В разгара на пандемията на новия коронавирус не само тенис

...
В разгара на пандемията на новия коронавирус не само тенис
Коментари Харесай

Тенис абстиненция: Американската авантюра на клей, от която сме лишени

В разгара на пандемията на новия ковид освен тенис почитателите са лишени от обичаните си шампионати, само че и последователите на спорта като цяло. Жадуващите първокласен спорт ще бъдат задоволени с идното UFC 249 на 18 април, само че в случай че не сте почитатели на ММА, това няма да ви сгрее.

 Хронология на " прокълнатата борба " на UFC - Хабиб vs. Фъргюсън

Самоизолацията и парализирането на Световния тенис тур ни дава мотив да погледнем към това, на което щяхме да се любуваме през тази априлска седмица, в случай че я нямаше болестта COVID-19. А точно единственият шампионат на клей на американска почва - този от сериите АТР 250 в Хюстън.

Американските тенисисти в последно време не се славят като клей-корт експерти, само че този шампионат се организира от 1910 година (започнал в Омаха и провеждащ се в Хюстън от 2001-ва). Неслучайно, несъмнено, е единствената конкуренция на клей в Съединени американски щати, само че пък е в основна точка от календара, тъй като маркира началото на сезона на алено.

Американците в никакъв случай не са се славели като изключително сполучливи на тази настилка, само че легендата Иван Лендъл разчупи стандарта през 80-те години на предишния век. Общо той има 28 трофеи на клей, последната от които през 1993-а. Джими Конърс има 13 трофея на алено сред 1972-ра и 1980-а, а Витас Герулайтис е с 9 в интервала 1975-1984. В Откритата епоха пък единствено Майкъл Чен (1989), Джим Къриър (1991, 1992) и Андре Агаси (1999) са печелили " Ролан Гарос ".

Именно спокойствието и неналичието на напрежение в Хюстън обаче дават поле за изява на актуалните американски тенисисти да реализират триумфи на клей. Турнирът се организира в клуб River Oaks, чиито членове съзнателно градят и пазят репутацията му и основават чувството за " фамилно " прекарване (по думите на самите играчи). И в реалност стратегическото му позициониране - незабавно след " Мастърс " -ите в Индиън Уелс и Маями - като че ли дава някакво преимущество на американците, тъй като мнозина избират да се насочат към Европа и да упражняват на място за идните огромни шампионати на клей.

И в реалност точно в Хюстън напоследък виждаме американски победител на алена настилка - Стив Джонсън го направи два пъти през 2017-а и 2018-а, Джак Сок през 2015-а, Райън Суийтинг през 2011-а, Марди Фиш през 2006-а, Анди Родик през 2005-а и Андре Агаси през 2003-а. Последният американски клей успех, който не е реализиран в Хюстън, в действителност е на легендата Агаси през 2003 година в австрийския град Санкт Пьолтен. Турнирът е от сериите International, които от 2009-а насам познаваме като АТР 250.


В умозаключение можем да кажем, че сигурно конкуренцията в " града на космонавтите " не е най-престижната и привличаща интерес, само че с вековната си история си е извоювала особено място в календара на Световния тенис тур. И в този момент ни липсва още повече (или за първи път) около замразяването на всевъзможни професионални спортни прояви най-малко до юли месец.
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР