Виварели в Сезони
В рамките на обичайна стратегия на изложба „ Сезони “ за продан на задгранични създатели, през месец септември от 12 до 26, 2018 година ще ни гостува ФОНДАЦИЯ ЙОРИО ВИВАРЕЛИ, ПИСТОЯ, ИТАЛИЯ, с галерия на скулптора Йорио Виварели - „ От насилието до вярата “.
Йорио Виварели е свързван посредством артистично съдействие и другарство с огромният български ваятел Асен Пейков, който е живял и работил в Рим. Двамата работят дружно по реализацията на статуята на Асен Пейков - „ Леонардо да Винчи “ на летище Фиумичино, Рим.
Вълнуващо е да наблюдаваш творбите на Йорио Виварели. Тосканец по рождение и по сърце, приключил института по изкуства във Флоренция, той е също и огромен странник, чиято кариера стартира в Италия, само че продължава с реализирането на произведения в Южна Америка, Съединените щати и даже черпи ентусиазъм от българския ваятел Асен Пейков.
След като изживявя ужасите на Втората международна война и бива покорен в концентрационните лагери в България, Австрия, Унгария и Германия. През петдесетте години на ХХ-ти век Йорио Виварели работел в леярната за художествени произведения на Ренцо Микелучи в Пистоя. Реализирал творби на създатели с интернационална популярност, измежду които бил Асен Пейков. Асен Пейков избрал Виварели, с който го свързва близко другарство и ползотворно артистично съдействие, за собствен помощник поради прецизността и старанието, които влагал в работата си. Това е интервалът, в който Виварели, подбуден от архитекта Оскар Сторонов, който го среща и с Райт, Льо Корбюзие и Уолтър Ройтер, стартира да се занимава със статуя, включена в огромните градски площади. Така се раждат творбите, които и през днешния ден се намират в Детройт и Филаделфия –
градът, в който Виварели печели първа премия от 194 участващи в състезанието планове за оформлението на площад „ Кенеди “ с фонтана си „ Пролетни ритуали “.
Човешкият живот, войната и зараждащата се вяра са централните тематики в работата на Виварели: малко са създателите, съумели да предадат по-добре претърпените компликации и ужасния интервал на Втората международна война, и да запазят визията си за човешкото наличие. Йорио Виварели е художник с бездънен нюх за провокациите в своята специалност, като се стартира от взискателността, наложена от характерната продукция, приспособена към особеностите на пространството: маестрото в никакъв случай не основава две идентични фигури. Той непрекъснато премисля и рекомпозира своя свят, като в същото време остава правилен на своя жанр и на обичаните си изразни средства. Резултатът е творчество с непоклатима поредност, което постоянно съумява да избяга от сянката на повторението.
Водена от тези правила, сбирката от произведения на Йорио Виварели, предоставена от фондацията на негово име, по отношение на изложбата му в България, поразява с директно, само че благородно сдържано влияние. Верен на своята идея за изкуството на вярата, където всеки облик е по едно и също време уловена краткотрайност и целокупност, маестрото старателно разпростира една красива история, която отнася фена до сърцето на идеалното и непреходното.
В това грижливо режисирано от художника пътешестване на мозъка идва като че ли очевидното просветление, че вярата в душите в никакъв случай не е толкоз жива, както когато се сблъсква с неизразимата инерция на изкуството.
Йорио Виварели е свързван посредством артистично съдействие и другарство с огромният български ваятел Асен Пейков, който е живял и работил в Рим. Двамата работят дружно по реализацията на статуята на Асен Пейков - „ Леонардо да Винчи “ на летище Фиумичино, Рим.
Вълнуващо е да наблюдаваш творбите на Йорио Виварели. Тосканец по рождение и по сърце, приключил института по изкуства във Флоренция, той е също и огромен странник, чиято кариера стартира в Италия, само че продължава с реализирането на произведения в Южна Америка, Съединените щати и даже черпи ентусиазъм от българския ваятел Асен Пейков.
След като изживявя ужасите на Втората международна война и бива покорен в концентрационните лагери в България, Австрия, Унгария и Германия. През петдесетте години на ХХ-ти век Йорио Виварели работел в леярната за художествени произведения на Ренцо Микелучи в Пистоя. Реализирал творби на създатели с интернационална популярност, измежду които бил Асен Пейков. Асен Пейков избрал Виварели, с който го свързва близко другарство и ползотворно артистично съдействие, за собствен помощник поради прецизността и старанието, които влагал в работата си. Това е интервалът, в който Виварели, подбуден от архитекта Оскар Сторонов, който го среща и с Райт, Льо Корбюзие и Уолтър Ройтер, стартира да се занимава със статуя, включена в огромните градски площади. Така се раждат творбите, които и през днешния ден се намират в Детройт и Филаделфия –
градът, в който Виварели печели първа премия от 194 участващи в състезанието планове за оформлението на площад „ Кенеди “ с фонтана си „ Пролетни ритуали “.
Човешкият живот, войната и зараждащата се вяра са централните тематики в работата на Виварели: малко са създателите, съумели да предадат по-добре претърпените компликации и ужасния интервал на Втората международна война, и да запазят визията си за човешкото наличие. Йорио Виварели е художник с бездънен нюх за провокациите в своята специалност, като се стартира от взискателността, наложена от характерната продукция, приспособена към особеностите на пространството: маестрото в никакъв случай не основава две идентични фигури. Той непрекъснато премисля и рекомпозира своя свят, като в същото време остава правилен на своя жанр и на обичаните си изразни средства. Резултатът е творчество с непоклатима поредност, което постоянно съумява да избяга от сянката на повторението.
Водена от тези правила, сбирката от произведения на Йорио Виварели, предоставена от фондацията на негово име, по отношение на изложбата му в България, поразява с директно, само че благородно сдържано влияние. Верен на своята идея за изкуството на вярата, където всеки облик е по едно и също време уловена краткотрайност и целокупност, маестрото старателно разпростира една красива история, която отнася фена до сърцето на идеалното и непреходното.
В това грижливо режисирано от художника пътешестване на мозъка идва като че ли очевидното просветление, че вярата в душите в никакъв случай не е толкоз жива, както когато се сблъсква с неизразимата инерция на изкуството.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ