Осигурени са 100 млн. лв. за рехабилитацията на ВиК – Перник
В рамките на сегашния програмен интервал по Оперативна стратегия „ Околна среда “ ще бъдат рехабилитарани ВиК мрежите на Перник и Радомир. Има направен план и е подписан контракт за финансиране с Управляващия орган на ОПОС. Инвестицията е над 100 млн.лв., като бенефициент по плана е ВиК – Перник.
Това изясни в Народното събрание през днешния ден заместител – министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков. И добави, че в предходния програмен интервал по Оперативна стратегия „ Околна среда “ 2007 – 2013 община Перник е пропуснала опцията да кандидатства за европейско финансиране за рехабилитация на ВиК мрежата си.
Според ВиК инженери при сегашният график на водния режим, при който се стопира водата два пъти в денонощието, ще се утежни технико – експлоатационното положение на мрежата и ще зачестят повредите.
В Парламента заместител – районният министър още един път очерта главните проблеми, довели до спешната обстановка с водоснабдяването в Перник, а точно – засушаването през годината, вследствие на което е намаляло равнището на водата в бент. „ Студена “ 4 пъти по отношение на същия интервал на предходната година и 3 пъти по отношение на 2016 година
Другият проблем е остарялата и амортизирана ВиК мрежа в общината, поради която загубата на вода в града доближава 76%, а в някои селища и до 90 на 100.-->
В момента се работи по четири разновидността за излаз от обстановката в Перник.
Единият е бент. „ Студена “ да бъде обвързван с язовир „ Долна Диканя “. Следващата седмица ще бъдат подготвени вторите проби на водата от там.
За да се осъществя тази концепция ще са нужни 12 млн.лв. за тръбопровод и помпена станция.
Обследвани са и локалните водоизточници, които до в този момент са били замразени, само че дебитът в тях е доста невисок, което също не е опция за водоснабдяването на общината.
Разглежда се и опцията „ Владайският канал “ да се свърже до месец и половина с язовир „ Студена “. Дебитът му е 15 литра в секунда, само че при прииждане се усилва в пъти.
Към момента 17 области в страната са с нарушено водоснабдяване, в това число 40 общини, 12 града, измежду които Ловеч, Тетевен, Плевен, Добрич, Котел, Омуртаг и други. Засегнати са общо 315 хиляди души.
Вследствие на климатичните промени и динамичните хидроложки процеси, страната ни ще бъде изправена пред от ден на ден провокации, свързани с водоснабдяването, сподели Нанков и акцентира, че за задачата, за първи път от 30 години насам, се построяват нови язовири. Преди месец беше въведен в употреба язовир „ Пловдивци “ до Рудозем, построява се и язовир „ Луда Яна “ до Панагюрище.
На дневен ред стои построяването на бент. „ Кюстендил “, както и на бент. „ Черни Осъм “, захранващ Ловеч и Плевен.
Според Николай Нанков поради климатичните промени, които водят до интензивни превалявания, последвани от трайни засушавания, доста локални водоизточници пресъхват и се постанова да се търсят различни.
„ За справяне със обстановката в страната са нужни сложни ограничения “, акцентира още заместител – районният министър, измежду които в оптималната степен асимилиране на европейските фондове, рехабилитация на ВиК мрежата в страната и търсене на нови водоизточници.
Това изясни в Народното събрание през днешния ден заместител – министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков. И добави, че в предходния програмен интервал по Оперативна стратегия „ Околна среда “ 2007 – 2013 община Перник е пропуснала опцията да кандидатства за европейско финансиране за рехабилитация на ВиК мрежата си.
Според ВиК инженери при сегашният график на водния режим, при който се стопира водата два пъти в денонощието, ще се утежни технико – експлоатационното положение на мрежата и ще зачестят повредите.
В Парламента заместител – районният министър още един път очерта главните проблеми, довели до спешната обстановка с водоснабдяването в Перник, а точно – засушаването през годината, вследствие на което е намаляло равнището на водата в бент. „ Студена “ 4 пъти по отношение на същия интервал на предходната година и 3 пъти по отношение на 2016 година
Другият проблем е остарялата и амортизирана ВиК мрежа в общината, поради която загубата на вода в града доближава 76%, а в някои селища и до 90 на 100.-->
В момента се работи по четири разновидността за излаз от обстановката в Перник.
Единият е бент. „ Студена “ да бъде обвързван с язовир „ Долна Диканя “. Следващата седмица ще бъдат подготвени вторите проби на водата от там.
За да се осъществя тази концепция ще са нужни 12 млн.лв. за тръбопровод и помпена станция.
Обследвани са и локалните водоизточници, които до в този момент са били замразени, само че дебитът в тях е доста невисок, което също не е опция за водоснабдяването на общината.
Разглежда се и опцията „ Владайският канал “ да се свърже до месец и половина с язовир „ Студена “. Дебитът му е 15 литра в секунда, само че при прииждане се усилва в пъти.
Към момента 17 области в страната са с нарушено водоснабдяване, в това число 40 общини, 12 града, измежду които Ловеч, Тетевен, Плевен, Добрич, Котел, Омуртаг и други. Засегнати са общо 315 хиляди души.
Вследствие на климатичните промени и динамичните хидроложки процеси, страната ни ще бъде изправена пред от ден на ден провокации, свързани с водоснабдяването, сподели Нанков и акцентира, че за задачата, за първи път от 30 години насам, се построяват нови язовири. Преди месец беше въведен в употреба язовир „ Пловдивци “ до Рудозем, построява се и язовир „ Луда Яна “ до Панагюрище.
На дневен ред стои построяването на бент. „ Кюстендил “, както и на бент. „ Черни Осъм “, захранващ Ловеч и Плевен.
Според Николай Нанков поради климатичните промени, които водят до интензивни превалявания, последвани от трайни засушавания, доста локални водоизточници пресъхват и се постанова да се търсят различни.
„ За справяне със обстановката в страната са нужни сложни ограничения “, акцентира още заместител – районният министър, измежду които в оптималната степен асимилиране на европейските фондове, рехабилитация на ВиК мрежата в страната и търсене на нови водоизточници.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ