Учени с ново изследване за магнитното поле: Носи се на запад и никой не знае защо
В продължение на към 400 години хората са измервали магнитното поле на Земята. За всичкото това време то се измества последователно, само че неуморно, на запад. Сега една нова догадка допуска, че странни талази във външното ядро на Земята могат да са причина за това отклоняване, написа Мегавселена.
Бавните талази, наречени още талази на Росби, пораждат във въртящи се течности. Те са известни също като „ планетарни талази “ и се намират в доста огромни ротационни тела, в това число в океаните на Земята и в атмосферата, както и на Юпитер и даже на Слънцето.
Външното ядро на Земята е течно, с температура към 3360 °C, като общият му състав е най-вече от съединения на желязото или сходен на състава на земната тога, само че в положение на железна фаза. То се намира на дълбочина от 2900 до 4980 км и също е въртяща се течност, което значи, че вълните на Росби циркулират и в сърцевината на Земята. Докато океанските и атмосферни талази на Росби имат гребени, които се придвижват на запад против ротацията на Земята на изток, вълните на Росби в сърцевината се движат назад „ от вътрешната страна на открито “, „ малко като превръщане на атмосферните талази на Росби ", споделя, докторантът в университета Кеймбридж в Англия Оливър Бардсли, създател на ново проучване върху хипотезата за вълните на Росби.
Ротацията на магнитното желязно ядро на Земята основава геомагнитното поле на планетата. Геомагнитното поле на собствен ред пази планетата от слънчевата радиация, което го прави значимо за живота на Земята. Без него повърхността на планетата ще бъде бомбардирана от заредени частици, изхвърляни от Слънцето и идващи от космоса, които в последна сметка биха унищожили атмосферата на Земята.
Докато се пробва да разбере природата на вълните разпространяващи се в ядрото на Земята, Бардсли осъзнава, че някои от тези талази могат да обяснят една от мистериите на магнитното поле на планетата.
През последните четири века учените са създали измервания на магнитната деклинация – разликата сред същинския север и точката, която иглата на компаса показва. (Тъй като магнитното поле е цялостно с дребни местни аномалии, стрелката на компаса се движи, трепти малко, спрямо същинския север, според от това къде стоите.)
През тези четири века аномалиите, разкрити от тези измервания на деклинацията, демонстрират наклонност да се движат на запад, оповестява Бардсли в новото си проучване.
„ Преместването за запад се демонстрира най-вече като поредност от петна над Атлантическия океан, покрай екватора “, споделя той пред Live Science, „ и те се движат на запад с към 17 километра годишно “.
Теориите, които изясняват изместването на магнитното поле, нормално са фокусирани върху динамичността на външното ядро на Земята. Най-популярната догадка, съгласно Бардсли е, че външното ядро съдържа серпантина, сходна на потока на атмосферата, който се движи на запад и плъзга магнитното поле на Земята дружно с тази серпантина. Проблемът, споделя Бардсли е, че няма обяснима причина, заради която тази серпантина би трябвало да съществува. Липсата на директни доказателства за нея, дава благоприятни условия и за други пояснения.
Една друга опция, съгласно него е, че вълните на Росби изясняват странността на магнитното поле на повърхността на Земята. Това е малко необичайно, разяснява Бардсли, тъй като вълните на Росби в сърцевината на Земята имат криволичещи на изток гребени, напълно противоположни на придвижването на полето на запад. Но гребените на вълните не постоянно съставляват цялостното енергийно придвижване.
„ Възможно е да има група от талази, където самите гребени да отиват на изток, само че огромната част от силата да отива на запад “, споделя Бардсли.
Нещо сходно може даже да се случи и с водни талази. Техните гребени нормално пътуват в една и съща посока с по-голямата част от силата си, само че не безусловно със същата скорост.
Повърхностните измервания на геомагнитното поле улавят по-голямата част от придвижването на силата, споделя Бардсли, само че не във всичките й елементи. Така че вълните на Росби с огромна наклонност да се движи силата на запад, може да обяснят придвижването на запад на геомагнитното поле, измерено над Атлантическия океан. Малките елементи, като тези гребени, които се движат на изток, биха били невъзможни за разкриване.
Движението на запад на полето и хипотезата за вълните на Росби значително не са свързани с по-известния въпрос във връзка с магнитното поле: Дали ще обърне полюсите си? Периодично през цялата история на Земята, магнитният север и магнитният юг са разменяли места. „ Това не е изключително проблематично, като се изключи обстоятелството, че лишава към 10 000 години “, споделя Бардсли, а процесът провокира повишение на аномалиите и намаляване на магнитното поле сред полюсите. Отслабеното поле евентуално ще разреши на повече слънчеви частици да обхванат през атмосферата на Земята, които могат да разрушат електрическите мрежи и да причинят проблеми с навигационните системи “. Учените обаче не са сигурни дали отслабването на магнитното поле през последните двеста години е симптом на идно превръщане на полюсите или просто възстановимо съмнение.
Бавните талази, наречени още талази на Росби, пораждат във въртящи се течности. Те са известни също като „ планетарни талази “ и се намират в доста огромни ротационни тела, в това число в океаните на Земята и в атмосферата, както и на Юпитер и даже на Слънцето.
Външното ядро на Земята е течно, с температура към 3360 °C, като общият му състав е най-вече от съединения на желязото или сходен на състава на земната тога, само че в положение на железна фаза. То се намира на дълбочина от 2900 до 4980 км и също е въртяща се течност, което значи, че вълните на Росби циркулират и в сърцевината на Земята. Докато океанските и атмосферни талази на Росби имат гребени, които се придвижват на запад против ротацията на Земята на изток, вълните на Росби в сърцевината се движат назад „ от вътрешната страна на открито “, „ малко като превръщане на атмосферните талази на Росби ", споделя, докторантът в университета Кеймбридж в Англия Оливър Бардсли, създател на ново проучване върху хипотезата за вълните на Росби.
Ротацията на магнитното желязно ядро на Земята основава геомагнитното поле на планетата. Геомагнитното поле на собствен ред пази планетата от слънчевата радиация, което го прави значимо за живота на Земята. Без него повърхността на планетата ще бъде бомбардирана от заредени частици, изхвърляни от Слънцето и идващи от космоса, които в последна сметка биха унищожили атмосферата на Земята.
Докато се пробва да разбере природата на вълните разпространяващи се в ядрото на Земята, Бардсли осъзнава, че някои от тези талази могат да обяснят една от мистериите на магнитното поле на планетата.
През последните четири века учените са създали измервания на магнитната деклинация – разликата сред същинския север и точката, която иглата на компаса показва. (Тъй като магнитното поле е цялостно с дребни местни аномалии, стрелката на компаса се движи, трепти малко, спрямо същинския север, според от това къде стоите.)
През тези четири века аномалиите, разкрити от тези измервания на деклинацията, демонстрират наклонност да се движат на запад, оповестява Бардсли в новото си проучване.
„ Преместването за запад се демонстрира най-вече като поредност от петна над Атлантическия океан, покрай екватора “, споделя той пред Live Science, „ и те се движат на запад с към 17 километра годишно “.
Теориите, които изясняват изместването на магнитното поле, нормално са фокусирани върху динамичността на външното ядро на Земята. Най-популярната догадка, съгласно Бардсли е, че външното ядро съдържа серпантина, сходна на потока на атмосферата, който се движи на запад и плъзга магнитното поле на Земята дружно с тази серпантина. Проблемът, споделя Бардсли е, че няма обяснима причина, заради която тази серпантина би трябвало да съществува. Липсата на директни доказателства за нея, дава благоприятни условия и за други пояснения.
Една друга опция, съгласно него е, че вълните на Росби изясняват странността на магнитното поле на повърхността на Земята. Това е малко необичайно, разяснява Бардсли, тъй като вълните на Росби в сърцевината на Земята имат криволичещи на изток гребени, напълно противоположни на придвижването на полето на запад. Но гребените на вълните не постоянно съставляват цялостното енергийно придвижване.
„ Възможно е да има група от талази, където самите гребени да отиват на изток, само че огромната част от силата да отива на запад “, споделя Бардсли.
Нещо сходно може даже да се случи и с водни талази. Техните гребени нормално пътуват в една и съща посока с по-голямата част от силата си, само че не безусловно със същата скорост.
Повърхностните измервания на геомагнитното поле улавят по-голямата част от придвижването на силата, споделя Бардсли, само че не във всичките й елементи. Така че вълните на Росби с огромна наклонност да се движи силата на запад, може да обяснят придвижването на запад на геомагнитното поле, измерено над Атлантическия океан. Малките елементи, като тези гребени, които се движат на изток, биха били невъзможни за разкриване.
Движението на запад на полето и хипотезата за вълните на Росби значително не са свързани с по-известния въпрос във връзка с магнитното поле: Дали ще обърне полюсите си? Периодично през цялата история на Земята, магнитният север и магнитният юг са разменяли места. „ Това не е изключително проблематично, като се изключи обстоятелството, че лишава към 10 000 години “, споделя Бардсли, а процесът провокира повишение на аномалиите и намаляване на магнитното поле сред полюсите. Отслабеното поле евентуално ще разреши на повече слънчеви частици да обхванат през атмосферата на Земята, които могат да разрушат електрическите мрежи и да причинят проблеми с навигационните системи “. Учените обаче не са сигурни дали отслабването на магнитното поле през последните двеста години е симптом на идно превръщане на полюсите или просто възстановимо съмнение.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ