Откъс "Намерени от чудесата" на Николай Н. Нинов
В разгара на летния сезон излезе новата книга на журналиста и публицист Николай Н. Нинов " Намерени от чудесата ". Тази трета книга е част от поредност, отдадена на голямата палитра от скални формирания, мегалити и живи светилища в България след " Повторени сънища. Фотописи от мистична България " (2015, фотогалерия в " Дневник " под същото име можете да видите тук) и " Времето гледа с 10 очи. Пътеписи от мистична България " (2017). Интервю с създателя можете да прочетете тук.
Подобно на предходните книги на Нинов и " Намерени от чудесата " съдържа GPS показател и голям брой негови цветни фотографии. Премиерата на " Намерени от чудесата " ще се състои на 4 септември (сряда) от 18:30 часа в хартиен център " Гринуич " (бул. " Витоша " 27). Книгата ще показват Георги Тошев и Иван Панкев.
Ето фрагмент от книгата, възложен от издателство " Сиела ".
Три месеца по-рано им се изсипваме на Соня и Димитър Наскови едни осемнадесет души, площадът в Ситово червенее и синее от якета, раници, щеки. Пристягат се своевременно ремъци, връзки, димят чайове. Оживлението от новите запознанства и персоналните срещи с другари от фейсбук е поредната хрумка на Гергана Налбантова, способна да провежда за негативно време три пъти по толкоз запалянковци, освен това с разностранни ползи и от разнообразни места. В случая пловдивчаните преобладават, останалите са от Карлово и Първомай, а задачата на нашествието – най-коментираният античен обект край селото.
Ръка на сърце: Щутград е след Ласкар и Кумлигор в подредбата ми на ситовските свещени пространства, макар (или таман заради) възходящата му известност като " енергийно място за зареждане ", което набедени езотерици пришиват на скалния масив, раздавайки даже препоръки по кое време и по какъв начин човек да навлиза в светилището. Миш-машът от сходни инструкции може изцяло да прахоса деня ви. На тридесет и пет километра от Пловдив, Щутград сплита толкова послания, че е светотатство да бъде представян по този начин примитивно.
© Вакон
Мусинските врати, Лунният и Слънчевият рид, троновете и маркерите по терасите, животинските и човешките профили в комплекса не са просто набор от камъни и скали, които човек да гледа, оглежда и снима на воля. Трудното тук не е гледането, а виждането, което изисква известна подготовка. Тъй че на потегляне за Ситово се доверете на студията на Стайков " Великият Щутград ", тя е вероятен ключ към неразкритите му секрети.
Инак е елементарно: четиридесет минути по необятна, маркирана пътека западно от селския площад и загадките са пред вас. И евентуалните ви персонални открития.
А на Димитър Насков му дайте да овладява възторзи. Не сме нито първите, нито последните, които е удивил с магиите на Ситово, по тази причина и на връщане от загадъчното градище кметският наместник първо напомня за свирепото му сноване в Ласкар с мен и жена ми преди години, след това довършва наченатите денем тематики. Така Мария и Лиляна ще научат, че за старинните названия (Кумлигор, Ласкар, Щутград) нито локалните, нито експертите имат задоволително пояснение (с изключение на Тъмраш – тъмно, тъмно място), а Лидия, Миглена и Лили, че жувакът (както ситовци назовават кварцовите жили в скалите) имал пречистваща мощ. Виолета и Гергана ще узнаят за античния друм сред Ситовския надпис и Ласкар; а ние с Динко и Петър – по какъв начин се коли на изгрев жертвен овен със залепени свещи върху рогата и по какъв начин съгласно селската мълва остроносият каменен пазач в седлото сред Лунния и Слънчевия рид е най-вероятно нишан за богатство
Мартенската събота, завършила с отклоняване до Ситовския водопад, прераства в популярна неделя из покрайнините на селата Бойково и Извор.
Изгледът от Мъртвите скали към рида Чернатица е пример за шир: унесени поляни, проснати в неразлистена простор, и Бойково до тях под следобедния лазур. Лекият надолнище на няколкото смълчани площадки в комплекса (1100 м н.в.) несъмнено приканва и ние да полегнем и помечтаем надалеч от градските шумотевици. Но денят е пай за наслаждения от сорта, разрешава само да оприличим скалните фигури северно от селото на летящи парни локомотиви и да пошетаме още малко в Извор.
Загърбили крайните къщи, навъртаме завой след завой по мързелив черен път против залеза. Вървим около " Св. Архангел " и " Св. Богородица " – два от двадесетте селски параклиса, т.е., в случай че не броим виладжиите, изворци разполагат с по една черквица за всеки четирима души, защото тук жителите са има-няма седемдесетина. Това прецизира Гергана Налбантова, преди да подхванем сладостните приказки за бакърите с жълтици на Тъмрашлията, които иманярите все търсят в скалите и ливадите до Извор. Защо тъкмо там, а не в очертанията на Тъмрашката общественост, единствено те си знаят, изворци обаче помнят сказанията за алтъни под дъб с три дънера, за прикрито злато в две други дерета и за иманета, затиснати от най-старите параклиси в селото.
В иманярските епоси съкровищата наложително отлежават дълбоко, мрачно и влажно, а Гергана – да й се чуди човек – все по-нагоре, към по-светло и към по-топло ни води. И сякаш сме подготвени за гледката, и в каньони сякаш всевъзможни сме надничали, а стреснато ковем пред убийствени отвеси, пред бездна донемайкъде; в действителност няма нататък, нататък са бързолетите, висините, небето.
Двата ската, надвиснали над Дедевска река, носят напевни имена и са като хванати за ръка сестри, зареяни на юг. Останките от строеж и керамика на Момина канара, изсечените ниши, халки и намерените оброчни плочки на Димитринино кале свързват скалните колоси (640 м н.в.) най-много с задачата на светилище, наследено във времената вероятно от цитадела.
Коя е Димитрина преданията крият, само че за случилото се на Момина канара сме чули предходния ден от Димитър. И с цел да ни го припомни, жена ми на един мирис към този момент е там – на ръба на зъбера, в окото на нищото, в синкавия полуздрач на безкрая.
Не, драмата няма общо с плеядата напети хубавици с тъмни очи, потърсили избавление от душманите в бездните български. Героиката е изтикана на назад във времето, срамът плете сюжета за нещастната обич на двама учители. Мъжът пристигнал в Извор от Северна България. Харесали се с Деша, залюбили се, той скрил, че е женен. Като схванала – било по черешово време – тръгнала към канарата да се убие. Който я срещнел, питал накъде с тази кошница в ръце. За череши, отвръщала Деша.
После скочила в урвата.
Имала коси до кръста – заплели се в дървесата сред скалите. Видели ги след време да чернеят там и от този момент нарекли мястото Момина канара, скалата на момата Деша
Подобно на предходните книги на Нинов и " Намерени от чудесата " съдържа GPS показател и голям брой негови цветни фотографии. Премиерата на " Намерени от чудесата " ще се състои на 4 септември (сряда) от 18:30 часа в хартиен център " Гринуич " (бул. " Витоша " 27). Книгата ще показват Георги Тошев и Иван Панкев.
Ето фрагмент от книгата, възложен от издателство " Сиела ".
Три месеца по-рано им се изсипваме на Соня и Димитър Наскови едни осемнадесет души, площадът в Ситово червенее и синее от якета, раници, щеки. Пристягат се своевременно ремъци, връзки, димят чайове. Оживлението от новите запознанства и персоналните срещи с другари от фейсбук е поредната хрумка на Гергана Налбантова, способна да провежда за негативно време три пъти по толкоз запалянковци, освен това с разностранни ползи и от разнообразни места. В случая пловдивчаните преобладават, останалите са от Карлово и Първомай, а задачата на нашествието – най-коментираният античен обект край селото.
Ръка на сърце: Щутград е след Ласкар и Кумлигор в подредбата ми на ситовските свещени пространства, макар (или таман заради) възходящата му известност като " енергийно място за зареждане ", което набедени езотерици пришиват на скалния масив, раздавайки даже препоръки по кое време и по какъв начин човек да навлиза в светилището. Миш-машът от сходни инструкции може изцяло да прахоса деня ви. На тридесет и пет километра от Пловдив, Щутград сплита толкова послания, че е светотатство да бъде представян по този начин примитивно.
© Вакон
Мусинските врати, Лунният и Слънчевият рид, троновете и маркерите по терасите, животинските и човешките профили в комплекса не са просто набор от камъни и скали, които човек да гледа, оглежда и снима на воля. Трудното тук не е гледането, а виждането, което изисква известна подготовка. Тъй че на потегляне за Ситово се доверете на студията на Стайков " Великият Щутград ", тя е вероятен ключ към неразкритите му секрети.
Инак е елементарно: четиридесет минути по необятна, маркирана пътека западно от селския площад и загадките са пред вас. И евентуалните ви персонални открития.
А на Димитър Насков му дайте да овладява възторзи. Не сме нито първите, нито последните, които е удивил с магиите на Ситово, по тази причина и на връщане от загадъчното градище кметският наместник първо напомня за свирепото му сноване в Ласкар с мен и жена ми преди години, след това довършва наченатите денем тематики. Така Мария и Лиляна ще научат, че за старинните названия (Кумлигор, Ласкар, Щутград) нито локалните, нито експертите имат задоволително пояснение (с изключение на Тъмраш – тъмно, тъмно място), а Лидия, Миглена и Лили, че жувакът (както ситовци назовават кварцовите жили в скалите) имал пречистваща мощ. Виолета и Гергана ще узнаят за античния друм сред Ситовския надпис и Ласкар; а ние с Динко и Петър – по какъв начин се коли на изгрев жертвен овен със залепени свещи върху рогата и по какъв начин съгласно селската мълва остроносият каменен пазач в седлото сред Лунния и Слънчевия рид е най-вероятно нишан за богатство
Мартенската събота, завършила с отклоняване до Ситовския водопад, прераства в популярна неделя из покрайнините на селата Бойково и Извор.
Изгледът от Мъртвите скали към рида Чернатица е пример за шир: унесени поляни, проснати в неразлистена простор, и Бойково до тях под следобедния лазур. Лекият надолнище на няколкото смълчани площадки в комплекса (1100 м н.в.) несъмнено приканва и ние да полегнем и помечтаем надалеч от градските шумотевици. Но денят е пай за наслаждения от сорта, разрешава само да оприличим скалните фигури северно от селото на летящи парни локомотиви и да пошетаме още малко в Извор.
Загърбили крайните къщи, навъртаме завой след завой по мързелив черен път против залеза. Вървим около " Св. Архангел " и " Св. Богородица " – два от двадесетте селски параклиса, т.е., в случай че не броим виладжиите, изворци разполагат с по една черквица за всеки четирима души, защото тук жителите са има-няма седемдесетина. Това прецизира Гергана Налбантова, преди да подхванем сладостните приказки за бакърите с жълтици на Тъмрашлията, които иманярите все търсят в скалите и ливадите до Извор. Защо тъкмо там, а не в очертанията на Тъмрашката общественост, единствено те си знаят, изворци обаче помнят сказанията за алтъни под дъб с три дънера, за прикрито злато в две други дерета и за иманета, затиснати от най-старите параклиси в селото.
В иманярските епоси съкровищата наложително отлежават дълбоко, мрачно и влажно, а Гергана – да й се чуди човек – все по-нагоре, към по-светло и към по-топло ни води. И сякаш сме подготвени за гледката, и в каньони сякаш всевъзможни сме надничали, а стреснато ковем пред убийствени отвеси, пред бездна донемайкъде; в действителност няма нататък, нататък са бързолетите, висините, небето.
Двата ската, надвиснали над Дедевска река, носят напевни имена и са като хванати за ръка сестри, зареяни на юг. Останките от строеж и керамика на Момина канара, изсечените ниши, халки и намерените оброчни плочки на Димитринино кале свързват скалните колоси (640 м н.в.) най-много с задачата на светилище, наследено във времената вероятно от цитадела.
Коя е Димитрина преданията крият, само че за случилото се на Момина канара сме чули предходния ден от Димитър. И с цел да ни го припомни, жена ми на един мирис към този момент е там – на ръба на зъбера, в окото на нищото, в синкавия полуздрач на безкрая.
Не, драмата няма общо с плеядата напети хубавици с тъмни очи, потърсили избавление от душманите в бездните български. Героиката е изтикана на назад във времето, срамът плете сюжета за нещастната обич на двама учители. Мъжът пристигнал в Извор от Северна България. Харесали се с Деша, залюбили се, той скрил, че е женен. Като схванала – било по черешово време – тръгнала към канарата да се убие. Който я срещнел, питал накъде с тази кошница в ръце. За череши, отвръщала Деша.
После скочила в урвата.
Имала коси до кръста – заплели се в дървесата сред скалите. Видели ги след време да чернеят там и от този момент нарекли мястото Момина канара, скалата на момата Деша
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ