На път: С четири деца и кемпер из Азия
В продължение на няколко месеца Цвета и Станислав с раници на тил се катерят по планини и се спускат в пещери, надничат в гърлата на вулкани и в скритите гънки на гетата в мегаполисите, преследват дракони и се гмуркат край коралови рифове, ядат копринени буби и крокодили, откриват петте пола на бугисите, срещат се с духове и живи мъртъвци и всеки ден научават нещо ново за този трогателен свят.
Двамата пътешественици заобикалят клопките на всеобщия туризъм и търсят необикновената позиция на хора, които се пробват да се вплетат в всекидневия обичай на елементарните поданици на Азия.
Пътеводител им е едно стихотворение на Киплинг, а лидер – неизтощимото любознание. В книгата, написана с доста възприятие за комизъм и самоирония, са събрани персонални усещания, преплетени с богата информация за предишното и сегашното на всяка от осемте страни от това неизмеримо странствуване.
Тези, които обичат да пътуват, седнали комфортно във фотьойла у дома, ще намерят в книгата доста храна за въображението си. А тези, които не ги свърта на едно място, ще открият нови хрумвания за пътешествия и съответна информация за реализирането им.
© Издателство
Цвета Брестничка живее с двете си пристрастености – пътешествията и писането. По време на следването си дружно с приятеля си Станислав обикаля на автостоп из затворения по това време социалистически лагер. Още тогава се научава да разчита единствено на раницата и спалния чувал, които обезпечават уют по спирки, градинки и гари. Обиколката на Източна Европа на мотопед " Симсон " е идната случка, на която се отдават, преди да падне желязната завеса. Когато Западна Европа става налична и за българи, Цвета, Станислав и четирите им деца потеглят на обиколка с кемпер. Скоро Старият континент им отеснява и още веднъж нарамват раниците на път за Индия, Южна Америка или Югоизточна Азия.
От през днешния ден " В къщата на Пау Ама " от издателство " Вакон " е на пазара. Ето фрагмент от нея.
Малайзия: Откриваме света
Ето ме – на разстояние 9000 километра, 40 години и 4 деца от оня следобяд, в който за пръв път се срещнах с магичните думи от книжката за Пау Ама. Залепила съм нос на илюминатора на самолета и не мога да откъсна очи от морето зеленина под нас. Да, да, знам, че не ми наподобява да се държа като 10-годишна хлапачка, само че нали по тази причина човек потегля на път? За да напусне рамките на нормалните условности и да тества нови идентичности. А пък с новите идентичности е като с новите обувки – рядко ти лепват от раз, би трябвало си време да ги поокършиш, да изтърпиш претритото и мазолите, до момента в който ти легнат по размер. И още нещо би трябвало – да се вживееш в тази еднаквост, да ѝ се посветиш, да ѝ се довериш. Фалшивата игра тук не се санкционира с освиркване от публиката, а с разочарованието от пътуването – нещо ти е погрешно, не ти е забавно, не ти е комфортно... Много хора го вършат – остават толкоз мощно свързани с домашната си еднаквост посредством навиците, визиите, упованията си, даже и посредством непрестанното ровене в телефоните, с цел да наблюдават реакциите на близки и познати " вкъщи ", че най-после се усещат излъгани от новите прекарвания. Може би единствено запазването на детското умеене да се посветиш напълно и безусловно на това, което правиш тук и в този момент, е в положение да ти докара и детското чувство за безметежна наслада, и наслаждение от претърпяното. Това е, което ще се опитваме да създадем през идващите няколко зими – да събудим и преживеем детето в себе си. Имаме опит и си даваме сметка, че да пътуваш с дете (било то и вътрешното ти дете), не е единствено наслада, а върви в комплект с променливите му настроения, подскачащото внимание и понякога среднощни кошмари. Но сме подготвени да рискуваме.
© Издателство
За нас Малайзия е идеалното място, където да се появим без багажа от предходни натрупвания. На процедура не знаем нищо за нея, като се изключи че се намира на полуостров Малака (което се оказва правилно единствено на половина, тъй като след това научаваме, че по-голямата ѝ част в действителност е ситуирана на остров Борнео), че е един от най-големите производители на кокосово масло в света и че е самостоятелна от има-няма 60-ина години. Но всичко това бледнее в визиите ни спрямо несъмнено зашеметяващия факт, че Малайзия е федерация, която се ръководи от 9 султана, а те се редуват на кормилото през 5 години. Само си представете – 9 султана, 9 гъмжащи от интриги султански двора, раздирани от упоритости династии Сигурно във всеки клас в малайзийските учебни заведения има минимум по 3 принца.
© Издателство
Представата за средновековни игри на тронове малко мъчно прави място в главата ми за информацията, че Малайзия е най-големият международен производител на съставни елементи за компютри и има лична галактическа стратегия, само че нали по тази причина сме тръгнали насам – да откриваме свят, за който в действителност съвсем нищо не знаем. Съвсем предумишлено не сме се подготвяли, желаеме да преживеем срещата по метод, сходен на този, по който детето навлиза в света – без предварителна информация, без построени настройки и без упования. Начисто.
Двамата пътешественици заобикалят клопките на всеобщия туризъм и търсят необикновената позиция на хора, които се пробват да се вплетат в всекидневия обичай на елементарните поданици на Азия.
Пътеводител им е едно стихотворение на Киплинг, а лидер – неизтощимото любознание. В книгата, написана с доста възприятие за комизъм и самоирония, са събрани персонални усещания, преплетени с богата информация за предишното и сегашното на всяка от осемте страни от това неизмеримо странствуване.
Тези, които обичат да пътуват, седнали комфортно във фотьойла у дома, ще намерят в книгата доста храна за въображението си. А тези, които не ги свърта на едно място, ще открият нови хрумвания за пътешествия и съответна информация за реализирането им.
© Издателство
Цвета Брестничка живее с двете си пристрастености – пътешествията и писането. По време на следването си дружно с приятеля си Станислав обикаля на автостоп из затворения по това време социалистически лагер. Още тогава се научава да разчита единствено на раницата и спалния чувал, които обезпечават уют по спирки, градинки и гари. Обиколката на Източна Европа на мотопед " Симсон " е идната случка, на която се отдават, преди да падне желязната завеса. Когато Западна Европа става налична и за българи, Цвета, Станислав и четирите им деца потеглят на обиколка с кемпер. Скоро Старият континент им отеснява и още веднъж нарамват раниците на път за Индия, Южна Америка или Югоизточна Азия.
От през днешния ден " В къщата на Пау Ама " от издателство " Вакон " е на пазара. Ето фрагмент от нея.
Малайзия: Откриваме света
Ето ме – на разстояние 9000 километра, 40 години и 4 деца от оня следобяд, в който за пръв път се срещнах с магичните думи от книжката за Пау Ама. Залепила съм нос на илюминатора на самолета и не мога да откъсна очи от морето зеленина под нас. Да, да, знам, че не ми наподобява да се държа като 10-годишна хлапачка, само че нали по тази причина човек потегля на път? За да напусне рамките на нормалните условности и да тества нови идентичности. А пък с новите идентичности е като с новите обувки – рядко ти лепват от раз, би трябвало си време да ги поокършиш, да изтърпиш претритото и мазолите, до момента в който ти легнат по размер. И още нещо би трябвало – да се вживееш в тази еднаквост, да ѝ се посветиш, да ѝ се довериш. Фалшивата игра тук не се санкционира с освиркване от публиката, а с разочарованието от пътуването – нещо ти е погрешно, не ти е забавно, не ти е комфортно... Много хора го вършат – остават толкоз мощно свързани с домашната си еднаквост посредством навиците, визиите, упованията си, даже и посредством непрестанното ровене в телефоните, с цел да наблюдават реакциите на близки и познати " вкъщи ", че най-после се усещат излъгани от новите прекарвания. Може би единствено запазването на детското умеене да се посветиш напълно и безусловно на това, което правиш тук и в този момент, е в положение да ти докара и детското чувство за безметежна наслада, и наслаждение от претърпяното. Това е, което ще се опитваме да създадем през идващите няколко зими – да събудим и преживеем детето в себе си. Имаме опит и си даваме сметка, че да пътуваш с дете (било то и вътрешното ти дете), не е единствено наслада, а върви в комплект с променливите му настроения, подскачащото внимание и понякога среднощни кошмари. Но сме подготвени да рискуваме.
© Издателство
За нас Малайзия е идеалното място, където да се появим без багажа от предходни натрупвания. На процедура не знаем нищо за нея, като се изключи че се намира на полуостров Малака (което се оказва правилно единствено на половина, тъй като след това научаваме, че по-голямата ѝ част в действителност е ситуирана на остров Борнео), че е един от най-големите производители на кокосово масло в света и че е самостоятелна от има-няма 60-ина години. Но всичко това бледнее в визиите ни спрямо несъмнено зашеметяващия факт, че Малайзия е федерация, която се ръководи от 9 султана, а те се редуват на кормилото през 5 години. Само си представете – 9 султана, 9 гъмжащи от интриги султански двора, раздирани от упоритости династии Сигурно във всеки клас в малайзийските учебни заведения има минимум по 3 принца.
© Издателство
Представата за средновековни игри на тронове малко мъчно прави място в главата ми за информацията, че Малайзия е най-големият международен производител на съставни елементи за компютри и има лична галактическа стратегия, само че нали по тази причина сме тръгнали насам – да откриваме свят, за който в действителност съвсем нищо не знаем. Съвсем предумишлено не сме се подготвяли, желаеме да преживеем срещата по метод, сходен на този, по който детето навлиза в света – без предварителна информация, без построени настройки и без упования. Начисто.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ