По неофициални данни: В България има над 200 хил. алкохолици
В психиатриите у нас се лекуват и хората, които се борят с алкохолизъм – хронично, рецидивиращо, прогресивно и евентуално смъртоносно заболяване, оповестява БТВ.
Световната здравна организация (СЗО) го дефинира за по-тежко от шизофренията. Според неофициални данни у нас живеят над 200 хиляди алкохолици.
В България също има групи за взаимопомощ „ Анонимни алкохолици”. В тях членуват хора на друга възраст, с друг обществен статус и обучение. Всички те са обединени от обща цел – да останат трезви и да оказват помощ на други да победят алкохола.
„ Анонимни алкохолици” не е религиозна конструкция, само че се уповава на вярата. Началото слагат борсов медиатор и хирург през 1935 година в Съединени американски щати – тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 страни и се посещава от над 2 млн. души.
СЗО дефинира като корист всяко количество алкохол над една дребна ракия, една чаша вино или една дребна бира на денонощие. Но не всеки, който пие, става пияч. Алкохолиците са генетично предразположени. Това е болест на мозъка, която визира психологичното и телесното положение, общественото действие и ценностната система.
„ Това, което отключва целия този механизъм, е използването на алкохола с биологичното влечение. Тогава към този момент алкохолът се включва в самия продан на клетката и когато вие спрете алкохола, клетката стартира да страда”, разяснява доктор Владимир Николов, шеф на Държавна психиатрична болница за лекуване на алкохолизъм и зависимости.
Настъпилите биологични промени на клетъчно равнище карат човек да продължава да пие.
Когато човек редовно губи визия за количеството изпит алкохол и губи надзор над обстановката, е време да потърси помощ.
Между 5% и 8% от пиещите в международен мащаб развиват алкохолизъм. Много звезди по света признаха, че имат проблем с алкохола – като звездата от сагата „ Междузвездни войни” Кари Фишър, любимецът от сериала „ Приятели” Матю Пери и манекенката Наоми Кембъл. У нас рядко се приказва намерено за заболяването поради публичното заклеймяване.
Опитът на психиатрите демонстрира, че множеството от хората, които потеглят по пътя на възобновяване, съумяват. Условията са 3: човек да признае, че има взаимозависимост, че не може да се оправи самичък и да потърси помощ.
Възстановяването не завършва със прекъсването на алкохола – то е единствено първата стъпка. Нужна е рехабилитация и ресоциализация. Борбата продължава до края на живота.
Световната здравна организация (СЗО) го дефинира за по-тежко от шизофренията. Според неофициални данни у нас живеят над 200 хиляди алкохолици.
В България също има групи за взаимопомощ „ Анонимни алкохолици”. В тях членуват хора на друга възраст, с друг обществен статус и обучение. Всички те са обединени от обща цел – да останат трезви и да оказват помощ на други да победят алкохола.
„ Анонимни алкохолици” не е религиозна конструкция, само че се уповава на вярата. Началото слагат борсов медиатор и хирург през 1935 година в Съединени американски щати – тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 страни и се посещава от над 2 млн. души.
СЗО дефинира като корист всяко количество алкохол над една дребна ракия, една чаша вино или една дребна бира на денонощие. Но не всеки, който пие, става пияч. Алкохолиците са генетично предразположени. Това е болест на мозъка, която визира психологичното и телесното положение, общественото действие и ценностната система.
„ Това, което отключва целия този механизъм, е използването на алкохола с биологичното влечение. Тогава към този момент алкохолът се включва в самия продан на клетката и когато вие спрете алкохола, клетката стартира да страда”, разяснява доктор Владимир Николов, шеф на Държавна психиатрична болница за лекуване на алкохолизъм и зависимости.
Настъпилите биологични промени на клетъчно равнище карат човек да продължава да пие.
Когато човек редовно губи визия за количеството изпит алкохол и губи надзор над обстановката, е време да потърси помощ.
Между 5% и 8% от пиещите в международен мащаб развиват алкохолизъм. Много звезди по света признаха, че имат проблем с алкохола – като звездата от сагата „ Междузвездни войни” Кари Фишър, любимецът от сериала „ Приятели” Матю Пери и манекенката Наоми Кембъл. У нас рядко се приказва намерено за заболяването поради публичното заклеймяване.
Опитът на психиатрите демонстрира, че множеството от хората, които потеглят по пътя на възобновяване, съумяват. Условията са 3: човек да признае, че има взаимозависимост, че не може да се оправи самичък и да потърси помощ.
Възстановяването не завършва със прекъсването на алкохола – то е единствено първата стъпка. Нужна е рехабилитация и ресоциализация. Борбата продължава до края на живота.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ