"Форин полиси": Спаси ли Хирошима Япония от съветска окупация?
В ранните часове на 24 август 1945 година руски бомбардировачи с необятен обхват на деяние трябвало да излетят от Владивосток в източна посока над Японско море, разтоварвайки смъртоносния си товар над северния японски остров Хокайдо. В 5 ч сутринта на същия ден два руски полка щели да извършат десант на брега, последвани от доста по-големи сили. В рамките на дни две пехотни дивизии ще завземат Северен Хокайдо, прерязвайки острова на половина, написа Сергей Радченко в сп. „ Форин полиси ”, представен от " Труд ".
Това е най-общо бойния проект, направен в края на Втората международна война от главнокомандващия Съветската тихоокеанска флота адмирал Иван Юмашев за окупиране на японския остров. Подразделенията са били в бойна подготвеност. Подводници са били ситуирани край крайбрежията на Хокайдо, с цел да събират разследваща информация за идното настъпление и даже да потапят противников плавателни съдове.
На този стадий Съветите към този момент са окупирали Южносахалинските острови и опустошават останките от японците на Курилския архипелаг, който се простира от Камчатка до Хокайдо. Макар и недотам опитни в сходни интервенции, десантът в Хокайдо е щял да бъде разходка - японската войска ще е към този момент на практика разрушена, а император Хирохито ще е оповестил капитулация.
Остров Хокайдо има огромно стратегическо значение. С завладяването му Сталин е щял да трансформира голямото Охотско море в руско езеро и в голямо предимство за Червения тихоокеански флот. Подробните проекти за руското настъпление бяха оповестени за първи път преди седмица от центъра „ Уудроу Уилсън “ във Вашингтон.
Всичко, което е липсвало, е „ зелената светлина “ от Сталин за използването на проекта. На 16 август руският водач желае от президента Хари Труман да извърши „ скромното му искане “ или да рискува да обиди „ съветското публично мнение “. Макар и месеци по-рано министерството на войната на Съединени американски щати да е разглеждало опцията да остави препоръките да окупират Хокайдо и даже елементи от най-големия японски остров Хоншу, бомбата над Хирошима от 6 август е трансформирала концепцията на Труман.
Притежавайки ново оръжие, президентът на Съединени американски щати е сигурен в преимуществото си в връзките със Сталин. На 18 август Труман без заобиколки отхвърля на „ Чичо Джо “ (от Йосиф, Джоузеф на латиница, Сталин, б.р.). Два дни преди плануваното настъпление на Хокайдо интервенцията е анулирана.
Труман е вярвал, че атомната бомба е спечелила войната против Япония. Малко след навлизането на въоръжение тя е към този момент част и от дипломатическия боеприпас. Труман не е трябвало да заплашва Съюз на съветските социалистически републики: самото владеене на бомбата съставлява опасността. Но по какъв начин е гледал на това Сталин?
На първо място, Хирошима и Нагазаки са доста по-малък потрес за руския водач, в сравнение с може да се допусна. Въпреки убеждението на Труман, че Сталин не е схванал загадъчното споменаване на атомната бомба по време на конференцията в Потсдам през юли 1945 година, Москва от дълго време следи английските и американските нуклеарни проучвания. Още през 1941 година руските служби Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и ГРУ стартират да събират информация за бомбата, а през 1942 година управляваният от Сталин Държавен комитет за защита позволява работа върху руски нуклеарен план. Две години по-късно с управлението му е претрупан безпощадният Лаврентий Берия под шапката на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
След Хирошима Сталин удвоява напъните си. Докато още обмисля нашествието на Хокайдо, руският водач основава на 20 август „ Специален комитет “, ръководен от Берия, който да форсира напъните за създаване на бомбата.
„ Проект номер едно “, както е наречена програмата, интегрира непринудено привлечени или пленени съветски и немски учени, хиляди пандизчии от лагерите „ Гулаг “, които построяват оборудванията, стотици експедиции, изпратени от Сибир до планините на Централна Азия и Източна Европа да търсят уран.
На среща с научния началник на руския атомен план Игор Курчатов на 25 януари 1946 година Сталин ще отхвърли всевъзможен вид за „ съветски път “ към бомбата и ще упорства да се употребява най-примитивният вероятен метод, залагайки на данните, събирани от руските шпиони. Няма никакво значение какъв брой модерна ще е бомбата, значимото е да е я има. Сталин ще получи своя „ локомотив “ през август 1949 година, година по-рано от американските прогнози.
За водача на Съюз на съветските социалистически републики бомбата е на първо място знак на велика мощ. Сталин в никакъв случай не се е впечатлявал от военните й благоприятни условия.
Агенти на ГРУ и руски дипломати пътуват постоянно до Япония след ударите над Хирошима и Нагазаки, заснемайки вредите и интевюирайки потърпевши. В отчет от септември 1945 година руският дипломат в Япония Яков Малик омаловажава следствията от атомните бомбардировки и упорства, че японските вестници са преувеличили резултатите.
Въз основа на тези данни Сталин остава песимистичен към мощта на атомните оръжия. „ Не атомните бомби, а армиите вземат решение войните “, споделя той на полския комунистически водач Владислав Гомулка през ноември 1945 година Още по-важно е желанието за битка. А американците, считал Сталин, нямат нито едно от двете.
Блъф ли е ходът за Хокайдо, е мъчно да се каже. Няколко седмици откакто Сталин скланя глава по въпроса за нашествието, неговият първи посланик Вячеслав Молотов блокира настояването на Съединени американски щати да вземат участие директно в подялбата в България и Румъния и даже да желаят бази в Средиземноморието.
Американският външен министър Джеймс Бърнс даже заплашва с картата на атомното оръжие, само че Молотов не помръдва.
Зад завесата Сталин го подтиква да не се „ поддава на натиска на съдружниците “. По-късно самият той прецизира: „ Нищо съществено няма да реализираме, в случай че се поддаваме на напън или шантаж. “ Отговорът на Сталин на натиска е контранатиск, посрещайки заканите с високопарни изявления. Защо тогава си разрешава да се изтегли от въпроса за Хокайдо?
Отговорът е, че даже безсрамен реалист като Сталин не е желал толкоз геополитическо преимущество, колкото самопризнание от Съединени американски щати на своята сфера на въздействие. Привлекателен по стратегически аргументи, Хокайдо не е част от съглашението от Ялта от февруари 1945 година А Сталин знае, че нарушаването на този контракт рискува да подкопае съветските завоевания в Далечния изток, в това число Южносахалинските и Курилските острови.
Съществува дълготраен спор сред историците дали атомната бомбардировка над Япония е военна нужда, или е средство за заплашване на Съюз на съветските социалистически републики. Седемдесет години по-късно архивите свидетелстват, че даже Труман да е желал да стресне Сталин, не е съумял. Оттеглянето на Съюз на съветските социалистически републики от японския остров е голяма отстъпка, направена макар Хирошима - късен опит на руския деспот да закърпи бързо развалящите се връзки със Съединени американски щати.
С напредването на студената война Сталин стартира да съжалява за решението за Хокайдо, обвинявайки Труман в ненадежност като сътрудник. До 1950 година руският водач изцяло подценява рамките от Ялта, които го вършат толкоз деликатен през 1945 година Той ще се съюзи с комунистически Китай и ще даде на Ким Ир Сен зелена светлина да нахлуе в Южна Корея. Преди това обаче Сталин очевидно не е бил подготвен „ да стигне до края “. Все още е виждал Труман като сътрудник в следвоенното ръководство на света.
Това възприятие не продължава дълго: осъзнавайки, че Труман, обнадежден от Хирошима, се пробва да го притиска, Сталин взема решение да не отстъпва повече. От своя страна Труман разчита неверно отдръпването на руския водач от Хокайдо като знак, че Сталин ще отстъпи под напън. Макар и бомбата да не е директната причина за руското отдръпване от Хокайдо, директната опасност от нея трансформира съдействието сред свръхсилите във все по-отдалечаваща се опция. С което Хирошима трансформира студената война в необратима.
Това е най-общо бойния проект, направен в края на Втората международна война от главнокомандващия Съветската тихоокеанска флота адмирал Иван Юмашев за окупиране на японския остров. Подразделенията са били в бойна подготвеност. Подводници са били ситуирани край крайбрежията на Хокайдо, с цел да събират разследваща информация за идното настъпление и даже да потапят противников плавателни съдове.
На този стадий Съветите към този момент са окупирали Южносахалинските острови и опустошават останките от японците на Курилския архипелаг, който се простира от Камчатка до Хокайдо. Макар и недотам опитни в сходни интервенции, десантът в Хокайдо е щял да бъде разходка - японската войска ще е към този момент на практика разрушена, а император Хирохито ще е оповестил капитулация.
Остров Хокайдо има огромно стратегическо значение. С завладяването му Сталин е щял да трансформира голямото Охотско море в руско езеро и в голямо предимство за Червения тихоокеански флот. Подробните проекти за руското настъпление бяха оповестени за първи път преди седмица от центъра „ Уудроу Уилсън “ във Вашингтон.
Всичко, което е липсвало, е „ зелената светлина “ от Сталин за използването на проекта. На 16 август руският водач желае от президента Хари Труман да извърши „ скромното му искане “ или да рискува да обиди „ съветското публично мнение “. Макар и месеци по-рано министерството на войната на Съединени американски щати да е разглеждало опцията да остави препоръките да окупират Хокайдо и даже елементи от най-големия японски остров Хоншу, бомбата над Хирошима от 6 август е трансформирала концепцията на Труман.
Притежавайки ново оръжие, президентът на Съединени американски щати е сигурен в преимуществото си в връзките със Сталин. На 18 август Труман без заобиколки отхвърля на „ Чичо Джо “ (от Йосиф, Джоузеф на латиница, Сталин, б.р.). Два дни преди плануваното настъпление на Хокайдо интервенцията е анулирана.
Труман е вярвал, че атомната бомба е спечелила войната против Япония. Малко след навлизането на въоръжение тя е към този момент част и от дипломатическия боеприпас. Труман не е трябвало да заплашва Съюз на съветските социалистически републики: самото владеене на бомбата съставлява опасността. Но по какъв начин е гледал на това Сталин?
На първо място, Хирошима и Нагазаки са доста по-малък потрес за руския водач, в сравнение с може да се допусна. Въпреки убеждението на Труман, че Сталин не е схванал загадъчното споменаване на атомната бомба по време на конференцията в Потсдам през юли 1945 година, Москва от дълго време следи английските и американските нуклеарни проучвания. Още през 1941 година руските служби Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и ГРУ стартират да събират информация за бомбата, а през 1942 година управляваният от Сталин Държавен комитет за защита позволява работа върху руски нуклеарен план. Две години по-късно с управлението му е претрупан безпощадният Лаврентий Берия под шапката на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
След Хирошима Сталин удвоява напъните си. Докато още обмисля нашествието на Хокайдо, руският водач основава на 20 август „ Специален комитет “, ръководен от Берия, който да форсира напъните за създаване на бомбата.
„ Проект номер едно “, както е наречена програмата, интегрира непринудено привлечени или пленени съветски и немски учени, хиляди пандизчии от лагерите „ Гулаг “, които построяват оборудванията, стотици експедиции, изпратени от Сибир до планините на Централна Азия и Източна Европа да търсят уран.
На среща с научния началник на руския атомен план Игор Курчатов на 25 януари 1946 година Сталин ще отхвърли всевъзможен вид за „ съветски път “ към бомбата и ще упорства да се употребява най-примитивният вероятен метод, залагайки на данните, събирани от руските шпиони. Няма никакво значение какъв брой модерна ще е бомбата, значимото е да е я има. Сталин ще получи своя „ локомотив “ през август 1949 година, година по-рано от американските прогнози.
За водача на Съюз на съветските социалистически републики бомбата е на първо място знак на велика мощ. Сталин в никакъв случай не се е впечатлявал от военните й благоприятни условия.
Агенти на ГРУ и руски дипломати пътуват постоянно до Япония след ударите над Хирошима и Нагазаки, заснемайки вредите и интевюирайки потърпевши. В отчет от септември 1945 година руският дипломат в Япония Яков Малик омаловажава следствията от атомните бомбардировки и упорства, че японските вестници са преувеличили резултатите.
Въз основа на тези данни Сталин остава песимистичен към мощта на атомните оръжия. „ Не атомните бомби, а армиите вземат решение войните “, споделя той на полския комунистически водач Владислав Гомулка през ноември 1945 година Още по-важно е желанието за битка. А американците, считал Сталин, нямат нито едно от двете.
Блъф ли е ходът за Хокайдо, е мъчно да се каже. Няколко седмици откакто Сталин скланя глава по въпроса за нашествието, неговият първи посланик Вячеслав Молотов блокира настояването на Съединени американски щати да вземат участие директно в подялбата в България и Румъния и даже да желаят бази в Средиземноморието.
Американският външен министър Джеймс Бърнс даже заплашва с картата на атомното оръжие, само че Молотов не помръдва.
Зад завесата Сталин го подтиква да не се „ поддава на натиска на съдружниците “. По-късно самият той прецизира: „ Нищо съществено няма да реализираме, в случай че се поддаваме на напън или шантаж. “ Отговорът на Сталин на натиска е контранатиск, посрещайки заканите с високопарни изявления. Защо тогава си разрешава да се изтегли от въпроса за Хокайдо?
Отговорът е, че даже безсрамен реалист като Сталин не е желал толкоз геополитическо преимущество, колкото самопризнание от Съединени американски щати на своята сфера на въздействие. Привлекателен по стратегически аргументи, Хокайдо не е част от съглашението от Ялта от февруари 1945 година А Сталин знае, че нарушаването на този контракт рискува да подкопае съветските завоевания в Далечния изток, в това число Южносахалинските и Курилските острови.
Съществува дълготраен спор сред историците дали атомната бомбардировка над Япония е военна нужда, или е средство за заплашване на Съюз на съветските социалистически републики. Седемдесет години по-късно архивите свидетелстват, че даже Труман да е желал да стресне Сталин, не е съумял. Оттеглянето на Съюз на съветските социалистически републики от японския остров е голяма отстъпка, направена макар Хирошима - късен опит на руския деспот да закърпи бързо развалящите се връзки със Съединени американски щати.
С напредването на студената война Сталин стартира да съжалява за решението за Хокайдо, обвинявайки Труман в ненадежност като сътрудник. До 1950 година руският водач изцяло подценява рамките от Ялта, които го вършат толкоз деликатен през 1945 година Той ще се съюзи с комунистически Китай и ще даде на Ким Ир Сен зелена светлина да нахлуе в Южна Корея. Преди това обаче Сталин очевидно не е бил подготвен „ да стигне до края “. Все още е виждал Труман като сътрудник в следвоенното ръководство на света.
Това възприятие не продължава дълго: осъзнавайки, че Труман, обнадежден от Хирошима, се пробва да го притиска, Сталин взема решение да не отстъпва повече. От своя страна Труман разчита неверно отдръпването на руския водач от Хокайдо като знак, че Сталин ще отстъпи под напън. Макар и бомбата да не е директната причина за руското отдръпване от Хокайдо, директната опасност от нея трансформира съдействието сред свръхсилите във все по-отдалечаваща се опция. С което Хирошима трансформира студената война в необратима.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ