Какво обещават партиите за пенсиите и минималната работна заплата
В разгара на политическата акция, във фокуса на рубриката „ Обещанията ” тази седмица са пенсиите и минималната работна заплата. Нели Тодорова събра обещанията на партиите, които съгласно социолозите имат късмет да ни ръководят и единствено след няколко месеца да взимат решения, които касаят всеки един от нас.
У нас от години се разисква минималното заплащане да се обвърже с избрани стопански индикатори. Да не зависи от настроението на властта, само че единствено се разисква. Междувременно Евросъюзът реши, че до 2 години най-ниското заплащане би трябвало да се върже към междинната заплата и да е най-малко 50 % от нея. Повечето от претендентите за 48-ия парламент са на мнение, че минималната заплата би трябвало да е % от междинната. А отговорът на въпроса стигат ли 710 лв. за живот се оказва друг, според от това къде се харчат.
„ Отговорът на Вашия въпрос е един за Видин, различен за София и трети за Бургас. Не съм последовател за минимална работна заплата, пък изключително не съм последовател тя да е идентична за цяла България ”, споделя Георги Ганев от „ Демократична България ”. Деница Сачева от ГЕРБ-СДС съобщи, че те постоянно вършат точни калкулации, основани на макроикономически прогнози. „ Затова не споделяме популизма, който сега царува измежду останалите ”, добавя тя. Според Искрен Арабаджиев от „ Продължаваме Промяната ” „ когато бизнесът не бъде рекетиран, оставен е да роботи свободен, виждаме в последните 2 години растеж на междинната работна заплата с по 13-14 % ”.
Чуват се и предизвестия, че внезапното повдигане на минимума може да изправи на нокти бизнеса. „ Виждам, че всички дават обещание на богато. Само по себе си да обещаем огромно нарастване на минималната работна заплата би довело до банкрути на най-много дребния бизнес ”, твърди Деян Николов от „ Възраждане ”.
„ Не знам дали българите знаят, само че ние вкарваме работна ръка от Молдова, от Украйна и дори от Турция. Та като цяло работната ръка тук не работи всеобщо на минимума ”, сподели Никола Илиев от „ Български напредък ”. Според Иван Кръстев от „ Българска социалистическа партия за България ” „ ние би трябвало да подсигуряваме, че най-ниските приходи порастват изпреварващо по отношение на инфлацията и по отношение на растежа на цените, изключително в дребната потребителска кошница ”. „ ИТН ” считат, че би трябвало не да се хвърлят всякакви цифри в пространство, а прагматични решения, които в действителност да доведат до изгода на всички нас.
Деляна Славейкова чисти улиците на Монтана от 14 години. Взима минималната заплата. Пресмята, че нарастването от 650 на 710 лв. от април още тогава е било изядено от инфлацията. Категорична е, най-малко към този момент, че няма да гласоподава – не има вяра на обещания. „ Който и да е на власт, няма да ни оправи. И да гласоподавам, и да не гласоподавам, същото ще си бъде. Като гласоподавам - какво ще се промени – ще понижат цените на храната, или на горивото, или на какво? Същото ще си бъде ”, споделя тя. С гласуването обаче може да променим посоката, а след това да държим сметка съблюдават ли се обещанията или не.
У нас от години се разисква минималното заплащане да се обвърже с избрани стопански индикатори. Да не зависи от настроението на властта, само че единствено се разисква. Междувременно Евросъюзът реши, че до 2 години най-ниското заплащане би трябвало да се върже към междинната заплата и да е най-малко 50 % от нея. Повечето от претендентите за 48-ия парламент са на мнение, че минималната заплата би трябвало да е % от междинната. А отговорът на въпроса стигат ли 710 лв. за живот се оказва друг, според от това къде се харчат.
„ Отговорът на Вашия въпрос е един за Видин, различен за София и трети за Бургас. Не съм последовател за минимална работна заплата, пък изключително не съм последовател тя да е идентична за цяла България ”, споделя Георги Ганев от „ Демократична България ”. Деница Сачева от ГЕРБ-СДС съобщи, че те постоянно вършат точни калкулации, основани на макроикономически прогнози. „ Затова не споделяме популизма, който сега царува измежду останалите ”, добавя тя. Според Искрен Арабаджиев от „ Продължаваме Промяната ” „ когато бизнесът не бъде рекетиран, оставен е да роботи свободен, виждаме в последните 2 години растеж на междинната работна заплата с по 13-14 % ”.
Чуват се и предизвестия, че внезапното повдигане на минимума може да изправи на нокти бизнеса. „ Виждам, че всички дават обещание на богато. Само по себе си да обещаем огромно нарастване на минималната работна заплата би довело до банкрути на най-много дребния бизнес ”, твърди Деян Николов от „ Възраждане ”.
„ Не знам дали българите знаят, само че ние вкарваме работна ръка от Молдова, от Украйна и дори от Турция. Та като цяло работната ръка тук не работи всеобщо на минимума ”, сподели Никола Илиев от „ Български напредък ”. Според Иван Кръстев от „ Българска социалистическа партия за България ” „ ние би трябвало да подсигуряваме, че най-ниските приходи порастват изпреварващо по отношение на инфлацията и по отношение на растежа на цените, изключително в дребната потребителска кошница ”. „ ИТН ” считат, че би трябвало не да се хвърлят всякакви цифри в пространство, а прагматични решения, които в действителност да доведат до изгода на всички нас.
Деляна Славейкова чисти улиците на Монтана от 14 години. Взима минималната заплата. Пресмята, че нарастването от 650 на 710 лв. от април още тогава е било изядено от инфлацията. Категорична е, най-малко към този момент, че няма да гласоподава – не има вяра на обещания. „ Който и да е на власт, няма да ни оправи. И да гласоподавам, и да не гласоподавам, същото ще си бъде. Като гласоподавам - какво ще се промени – ще понижат цените на храната, или на горивото, или на какво? Същото ще си бъде ”, споделя тя. С гласуването обаче може да променим посоката, а след това да държим сметка съблюдават ли се обещанията или не.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ