Васил Терзиев: Крим е украински
В диалог с основния редактор Владимир Йончев и зам.-главния редактор на OFFNews Мая Младенова Васил Терзиев отговори на въпроси от читателите на медията, събрани през последните дни от редакцията.
Въпрос, който се зададе на последните президентски избори – чий е Крим?
- Украински. Има интернационално право и по тази тематика също съм изразявал своята позиция - чий е Крим и на чия страна е правото, и къде би трябвало да бъдем ние. Какво ми е мнението за неутралитета – Макиавели добре го е споделил: когато гониш неутралитет, си презиран от спечелилите и ненавиждан от победените. Така че е доста значимо да имаш кардинална позиция за това от коя страна на историята стоиш.
Спомняте ли си деня 24 февруари и по какъв начин приехте новината за започването на съветската експанзия в Украйна?
- Не можех да допускам. В последна сметка месеци наред гледаш скупчване на войски - били учения, не било война, единствено вманиачен можел да си намерения, че някой различен може да атакува суверенна страна в Европа и се оказа, че в действителност е безусловно допустимо и то се случи. Бях доста учуден, че това нещо се случва в една съвременна Европа. Тъжен ден.
Коато започнаха да идват украинските бежанци, срещнахте ли тези хора, говорихте ли с тях?
- Да, и доста пъти съм казвал, че с цел да схванеш убежденията на един човек, би трябвало да проследиш по какъв начин е „ дал своя вот “ с портфейла, времето и репутацията си – нещата, които са скъпи за него. Аз от първия ден съм подкрепял организациите, които са се борили с този проблем, които са правили доста курсове до Украйна да докарат хора оттова, с цел да оказват помощ и да ги настанят в България. Самият аз приютих фамилии в моя къща, на други плащах наема, до момента в който се открият, тъй че съм посочил моето отношение с съответни каузи.
Приютих дами с деца. Мъжете им са на фронта, а дамите с децата са пристигнали тук с по един куфар и един възроп в багажника - каквото са могли да вземат от Одеса. Семействата бяха от Одеса. Тъжна история. И те не можеха да повярват какво се случва. Историите, които те разказваха, бяха доста забавни - за това по какъв начин имат родственици в Москва и други съветски градове и им изясняват, че ги бомбардират. От другата страна им споделят: „ То не е допустимо. При нас по малкия екран споделят друго. “ Украинците им споделят: „ Бомбите падат до нас и това не е въпрос на мнение. Ти си ми сестра и аз ти споделям какво се случва. Тя споделя: не, не е допустимо "
Абсурдно е някой да споделя, че няма такава война...
- Стотиците хиляди убити приказват за напълно друго нещо, както и няколкото милиона души, които са били принудени да се изселят оттова, където са живяли. Тъжно е, че се случват сходни неща в Европа. Когато четеш в учебниците за Втората международна война, някак си вярваш, че това не може да стане и сме научили някакви уроци. Виждаш, че в действителност каквото и да сме научили в границите на няколко десетилетия, сме доста склонни да го забравим.
Цялото изявление на Васил Терзиев можете да видите тук:
