Омагьосаният кръг Белене”
В разгорещилия се спор за АЕЦ " Белене” през последните няколко седмици наблюдаващи означиха, че са се върнали в 2008 година заради редица сходства сред разискването на плана тогава и в този момент. Всъщност можем да се върнем още по-назад – до далечната 1991 година, когато Министерски съвет разпорежда на четири държавни и общински структури правенето на план на решение за " рационално потребление на построената инфраструктура, материална и индустриална база на площадката на АЕЦ - Белене, и на прилежащите територии”, каквото упражнение прави Българска академия на науките в края на предходната година и Министерството на енергетиката (МЕ) с оповестения отчет през май 2018 година Голямата разлика е, че през 1991 година държавното управление търси метод да понижи загубите от неразумния план, до момента в който в този момент се чуди по какъв начин да ги усили.
С цел да се оправдае възобновяването на АЕЦ " Белене” се излагат редица причини - от такива, които са подвеждащи, до такива, граничещи със спекулации. Така да вземем за пример един от причините е този за отговорността, като от МЕ се базират на Закона за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш. Според него, аргументират се от министерството, " положителното финансово ръководство изисква обществените средства да се разходват и ръководят икономично, дейно и ефикасно”. Авторите на отчета обаче не изясняват по какъв метод:
приключването на план с неразбираема цена - цената се усилва от 2.4 милиарда евро през 2005 година до 10.2 милиарда лева през 2012 година, е икономичен;
следващото обновяване на план на 38 година е ефективно;
по какъв метод трупане на разноски в продължение на близо четири десетилетия, без да има приключен план, е ефикасно за енергетиката или за стопанската система.
На този декор от министерството означават, че " единствено реализацията на плана дава опция на НЕК, БЕХ, респективно българската страна да възвърне направените през годините разноски, свързани с плана АЕЦ " Белене”. Това за следващ път и мъчително ясно показва разминаването сред политическия и публичния интерес – за ръководещите е значимо да не отпишат направените дотук разноски като загуба, без да се интересуват от резултата върху бюджета, стопанската система и обществото от възобновяването на плана. Между другото тук е подходящо да се напомни, че първото държавно управление " Борисов” приключи плана през 2012 година, без значение че по него към този момент бяха направени разноски в размер на към 1.3 милиарда лева
Тук поражда въпросът - за какво преди шест години същите ръководещи са били подготвени да отпишат тези разходи[1] като загуба, до момента в който в този момент ги употребяват като мотив за обновяване на плана? Отговор на този въпрос намираме по-нататък в отчета на МЕ – " разновидностите за рационално потребление на наличните активи за плана АЕЦ " Белене” изхождат от кардиналното схващане, че НЕК през м. декември 2016 година извърши заплащане на цялата дължима сума [към " Атомстройекспорт” според арбитражно решение от лятото на същата година], след което стана притежател на оборудването и може да се разпорежда с него”. Т.е. " онези” 1,3 милиарда лева са платени от друго държавно управление и могат умерено да се отпишат като загуба, а " тези” близо 1,2 милиарда лева по арбитражното дело са платени от актуалните ръководещи и не могат да бъдат отнесени към загубите.
Като причини за нуждата от построяването на нова мощ още веднъж служи оповестеният през 2017 година непълен отчет на Българска академия на науките, за който писахме, че не може да се употребява като рекомендация за взимане на капиталово решение, защото обсегът му е прекомерно научен. Нещо повече – някои допускания в него като упованията за растеж на потреблението на електрическа сила наподобяват нереалистични, поради неверните исторически данни, които се употребяват за изчислението му. Заключенията за връзката сред енергийно ползване и икономическата интензивност също са голословни.
Освен нереалистичните упования за увеличаващо се ползване, създателите на отчета имат и нереалистични упования за развиването на генериращите мощности. В резултат на признатите от Европейската комисия Заключения за най-хубави налични техники (НДНТ) за Големи горивни съоръжения (ГГИ), само че без да е ясно бъдещето на работещите централи и опциите за дерогации, от МЕ автоматизирано одобряват, че след 2026 година Топлоелектрическа централа би трябвало да бъдат сменени от два нови нуклеарни блока. Към това се прибавя и неразбираемото умозаключение, че Топлоелектрическа централа " Марица Изток " - 1 и 3, ще продължат да действат единствено до приключване на дълготрайните им контракти за изкупуване на електрическа сила, което също е 2026 година
В резултат на всичко това, както и на прегледани седем разновидността за рационално потребление на активите в АЕЦ " Белене”, МЕ предлага " обновяване на дейностите по търсенето на благоприятни условия за създаване на АЕЦ " Белене “, взаимно със стратегически вложител, на пазарен принцип и без даване на държавна гаранция, посредством обособяване на активите и пасивите за плана АЕЦ " Белене “ в настрана планово дружество”. Ключовата фраза тук е " пазарен принцип и без даване на държавна гаранция”, което звучи добре, само че по никакъв метод не значи, че държавните разноски по плана са завършили.
Разходите за строителство и закупуване на реакторите възлизат на най-малко 2.5 милиарда лева, само че съгласно отчета на МЕ цената на активите е под 2.3 милиарда лева, което е амортизация от 8%. В отчета обръщат внимание, че е допустимо евентуалният частен вложител да изиска настояща оценка на активите, което може в допълнение да обезцени цената им, а оттова и тежестта на държавното присъединяване в капитала на компанията. Ако планът е без държавни гаранции, т.е. обвързваният с него риск е по-висок, най-вероятно финансовата конструкция ще бъде 40% личен капитал (държавата плюс частен инвеститор) и 60% заем (каквато е и оценката на HSBC от 2012 г.), вместо версията на Българска академия на науките за съответствие 30:70. При тези условия, в случай че страната държи да има блокираща квота при взимане на решенията (поне 34% от капитала) и в случай че цената на плана е в размер на 10.5 милиарда евро, съгласно изчисленията на Българска академия на науките, страната ще би трябвало да влага най-малко още 450 млн. лева Поне, защото частният вложител може да изиска преоценка на държавното присъединяване, а и цената надали ще е единствено 10.5 милиарда евро.
И това е единствено в границите на строителната фаза на плана. В оперативната фаза акционерите в него дават отговор за генерираните загуби до размера на вноските си в капитала. С други думи в случай че бъдещата АЕЦ " Белене” е на загуба, може да се наложи страната да рекапитализира компанията съразмерно на вноската си в капитала ѝ, като на този стадий може единствено да се гадае за размерите на спомагателните заплащания. По този метод може да се окаже освен, че страната няма да си възвърне направените дотук разноски, само че може и да ги усили.
Да се осъществя план на пазарен принцип значи обезпечаване на рационална възвръщаемост на инвестицията без държавни гаранции, обезпечени цени и задължения за изкупуване на продукцията, която да оправдае поемането на капиталовия, пазарния и ред други опасности, свързани с него. Нещо повече - възвръщаемостта следва да се сходна с тази на сравними планове. Така да вземем за пример строителството на нова АЕЦ в Унгария планува вътрешна норма на възвръщаемост от към 7.35%, което е в долния завършек на пазарната норма от към 7.4-8.35%. Именно това е мерилото за икономично, дейно и ефикасно ръководство на обществения запас – реализиране на близка до пазарната реализация. Всичко останало са положителни пожелания, а това че няколко държавни управления поред са закопали над 2 милиарда лева в непотребен план не е причина да се наливат още средства без да е ясно каква ще е финансовата и публичната изгода от това.
[1] Това са така наречен потънали разноски (sunk costs), които са направени в предишното или за които към този момент е поето обвързване да бъдат осъществени. Потъналите разноски не могат да бъдат изменени от решенията, които се вземат в сегашния миг и като такива са ирелевантни при вземането на настоящите решения.
С цел да се оправдае възобновяването на АЕЦ " Белене” се излагат редица причини - от такива, които са подвеждащи, до такива, граничещи със спекулации. Така да вземем за пример един от причините е този за отговорността, като от МЕ се базират на Закона за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш. Според него, аргументират се от министерството, " положителното финансово ръководство изисква обществените средства да се разходват и ръководят икономично, дейно и ефикасно”. Авторите на отчета обаче не изясняват по какъв метод:
приключването на план с неразбираема цена - цената се усилва от 2.4 милиарда евро през 2005 година до 10.2 милиарда лева през 2012 година, е икономичен;
следващото обновяване на план на 38 година е ефективно;
по какъв метод трупане на разноски в продължение на близо четири десетилетия, без да има приключен план, е ефикасно за енергетиката или за стопанската система.
На този декор от министерството означават, че " единствено реализацията на плана дава опция на НЕК, БЕХ, респективно българската страна да възвърне направените през годините разноски, свързани с плана АЕЦ " Белене”. Това за следващ път и мъчително ясно показва разминаването сред политическия и публичния интерес – за ръководещите е значимо да не отпишат направените дотук разноски като загуба, без да се интересуват от резултата върху бюджета, стопанската система и обществото от възобновяването на плана. Между другото тук е подходящо да се напомни, че първото държавно управление " Борисов” приключи плана през 2012 година, без значение че по него към този момент бяха направени разноски в размер на към 1.3 милиарда лева
Тук поражда въпросът - за какво преди шест години същите ръководещи са били подготвени да отпишат тези разходи[1] като загуба, до момента в който в този момент ги употребяват като мотив за обновяване на плана? Отговор на този въпрос намираме по-нататък в отчета на МЕ – " разновидностите за рационално потребление на наличните активи за плана АЕЦ " Белене” изхождат от кардиналното схващане, че НЕК през м. декември 2016 година извърши заплащане на цялата дължима сума [към " Атомстройекспорт” според арбитражно решение от лятото на същата година], след което стана притежател на оборудването и може да се разпорежда с него”. Т.е. " онези” 1,3 милиарда лева са платени от друго държавно управление и могат умерено да се отпишат като загуба, а " тези” близо 1,2 милиарда лева по арбитражното дело са платени от актуалните ръководещи и не могат да бъдат отнесени към загубите.
Като причини за нуждата от построяването на нова мощ още веднъж служи оповестеният през 2017 година непълен отчет на Българска академия на науките, за който писахме, че не може да се употребява като рекомендация за взимане на капиталово решение, защото обсегът му е прекомерно научен. Нещо повече – някои допускания в него като упованията за растеж на потреблението на електрическа сила наподобяват нереалистични, поради неверните исторически данни, които се употребяват за изчислението му. Заключенията за връзката сред енергийно ползване и икономическата интензивност също са голословни.
Освен нереалистичните упования за увеличаващо се ползване, създателите на отчета имат и нереалистични упования за развиването на генериращите мощности. В резултат на признатите от Европейската комисия Заключения за най-хубави налични техники (НДНТ) за Големи горивни съоръжения (ГГИ), само че без да е ясно бъдещето на работещите централи и опциите за дерогации, от МЕ автоматизирано одобряват, че след 2026 година Топлоелектрическа централа би трябвало да бъдат сменени от два нови нуклеарни блока. Към това се прибавя и неразбираемото умозаключение, че Топлоелектрическа централа " Марица Изток " - 1 и 3, ще продължат да действат единствено до приключване на дълготрайните им контракти за изкупуване на електрическа сила, което също е 2026 година
В резултат на всичко това, както и на прегледани седем разновидността за рационално потребление на активите в АЕЦ " Белене”, МЕ предлага " обновяване на дейностите по търсенето на благоприятни условия за създаване на АЕЦ " Белене “, взаимно със стратегически вложител, на пазарен принцип и без даване на държавна гаранция, посредством обособяване на активите и пасивите за плана АЕЦ " Белене “ в настрана планово дружество”. Ключовата фраза тук е " пазарен принцип и без даване на държавна гаранция”, което звучи добре, само че по никакъв метод не значи, че държавните разноски по плана са завършили.
Разходите за строителство и закупуване на реакторите възлизат на най-малко 2.5 милиарда лева, само че съгласно отчета на МЕ цената на активите е под 2.3 милиарда лева, което е амортизация от 8%. В отчета обръщат внимание, че е допустимо евентуалният частен вложител да изиска настояща оценка на активите, което може в допълнение да обезцени цената им, а оттова и тежестта на държавното присъединяване в капитала на компанията. Ако планът е без държавни гаранции, т.е. обвързваният с него риск е по-висок, най-вероятно финансовата конструкция ще бъде 40% личен капитал (държавата плюс частен инвеститор) и 60% заем (каквато е и оценката на HSBC от 2012 г.), вместо версията на Българска академия на науките за съответствие 30:70. При тези условия, в случай че страната държи да има блокираща квота при взимане на решенията (поне 34% от капитала) и в случай че цената на плана е в размер на 10.5 милиарда евро, съгласно изчисленията на Българска академия на науките, страната ще би трябвало да влага най-малко още 450 млн. лева Поне, защото частният вложител може да изиска преоценка на държавното присъединяване, а и цената надали ще е единствено 10.5 милиарда евро.
И това е единствено в границите на строителната фаза на плана. В оперативната фаза акционерите в него дават отговор за генерираните загуби до размера на вноските си в капитала. С други думи в случай че бъдещата АЕЦ " Белене” е на загуба, може да се наложи страната да рекапитализира компанията съразмерно на вноската си в капитала ѝ, като на този стадий може единствено да се гадае за размерите на спомагателните заплащания. По този метод може да се окаже освен, че страната няма да си възвърне направените дотук разноски, само че може и да ги усили.
Да се осъществя план на пазарен принцип значи обезпечаване на рационална възвръщаемост на инвестицията без държавни гаранции, обезпечени цени и задължения за изкупуване на продукцията, която да оправдае поемането на капиталовия, пазарния и ред други опасности, свързани с него. Нещо повече - възвръщаемостта следва да се сходна с тази на сравними планове. Така да вземем за пример строителството на нова АЕЦ в Унгария планува вътрешна норма на възвръщаемост от към 7.35%, което е в долния завършек на пазарната норма от към 7.4-8.35%. Именно това е мерилото за икономично, дейно и ефикасно ръководство на обществения запас – реализиране на близка до пазарната реализация. Всичко останало са положителни пожелания, а това че няколко държавни управления поред са закопали над 2 милиарда лева в непотребен план не е причина да се наливат още средства без да е ясно каква ще е финансовата и публичната изгода от това.
[1] Това са така наречен потънали разноски (sunk costs), които са направени в предишното или за които към този момент е поето обвързване да бъдат осъществени. Потъналите разноски не могат да бъдат изменени от решенията, които се вземат в сегашния миг и като такива са ирелевантни при вземането на настоящите решения.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ