Говори Тата, парамедик на фронтовата линия в Киев
В разгара на военните деяние в Украйна, жителите имат най-голяма потребност от спасители.
Точно такава е и Тата, която споделя за най-тежките си моменти с усмивка. Обяснява тази усмивка със напрежението и отмалялост от безсънните нощи.
Тата е 24-годишна украинка, сега е на фронтовата линия и оказва първа помощ на украинските бойци, както и на жителите.
„ Аз оказвам помощ на тези, които имат нужна. Понякога хората идват, тъй като имат главоболие или гадене. Понякога пристигам, тъй като са се порязали или някой ги е порязал или кървят. Зависи от деня. Ако руснаците са доста упорити и стрелят доста хора, тогава имам доста работа “, споделя парамедикът, предава
През 2014 година градът на Тата – Волнаваха, е част от войната в Донецката област. Тогава за първи път се сблъсква с ужаса от войната, която я трансформира. Украинката израства под звука на изстрелите, а войната я учи да цени живота.
Помагането на другите и указването на първа помощ постоянно са били пристрастеност за младото момиче. Сега тя рискува живота си в името на другите.
С годините страховете не изчезват, просто се трансформират, споделя Тата.
Като човек живеещ във война от младеж, най-големият ѝ боязън е обвързван със загубата на околните.
Тя не би напуснала Киев макар заплахите по време на войната.
Точно такава е и Тата, която споделя за най-тежките си моменти с усмивка. Обяснява тази усмивка със напрежението и отмалялост от безсънните нощи.
Тата е 24-годишна украинка, сега е на фронтовата линия и оказва първа помощ на украинските бойци, както и на жителите.
„ Аз оказвам помощ на тези, които имат нужна. Понякога хората идват, тъй като имат главоболие или гадене. Понякога пристигам, тъй като са се порязали или някой ги е порязал или кървят. Зависи от деня. Ако руснаците са доста упорити и стрелят доста хора, тогава имам доста работа “, споделя парамедикът, предава
През 2014 година градът на Тата – Волнаваха, е част от войната в Донецката област. Тогава за първи път се сблъсква с ужаса от войната, която я трансформира. Украинката израства под звука на изстрелите, а войната я учи да цени живота.
Помагането на другите и указването на първа помощ постоянно са били пристрастеност за младото момиче. Сега тя рискува живота си в името на другите.
С годините страховете не изчезват, просто се трансформират, споделя Тата.
Като човек живеещ във война от младеж, най-големият ѝ боязън е обвързван със загубата на околните.
Тя не би напуснала Киев макар заплахите по време на войната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ