В продължение на почти 50 години насред Германия е имало

В продължение на съвсем 50 години посред Германия е имало скришен руски град. Неговите жители - към 60 000 червеноармейци - се криели зад високи стени и бодлива тел. Местните били в незнание за живота зад зидовете.


Съюз на съветските социалистически републики посред Германия

Със непоколебим взор Владимир Илич Улянов, по-известен под псевдонима " Ленин ", стърчи над осиротелия плац във Вюнсдорф. Последната вечерна инспекция тук е към този момент от дълго време история. Изсечените от камък черти на Ленин са потърпевши от ерозията и са покрити с разнообразни типове мъх. Природата е изрекла тежката си дума: тук към този момент никой няма да " застъпва наряд ".

Името Вюнсдорф днес не значи нищо за множеството германци. Но това нищожно селце, което от 2003 година е квартал на град Цосен, е било в миналото най-големият боен гарнизон в Европа. През 1980-те години тук, на към 20 км южно от Берлин, са ситуирани 60 хиляди военни и волнонаемни от руската войска. Във Вюнсдорф се намира основното командване на " Групата на руската войска в Германия ". След като руската войска се изтегля от Германия през 1994 година, обитаемото място изгубва смисъла си. Сега тук живеят единствено към 6 000 души.

Секретна аутопсия в лазарета

Другарят Ленин продължава да бди над някогашния казармен плац

Всъщност Вюнсдорф стартира да се развива като гарнизон дълго преди съветските казарми да се разположат там. Още през 1910 година са издигнати първите военни здания - по времето на последния немски император Вилхелм. Една от тези здания е така наречен " Лагер полумесец ", употребен през Първата международна война като военнопленнически лагер за арабски мюсюлмани, индийци и африканци от английската и френската армии. Там са били интернирани към 30 хиляди военнопленници.

Вюнсдорф придобива популярност през лятото на 1919 благодарение на една известна жертва на ликвидиране. На 1 юли същата година в " Ландверканал " в Берлин е открит женски мъртвец, за който се допуска, че е на Роза Люксембург. След убийството й се стига до вълнения, които заплашват да прераснат в революция. За да бъдат избегнати нови безредици и митинги, тленните остатъци са пренесени за аутопсия в лазарета във Вюнсдорф.

С течение на годините военните не престават да уголемяват гарнизона във Вюнсдорф. По време на националсоциализма се построяват големи казармени комплекси и бункери. От 1939 до 1945 година тук се намира Главното командване на немските сухопътни сили.

Малко след военното проваляне на Германия и разпускането на Вермахта във вюнсдорфските казарми са настаняват нови жители - от руската войска. Гарнизонът продължава да се уголемява, а поради огромното си тактическо значение е строго изолиран от заобикалящата го среда.

Животът зад руските стени

По този метод посред Германия поражда таен съветски град. Военните си основават нужните предпоставки за изцяло независим обичай в непознатата страна: с изключение на казармите и жилищните здания, се издигат и лични хлебозаводи, хранилища и магазини, учебни заведения, културен център с спектакъл и лична болница. Построява се и директна железопътна линия до Москва - с влакови композиции, които пътуват всеки ден.

Вюнсдорф: фотоси от старите ленти

Близки контакти сред руските окупатори и немското население не са желателни. Установяло ли се да вземем за пример, че съветски боен си е намерил другарка германка, военният бил на часа откомандирован отбратно в Съюз на съветските социалистически републики или даже уволняван от въоръжените сили. По този метод " животът зад стените " остава значително прикрит от локалното население - най-малко до изтеглянето на войските през лятото на 1994 година. Твърди се, че даже в деня на отпътуването си главнокомандващият генерал-полковник Матвей Бурлаков си изплувал постоянните дължини в гарнизонния плувен басейн.

Така най-малко описват сътрудниците на сдружението " Гарнизонен музей ", които в наши дни развеждат любопитни гости из обектите и ги срещат с историята им. Само че към момента по-голямата част от тогавашните военни обекти пустеят и на вятъра чакат вложители, които да измислят нов метод за потребление на старите здания. Докато това стане, другарят Ленин ще продължи да бди с каменната си, обрасла с мъхове физиономия над някогашния казармен плац.