрение на редица нови водачи от обстоятелството, че едвам пет страни ръководят международната политика. Неслучайно се акцентира, че същите тези Япония и Германия, които надлежно са на трето и четвърто място в света по Брутният вътрешен продукт и към този момент близо век не претендират за международно владичество и непознати територии, имайки развити демократични системи, неизвестно за какво не са непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. В привилегирования клуб не влиза и Индия - през днешния ден на пета позиция по мярка на Брутният вътрешен продукт, нито Бразилия (на 9-о място), нито Канада (на 10-о).
Новите стопански сили повдигат тези въпроси и ще продължат да го вършат и в бъдеще. При това състояние днешна Русия остава с един-единствен идеологически коз - своята версия за историята на Втората международна война. Тя цели да обоснове правата на Москва върху ролята на водеща страна, която може да се меси във всички работи на всички места на планетата. /БТА
Формално съветският президент изясни, че 2020 година е подобаваща за среща на върха поради наближаващата 75-а годишнина от края на Втората международна война. Тук естествено би могло да откроим за следващ път сходството сред днешния и сталинско-брежневския жанр. И през късните руски години, и през днешния ден управляващите у нас обичат да насрочват една или друга демонстрация за паметни дати. Но да не бъдем толкоз повърхностни. Всъщност знаем, че Путин е прагматичен политик - поради едничкия празник не би забъркал току-така никаква политическа каша.
Писал съм към този момент другаде, че през 2020 година Путин ще желае да се види в тогата на миротворец. Но ще повторя: да не забравяме, че съветският водач не прави символни стъпки просто ей по този начин. А ги употребява, с цел да укрепи позициите си в дадена сфера. В случая - в интернационалната политика.
Защото Путин движи нещата към " втора Ялта ". Ще напомня, че през февруари 1945 година, когато де факто се обрисува към този момент победа над Германия, в Ялта идват на конференция съдружниците от антихитлеристката коалиция. Лидерите на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия - Сталин, Рузвелт и Чърчил, договарят следвоенното устройство и разграничават сферите си на въздействие в Европа. Великите сили вземат решение тогава орисите на милиони в Европа и света, без да се интересуват доста от мнението им. Малките и междинните страни и нации стават заложници в тяхната огромна игра.
След тази " Ялта-1 " идва оня неприятен мир, който съгласно съветската сентенция е по-добър от положителната свада. Почти незабавно този неприятен мир минава в студена война, която с дребни стопляния трае чак до 1989 година През тази година
ялтенската система надълбоко се пропуква поради революциите в ред страни
от Източна Европа, излизането им от Варшавския контракт, обединяването на Германия и разпадането на Съветския съюз и на Югославия през 1991 година Но доколкото всички тези исторически събития са резултат от ясно изразената воля на народите в Централна и Източна Европа, на практика всички нови страни и границите посред им се затвърждават с двустранни и многостранни интернационалните контракти. В множеството случаи - по кротичък път, в случай че не броим Югославия.
Русия като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики признава съвсем всички нови страни и нови граници в Европа като се изключи малко Косово. В последна сметка променените граници в Европа след 1989-1991 година не анулират, а по либерален път (съобразно националната воля) преформатират " Ялта-1 ".
Всичко обаче потегля иначе през 2008 година, когато след войната с Грузия Русия признава публично Южна Осетия и Абхазия. През 2014 година нещата стават радикално разнообразни. Известно е, че присъединението на Крим към Русия не е прието и до през днешния ден от никоя европейска страна. Нито пък от безспорното болшинство страни в останалия свят като се изключи Северна Корея, Никарагуа, Венецуела, Афганистан, Сирия, Судан и Куба. Именно след 2014 година обаче е разрушена освен Ялтенската система, само че значително и цялата следвоенна система на интернационалните връзки.
Какво виждаме в действителност в този момент и какво желае Путин от интернационалната общественост? След 1991 година спря да съществува двуполюсната система, а след 2014 година светът в действителност стана не многополюсен - за което непрекъснато зовяха на думи съветските политици и техните идеолози - а триполюсен.
Реално видяно, след 2014 година на планетата са се оформили три центъра на силата - Съединени американски щати, Китай и Русия. А последната, въпреки и неведнъж по-слаба от първите две в стопански проект (по калкулации на Световната банка през 2019 година Русия е заемала 11-о място в света по Брутният вътрешен продукт, изоставайки да вземем за пример от Канада, Бразилия и Италия), съставлява трети силов полюс в международната политика само поради нуклеарните си оръжия плюс своята подготвеност да прекроява граници и да взема решение всевъзможни спорове със мощ. Англия и Франция, нищо че задминават Русия по Брутният вътрешен продукт и имат публично позволени нуклеарни оръжия, несъмнено, към този момент не спадат към международните силови центрове. Путин
им насочи покана за " нова Ялта ", първо, тъй като е традиционалист
и реакционер. През живота му тези страни постоянно са били членове на " нуклеарния клуб " и непрекъснати членове на Съвета за сигурност. Ами дано да бъдат и отсега нататък. Второ, желае му се публично да затвърди на интернационално ниво международното статукво, образувано след 2014 година
И в случай че съдим по това по какъв начин откликна френският президент Еманюел Макрон, съветският водач е бил прав да го предложения. Нарекъл Путин много енергично " скъпи мой приятелю ", Макрон удостовери специфичните връзки сред двамата. Китай също поддържа към този момент тази концепция. Останалите непрекъснати членове на Съвета за сигурност към този момент обаче не бързат да одобряват предлагането на Путин, въпреки Кремъл да посочи, че с неспокойствие ще чака техния отговор.
С самодейността за такава среща съветският водач сложи в мъчно състояние Вашингтон и Лондон. Поканата за " нова Ялта " до страните победителки във войната, обвързана със 75-ата годишнина от успеха над нацистка Германия, е типично путински ход. Откажат ли -
съветската агитация ще ги жигосах като искащи " да преразгледат резултата
от Втората международна ". Ако се съгласят - Путин за следващ път ще се покаже с роба на миротворец, последовател на славните антифашистки обичаи, незабравил " общата битка с нацизма ". И в същото време за дълги години напред ще резервира за днешната Руска федерация сферите й на въздействие в Европа и света.
Има и друго пояснение за поканата - като политик от XX век той си остава по нрав реакционер и във вътрешната, и във външната политика. Затова употребява похвати и способи от предходната ера, смятайки ги за изцяло допустими и през днешния ден.
С тази консервативна настройка обаче въобще не си дава сметка за колосалните промени от последните 75 години, за растящото неодобрение на редица нови водачи от обстоятелството, че едвам пет страни ръководят международната политика. Неслучайно се акцентира, че същите тези Япония и Германия, които надлежно са на трето и четвърто място в света по Брутният вътрешен продукт и към този момент близо век не претендират за международно владичество и непознати територии, имайки развити демократични системи, неизвестно за какво не са непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. В привилегирования клуб не влиза и Индия - през днешния ден на пета позиция по мярка на Брутният вътрешен продукт, нито Бразилия (на 9-о място), нито Канада (на 10-о).
Новите стопански сили повдигат тези въпроси и ще продължат да го вършат и в бъдеще. При това състояние днешна Русия остава с един-единствен идеологически коз - своята версия за историята на Втората международна война. Тя цели да обоснове правата на Москва върху ролята на водеща страна, която може да се меси във всички работи на всички места на планетата. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ