Иван Николов: Идеологическият вирус в Скопие и духът на Гоце Делчев…
В разгара на връхлетялата ни от всички страни пандемия с ковид, в Скопие се развихри с нова мощ акция в отбрана на македонистичния идентитет, език и история. Поводът е условието на България в договарянията за присъединение на Република Северна Македония към Европейския съюз да бъде спазен тъкмо договорът сред двете страни от 1 август 2017 година, както и Преспанският контракт с Гърция.
В отговор на тази най-нормална процедура в Скопие изригна гейзер от жлъчни нападки с лексика от времето на Тито и Колишевски.
За огромна част от политическата, научната и журналистическата върхушка около Вардар европейските правила, обичаи и полезности имат някакво значение дотолкоз, доколкото могат да бъдат употребявани за увековечаването на личното им богатство и публичен комфорт. Затова и “патриотичната “ олелия, вдигната шумно в мнозината медии, обилно захранвани с пари от близки и по-далечни страни, носи белезите на от дълго време разшифрования специалитет на УДБА. Ето някои от тиражираните заглавия: „ Бугариjа ни го условува датумот со македонскиот jазик и малцинство, “Ова се коси со европските вредности “, вели Димитров “; „ Скандалозен е обидот на Заев и Димитров да сокриjат документот со коj се условува датумот за договаряния “; “СДСМ крие од народот дека Македониjа е жртва на уцени од Бугариjа, граганите со jасна порака:Предавници не може да тргуват со државата “; „ ВМРО-ДПМНЕ: Заев, Димитров, Спасовски и Шекеринска влегуват во план за редифиниранье, создаванье на новата тъй наречените северомакедонска нациjа “…
Идеологическият ковид към този момент повече от седем десетилетия вилнее в съзнанието, мислите и дейностите на няколко генерации политици около Вардара. Това е сериозна, целеустремено привнесена болест и всеки опит за нейното лекуване среща жестоката опозиция на надълбоко окопалата се в държавния връх върхушка, без значение лява или дясна. Опитите на „ дясната “ ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски с подписаната Декларация на 22 февруари 1999 година в София да се внесе дребна порция светлина в връзките с България, небрежно бяха заровени от последващите управнически обединения в Скопие. Смелостта на „ лявата “ СДСМ на Зоран Заев да подпише на 1 август 2017 година контракт за добросъседство с България, продължава да е бодил в очите на цялата югоносталгична политическа кохорта в Скопие.
Има и изключения и те ще се множат.
Сред целия този сбит поток от пропагандно-идеологически внушения от времето на някогашна Югославия, с адрес България, в аналитичния портал inbox7 се появи с коментар някогашният македонски външен министър Денко Малески. Коментарът е озаглавен „ НЕКОГАШ съдебномедицинска експертиза БИЛЕ ЕДЕН НАРОД “. Няма да разясня позициите на създателя по другите страни на взаимоотношенията ни, само че единствено това самопризнание да беше! То удостоверява, че към този момент времената са други, че е налице пробив в бетонната матрица на югопропагандата.
Интересно е за какво в развихрилата се словесна вакханалия обвиняванията към българската позиция натъртват повече на забележките към езиковата норма, употребена зад Осогово, и на непризнаването на „ македонско “ малцинство. Двата съществени въпроса – за ГЕНОЦИДА НА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД 1944 година И ПРОЧИСТВАНЕТО НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ ОТ КАДРИТЕ НА ЮГОСЛАВСКАТА УДБА, РАБОТИЛИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПОРЪЧКИТЕ ЗА ЗАЛИЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ В МАКЕДОНИЯ – не се разясняват. Това е генералният проблем, на който македонското общество е длъжно единствено да откри решение посредством една почтена полемика за всичко случило се в края на 1944 година и след 1945 година
И едно разяснение! Доктрината на македонизма е сътворена от сръбския професор Стоян Новакович, като средство за отродяване на македонците от българския им корен. Тя е изпратена за утвърждение с писмо от 4 декември 1888 година до министър на култура Владан Джорджевич. Първоначално насърчена от Азиатския департамент на Русия, по-късно взета на въоръжение от Коминтерна, тя е наложена с желязна ръка като югокомунистическа идентичност на македонците от Тито, Темпо и Колишевски.
Да не забравяме, че географската област Македония от Цариградската посланическа конференция –декември 1876 година – постоянно попада в центъра на геополитическото съревнование сред Русия и Запада, тук, на Балканите.
От това произлизат два основни момента. ПЪРВО. Независимо коя велика мощ съумява да наложи въздействието си в района, това в множеството случаи е в интерес на гръцко-сръбските тактики за Македония. И ВТОРО. България по отношение на Македония постоянно е постъпвала по сходство на същинската майка на детето в Соломоновата алегория.
Днес картината е напълно друга. За Европейския съюз полезностите са към момента над геополитиката. България като част от Европейски Съюз също дава преимущество на полезностите. А добре знае се, че подправянето на историята, както и геноцидът – физически, нравствен, честен – като феномени, са непознати на европейските правила и правила. Оттук и самочувствието на София, да слага тези проблеми на масата на договарянията.
***
Що се отнася до въпроса за македонския език, той също се нуждае от повечко светлина.
В свое проучване проф. Стоян Ристевски от Охрид, извади задоволително фактология, разобличаваща политическите измами на Блаже Конески, за отменяне на резултатите на първата езикова комисия (27 XI 1944 година – 4 XII 1944 г.) и за трагичната орис на нейния ръководител, авторитетният лингвист Георги Киселинов. Втората комисия (15 II 1945 г.- 15 III 1945 година ), макар включването на брачната половинка на Лазар Колишевски, Лиляна Чаловска, не реализира мечтаната цел, заради всеобщата опозиция на цялата македонска интелигенция. Едва откакто Милован Джилас привиква в Белград Малинска, Конески и Венко Марковски и в наличието на четирима сръбски езиковеди професорите Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стеванович и Радован Лалич, с внушенията на които са вмъкнати пет букви от писмеността на Вук Караджич и след безапелационното премахване на изконния български знак „ Ъ “, е основан този сърбизиран вид на македонската писменост. Доколко писмеността дава отговор на фонетичните особености на възрожденския македонски диалект, това също предстои на сериозна научна полемика, която неизбежно ще докара и до нейната проверка.
Уважаеми новинари-бранители на „ македонскиот язик “! Не си ли спомняте по какъв начин през януари 1999 година когато в Скопие за първи път пристигна тогавашния основен редактор на в. “Македонска естрада “, издаван от МПО в Съединени американски щати и Канада, Любчо Тодоров, вие с голяма доза нахакано самочувствие му задавахте какви ли не провокативни въпроси? Един от тях беше: “Защо „ Македонска естрада “ се списва с българската писменост, а не с македонската? “ И спомняте ли си, какъв беше късият отговор на вашия посетител? Той сподели: “Ние списваме нашия вестник със Светиклиментовите букви. Махнете от вашата писменост буквите на Вук Караджич, с цел да се потопите в първоизвора … “
Този отговор обезсмисля и през днешния ден врявата, която се подвига до небето в отбрана на „ македонскиот язик “.
Не схващат ли учените в Скопие, че съществуването на тези сръбски знаци в писмеността, отдалечава македонците от личната им същина?!
И една тематика за размисъл. Австрийската нация произлиза от немската, само че никой във Виена не си е помислял да сътворява, „ австрийска писменост “ и „ австрийски език “, както титовите наставници направиха с македонската писменост и език. Да сте чували за редовно възпитаван в учебните заведения, в университетите в обществото антигерманизъм в Австрия? Не, нали!
***
Ето че стигаме и до голямата духовна мощност, предавана от Гоце Делчев, чиято крах на 4 май преди 117 години покруси цяла Македония и България.
Въпреки неотразимия искра на личността му той също не беше пощаден от етноидеологическия фанатизъм, който не познава нито почит, нито позор. Фанатизмът не се посвени да нахлупи на главата на този исполин на македонското освободително дело сръбския шайкач, с цел да го трансформира в презрян отцеругател с ореола на „ първотворец “ на подправената митология.
Историята, обаче, не търпи грим и маски.
Далеч преди да се родят днешните оплаквачи на загрозения идентитет, един техен предходник, националният отстъпник Димитър Влахов, към момента недопускащ какви големи размери може да получи подправянето на историята, написа публикация във връзка гибелта на Гоце. Тя е оповестена на 4 май 1928 година във в. “Македонско дело “, издаван във Виена от Вътрешна македонска революционна организация (обедидена ), т.е. от Коминтерна и е озаглавена „ Мястото на Гоце Делчев в македонското освободително придвижване “. Въпреки раболепието му пред болшевишките величия и по-късните му национални превъплъщения тук създателят изрича истини, които не търпят операции: “Гоце беше българин по народност; той се учи в български учебни заведения: Кукуш, Солун, София… Той се бореше за освобождението освен на македонците-българи, само че и на всички македонци… Той не се бореше, с цел да станат българите в Македония господстваща нация, а с цел да бъдат те и другите народности в Македония свободни…
Гоце беше бунтовник в цялостния смисъл на думата. Негови учители бяха Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков… “
Професор Драги Георгиев, съпредседател на Българо-македонската смесена комисия по историческите и просветителните въпроси, да не се прави, че не познава тези истини за Гоце! Поради доктринерско-матафизичната позиция на представителите на Скопие в комисията, нейната работа се обезсмисли. Те абсолютизират югокомунистическите постулати за история, език и идентитет и упорстват от такава позиция да се изяснява естествено-протичащия исторически развой, провокирал събитията и формирал личностите, техните характери, духовна същина и национално съзнание.
Какво има да се спори за Гоце Делчев? Той е най-изявеният деятел на организацията, която носи името Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация, т.е. Гоце се бори за освобождението на сънародниците си и в двете области, оставени от Берлинския конгрес под властта на султана. Да, само че историците на Скопие, за свое улеснение, от дълго време за зачеркнали думата „ Одринско “, което значи боязън от историческата истина, от науката, която съзнателно се оставя настрани, с цел да се навлезе в някакво ирационално политическо тресавище…
Проблемът не е коя страна ще наложи възгледа си за дадена персона или събитие, както нееднократно в публицистични изяви изяснява проф. Драги Георгиев, а почитта към делата, жертвите и паметта на предците ни, макар натрапваната логика на психиката за безалтернативността на настоящето идейно и морално статукво в младата страна.
Нека да бъдем наясно! Никой не отхвърля правото на днешните жители на младата страна да назовават себе си македонци. Никой не отхвърля понятията „ македонец “, „ македонско “, те са законно право на всички, родени в тази страна.
Френският енциклопедист от XVII в. Блез Паскал има едно гениално просветление: “Истинската философия, се надсмива над философията “! Преведено на езика на обсъждания тук проблем, то би зазвучало по този начин: „ Истинският македонец се надсмива над македониста! “ Защото македонизмът е импортирана извън формула за обезличаване АЗ-ът на македонеца.
Катарзисът в македонското общество е неминуем. Той ще е мъчителен, само че – възстановителен и изцяло в духа на Гоцевото схващане на света, като „ поле за културно състезание сред народите… “. /БГНЕС
——————————
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
В отговор на тази най-нормална процедура в Скопие изригна гейзер от жлъчни нападки с лексика от времето на Тито и Колишевски.
За огромна част от политическата, научната и журналистическата върхушка около Вардар европейските правила, обичаи и полезности имат някакво значение дотолкоз, доколкото могат да бъдат употребявани за увековечаването на личното им богатство и публичен комфорт. Затова и “патриотичната “ олелия, вдигната шумно в мнозината медии, обилно захранвани с пари от близки и по-далечни страни, носи белезите на от дълго време разшифрования специалитет на УДБА. Ето някои от тиражираните заглавия: „ Бугариjа ни го условува датумот со македонскиот jазик и малцинство, “Ова се коси со европските вредности “, вели Димитров “; „ Скандалозен е обидот на Заев и Димитров да сокриjат документот со коj се условува датумот за договаряния “; “СДСМ крие од народот дека Македониjа е жртва на уцени од Бугариjа, граганите со jасна порака:Предавници не може да тргуват со државата “; „ ВМРО-ДПМНЕ: Заев, Димитров, Спасовски и Шекеринска влегуват во план за редифиниранье, создаванье на новата тъй наречените северомакедонска нациjа “…
Идеологическият ковид към този момент повече от седем десетилетия вилнее в съзнанието, мислите и дейностите на няколко генерации политици около Вардара. Това е сериозна, целеустремено привнесена болест и всеки опит за нейното лекуване среща жестоката опозиция на надълбоко окопалата се в държавния връх върхушка, без значение лява или дясна. Опитите на „ дясната “ ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски с подписаната Декларация на 22 февруари 1999 година в София да се внесе дребна порция светлина в връзките с България, небрежно бяха заровени от последващите управнически обединения в Скопие. Смелостта на „ лявата “ СДСМ на Зоран Заев да подпише на 1 август 2017 година контракт за добросъседство с България, продължава да е бодил в очите на цялата югоносталгична политическа кохорта в Скопие.
Има и изключения и те ще се множат.
Сред целия този сбит поток от пропагандно-идеологически внушения от времето на някогашна Югославия, с адрес България, в аналитичния портал inbox7 се появи с коментар някогашният македонски външен министър Денко Малески. Коментарът е озаглавен „ НЕКОГАШ съдебномедицинска експертиза БИЛЕ ЕДЕН НАРОД “. Няма да разясня позициите на създателя по другите страни на взаимоотношенията ни, само че единствено това самопризнание да беше! То удостоверява, че към този момент времената са други, че е налице пробив в бетонната матрица на югопропагандата.
Интересно е за какво в развихрилата се словесна вакханалия обвиняванията към българската позиция натъртват повече на забележките към езиковата норма, употребена зад Осогово, и на непризнаването на „ македонско “ малцинство. Двата съществени въпроса – за ГЕНОЦИДА НА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД 1944 година И ПРОЧИСТВАНЕТО НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ ОТ КАДРИТЕ НА ЮГОСЛАВСКАТА УДБА, РАБОТИЛИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПОРЪЧКИТЕ ЗА ЗАЛИЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ В МАКЕДОНИЯ – не се разясняват. Това е генералният проблем, на който македонското общество е длъжно единствено да откри решение посредством една почтена полемика за всичко случило се в края на 1944 година и след 1945 година
И едно разяснение! Доктрината на македонизма е сътворена от сръбския професор Стоян Новакович, като средство за отродяване на македонците от българския им корен. Тя е изпратена за утвърждение с писмо от 4 декември 1888 година до министър на култура Владан Джорджевич. Първоначално насърчена от Азиатския департамент на Русия, по-късно взета на въоръжение от Коминтерна, тя е наложена с желязна ръка като югокомунистическа идентичност на македонците от Тито, Темпо и Колишевски.
Да не забравяме, че географската област Македония от Цариградската посланическа конференция –декември 1876 година – постоянно попада в центъра на геополитическото съревнование сред Русия и Запада, тук, на Балканите.
От това произлизат два основни момента. ПЪРВО. Независимо коя велика мощ съумява да наложи въздействието си в района, това в множеството случаи е в интерес на гръцко-сръбските тактики за Македония. И ВТОРО. България по отношение на Македония постоянно е постъпвала по сходство на същинската майка на детето в Соломоновата алегория.
Днес картината е напълно друга. За Европейския съюз полезностите са към момента над геополитиката. България като част от Европейски Съюз също дава преимущество на полезностите. А добре знае се, че подправянето на историята, както и геноцидът – физически, нравствен, честен – като феномени, са непознати на европейските правила и правила. Оттук и самочувствието на София, да слага тези проблеми на масата на договарянията.
***
Що се отнася до въпроса за македонския език, той също се нуждае от повечко светлина.
В свое проучване проф. Стоян Ристевски от Охрид, извади задоволително фактология, разобличаваща политическите измами на Блаже Конески, за отменяне на резултатите на първата езикова комисия (27 XI 1944 година – 4 XII 1944 г.) и за трагичната орис на нейния ръководител, авторитетният лингвист Георги Киселинов. Втората комисия (15 II 1945 г.- 15 III 1945 година ), макар включването на брачната половинка на Лазар Колишевски, Лиляна Чаловска, не реализира мечтаната цел, заради всеобщата опозиция на цялата македонска интелигенция. Едва откакто Милован Джилас привиква в Белград Малинска, Конески и Венко Марковски и в наличието на четирима сръбски езиковеди професорите Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стеванович и Радован Лалич, с внушенията на които са вмъкнати пет букви от писмеността на Вук Караджич и след безапелационното премахване на изконния български знак „ Ъ “, е основан този сърбизиран вид на македонската писменост. Доколко писмеността дава отговор на фонетичните особености на възрожденския македонски диалект, това също предстои на сериозна научна полемика, която неизбежно ще докара и до нейната проверка.
Уважаеми новинари-бранители на „ македонскиот язик “! Не си ли спомняте по какъв начин през януари 1999 година когато в Скопие за първи път пристигна тогавашния основен редактор на в. “Македонска естрада “, издаван от МПО в Съединени американски щати и Канада, Любчо Тодоров, вие с голяма доза нахакано самочувствие му задавахте какви ли не провокативни въпроси? Един от тях беше: “Защо „ Македонска естрада “ се списва с българската писменост, а не с македонската? “ И спомняте ли си, какъв беше късият отговор на вашия посетител? Той сподели: “Ние списваме нашия вестник със Светиклиментовите букви. Махнете от вашата писменост буквите на Вук Караджич, с цел да се потопите в първоизвора … “
Този отговор обезсмисля и през днешния ден врявата, която се подвига до небето в отбрана на „ македонскиот язик “.
Не схващат ли учените в Скопие, че съществуването на тези сръбски знаци в писмеността, отдалечава македонците от личната им същина?!
И една тематика за размисъл. Австрийската нация произлиза от немската, само че никой във Виена не си е помислял да сътворява, „ австрийска писменост “ и „ австрийски език “, както титовите наставници направиха с македонската писменост и език. Да сте чували за редовно възпитаван в учебните заведения, в университетите в обществото антигерманизъм в Австрия? Не, нали!
***
Ето че стигаме и до голямата духовна мощност, предавана от Гоце Делчев, чиято крах на 4 май преди 117 години покруси цяла Македония и България.
Въпреки неотразимия искра на личността му той също не беше пощаден от етноидеологическия фанатизъм, който не познава нито почит, нито позор. Фанатизмът не се посвени да нахлупи на главата на този исполин на македонското освободително дело сръбския шайкач, с цел да го трансформира в презрян отцеругател с ореола на „ първотворец “ на подправената митология.
Историята, обаче, не търпи грим и маски.
Далеч преди да се родят днешните оплаквачи на загрозения идентитет, един техен предходник, националният отстъпник Димитър Влахов, към момента недопускащ какви големи размери може да получи подправянето на историята, написа публикация във връзка гибелта на Гоце. Тя е оповестена на 4 май 1928 година във в. “Македонско дело “, издаван във Виена от Вътрешна македонска революционна организация (обедидена ), т.е. от Коминтерна и е озаглавена „ Мястото на Гоце Делчев в македонското освободително придвижване “. Въпреки раболепието му пред болшевишките величия и по-късните му национални превъплъщения тук създателят изрича истини, които не търпят операции: “Гоце беше българин по народност; той се учи в български учебни заведения: Кукуш, Солун, София… Той се бореше за освобождението освен на македонците-българи, само че и на всички македонци… Той не се бореше, с цел да станат българите в Македония господстваща нация, а с цел да бъдат те и другите народности в Македония свободни…
Гоце беше бунтовник в цялостния смисъл на думата. Негови учители бяха Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков… “
Професор Драги Георгиев, съпредседател на Българо-македонската смесена комисия по историческите и просветителните въпроси, да не се прави, че не познава тези истини за Гоце! Поради доктринерско-матафизичната позиция на представителите на Скопие в комисията, нейната работа се обезсмисли. Те абсолютизират югокомунистическите постулати за история, език и идентитет и упорстват от такава позиция да се изяснява естествено-протичащия исторически развой, провокирал събитията и формирал личностите, техните характери, духовна същина и национално съзнание.
Какво има да се спори за Гоце Делчев? Той е най-изявеният деятел на организацията, която носи името Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация, т.е. Гоце се бори за освобождението на сънародниците си и в двете области, оставени от Берлинския конгрес под властта на султана. Да, само че историците на Скопие, за свое улеснение, от дълго време за зачеркнали думата „ Одринско “, което значи боязън от историческата истина, от науката, която съзнателно се оставя настрани, с цел да се навлезе в някакво ирационално политическо тресавище…
Проблемът не е коя страна ще наложи възгледа си за дадена персона или събитие, както нееднократно в публицистични изяви изяснява проф. Драги Георгиев, а почитта към делата, жертвите и паметта на предците ни, макар натрапваната логика на психиката за безалтернативността на настоящето идейно и морално статукво в младата страна.
Нека да бъдем наясно! Никой не отхвърля правото на днешните жители на младата страна да назовават себе си македонци. Никой не отхвърля понятията „ македонец “, „ македонско “, те са законно право на всички, родени в тази страна.
Френският енциклопедист от XVII в. Блез Паскал има едно гениално просветление: “Истинската философия, се надсмива над философията “! Преведено на езика на обсъждания тук проблем, то би зазвучало по този начин: „ Истинският македонец се надсмива над македониста! “ Защото македонизмът е импортирана извън формула за обезличаване АЗ-ът на македонеца.
Катарзисът в македонското общество е неминуем. Той ще е мъчителен, само че – възстановителен и изцяло в духа на Гоцевото схващане на света, като „ поле за културно състезание сред народите… “. /БГНЕС
——————————
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ