Червен лук - защо е толкова полезен?
В растителното царство родът Allium си е запазил солидно място. Всичките му представители - лук, чесън, шалот, праз, китайски лук са необятно известни и всеобщо използвани. Най-култивиран измежду всички тези зеленчуци е лукът.
Това двугодишно растение, отглеждано като едногодишно, се култивира и употребява във всяка точка на света и по тази причина Карл Линей му отделя доста внимание в труда си Species Plantarum през 1753 година.
Синонимите на растението са доста, както доста са и типовете и сортовете лук и това е обяснимо поради дългата, 7 000-годишна история на селекция и развъждане на лука, през което време дивият лук е липсващ.
Съвременните сортове на това луковично растение стигат височина от 15 до 45 сантиметра, а усетът варира от остро пикантен до мек и прелестно сладостен, въпреки че всички типове съдържат съединения, дразнещи очите и носната лигавица.
Един от най-харесваните представители на рода Allium е аленият лук. С какво е присъщ този вид на лютивото луковично растение?
Класификация и изложение на аления лук
Червеният лук е прочут също като виолетов лук в някои европейски страни. Той е вид на растението Allium cepa или както разговорно го назоваваме - лук. Има лилаво алена кожа и бяло месо, оцветено в алено. Главна разлика се следи в цвета - червено-виолетов.
Плодът е приблизително наедрял, мек и внимателен на усет. Горчивината, присъща за лука, при този вид отсъства и вместо това се усеща наслада.
Почти всички сортове червен лук, които съществуват през днешния ден, имат азиатски генезис, съгласно ботаниците идват от централните елементи на Азия.
Съществуват и европейски сортове. Този от остров Мадейра също е несъмнено сладостен и се счита, че от него е зародил актуалният кримски лук.
Основната му приложимост е в кулинарията, само че кожата му се употребява и като багрило.
Червеният лук постоянно се употребява в сурово положение, прибавен към салати, с цел да внесе повече кондензиран цвят в тях. Предлага се и печен на скара или подготвен с други храни.
Консумира се през цялата година, а с цел да стане по-малко изострен може да се накисне във вода. Той е нискогликемична храна, защото съдържа напълно малко въглехидрати за сметка на фибрите и влакната. Наред с останалите типове, аленият също съдържа флавоноиди, антоцианини и други съставки с мощно деяние за запазване здравето на тялото. Химическият му състав заслужава особено внимание и е добре да се познава.
Хранителен състав на аления лук
Антоцианините са значими, тъй като отстраняват свободните радикали и пазят тялото от доста заболявания, а аленият лук ги съдържа в положителни дози. Могат да се намерят и в други храни като боровинки, мрачно грозде, алено зеле и други. Благодарение на тези съединения плодовете и зеленчуците са обагрени в пурпурно и синьо.
Най-известната съставна част в аления лук, а и всички други сортове, е алицинът. Това съединяване има антигъбичен, антибактериален и мощен антиоксидантен резултат. То подкрепя процеса на кръвообращение, балансира кръвното налягане и контролира работата на сърцето.
Червеният зарзават е богат на хром. Този детайл има значимо значение за интензивността на инсулина в метаболитните процеси. Дефицитът му в организма води до инсулинова устойчивост и усилва заплахата от коронарна болест на сърцето.
В аления лук се съдържа и витамин С. С негова помощ колагенът се създава в по-голямо количество. Свойствата му на антиоксидант също не са за подценяване. За да не се изгубят потребните съставки, най-добре аленият лук да се употребява недопечен или след лека обработка.
Количествата на кверцетина, който е флаваноиден антиоксидант, са доста високи, а също и на антоцианина, който пък е полифенолен антиоксидант. Те пречат на мастните киселини в клетките да търпят окислителни процеси. Освен това дейно чистят свободните радикали и по този начин обезвреждат растежа на раковите кафези, като в това време фрапантно понижават възпалителните процеси в цялото тяло.
Трябва да се прибавят също витамините от група В - В1, В2, В5, В6, както и потребни субстанции като йод и желязо.
Ако би трябвало да изброим всички хранителни субстанции, описът е прекомерно дълъг: нишки, кобалт, бор, хром, флуор, сяра, фосфор, хлор, калий, калций, натрий, магнезий.
На процедура това са всички минерали и съединения, от които се нуждае организмът, по тази причина не е необичайно, че аленият лук е лековит за доста заболявания.
Полезни лечебни свойства на аления лук
Червеният лук не е вълшебното лекарство за всички заболявания. Има необятен набор от въздействия, които могат да се употребяват дейно.
- този вид лук има антисептични свойства, изключително при болно гърло, простуди и респираторни синдроми;
- укрепва сърдечния мускул, а и сърцето в целокупност, понижавайки холестерола в кръвния поток;
- премахва патогени от очите и носа при рязане на зеленчука. Дразненето на носната лигавица при изпускането на сокове прочиства микробите, които се оттичат дружно със сълзите и предотвратява тяхното размножаване;
- ускорява метаболизма в тялото;
- укрепва имунитета, има отхрачващо деяние при настинки и грипни състояния;
- стимулира храносмилането;
- нормализира кръвното налягане;
- отстранява наслагванията на сол в тялото;
- подпомага битката против кървящите венци и парадонтозата;
- облекчава главоболието;
- увеличава растежа на косата, бори се с акнето и покачва еластичността на кожата;
- подпомага тялото в битката с доста от типовете рак.
Още преди епохи потребните свойства на аления лук са били известни и по тази причина той е бил наложителен артикул при морски експедиции, когато скорбутът е засягал съществено моряците заради дефицита на витамини.
Вреди от аления лук
Този зарзават е доста потребен, само че би трябвало да се заобикаля или приема с изключително внимание при тежки болести на черния дроб, бъбреците или храносмилателния тракт.
Дори при положително общо здравословно положение аленият лук е потребен единствено в рационални дози. Това значи 100-150 грама лук дневно. Злоупотребата с тази храна при нервни разстройства също не се предлага, както и при нараснала възбудимост, тъй като това може да утежни положението.
За да се обезврежда нездравословното деяние на аления лук, преди използването му пулпата би трябвало да се залее с преварена вода. Преди това главата лук е добре да се нареже на тънки пръстени. Това отстранява горчивината, присъща за лука.
Червеният лук в кулинарията
Червен лук се употребява в кухнята също както и всеки различен тип - в ястия, свеж или термично обработен, както и в разнообразни консервирани храни. Той се комбинира с всевъзможни артикули и придава приятна наслада на всички храни, в които взе участие. Подобрява видимо усета на рибни и месни ястия.
Съхраняване на аления лук
Съхранението става в сушен тип. Зеленчукът се прави на плитки и се поставя в изсъхнало и проветриво помещение. Може да се окачи даже като украса в кухнята. Трябва да се ревизира постоянно за изгниване и механични повреди, които го скапват.
Чудесен заместител е на белия лук във всяка рецепта, а усетът сигурно е по-приятен и мек поради приятната и ненатрапчива наслада.
