Тръмп срещу Байдън - битката за американската енергетика
В разгара на предизборните диспути сред Доналд Тръмп и Джо Байдън има една тематика, която не намира място под прожекторите – тематиката за енергетиката. Това е разбираемо, тъй като предизборните диспути на първо място са свързани с самун и зрелища, до момента в който експертна тематика като енергетиката изисква доста по-задълбочени знания и съществени диспути измежду претендентите. Въпреки това, енергетиката си остава основен бранш при образуването на цялостната стратегическа визия за развиването на Щатите, тъй като от него зависи устойчивото развиване на всички стопански системи, и в немалка степен американското геополитическо позициониране.
Това написа в специфичен разбор за икономистът , отдаден на предизборната обстановка оттатък океана на тематика.
Няма да е изненада, в случай че кажем, че двамата претенденти имат радикално друго виждане за развиването на енергетиката. И до момента в който при Тръмп проектите се коват под диктата на действителностите в американската стопанска система, то концепциите на екипа на Джо Байдън са подчинени повече на зелената идеология и светлото нисковъглеродно бъдеще. Но за какво енергетиката е толкоз значима? Освен, че е кръвоносната система на стопанската система, енергийния бранш е структуроопределящ за пазара на труда стопанска система. През 2019 година заетите в газовата промишленост са наброявали 625 хиляди души, въглищата - 197 хиляди, петролната промишленост - 799 хиляди и нуклеарния бранш - 72 хиляди души. Заетите в бранш „ Пренос, дистрибуция и предпазване “ наброяват 2,3 млн. индивида, а бранш „ Енергийна успеваемост “ дава работа на 2,35 млн. американци. Тези данни демонстрират, че енергетиката фактически е генератор на стопански напредък и богатство за забележителна част от американските жители. Ето за какво нейното стратегическо развиване е от изключителна значимост освен за енергетиката, само че и за концептуалната рамка в която се движи американската стопанска система.
Енергийната тактика при администрацията на Тръмп е недвусмислена – поддръжка за стандартните източници в лицето на нефт и природен газ. Тези първични материали имат стратегическо значение на единствено за енергийната сигурност на Съединени американски щати, само че и за позициите на страната на интернационалните енергийни пазари. През 2018 година Съединени американски щати е най-големият международен производител на природен газ – 863 милиарда м3 годишно. В същата година щатското произвеждане на нефт се усилва със 17% на годишна база, стигайки до 11 млн. барела на ден, като по този метод Съединени американски щати изпреварват Саудитска Арабия и се трансформират в международен №1 по производството на нефт. Тези данни дават съображение на американската администрация за образуване на дълготрайна политика в поддръжка добива на стандартни енергийни запаси – нещо, което бе доказано от министъра на енергетиката Дан Бруйет преди няколко седмици в изявление за Блумбърг. Много е значимо да се подчертае, че петролната и газовата промишленост са водещи по претовареност в целия енергиен бранш, а това ускорява електоралната им тежест.
![Тръмп с линия на стопански нападки против Байдън]( "Тръмп с линия на стопански нападки против Байдън")
Тръмп с линия на стопански нападки против Байдън
Американският президент Доналд Тръмп има вяра, че в случай че неговият противник Джоузеф Байдън, представляващ Демократическата партия, завоюва изб...
Но до момента в който петрола и природния газ се радват на държавна поддръжка и солидно наличие на националните и международни енергийни пазари, не по този начин стоят нещата при различен значим стандартен източник – въглищата. По данни на американската енергийна администрация (EIA) производството на въглища през 2019 година е намаляло със 6,6% на годишна база. Въглищата не престават да имат релативно висок дял в производството на електрическа енергия - 23,5%, само че през последните години техния дял последователно понижава (през 2014 година въглищата са произвеждали 38,6% от електричеството в САЩ). Намаляването добива и производството на електрическа енергия от въглища разумно води до загуба на индустриален потенциал, което принуждава някои въглищни централи или да понижат мощностите си, или да затворят прибързано, тъй като не удържат на пазарния напън. Въпреки че през цялата си политическа кариера Доналд Тръмп изрично е заставал на страната на въглищната промишленост, ще му бъде доста мъчно да възвърне бранша и да спре наклонността за равномерен отвод от въглищата. Общият капиталов климат, конкуренцията на природния газ и световните трендове в посока преход към нисковъглеродни източници не основават удобна среда за развиването на бранш, който се отличава таман с противоположното – високо равнище на въглеродни излъчвания. Въпреки това Тръмп може да има потребен ход, с който да смекчи недоволството на миньорите, само че той е обвързван не с трупането на краткосрочни политически дивиденти, а с начертаването на дълготрайни, стратегически цели за въглищната промишленост. Такива могат да бъдат преобразуването на въглищните централи посредством промяна на горивната им база, стратегии за преквалификация на работещите в бранша и така нататък
Друг доста значим бранш за американската енергетика, за който съвсем не се приказва, е нуклеарната енергетика. По отношение нейното развиване администрацията на Тръмп предприе редица законодателни начинания като NEICA (Nuclear Energy Innovation Capabilities Act) и NEIMA (Nuclear Energy Innovation and Modernization Act), целящи насърчаването на нововъведенията и построяването на спомагателен потенциал в нуклеарния бранш. През месец април 2020 година американското енергийно министерство (DOE) за първи път от доста години излезе със стратегически документ, фокусиран върху възобновяване на американската нуклеарна промишленост както на национално, по този начин и на интернационално ниво. Освен това администрацията на Тръмп интензивно поддържа развиването на новаторски технологии като дребните модулни реактори (ММР), реакторите от четвърто потомство и тн. В лицето на Тръмп американската нуклеарна промишленост може да чака поддръжка, само че не може да се надява да бъде под светлината на прожекторите, по този начин както са природния газ и петрола. Страхът на огромна част от обществото (често пъти необоснован) и сложността на нуклеарната енергетика вършат дебата за нейното бъдеще неприветлив. А в миг, в който претендентите за президент обезверено се нуждаят от трупане на рейтинг, няма място за нуклеарната тематика.
Енергийната тактика на Доналд Тръмп разчита на първо място на устойчивите преимущества (енергийно-икономически и геополитически), които единствено петролната и газова промишленост могат да дават. Единственият енергиен източник, който може да бъде показан като чист и нискоемисионен, в една хипотетична „ Тръмп-зелена договорка “, е нуклеарната сила. Действително производството на ток посредством нуклеарни централи не отделя никакви нездравословни и парникови излъчвания в атмосферата, само че за разлика от възобновимите енергийни източници (ВЕИ), резервира стабилността на енергийната система и предвидимостта на енергийните доставки.
Плановете на претендента на Демократическата партия са значително противовес на енергетиката при Тръмп. Още в края на 2018 година демократическата партия (или по-скоро нейното все по-влиятелно ляво-зелено крило) лансираха концепцията за „ Green New Deal ” (нова Зелена сделка). Един от първичните разновидности на този проект включваше свръхамбициозни хрумвания като възбрана за износа на недопечен нефт, прекъсване на дотациите за фосилната промишленост и евакуиране на всички бензинови и дизелови коли до 2040 година В разгара на президентската акция един подобен документ при всички положения би отблъснал центристкото крило в Демократическата партия, което даже и с намаляващ дял, въпреки всичко има някаква електорална стойност.
![Санкциите на Съединени американски щати ще обиден „ Турски поток “ през България]( "Санкциите на Съединени американски щати ще обиден „ Турски поток “ през България")
Санкциите на Съединени американски щати ще обиден „ Турски поток “ през България
Американските наказания ще обиден продължението на съветския газопровод „ Турски поток “, който би трябвало да премине през българска...
Въпреки че платформата на Байдън загатва „ Green New Deal “ като основа за енергийното развиване, при нея отсъстват гореспоменатите ултрарадикални хрумвания. Централно място в платформата заема желанието за преход към 100% „ чиста енергетика “ и нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година За осъществяването на този проект са нужни над 1,7 трлн. $, съсредоточени върху вложенията във възобновими енергийни източници (ВЕИ). Може да се чака, че водеща част от този проект ще бъде стягането на регулаторната рамка за промишленостите с най-големи равнища на излъчвания, което би блъснало върху всички огромни производители освен в енергийния бранш, само че и в тежката промишленост. Така да вземем за пример въвеждането на „ въглероден налог “ (по сходство на търговията с излъчвания в ЕС) ще утежни ситуацията на така и така разтърсените от коронакризата въглеродно-интензивни промишлености.
А когато става дума за въглероден отпечатък, претендента на демократите неколкократно е заявявал, че в случай че бъде определен за президент, ще върне Съединени американски щати в Парижкото съглашение – нещо, на което Тръмп изрично се противопоставяше и в последна сметка съумя да изтегли страната от него. Енергийната тактика на Байдън включва и данъчни (tax credits) и административни облекчения за производителите на сила от слънце и вятър, както и поддръжка за закупуването на електрически автомобили. Потенциалните проблеми, които произтичат от тези проекти, са свързани със всяко едно структурно звено на енергийната система. Подкрепата за „ зелените “ източници ще сътвори големи несъответствия в енергийната система на страната, която въпреки и децентрализирана, ще стартира да усеща бремето на енергийни източници, които са с променлив темперамент. При съществуването на голяма по мащаби държавна стратегия за пренасочване на вложенията единствено към определени енергийни източници, напълно предстоящо е да се случи агресия и стремително присъединение точно на тези източници към енергийната система в Съединени американски щати. Почти несъмнено това ще стане за сметка обичайните източници - въглища, газ, нефт и нуклеарна сила. Отказът от всички тях ще откри отражение върху загубата на индустриален потенциал – както вкъщи, по този начин и на открито. А последното повреди конкурентоспособността на американската енергийна промишленост на интернационалните пазари.
Високите обществени разноски, свързани с реализирането на програмата на Байдън са проблем, който неизбежно би трябвало да бъде разискван от американското общество. Разместването на пластовете в една обичайно консервативна и инертна система, каквато е енергетиката, може да има непредвидими последствия за нейната непоклатимост. В момента последното нещо от което има потребност американската стопанска система, и най-много публични браншове като опазване на здравето, е проблем със сигурността на доставките на сила. Но проектът на Байдън за увеличение каузи на източници с променлив и непредвидим индустриален темперамент основава условия точно за такава неустойчивост. Не е ясно какви ще са дълготрайните резултати върху американската енергийна система, когато детайлите, гарантиращи нейната непоклатимост, отстъпват място пред източници, които към момента нямат същите софтуерни качества. Освен това съществуването на привилегировани енергийни източници (ВЕИ) ще сътвори чувство за неправда освен в обществото, само че и измежду основните енергийни промишлености, а това ще бъде пагубно за интегритета на енергийната промишленост.
Сблъсъкът в енергетиката сред Доналд Тръмп и Джо Байдън в действителност е доста повече от опълчване на два проекта за развиването на американската енергетика. В тези две доктрини целия свят може да види конфликта на два свята – този на стандартната енергетика и консервативните нововъведения против този на зелената идеология, авантюризма в енергетиката и смелите обещания за безоблачното енергийно бъдеще. В светлината на този конфликт, пред Съединени американски щати стоят редица провокации, свързани с развиването на енергетиката.
Какво ще се случи с въглищната промишленост, ще съумеят ли петролните и газови компании да възстановят пазарните си позиции преди коронакризата, какво е мястото на нуклеарната енергетика при нисковъглеродното бъдеще, са единствено част от въпросите, на които идващия американски президент би трябвало да отговори. Защото директните съперници на световните енергийни пазари в никакъв случай не спят.
Това написа в специфичен разбор за икономистът , отдаден на предизборната обстановка оттатък океана на тематика.
Няма да е изненада, в случай че кажем, че двамата претенденти имат радикално друго виждане за развиването на енергетиката. И до момента в който при Тръмп проектите се коват под диктата на действителностите в американската стопанска система, то концепциите на екипа на Джо Байдън са подчинени повече на зелената идеология и светлото нисковъглеродно бъдеще. Но за какво енергетиката е толкоз значима? Освен, че е кръвоносната система на стопанската система, енергийния бранш е структуроопределящ за пазара на труда стопанска система. През 2019 година заетите в газовата промишленост са наброявали 625 хиляди души, въглищата - 197 хиляди, петролната промишленост - 799 хиляди и нуклеарния бранш - 72 хиляди души. Заетите в бранш „ Пренос, дистрибуция и предпазване “ наброяват 2,3 млн. индивида, а бранш „ Енергийна успеваемост “ дава работа на 2,35 млн. американци. Тези данни демонстрират, че енергетиката фактически е генератор на стопански напредък и богатство за забележителна част от американските жители. Ето за какво нейното стратегическо развиване е от изключителна значимост освен за енергетиката, само че и за концептуалната рамка в която се движи американската стопанска система.
Енергийната тактика при администрацията на Тръмп е недвусмислена – поддръжка за стандартните източници в лицето на нефт и природен газ. Тези първични материали имат стратегическо значение на единствено за енергийната сигурност на Съединени американски щати, само че и за позициите на страната на интернационалните енергийни пазари. През 2018 година Съединени американски щати е най-големият международен производител на природен газ – 863 милиарда м3 годишно. В същата година щатското произвеждане на нефт се усилва със 17% на годишна база, стигайки до 11 млн. барела на ден, като по този метод Съединени американски щати изпреварват Саудитска Арабия и се трансформират в международен №1 по производството на нефт. Тези данни дават съображение на американската администрация за образуване на дълготрайна политика в поддръжка добива на стандартни енергийни запаси – нещо, което бе доказано от министъра на енергетиката Дан Бруйет преди няколко седмици в изявление за Блумбърг. Много е значимо да се подчертае, че петролната и газовата промишленост са водещи по претовареност в целия енергиен бранш, а това ускорява електоралната им тежест.
Американският президент Доналд Тръмп има вяра, че в случай че неговият противник Джоузеф Байдън, представляващ Демократическата партия, завоюва изб...
Но до момента в който петрола и природния газ се радват на държавна поддръжка и солидно наличие на националните и международни енергийни пазари, не по този начин стоят нещата при различен значим стандартен източник – въглищата. По данни на американската енергийна администрация (EIA) производството на въглища през 2019 година е намаляло със 6,6% на годишна база. Въглищата не престават да имат релативно висок дял в производството на електрическа енергия - 23,5%, само че през последните години техния дял последователно понижава (през 2014 година въглищата са произвеждали 38,6% от електричеството в САЩ). Намаляването добива и производството на електрическа енергия от въглища разумно води до загуба на индустриален потенциал, което принуждава някои въглищни централи или да понижат мощностите си, или да затворят прибързано, тъй като не удържат на пазарния напън. Въпреки че през цялата си политическа кариера Доналд Тръмп изрично е заставал на страната на въглищната промишленост, ще му бъде доста мъчно да възвърне бранша и да спре наклонността за равномерен отвод от въглищата. Общият капиталов климат, конкуренцията на природния газ и световните трендове в посока преход към нисковъглеродни източници не основават удобна среда за развиването на бранш, който се отличава таман с противоположното – високо равнище на въглеродни излъчвания. Въпреки това Тръмп може да има потребен ход, с който да смекчи недоволството на миньорите, само че той е обвързван не с трупането на краткосрочни политически дивиденти, а с начертаването на дълготрайни, стратегически цели за въглищната промишленост. Такива могат да бъдат преобразуването на въглищните централи посредством промяна на горивната им база, стратегии за преквалификация на работещите в бранша и така нататък
Друг доста значим бранш за американската енергетика, за който съвсем не се приказва, е нуклеарната енергетика. По отношение нейното развиване администрацията на Тръмп предприе редица законодателни начинания като NEICA (Nuclear Energy Innovation Capabilities Act) и NEIMA (Nuclear Energy Innovation and Modernization Act), целящи насърчаването на нововъведенията и построяването на спомагателен потенциал в нуклеарния бранш. През месец април 2020 година американското енергийно министерство (DOE) за първи път от доста години излезе със стратегически документ, фокусиран върху възобновяване на американската нуклеарна промишленост както на национално, по този начин и на интернационално ниво. Освен това администрацията на Тръмп интензивно поддържа развиването на новаторски технологии като дребните модулни реактори (ММР), реакторите от четвърто потомство и тн. В лицето на Тръмп американската нуклеарна промишленост може да чака поддръжка, само че не може да се надява да бъде под светлината на прожекторите, по този начин както са природния газ и петрола. Страхът на огромна част от обществото (често пъти необоснован) и сложността на нуклеарната енергетика вършат дебата за нейното бъдеще неприветлив. А в миг, в който претендентите за президент обезверено се нуждаят от трупане на рейтинг, няма място за нуклеарната тематика.
Енергийната тактика на Доналд Тръмп разчита на първо място на устойчивите преимущества (енергийно-икономически и геополитически), които единствено петролната и газова промишленост могат да дават. Единственият енергиен източник, който може да бъде показан като чист и нискоемисионен, в една хипотетична „ Тръмп-зелена договорка “, е нуклеарната сила. Действително производството на ток посредством нуклеарни централи не отделя никакви нездравословни и парникови излъчвания в атмосферата, само че за разлика от възобновимите енергийни източници (ВЕИ), резервира стабилността на енергийната система и предвидимостта на енергийните доставки.
Плановете на претендента на Демократическата партия са значително противовес на енергетиката при Тръмп. Още в края на 2018 година демократическата партия (или по-скоро нейното все по-влиятелно ляво-зелено крило) лансираха концепцията за „ Green New Deal ” (нова Зелена сделка). Един от първичните разновидности на този проект включваше свръхамбициозни хрумвания като възбрана за износа на недопечен нефт, прекъсване на дотациите за фосилната промишленост и евакуиране на всички бензинови и дизелови коли до 2040 година В разгара на президентската акция един подобен документ при всички положения би отблъснал центристкото крило в Демократическата партия, което даже и с намаляващ дял, въпреки всичко има някаква електорална стойност.
Американските наказания ще обиден продължението на съветския газопровод „ Турски поток “, който би трябвало да премине през българска...
Въпреки че платформата на Байдън загатва „ Green New Deal “ като основа за енергийното развиване, при нея отсъстват гореспоменатите ултрарадикални хрумвания. Централно място в платформата заема желанието за преход към 100% „ чиста енергетика “ и нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година За осъществяването на този проект са нужни над 1,7 трлн. $, съсредоточени върху вложенията във възобновими енергийни източници (ВЕИ). Може да се чака, че водеща част от този проект ще бъде стягането на регулаторната рамка за промишленостите с най-големи равнища на излъчвания, което би блъснало върху всички огромни производители освен в енергийния бранш, само че и в тежката промишленост. Така да вземем за пример въвеждането на „ въглероден налог “ (по сходство на търговията с излъчвания в ЕС) ще утежни ситуацията на така и така разтърсените от коронакризата въглеродно-интензивни промишлености.
А когато става дума за въглероден отпечатък, претендента на демократите неколкократно е заявявал, че в случай че бъде определен за президент, ще върне Съединени американски щати в Парижкото съглашение – нещо, на което Тръмп изрично се противопоставяше и в последна сметка съумя да изтегли страната от него. Енергийната тактика на Байдън включва и данъчни (tax credits) и административни облекчения за производителите на сила от слънце и вятър, както и поддръжка за закупуването на електрически автомобили. Потенциалните проблеми, които произтичат от тези проекти, са свързани със всяко едно структурно звено на енергийната система. Подкрепата за „ зелените “ източници ще сътвори големи несъответствия в енергийната система на страната, която въпреки и децентрализирана, ще стартира да усеща бремето на енергийни източници, които са с променлив темперамент. При съществуването на голяма по мащаби държавна стратегия за пренасочване на вложенията единствено към определени енергийни източници, напълно предстоящо е да се случи агресия и стремително присъединение точно на тези източници към енергийната система в Съединени американски щати. Почти несъмнено това ще стане за сметка обичайните източници - въглища, газ, нефт и нуклеарна сила. Отказът от всички тях ще откри отражение върху загубата на индустриален потенциал – както вкъщи, по този начин и на открито. А последното повреди конкурентоспособността на американската енергийна промишленост на интернационалните пазари.
Високите обществени разноски, свързани с реализирането на програмата на Байдън са проблем, който неизбежно би трябвало да бъде разискван от американското общество. Разместването на пластовете в една обичайно консервативна и инертна система, каквато е енергетиката, може да има непредвидими последствия за нейната непоклатимост. В момента последното нещо от което има потребност американската стопанска система, и най-много публични браншове като опазване на здравето, е проблем със сигурността на доставките на сила. Но проектът на Байдън за увеличение каузи на източници с променлив и непредвидим индустриален темперамент основава условия точно за такава неустойчивост. Не е ясно какви ще са дълготрайните резултати върху американската енергийна система, когато детайлите, гарантиращи нейната непоклатимост, отстъпват място пред източници, които към момента нямат същите софтуерни качества. Освен това съществуването на привилегировани енергийни източници (ВЕИ) ще сътвори чувство за неправда освен в обществото, само че и измежду основните енергийни промишлености, а това ще бъде пагубно за интегритета на енергийната промишленост.
Сблъсъкът в енергетиката сред Доналд Тръмп и Джо Байдън в действителност е доста повече от опълчване на два проекта за развиването на американската енергетика. В тези две доктрини целия свят може да види конфликта на два свята – този на стандартната енергетика и консервативните нововъведения против този на зелената идеология, авантюризма в енергетиката и смелите обещания за безоблачното енергийно бъдеще. В светлината на този конфликт, пред Съединени американски щати стоят редица провокации, свързани с развиването на енергетиката.
Какво ще се случи с въглищната промишленост, ще съумеят ли петролните и газови компании да възстановят пазарните си позиции преди коронакризата, какво е мястото на нуклеарната енергетика при нисковъглеродното бъдеще, са единствено част от въпросите, на които идващия американски президент би трябвало да отговори. Защото директните съперници на световните енергийни пазари в никакъв случай не спят.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ