В публикация от 16 март силно подкрепих първите организационни мерки

...
В публикация от 16 март силно подкрепих първите организационни мерки
Коментари Харесай

Българските власти не се справят със здравната криза

В обява от 16 март мощно поддържах първите организационни ограничения и дейности на държавното управление против ковид с вярата, че те ще доведат до преодоляване на рецесията. Надеждата ми не се оправда.

На 8 април показах две рискове от пандемията: 1) загубата на здраве и живот и, 2) некадърност на здравната система да се оправи с лекуването на инфектираните. Привлякох вниманието към два критерия за попречване на посочените рискове: 1) Броят на новозаразените лица да е по-малък от съответния брой на излекуваните и умрелите, тъй като по този начин понижава броят на дейните случая; 2) Трайно да понижава броят на клинично болните. Направих оценката, че у нас епидемията още е неуправляема. Тогава бе незнайно, по кое време рискът за здравната система ще бъде обезвреден.

След самооценката на премиера, че управляващите са се справили " прелестно в една доста тежка пандемия ", на 9 юни се пробвах да отговоря на въпроса по какъв начин се оправят българските управляващи със здравната рецесия? Отговорът съобразих с постигането на три наложителни цели: 1) Намаляване вредите измежду населението; 2) Избягване на срив на здравната система; 3) Ограничаване на икономическите и обществените вреди.

Оценка на антикризисната здравна политика

Към 31 юли България е пета след Албания, Южна Корея, Хърватия и Унгария по минимум извършени проби на 1 млн. души измежду сравняваните 40 страни1.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР