В разгара на летните отпуски българските обменни бюра останаха без

...
В разгара на летните отпуски българските обменни бюра останаха без
Коментари Харесай

Лирата вгорчи курорта на българите

В разгара на летните отпуски българските обменни бюра останаха без турски лири. И хилядите туристи, възнамерявали почивки в страната край Босфора, не съумяха да си набират джобни за шопинг и за развлечения. Основната причина за недостига е фрапантното обезценяване на турската парична единица, която от началото на август загуби към 20% от пазарната си оценка. Което, явно, е принудило обменните бюра да подходят внимателно към гневните съмнения на съседската валута, изключително в нисколиквидния летен сезон и да лимитират търговията с нея, до момента в който не настъпи известно усмиряване.

Събитията се развиха като в американски екшън - със наказания и контрасанкции, с нападки и контранападки. На наложените от Вашингтон наказания на двама министри от турския кабинет Ердоган отговори с изказване, че няма да разреши на външни сили да се месят в турското правораздавания. Заради удвоените мита върху стоманата и алуминия, внасяни от Турция в Щатите, които потопиха на 13 август турската валута до рекордно ниските 7.2362 лири за един щ. $, Анкара прикани сънародниците си да извърнат в турски лири досегашните си спестявания в долари, в евро и в злато. И да бойкотират американската електроника. А редица огромни турски компании изтеглиха рекламите си от щатския пазар.

На 15 август турският кабинет таксува с мита от 50 до 140% вносни артикули от Съединени американски щати: 50% на американския ориз, 120% на колите и 140% на спиртните питиета. Допълнителни данъци бяха въведени за щатската козметика, за тютюна и за някои хранителни артикули. По сметки на организация "Блумбърг " засегнатият импорт е бил на стойност 1 милиарда щ. $ през предходната година - сумата е сходна със цената на изнесените от Турция стомана и алуминий.

Турската централна банка и локалните регулатори също се включиха в борбата. Агенцията за банково контролиране и контрол ограничи в началото (на 13 август) до 50% от банковия акционерен капитал количеството на валутните суапови транзакции, които могат да реализират банките. Впоследствие (на 15 август) ги смъкнаха до 25 %. По този метод бе стеснен достъпът до ликвидност в турски лири на задграничния суапов пазар, което качи краткосрочните кредитни разноски и затрудни тегленето на валута от локалните кредитори и залаганията против лирата.

В опита си да ограничи финансовия разгром вкъщи турският регулатор предприе на 14 август нетрадиционна мярка в поддръжка на "обсадените " локални банки, като анулира краткотрайно задължението да осчетоводяват всеки ден загубите от скъпите бумаги, респ. измененията на коефициентите за финансова адекватност. Тази пауза ще продължи до нормализирането на борсовите цени, тъй като "наблюдаваните в последно време спекулативни пазарни съмнения " провокират "нечестна ерозия " на банковия капитал. По публични данни коефициентът на финансова адекватност на турската банкова система е бил 16% към края на юни. А всеки спад с 10% на лирата редуцира този знак приблизително с 50 базови точки (по сметки на "Голдмън Сакс ").

Банковият надзорен орган разгласява и нов набор от регулации за преструктуриране на заемите от банки и компании за финансов лизинг и факторинг. Те разрешават на кредиторите да удължават периодите до падежите на отпуснатите потребителски заеми, да ги рефинансират, да дават нови заеми и да търсят нови гаранции. Освен това банките могат да изискат от длъжниците да продават активи, с цел да погасяват отговорностите си и да усъвършенстват финансите си. Просрочените заеми пък ще могат да се преструктурират за период от две години от датата на сключване на съглашението. По данни на турската централна банка фирмите имат чист дълг в задгранична валута за общо 217 милиарда щ. $, което се равнява на към една четвърт от Брутният вътрешен продукт на страната. Официалният коефициент на неприятните отговорности на турските банки е едвам 3%, само че кредитните институции предоговарят заеми за 20 милиарда $ в опит да предотвратят банкрути.

Турската централна банка пък тайничко качва лихвите, явно - с цел да не нервира президента и обществеността. От 13 август тя не е предложила на кредитните институции едноседмично репо финансиране, принуждавайки ги да вземат по-скъпите еднодневни заеми, което качва междинните разноски за финансиране с 16 базови пункта над базовата рента. Тази тактика евентуално ще продължи, до момента в който натискът върху лирата отслабне "значително ", и може да тласне цената на кредитния запас до 20.75 %.

Гражданите също оказват помощ на страната - по данни на поискал анонимност валутен търговец от Истанбул локални човеци и предприемачи са продали задгранична валута за 50-60 млн. щ. $ в утринните часове на 14 август. Доста по-солидна е поддръжката на Катар - 15 милиарда щ. $ под формата на вложения, депозити и стопански планове.

В телефонен диалог с Ердоган немският канцлер Ангела Меркел се разгласи за мощна турска стопанска система. А съветският външен министър Сергей Лавров предвеща неотдавнашен завършек на американския $ като международна аварийна валута поради потреблението й като средство за политически напън против съперници, съперници и съдружници в името на благоденствието само на американците.

В резултат на масираните дейности турската валута съумя да се върне под 6 лири за един щатски $. Дали стабилизирането й ще продължи ще зависи от бъдещите ограничения на президентите на двамата сътрудници от НАТО. Те са потвърдили, че са неуправляеми и че слагат ползите на личните си страни над всичко. Но до момента в който Тръмп цели с видимо безредните си дейности да скапе енергийните и оръжейните покупко-продажби сред Турция и Русия, Ердоган следва своя самостоятелна националистична политика, за която разчита и на поддръжката на народа. Въпросът е дали Златният телец ще успее да завоюва борбата с мюсюлманския фанатизъм.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР